Камелия Кучер пред Фрог: Протестите закъсняха. Много отдавна трябваше да протестираме за много неща
Протестът е против всичко. Това е митинг поради загубата на толерантност. Прагът се изчерпа. Хората желаят да живеят като естествени европейски жители в една естествена и уредена европейска страна. Има жители, които ясно си дават сметка, че можем повече. Хората най-сетне демонстрираха, че са се научили да вършат връзка сред явленията. Никой не го очакваше. Народът беше недооценен.
Това съобщи в изявление за FrogNews писатилят Камелия Кучер.
Ето и цялото изявление:
Като майка по какъв начин си обяснявате събитията на бул. “Ситняково” отпреди няколко дни? Последва необятен публичен отзив.
Нещата са доста комплицирани. Отговорността е групова и не може да бъде трансферирана напълно върху едната или другата страна.
Хората от всички страни към този момент са доста изнервени и изтощени - това виждам. Всеки има правото си да поддържа или не митинга, само че ми прави усещане, че някак си губим визията, че хората, които са там са там към този момент всяка вечер, също имат близки, имат деца, фамилии,работят денем. Не им е елементарно и на тях. И това са разумни човешки прояви - нещата ескалират.
Може би в тази ситуация тази жена също е изнервена, че не може да се прибере. Но аз като майка, най-вероятно нямаше да потегли с колата си след една навалица от изнервени хора. Вероятно там има и такива, които са по-склонни към експанзия. Няма по какъв начин да знаеш против кого тръгваш. Не знам като родител в какво положение би трябвало да бъда, с цел да потегли след тази навалица. Не бих си го разрешила и колкото и да ми се постанова да обиколя, ще го направя, тъй като децата ми са в тази кола. Важен е образецът, който желая да дам. Това е персоналното ми мнение като родител. Нещата доста се трансформират, когато са забъркани твоите деца. Имаш отговорност, поставяш ги преди всичко. Може и ти да си прав, само че това е неизменима част от родителството. Ако децата ти са до теб, може да станат очевидци на неща, на които не би трябвало. Укротяваш се и даваш крачка обратно.
Не бих си го разрешила, без значение какво е мнението ми, недоволството ми. Ако съм с децата си, ще се обърна и ще си потегли.
Хората обаче доста бързо се разделиха на два лагера… Протестиращите се трансфораха в лумпени, които атакуват дами и деца.
Агресията поражда експанзия постоянно и няма по какъв начин да очакваш тя да не се върне. Хората излизат отвън очертанията, не мога да съобразят обстановката. Става дума за обща отговорност. Това е тази преживелица.
Трябва да се разсъждава обективно.
Поемам въздух като майка и споделям - да, и това е неправилно. Но тази кола какво прави там, за какво ги бута тези хора?
С какво си обяснявате нестихващото към този момент над 40 дни неодобрение?
Според мен от една страна митингите закъсняха. Много от дълго време трябваше да протестираме за доста неща. Пропуснахме доста благоприятни условия. Това е ескалиране на събитията от последните 30 години.
Вече има доста българи, които са живели, работили и учили в чужбина и могат да сравнят. Аз съм живяла в няколко европейски страни. Сравнението е неизбежно - улиците, метода на живот. Виждаш някоя институция и започваш да сравняваш успеваемостта им. Това основава мъка. Говоря от персонален опит.
Хората виждат бездната сред това, което е и това, което може да бъде. Това е митинг на правила, хрумвания, блян. Хората излязоха и споделиха “Стига толкоз!”. И няма по какъв начин политическата партия да не се появи в недоволството, тъй като тя е на власт и е посочена като главен отговорник за всичко.
Но това е митинг поради загубата на толерантност. Прагът се изчерпа. Хората желаят да живеят като естествени европейски жители в една естествена и уредена европейска страна. Това е комплицираното на този митинг. Той не е политически.
Но пък се появиха такива спекулации…
Това е естествено. Вълната се яхва от всевъзможни хора, които даже не би трябвало да са там. Защото митингът е и против тях самите. Много се злоупотребява. И откликът е индикативен за това до каква степен сме се развили като гражданско общество. Но това не е политически митинг и е доста мъчно да заявиш съответни претенции. Какви претенции можеш да заявиш, когато просто си изтощен? Освен оставка, няма какво друго да поискаш. Това не е митинг против обезлесяването.
Най-важното е, че този митинг насочва публичното внимание към наболели проблеми, които дълги години сме пренебрегвали. Има жители, които ясно си дават сметка, че можем повече. И ние самите също би трябвало да си зададем неуместния въпрос за това какъв принос имаме за актуалната реалност. Защото отговорността е групова.
