21 причини да сме обидени, но не за 1% по-малко шоколад
Публикуваме коментара на ПР експрета Любомир Аламанов с негово единодушие и без редакторска интервенция. Заглавието е на редакцията.
Омбудсманът Мая Манолова прегърна концепцията с " двойния стандарт " на храните на интернационалните компании. Не единствено прегърна, ами напряко потегли на кръстоносен поход. Направи необятна полемика и даде няколко изявленията, като главен аргумент за интензивността си показва, че " това било обидно за българина ".
Тъй като хората заплащат заплатите на българските админи, в това число и на Омбудсмана на Републиката, т.е. госпожа Манолова е наша служителка, може би е добре да й помогнем да си преподреди целите.
Затова, ето 21 аргументи да сме доста по-обидени от 1% шоколад по-малко в някакво блокче (надлежно разказано в етикетите и не нарушаващо никакви закони, разпореждания или други документи)
Обидно е, когато българските политици през два месеца подхващат една и съща тематика, като че ли хората са идиоти и не помнят. Независимо дали става дума за шоколад или кешови разплащания.
Обидно е, когато българските политици се разправят обществено на прес конференции и в телевизионни студия с интернационалните компании, вместо да се провежда инспекция и просто да се санкционират отговорните, в случай че има такива.
Обидно е, когато българските политици не могат да считат на равнище 4-и клас. Ако цената на сокче в България е с 93% по-висока от цената на сокчето в Германия и с 16% по-висока от цената на същото сокче в Австрия, то това значи, че цената на сокчето в Австрия е с 66% по-висока от цената в Германия (пресмята се с просто тройно правило). Но австрийските политици не се занимават с нелепости.
Обидно е, когато българските политици считат, че може с държавни декрети да дефинира пазарните цени на шоколадчета.
Обидно е, когато българските политици обществено се занимават с 1% шоколад. Законно изменен. Ако не им харесват законите или наредбите, просто да ги трансформират. Защо занимават всички?
Обидно е, когато българските политици отделят повече време на създаване на медийния си облик, а не на действителни промени в остарялото ни законодателство в толкоз доста браншове.
Обидно е, когато българските политици се занимават с цената на артикули на частни компании. Вместо да се занимават с размера на налозите, предсказуемост на промени в законодателството, правосъдна промяна по неотложност, понижаване на административния произвол и други ограничения за улеснение на капиталовия климат в страната.
Обидно е, когато българските политици не престават да усилват приучената беззащитност на хората да разчитат на Държавата за пазарни механизми.
Обидно е, когато български политици без позор декларират, че предизборните обещания са единствено предизборни трикове.
Обидно е, когато българските политици без позор настояват, че преди 1989г. всички сме били членове на комунистическата партия.
Обидно е, когато от 17г. има Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен, в който написа: " Ръководствата и управителните дейци на Българската комунистическа партия са виновни за: 1. целенасоченото и преднамереното заличаване на обичайните полезности на европейската цивилизация; 2. съзнателното нарушение на главните човешки права и свободи; 3. невижданата кавга с народните представители от ХХV Народно заседание и всички почтено наказани от по този начин наречения " Народен съд " ; 4. моралния и икономическия крах на страната... ", а не престават да ни ръководят някогашни партийни секретари и хора с картончета в Държавна сигурност.
Обидно е, когато български политици желаят да се хвалят по какъв начин сами вземат решение проблемите на страната, вместо да обезпечат работещи институции, които да си правят работата.
Обидно е хората да се обръщат към медии, тъй като нямат религия в правосъдната система.
Обидно е, когато на правосъдната система не й пука за това.
Обидно е, когато българските политици имитират политически спор, а се схващат подмолно за постове и фондове. Обидно е, когато няма същинска съпротива.
Обидно е, когато българските политици 10 години не одобряват една дребна законова смяна, с която да разрешат споменаване на търговски марки в новинарски излъчвания на национални медии. И тогава всеобщата аудитория ще разбере какъв брой милиони дават огромните компании за благородни цели.
Обидно е, когато огромна част от администрацията се държи като богопомазана, а не схваща, че би трябвало да служи на хората.
Обидно е, когато българските политици ги мързи да си дадат труд да преследват единствено съответните извършители, а санкционират всички по остарял казармен принцип.
Обидно е, когато политическите сили пред медиите приказват какъв брой е подкупен президентът на Азербайджан, а техните представители в Европейския парламент гласоподават срещу инспекцията му.
Обидно е, когато всичко разказано се прави от български политици и админи, на които ние всички им плащаме заплатите. Те са наши чиновници. И е обидно да не помнят това.
Обидно е, когато българските политици се отнасят към нас като към второ качество хора.
А най-обидно е, че би трябвало да пиша всичко това. Защото май го написа в длъжностната характерност на държавната администрация. В този ред на мисли, госпожа Манолова, като Ваш шеф, апелирам Ви, не се занимавайте с нелепости. Вършете си работата. Може да започнете от горните точки. А може и от десетките други проблеми, които чакат оправяне. Иначе знаете какво става със чиновници, които не слушат афектираните си работодатели. Нали?
