По следите на вярата: Библейските детективи
Проверката е висша форма на доверие, казвал Йосиф Висарионович Сталин и пращал честитки на жителите по куриерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Съмнението е грях, казвали римските папи и пратили на кладата брат Джордано Бруно, дръзнал да подложи на инспекция каноните на Светата черква. Вярата е просвета, споделили обаче образованите джентълмени от 19. век и поръчали първата кирка, която се врязала в тялото на Светите земи, покрили като че ли за безконечни времена тайните на книгата, обрисувала духовните пътища на западната цивилизация – Библията.
На 22 юни 1865 година в Лондон е учредена Фондацията
за проучване на Палестина (за познавачите – ФИП). Група изтъкнати английски археолози и свещеници сплотяват знанията и въздействието си “с цел следствие на археологията, географията, нравите, обичаите и културата, геологията и естествената история на Светите земи ”. Основателят на сдружението, архиепископът на Йорк Уилям Томпсън, обрисува задачата му по този начин: “Целта ни е единствено индуктивното следствие. Ние няма да бъдем религиозно общество, нито ще будим спорове; ние ще използван разпоредбите на науката, с цел да проверяваме обстоятелствата, свързани със Светите земи. ” Чудно ли е, че първите скептици идват от сърцето на Обединеното кралство? Уставът им е като че ли изваден право от речника на Шерлок Холмс – английския Тома Неверни, трансформирал инспекцията в нова форма на изкуство. Дружеството на библейските детективи отваря нова страница в историята на християнската вяра – епоха, която протича под мотото “Проверката е висша форма на религия ”.
Библейската археология бързо се трансформира в главен клон на актуалната просвета. Даже огромните религиозни институции в Германия, Франция и Америка „ поставят пръст ” в раните Христови и оферират поддръжката си за учените, които се пробват да преведат Библията на езика на историческите обстоятелства. Следва лавина от открития, някои от които обаче крепко разклащат темелите на църковната доктрина.
Кумранските свитъци
изровени сред 1947 и 1956 година на северозападния бряг на Мъртво море да вземем за пример хвърлиха нова светлина върху практиките на юдаизма от интервала преди Втория храм (тоест преди 515 година пр.Хр., когато бива реконструиран Йерусалимският храм, опустошен от Навуходоносор ІІ през 586 година пр.Хр.). Химическите разбори на Плащаницата от Торино, на която се счита, че е отпечатан обликът на самия Исус Христос, бяха позволени чак в края на 80-те години на предишния век и доведоха до противоречиви резултати, някои от които накараха учените да стигнат до извода, че реликвата е феодален фалшификат или че изображението е плод на естествени химически процеси, само че по никакъв метод не потвърждава съществуването на историческата персона Христос. Чак през април 2009 година бе оповестено признанието на американския химик Рей Роджърс (който преди 20 години разгласи плащаницата за фалшификат), съгласно което съществува възможност тя да е същинска. Е, да – ученият се разкая няколко дни, преди да съобщи Богу дух – по-добре да се подсигуриш, в сравнение с да съжаляваш, както гласи една хубава британска сентенция.
И все пак през последния век библейските детективи направиха някои смайващи открития, които убедиха скептиците, че събитията, разказани в свещената книга на християнството, почиват върху действителни исторически обстоятелства. Значението на някои от откритията е толкоз огромно, че залегна в националната идеология на страни от Близкия изток и се трансформира в мотив за правни и териториални разногласия в района.
Златният Вавилон
Хила е дребен, безпаричен град на територията на актуален Ирак. Много от къщите в това скромно населено място обаче крещят ”История! ” от всяка своя стена. И по какъв начин няма да е по този начин? Дори кокошарниците в Хила са издигнати от тухли, изкопани от разположените в близост руини на блестящия Вавилон. Възвишенията, останали от тогавашните стени на златната столица на Навуходоносор ІІ, се виждат ясно от града.
