Процесът на застаряване на населението продължава, показват още данните на

Процесът на застаряване на популацията продължава, демонстрират още данните на националната статистика. В края на 2018 година лицата на 65 и повече години са 21,3% от популацията на страната. По-силно този развой е изразен при дамите (24,8%) в сравнение с при мъжете (17,7%). Разликата се дължи на по-високата смъртност при мъжете и по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях. Най-голям дял на застаряващо население у нас се следи в областите Видин (29,6%), Габрово (28,6%) и Кюстендил (27,3%). Най-нисък е делът на възрастното население в София (17,5%) и Варна (18,9%). 

Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40,4 години през 2001 година, нараства до 43,8 години в края на 2018 година Процесът на застаряване на популацията се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в градовете междинната възраст на популацията е 42,8 години, а в селата - 46,4 години.

Населението в трудоспособна възраст в края на 2018 година е 4, 2 млн. души, или 60% от популацията на страната. Броят на хората в трудоспособна възраст понижава с 48 хиляди души (1,1%) по отношение на миналата година. 73,7% от популацията живее в градовете, а 26,3% - в селата. Броят на обезлюдените места е 164, като максимален е в областите Габрово (64), Велико Търново (55) и Кърджали (11).

Шест града в страната са с население над 100 000 души. В тях живее 34,4% от популацията на България. В Югозападния и Южния Централен район живее 50,2% от популацията, а в Северозападния - 10,6%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2018 година е 8,9%, а през 2017 година е бил 9,0%. Броят живородените момчета (32 144) е с 2091 повече от този на живородените девойки (30 053). Най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София и Ямбол, а най-ниска - в Смолян, Габрово и Видин.