Древните градили къщи на три етажа в Солницата край Провадия
Провадия-Солницата е един от най-интересните праисторически обекти в Североизточна България. Той е директно обвързван с Варненския „ златен “ некропол, а археологическите разкопки разбулват от ден на ден мистериите към античната цивилизация на тези земи. Какви са новите открития през това лято попитахме член-кореспондент проф.Васил Николов, който е началник на археологическите изследвания в Солницата.
- Проф.Николов, археологическият сезон на Солницата завърши преди дни, какво ново открихте?
- Археологическият сезон тази година продължи 4,5 месеца. Вече зазимяваме обекта. Толкова дълъг сезон имаме за първи път в Солницата с помощта на средствата, дадени от Министерския съвет. И резултатите са забележими. Мога да загатна някои предварителни резултати от работата ни през това лято.
- Разкажете за тях.
- Солницата е един величествен монумент на древността, тя е и най-атрактивният монумент за необятната аудитория. Праисторическите монументи по принцип не са толкоз образно забавни, тъй като къщите са били градени от дърво и глина, останките са разпознаваеми най-вече за експертите, а в Солницата камъкът е необятно употребен във внушителните укрепителни системи, които изследваме към този момент няколко години. Това лято изследвахме северната външна страна на селищната могила с вярата да разкрием нова част от най-масивната отбранителна каменна стена от късния халколит, която датира на към 4 600 години прочие Хр. И в действителност попаднахме тъкмо върху нея. Тя е относително добре непокътната, останките са високи над 1 метър и е необятна към 3,60 м. Досега единствено предполагахме, а към този момент е ясно, че там има и вход в къснохалколитната цитадела. Едната страна на входа е добре непокътната, другата е нарушена при изкопаване на бомбоубежище през Втората международна война. Входът е непокътнат с широчина към 1,5 м, непокътната е и настилката на улицата, която минава през този вход.
- От какво е направена тази настилка?
Настилката е от трамбована глина с части изпечена мазилка. Портата е построена от огромни солидни камъни и сочи на североизток, към индустриалния център – по този начин е осъществена е най-пряката връзка сред него и крепостта, където готовата сол се съхранява. Успяхме да допроучим и сектор от каменна отбранителна стена от междинния халколит, издигната към 4650 година пр.Хр. Тя е доста добре непокътната на продължение към 50 м. Свързана е с един от входовете на среднохалколитния град-крепост, открит през предходната година. Това бяха две основни действия по отбранителните стени. В източната външна страна на могилата проучвахме остатъци отново от каменните стени на междинния халколит, от най-ранните, само че страдание те са в по-лошо положение, спрямо останалите елементи на укрепителните система.
Нещо, което разсъни духовете, обаче, са къщите, които изследваме във високата част на селищната могила. Проучвахме две триетажни къщи, както още две двуетажни. Датират се малко преди края на късния халколит, т.е. преди края на първата европейска цивилизация.
- Кое в действителност е разбунило духовете? Това, че са на два и три етажа?
- Във времето на моето начално развиване като академик се приемаше, че всички къщи от праисторията са били едноетажни. През 1999 година имах достойнството да установя за първи път двуетажни къщи в Караново, Новозагорско и в Капитан Димитриево, Пещерско, надлежно от късния и от ранния неолит, т.е. от шестото хилядолетие. След това и други сътрудници откриха двуетажни къщи. При избавителни разкопки по трасето на бъдещата автомагистрала Струма открихме едно населено място, което е напълно с двуетажни къщи, датирано към 5700 година пр.Хр., нещо което е необикновено. Все още разсъждаваме към тези шокиращи резултати. Но в този момент в Солницата имаме ясни доказателства за триетажни постройки. Невероятното е, че в петото хилядолетие прочие Хр. има извънредно солидни къщи, в които на втория и на третия етаж има големи пещи, тежки най-малко един звук. Къщите са били най-малко 8 м високи, нещо необикновено за тази ера. Те са стърчали и над крепостната стена.
- И за какво са били строени на повече от един етаж?
- Етажността очевидно е решавала казуса с броя на хората вътре в крепостта. Очевидно популацията се е увеличавало, а крепостта не е могла да обхване повърхност по-голяма от 4 дка, тъй като толкоз е била площта на горното равнище на селищната могила. Единственотото решение е етажност. Развитието на технологията в строителството очевидно е обвързвано и с увеличение на популацията в едно укрепено населено място.