Предварително благодаря!
Хубав ден! /news.bg
Омбудсманът Мая Манолова прегърна концепцията с " двойния стандарт " на храните на интернационалните компании. Не единствено прегърна, ами напряко потегли на кръстоносен поход. Направи необятна полемика и даде няколко изявленията, като главен аргумент за интензивността си показва, че " това било обидно за българина ".
Тъй като хората заплащат заплатите на българските админи, в това число и на Омбудсмана на Републиката, т.е. госпожа Манолова е наша служителка, може би е добре да й помогнем да си преподреди целите.
Затова, ето 21 аргументи да сме доста по-обидени от 1% шоколад по-малко в някакво блокче (надлежно разказано в етикетите и не нарушаващо никакви закони, разпореждания или други документи)
Обидно е, когато българските политици през два месеца подхващат една и съща тематика, като че ли хората са идиоти и не помнят. Независимо дали става дума за шоколад или кешови разплащания.
Обидно е, когато българските политици се разправят обществено на прес конференции и в телевизионни студия с интернационалните компании, вместо да се провежда инспекция и просто да се санкционират отговорните, в случай че има такива.
Обидно е, когато българските политици не могат да считат на равнище 4-и клас. Ако цената на сокче в България е с 93% по-висока от цената на сокчето в Германия и с 16% по-висока от цената на същото сокче в Австрия, то това значи, че цената на сокчето в Австрия е с 66% по-висока от цената в Германия (пресмята се с просто тройно правило). Но австрийските политици не се занимават с нелепости.
Обидно е, когато българските политици считат, че може с държавни декрети да дефинира пазарните цени на шоколадчета.
Обидно е, когато българските политици обществено се занимават с 1% шоколад. Законно изменен. Ако не им харесват законите или наредбите, просто да ги трансформират. Защо занимават всички?
Обидно е, когато българските политици отделят повече време на създаване на медийния си облик, а не на действителни промени в остарялото ни законодателство в толкоз доста браншове.
Обидно е, когато българските политици се занимават с цената на артикули на частни компании. Вместо да се занимават с размера на налозите, предсказуемост на промени в законодателството, правосъдна промяна по неотложност, понижаване на административния произвол и други ограничения за улеснение на капиталовия климат в страната.
Обидно е, когато българските политици не престават да усилват приучената беззащитност на хората да разчитат на Държавата за пазарни механизми.
Обидно е, когато български политици без позор декларират, че предизборните обещания са единствено предизборни трикове.
Обидно е, когато българските политици без позор настояват, че преди 1989г. всички сме били членове на комунистическата партия.
Обидно е, когато от 17г. има Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен, в който написа: " Ръководствата и управителните дейци на Българската комунистическа партия са виновни за: 1. целенасоченото и преднамереното заличаване на обичайните полезности на европейската цивилизация; 2. съзнателното нарушение на главните човешки права и свободи; 3. невижданата кавга с народните представители от ХХV Народно заседание и всички почтено наказани от по този начин наречения " Народен съд " ; 4. моралния и икономическия крах на страната... ", а не престават да ни ръководят някогашни партийни секретари и хора с картончета в Държавна сигурност.
Обидно е, когато български политици желаят да се хвалят по какъв начин сами вземат решение проблемите на страната, вместо да обезпечат работещи институции, които да си правят работата.
Обидно е хората да се обръщат към медии, тъй като нямат религия в правосъдната система.
Обидно е, когато на правосъдната система не й пука за това.
Обидно е, когато българските политици имитират политически спор, а се схващат подмолно за постове и фондове. Обидно е, когато няма същинска съпротива.
Обидно е, когато българските политици 10 години не одобряват една дребна законова смяна, с която да разрешат споменаване на търговски марки в новинарски излъчвания на национални медии. И тогава всеобщата аудитория ще разбере какъв брой милиони дават огромните компании за благородни цели.
Обидно е, когато огромна част от администрацията се държи като богопомазана, а не схваща, че би трябвало да служи на хората.
Обидно е, когато българските политици ги мързи да си дадат труд да преследват единствено съответните извършители, а санкционират всички по остарял казармен принцип.
Обидно е, когато политическите сили пред медиите приказват какъв брой е подкупен президентът на Азербайджан, а техните представители в Европейския парламент гласоподават срещу инспекцията му.
Обидно е, когато всичко разказано се прави от български политици и админи, на които ние всички им плащаме заплатите. Те са наши чиновници. И е обидно да не помнят това.
Обидно е, когато българските политици се отнасят към нас като към второ качество хора.
А най-обидно е, че би трябвало да пиша всичко това. Защото май го написа в длъжностната характерност на държавната администрация. В този ред на мисли, госпожа Манолова, като Ваш шеф, апелирам Ви, не се занимавайте с нелепости. Вършете си работата. Може да започнете от горните точки. А може и от десетките други проблеми, които чакат оправяне. Иначе знаете какво става със чиновници, които не слушат афектираните си работодатели. Нали?
Предварително благодаря!
Хубав ден! /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