За да има смисъл, нещата да тръгнат в положителна посока и да заявим гордо, че сме европейски жители, би трябвало да погледнем и себе си. От нас зависи да са ни чисти тротоарите, да караме колите си и да сме спокойни, че никой няма да ни пребие на светофара. Това са дребни неща, които основават чувство за задоволеност.
Но ние не живеем в правова страна. Това е огромният проблем. Законът не пази правата на индивида. Голямата роля на институциите е да покажат, че законите не могат да се погазват. Когато поставиш хората в избрани рамки, те рано или късно ще стартират да влизат в тях. Но няма по какъв начин да тръгнем по тази повърхност, в случай че самата власт не върви по нея.
Чуват се обаче доста скептични гласове за това, което ни чака при възможна оставка. От друга страна пък по този начин наречените културтрегери - хората, които би трябвало да са мотор на гражданското общество, като че ли мълчат….
Мисля си, че е доста значимо да се прави разлика сред гражданска и политическа позиция. Ние към този момент прекомерно дълго време нямаме гражданско съзнание - да ни е ясно какви са правата и свободите ни, какви отговорности и отговорности носят. Няма го този публичен контракт. Хората започнаха да се люшкат сред политическата и гражданската позиция. Това е повода и обществените персони да мълчат.
Едно е да изразиш политическа позиция, друго е гражданската. Това е право на всеки жител на избрана страна и е доста значима. Казваш - аз желая да пребивавам в еди какво си общество, нещата да наподобяват по еди какъв си метод.
Това доста ми липсва измежду обществените персони у нас. Искам да чуя тях - представителите на интелигенцията, хората, които имат предвидливост - по какъв начин виждат нашето общество и какво биха желали да бъде. Но се мълчи по тази тематика.
Този митинг е против всичко и в реалност въпросът е какво следва от тук насетне. Има доста изказвания, че това ще докара до неустойчивост. Най-вероятно е по този начин, само че няма различен метод.
Хората най-сетне демонстрираха, че са се научили да вършат връзка сред явленията. Направиха връзка сред събитията, които се случват от края на декември. Никой не го очакваше. Народът беше недооценен. Тази зоркост би трябвало да се резервира, без значение какво се случи и какви партии влязат в идващия парламент.
Ситуацията ще е доста комплицирана несъмнено време. Но в случай че хората са бдителни, в случай че излизат на митинги и това продължи, политиците ще би трябвало да се преценяват и да си дадат сметка, че към този момент не става по този начин. Да стартират да създават резултати.
На това би трябвало да стартираме да обръщаме внимание, не на цветовете на партиите. Време е в действителност да се гледат резултатите - това приказва най-ярко за успеваемостта на властта. Много се надявам това да е полезността, която да извлечем от този митинг. Виждам, че се пробужда едно гражданско общество. Много се надявам.
Интервю на Джесика Вълчева
Това съобщи в изявление за FrogNews писатилят Камелия Кучер.
Ето и цялото изявление:
Като майка по какъв начин си обяснявате събитията на бул. “Ситняково” отпреди няколко дни? Последва необятен публичен отзив.
Нещата са доста комплицирани. Отговорността е групова и не може да бъде трансферирана напълно върху едната или другата страна.
Хората от всички страни към този момент са доста изнервени и изтощени - това виждам. Всеки има правото си да поддържа или не митинга, само че ми прави усещане, че някак си губим визията, че хората, които са там са там към този момент всяка вечер, също имат близки, имат деца, фамилии,работят денем. Не им е елементарно и на тях. И това са разумни човешки прояви - нещата ескалират.
Може би в тази ситуация тази жена също е изнервена, че не може да се прибере. Но аз като майка, най-вероятно нямаше да потегли с колата си след една навалица от изнервени хора. Вероятно там има и такива, които са по-склонни към експанзия. Няма по какъв начин да знаеш против кого тръгваш. Не знам като родител в какво положение би трябвало да бъда, с цел да потегли след тази навалица. Не бих си го разрешила и колкото и да ми се постанова да обиколя, ще го направя, тъй като децата ми са в тази кола. Важен е образецът, който желая да дам. Това е персоналното ми мнение като родител. Нещата доста се трансформират, когато са забъркани твоите деца. Имаш отговорност, поставяш ги преди всичко. Може и ти да си прав, само че това е неизменима част от родителството. Ако децата ти са до теб, може да станат очевидци на неща, на които не би трябвало. Укротяваш се и даваш крачка обратно.
