Какво значи да обичаш този, който никога няма да обича теб
Пустота.
Първата дума, която идва на разум, когато обичаш някого, който в никакъв случай няма да обича теб. Пусто. Празнина. Нищо. Безсмислица.
Пустота.
Защото е тъкмо по този начин.
Това е като да ядеш нещо нездравословно, когато не си доста гладна, тъй като си сигурна, толкоз сигурна, че това ще ти достави наслаждение. Че ще те направи щастлива. Че ще ти донесе някакви приятни чувства. Но това не е по този начин и ти просто седиш пред този, който в действителност е отпадък и няма какво да кажеш – единствено се чувстваш по-зле.
Това е безусловно като да изкачиш планина, само че на върха да не те чака нищо. Това е безусловно маратон, където няма никого на финала.
Това е да се бориш всеки ден с окървавени юмруци и още по-окървавено сърце, надявайки се, че Той ще пристигна и няма да бъде на вятъра, а след това осъзнаваш, че си сама и сама отговаряш за възприятията си.
Защото, без метафори, няма нищо хубаво и удовлетворяващо в това да се влюбиш в някого, който – знаеш това до дъното на душата си – в никакъв случай няма да те обича по същия метод.
Това е напразно. Това е на вятъра.
И ти сама се опустошаваш.
Любовта към този, който не може да ти отговори със същото, не те прави по-силна. Тя може да те научи на доста, само че да те направи по-силна? Не. Не придавай никакви красиви и сантиментални клишета на тази безответна обич, тя даже не е житейски урок.
В последна сметка кое е най-важното, което разбираш когато обичаш някого, който не обича теб?
Това, че от време на време една обич не е задоволителна.
Да обичаш и да продължиш да обичаш някого, който не те обича, не е храброст. И не е мощ. Макар да приказва за огромна сърце и дарба да се отдаваш на хора, които не биха го създали за теб и не го заслужават, не те ценят – това не е храброст, не е мощ и не е нищо хубаво.
Това е саморазрушение.
Защото в действителност, надълбоко в душата си, когато обичаш несподелено, като че ли се заливаш с бензин и даваш клечката кибрит на другия, с цел да видиш какво ще направи. И колкото повече време ти би трябвало да осъзнаеш, че ти си виновна за своето саморазрушение, толкоз по-дълго ще се възстановяваш.
Пустота.
Тази пустош. Неудовлетворение.
И това няма да те остави с нищо, с жалки останки от теб, които даже не разпознаваш.
Защото цената на това да обичаш някого, който не обича теб, си ТИ.
Ти не губиш този човек, който си идеализирала, който безответно си обичала. Ти не губиш „ това, което си можела да имаш “. Ти губиш себе си, своя капацитет за действителен живот, който жертваш поради мечти.
Да обичаш този, който не обича теб, е просто загуба на време.
Затова го остави. Пусни го и се хвани знаеш ли защо?
За себе си. Защото това е единственото, което в действителност ти е нужно.