- Какви са другите находки в Солницата през това лято?
- Още предходната година бяхме попаднали на един всеобщ гроб. В средата на петото хилядолетие стартира засушаване на климата и повишение на междинните температури. Хората престават да създават сол посредством изпаряване в керамични съдове. Принудени от събитието, че изворите последователно пресъхват, изкопават бунар на мястото на един извор, бездънен към 4 метра и оттова вадят солена вода. Чрез дълги улеи водата стига до огромен плитък басейн. Продължихме изследванията на този басейн, който е дълъг над 40 метра. Басейнът, завършен в стерилната жълта глина, е пълнен с разсол. Солта в него кристализира с помощта на топлината от слънчевото греене. Това не е траяло дълго, тъй като солената вода напълно е изчезнала и тогава настъпват ужасни катаклизми. Липсата на сол - този жизненоважен артикул, спиране на търговията с нея води до внезапно замиране на живота в селището и до вътрешни спорове, при които са избивани цели семейства.
- А какво открихте в всеобщия гроб?
- Ямата на гроба е правоъгълна, изкопанав дъното на оборудването за рандеман на сол, за което описах. То към този момент не е било употребявано. В ямата са нахвърляни седем натрупа на хора, които са били убити. Гробът е датиран към 6 350 година пр.Хр. Все още нямаме цялостен разбор, защото биоархеологът проф. Кат Максуини от Единбургския университет, с която работим, не можа да пристигна поради пандемията. Имаме обаче наблюдения от сътрудник от екипа, които сочат, че в този гроб са „ заровени “ четири деца на възраст 10-12 години, само че като се има поради, че междинната възраст тогава е 36-38 години, те са били в трудоспособна възраст. На едното от четирите деца липсват китките на ръцете и ходилата. Два от скелетите имат ясни белези на умъртвяване. Беше открито и едно оръжие на дъното на гроба, евентуално с него са били убити някои от хората. Става дума за една доста остра рогова секира с ръкохватка. От другите скелети в гроба, единият е на мъж на 30 - 32 година, другият е на идващия по възраст, на към 22-24 година - също мъж, а третият е почти 20-годишен. Той е бил доста грубо погубен. На черепа му има дупка от стрела, от дясната страна е бил мощно ударен с плосък камък - костите са влезнали във вътрешността. Бил е прав, когато е ударен два пъти с дълго медно оръжие в корема, от което мощно са развалени три прешлена. Било е брутално ликвидиране. Открихме и 10 камъка, които най-после са били хвърлени в гроба. На най-възрастния мъж черепът му просто е бил размазан от огромен камък. Камъните са били нахвърляни очевидно с цел да не се възродят душите им.
При изкопаването на гробната яма климатът е бил изсъхнал, не е имало подпочвена вода на това равнище, само че когато проучвахме гроба бликна вода. Хилядолетия скелетите са били във вода. Тепърва ни чакат доста забавни разкрития при изследването на седемте скелета. Надяваме да има непокътнат колаген в костите с цел да се създадат ДНК проучвания, с цел да разберем, дали убитите са родственици. Интересно е, че зъбите на тези хора са излъскани от вътрешната страна – това наблюдавахме и в различен всеобщ гроб от това време, само че в некропола на селището. Вероятно това е някаква специфичност на работата или на нещо друго, за което можем единствено да спекулираме, особено за производителите на сол.
- Имахте ли гости това лято?
- Обявихме, както и през предходната година, че одобряваме гости, които преглеждат Солницата с екскурзовод, назначен от община Провадия, квалифициран от нас. През годината са минали близо 1500 души, главно българи, само че също и много чужденци. Започнахме и акция към концепцията да се построи Музей на солта в Провадия, тъй като туризмът, обвързван със Солницата и крепостта Овеч е бъдещето на Провадия. Музей на солта, какъвто няма в Югоизточна Европа, би бил нещо доста значимо за града, и за популяризирането на праисторическото завещание на България въобще. Смятаме, че сходен Музей на солта ще раздвижи и икономическия живот в Провадия. Могат да се провеждат туристи от Северното Черноморие, да посетят Варненския археологически музей с цел да благосъстоянията от Варненския „ златен “ некропол, който е резултат от производството на сол в Солницата, да посетят самата Солница, да влязат в Музея на солта с изключителната материална просвета, установена при нашите изследвания, да се качат на крепостта Овеч над града и да се нахранят в заведенията за хранене по центъра …. Това е идеята на нашия екип, уповавам се скоро да стане и идея на провадийци. За бъдещето на Солницата и на Провадия.
