Психолозите изброяват няколко модела на поведение, които вредят на детето.

Психолозите изброяват няколко модела на държание, които вредят на детето. Ако забележите, че сте склонни да следвате някой от тях, би трябвало незабавно да преразгледате тактиката си. Помислете за вредата, която бихте могли да аргументите на детето си, в случай че продължите по този метод.

Пренебрегвате ползите на детето

Много е значимо да чуете детето и да разберете какво желае, както и да знаете какво прави най-добре. Това оказва помощ както при избора на спомагателни предмети, кръжоци, спорт, по този начин и при избора на специалност в бъдеще.

Едно е, в случай че детето ви не знае в коя спортна секция да отиде. Можете да изчакате да реши или да му предложите нещо по ваш избор. Но в случай че то желае нещо съответно, а вие настойчиво го пренебрегвате и налагате мнението си, това няма да свърши добре.

Игнорирате го

„ Мамо, играй с мен! ”, „ Мамо, помогни ми да се облека! ”.  Може да не отговорите на молбата, тъй като сте изтощена, не сте чула молбата или желаете да го научите на автономия. Но не може изцяло да го игнорирате.

Ако общуването му с вас постоянно върви по един сюжет – то пита, само че не получава отговор – това е път към неврозите.

Използвате физическо наказване

Проучване сподели, че до 20% от родителите са склонни да санкционират детето си - физически или прочувствено. В ход са чехли, джапанки, наказания в ъгъла и доста други разновидности на експанзия. 

Разбира се, от време на време е мъчно да удържите нервите си, когато детето се тръшка или се прави на ненадейно оглушало. Но не забравяйте, че то най-вероятно ще запомни вашата моментна уязвимост и експлоадиране до края на живота си.

И изобщо не приказвам за физически санкции. Те са неприемливи. Същото с цялостна мощ се отнася и за психическото принуждение. То включва безмълвие за 2-3 дни и дълго " конско " и директиви, които детето не чува и не схваща. То чува единствено вашата интонация и поучителен звук.

Прекомерно му треперите

„ Не тичай, ще паднеш! “ „ Слез оттова, ще си счупиш главата! “  Милион забрани и надзор на всяко деяние ще доведат до това, че детето ще пораства колебливо. Ако поради вашата несъразмерна тревога то се опасява да опитва и да опитва, ще загуби потребно умеене и ще пропусне значим етап от развиването си.

Например, вашето 3-годишно се пробва да овладее люлката, само че вие се страхувате, че ще се нарани, и му забранявате да се люлее, изброявайки какво може да се случи.

В един миг то просто ще стартира да се опасява и ще спре даже да се приближава до люлките.

Но в случай че тази възбрана се придвижи върху всеки предмет, който крие евентуална заплаха, по какъв начин детето ще научи нещо? Ще може ли да направи независими стъпки в живота.

Снимка: Getty Images

Пропускате да го по хвалите

Критиката е потребна, само че детето би трябвало освен да получава упреци и назидания, само че и да се хвали. Дори рецензията би трябвало да бъде отправена по подобен метод, че в действителност да бъде чута и взета под внимание.

Няма смисъл непрестанно да повишавате звук или да мрънкате, че е „ не се старае и по този начин нищо няма да реализира ". 

Неприемливо е да му казвете нещо от сорта на:  „ Същият си като татко си, нямаш упоритости и блян нещо да постигнеш “.

Изливате страстите си върху него

Мама може да се тревожи, мама може да се ядоса, само че като възрастен човек би трябвало да управлява страстите. Не би трябвало да крещите в припадък на страсти за разлятото мляко или счупената паница. По-разумно е да му предложите да почистите след себе си.

Ако анализирате повода за гнева си, най-вероятно ще стигнете до заключението, че просто сте изтощена или имате проблеми в работата. Очевидно не става въпрос за „ белята “ на детето. Извинявавате ли му се по-късно за експлоадирането? Едва ли.

Настроението ви елементарно се трансформира

Емоционалните съмнения са присъщи за младите родители. И техните хормони бушуват. И постоянно те се трансформират в насилници, които първо подлагат на критика, по-късно разплакват с експанзията си, а след това внезапно се успокояват и приказват, като че ли нищо не се е случило.

Детето към момента има незряла душeвност и не схваща доста поведенчески тактики. То не може да си изясни за какво майка му се държи по този метод. А в случай че не схваща вашите страсти, по какъв начин ще се научи да управлява и вярно да показва своите?

Липсва ви самооценка

Никога не вършиме разбор и не търсите ли повода за спора с детето. Напразно. Възрастните имат доста повече опит. Можете да говорите с психолог, да анализирате литературата за родителството и да разберете какви неточности вие вършиме. За да пазете и себе си, и детето.

По материали на Parents, Мона Василева / Новите родители