- Проф.Николов, археологическият сезон на Солницата завърши преди дни, какво ново открихте?
- Археологическият сезон тази година продължи 4,5 месеца. Вече зазимяваме обекта. Толкова дълъг сезон имаме за първи път в Солницата с помощта на средствата, дадени от Министерския съвет. И резултатите са забележими. Мога да загатна някои предварителни резултати от работата ни през това лято.
- Разкажете за тях.
- Солницата е един величествен монумент на древността, тя е и най-атрактивният монумент за необятната аудитория. Праисторическите монументи по принцип не са толкоз образно забавни, тъй като къщите са били градени от дърво и глина, останките са разпознаваеми най-вече за експертите, а в Солницата камъкът е необятно употребен във внушителните укрепителни системи, които изследваме към този момент няколко години. Това лято изследвахме северната външна страна на селищната могила с вярата да разкрием нова част от най-масивната отбранителна каменна стена от късния халколит, която датира на към 4 600 години прочие Хр. И в действителност попаднахме тъкмо върху нея. Тя е относително добре непокътната, останките са високи над 1 метър и е необятна към 3,60 м. Досега единствено предполагахме, а към този момент е ясно, че там има и вход в къснохалколитната цитадела. Едната страна на входа е добре непокътната, другата е нарушена при изкопаване на бомбоубежище през Втората международна война. Входът е непокътнат с широчина към 1,5 м, непокътната е и настилката на улицата, която минава през този вход.
- От какво е направена тази настилка?
Настилката е от трамбована глина с части изпечена мазилка. Портата е построена от огромни солидни камъни и сочи на североизток, към индустриалния център – по този начин е осъществена е най-пряката връзка сред него и крепостта, където готовата сол се съхранява. Успяхме да допроучим и сектор от каменна отбранителна стена от междинния халколит, издигната към 4650 година пр.Хр. Тя е доста добре непокътната на продължение към 50 м. Свързана е с един от входовете на среднохалколитния град-крепост, открит през предходната година. Това бяха две основни действия по отбранителните стени. В източната външна страна на могилата проучвахме остатъци отново от каменните стени на междинния халколит, от най-ранните, само че страдание те са в по-лошо положение, спрямо останалите елементи на укрепителните система.
Нещо, което разсъни духовете, обаче, са къщите, които изследваме във високата част на селищната могила. Проучвахме две триетажни къщи, както още две двуетажни. Датират се малко преди края на късния халколит, т.е. преди края на първата европейска цивилизация.
- Кое в действителност е разбунило духовете? Това, че са на два и три етажа?
- Във времето на моето начално развиване като академик се приемаше, че всички къщи от праисторията са били едноетажни. През 1999 година имах достойнството да установя за първи път двуетажни къщи в Караново, Новозагорско и в Капитан Димитриево, Пещерско, надлежно от късния и от ранния неолит, т.е. от шестото хилядолетие. След това и други сътрудници откриха двуетажни къщи. При избавителни разкопки по трасето на бъдещата автомагистрала Струма открихме едно населено място, което е напълно с двуетажни къщи, датирано към 5700 година пр.Хр., нещо което е необикновено. Все още разсъждаваме към тези шокиращи резултати. Но в този момент в Солницата имаме ясни доказателства за триетажни постройки. Невероятното е, че в петото хилядолетие прочие Хр. има извънредно солидни къщи, в които на втория и на третия етаж има големи пещи, тежки най-малко един звук. Къщите са били най-малко 8 м високи, нещо необикновено за тази ера. Те са стърчали и над крепостната стена.
- И за какво са били строени на повече от един етаж?
- Етажността очевидно е решавала казуса с броя на хората вътре в крепостта. Очевидно популацията се е увеличавало, а крепостта не е могла да обхване повърхност по-голяма от 4 дка, тъй като толкоз е била площта на горното равнище на селищната могила. Единственотото решение е етажност. Развитието на технологията в строителството очевидно е обвързвано и с увеличение на популацията в едно укрепено населено място.
- Какви са другите находки в Солницата през това лято?
- Още предходната година бяхме попаднали на един всеобщ гроб. В средата на петото хилядолетие стартира засушаване на климата и повишение на междинните температури. Хората престават да създават сол посредством изпаряване в керамични съдове. Принудени от събитието, че изворите последователно пресъхват, изкопават бунар на мястото на един извор, бездънен към 4 метра и оттова вадят солена вода. Чрез дълги улеи водата стига до огромен плитък басейн. Продължихме изследванията на този басейн, който е дълъг над 40 метра. Басейнът, завършен в стерилната жълта глина, е пълнен с разсол. Солта в него кристализира с помощта на топлината от слънчевото греене. Това не е траяло дълго, тъй като солената вода напълно е изчезнала и тогава настъпват ужасни катаклизми. Липсата на сол - този жизненоважен артикул, спиране на търговията с нея води до внезапно замиране на живота в селището и до вътрешни спорове, при които са избивани цели семейства.
- А какво открихте в всеобщия гроб?
- Ямата на гроба е правоъгълна, изкопанав дъното на оборудването за рандеман на сол, за което описах. То към този момент не е било употребявано. В ямата са нахвърляни седем натрупа на хора, които са били убити. Гробът е датиран към 6 350 година пр.Хр. Все още нямаме цялостен разбор, защото биоархеологът проф. Кат Максуини от Единбургския университет, с която работим, не можа да пристигна поради пандемията. Имаме обаче наблюдения от сътрудник от екипа, които сочат, че в този гроб са „ заровени “ четири деца на възраст 10-12 години, само че като се има поради, че междинната възраст тогава е 36-38 години, те са били в трудоспособна възраст. На едното от четирите деца липсват китките на ръцете и ходилата. Два от скелетите имат ясни белези на умъртвяване. Беше открито и едно оръжие на дъното на гроба, евентуално с него са били убити някои от хората. Става дума за една доста остра рогова секира с ръкохватка. От другите скелети в гроба, единият е на мъж на 30 - 32 година, другият е на идващия по възраст, на към 22-24 година - също мъж, а третият е почти 20-годишен. Той е бил доста грубо погубен. На черепа му има дупка от стрела, от дясната страна е бил мощно ударен с плосък камък - костите са влезнали във вътрешността. Бил е прав, когато е ударен два пъти с дълго медно оръжие в корема, от което мощно са развалени три прешлена. Било е брутално ликвидиране. Открихме и 10 камъка, които най-после са били хвърлени в гроба. На най-възрастния мъж черепът му просто е бил размазан от огромен камък. Камъните са били нахвърляни очевидно с цел да не се възродят душите им.
При изкопаването на гробната яма климатът е бил изсъхнал, не е имало подпочвена вода на това равнище, само че когато проучвахме гроба бликна вода. Хилядолетия скелетите са били във вода. Тепърва ни чакат доста забавни разкрития при изследването на седемте скелета. Надяваме да има непокътнат колаген в костите с цел да се създадат ДНК проучвания, с цел да разберем, дали убитите са родственици. Интересно е, че зъбите на тези хора са излъскани от вътрешната страна – това наблюдавахме и в различен всеобщ гроб от това време, само че в некропола на селището. Вероятно това е някаква специфичност на работата или на нещо друго, за което можем единствено да спекулираме, особено за производителите на сол.
- Имахте ли гости това лято?
- Обявихме, както и през предходната година, че одобряваме гости, които преглеждат Солницата с екскурзовод, назначен от община Провадия, квалифициран от нас. През годината са минали близо 1500 души, главно българи, само че също и много чужденци. Започнахме и акция към концепцията да се построи Музей на солта в Провадия, тъй като туризмът, обвързван със Солницата и крепостта Овеч е бъдещето на Провадия. Музей на солта, какъвто няма в Югоизточна Европа, би бил нещо доста значимо за града, и за популяризирането на праисторическото завещание на България въобще. Смятаме, че сходен Музей на солта ще раздвижи и икономическия живот в Провадия. Могат да се провеждат туристи от Северното Черноморие, да посетят Варненския археологически музей с цел да благосъстоянията от Варненския „ златен “ некропол, който е резултат от производството на сол в Солницата, да посетят самата Солница, да влязат в Музея на солта с изключителната материална просвета, установена при нашите изследвания, да се качат на крепостта Овеч над града и да се нахранят в заведенията за хранене по центъра …. Това е идеята на нашия екип, уповавам се скоро да стане и идея на провадийци. За бъдещето на Солницата и на Провадия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