Не бих си го разрешила, без значение какво е мнението ми, недоволството ми. Ако съм с децата си, ще се обърна и ще си потегли.
Хората обаче доста бързо се разделиха на два лагера… Протестиращите се трансфораха в лумпени, които атакуват дами и деца.
Агресията поражда експанзия постоянно и няма по какъв начин да очакваш тя да не се върне. Хората излизат отвън очертанията, не мога да съобразят обстановката. Става дума за обща отговорност. Това е тази преживелица.
Трябва да се разсъждава обективно.
Поемам въздух като майка и споделям - да, и това е неправилно. Но тази кола какво прави там, за какво ги бута тези хора?
С какво си обяснявате нестихващото към този момент над 40 дни неодобрение?
Според мен от една страна митингите закъсняха. Много от дълго време трябваше да протестираме за доста неща. Пропуснахме доста благоприятни условия. Това е ескалиране на събитията от последните 30 години.
Вече има доста българи, които са живели, работили и учили в чужбина и могат да сравнят. Аз съм живяла в няколко европейски страни. Сравнението е неизбежно - улиците, метода на живот. Виждаш някоя институция и започваш да сравняваш успеваемостта им. Това основава мъка. Говоря от персонален опит.
Хората виждат бездната сред това, което е и това, което може да бъде. Това е митинг на правила, хрумвания, блян. Хората излязоха и споделиха “Стига толкоз!”. И няма по какъв начин политическата партия да не се появи в недоволството, тъй като тя е на власт и е посочена като главен отговорник за всичко.
Но това е митинг поради загубата на толерантност. Прагът се изчерпа. Хората желаят да живеят като естествени европейски жители в една естествена и уредена европейска страна. Това е комплицираното на този митинг. Той не е политически.
Но пък се появиха такива спекулации…
Това е естествено. Вълната се яхва от всевъзможни хора, които даже не би трябвало да са там. Защото митингът е и против тях самите. Много се злоупотребява. И откликът е индикативен за това до каква степен сме се развили като гражданско общество. Но това не е политически митинг и е доста мъчно да заявиш съответни претенции. Какви претенции можеш да заявиш, когато просто си изтощен? Освен оставка, няма какво друго да поискаш. Това не е митинг против обезлесяването.
Най-важното е, че този митинг насочва публичното внимание към наболели проблеми, които дълги години сме пренебрегвали. Има жители, които ясно си дават сметка, че можем повече. И ние самите също би трябвало да си зададем неуместния въпрос за това какъв принос имаме за актуалната реалност. Защото отговорността е групова.
За да има смисъл, нещата да тръгнат в положителна посока и да заявим гордо, че сме европейски жители, би трябвало да погледнем и себе си. От нас зависи да са ни чисти тротоарите, да караме колите си и да сме спокойни, че никой няма да ни пребие на светофара. Това са дребни неща, които основават чувство за задоволеност.
Но ние не живеем в правова страна. Това е огромният проблем. Законът не пази правата на индивида. Голямата роля на институциите е да покажат, че законите не могат да се погазват. Когато поставиш хората в избрани рамки, те рано или късно ще стартират да влизат в тях. Но няма по какъв начин да тръгнем по тази повърхност, в случай че самата власт не върви по нея.
Чуват се обаче доста скептични гласове за това, което ни чака при възможна оставка. От друга страна пък по този начин наречените културтрегери - хората, които би трябвало да са мотор на гражданското общество, като че ли мълчат….
Мисля си, че е доста значимо да се прави разлика сред гражданска и политическа позиция. Ние към този момент прекомерно дълго време нямаме гражданско съзнание - да ни е ясно какви са правата и свободите ни, какви отговорности и отговорности носят. Няма го този публичен контракт. Хората започнаха да се люшкат сред политическата и гражданската позиция. Това е повода и обществените персони да мълчат.
Едно е да изразиш политическа позиция, друго е гражданската. Това е право на всеки жител на избрана страна и е доста значима. Казваш - аз желая да пребивавам в еди какво си общество, нещата да наподобяват по еди какъв си метод.
Това доста ми липсва измежду обществените персони у нас. Искам да чуя тях - представителите на интелигенцията, хората, които имат предвидливост - по какъв начин виждат нашето общество и какво биха желали да бъде. Но се мълчи по тази тематика.
Този митинг е против всичко и в реалност въпросът е какво следва от тук насетне. Има доста изказвания, че това ще докара до неустойчивост. Най-вероятно е по този начин, само че няма различен метод.
Хората най-сетне демонстрираха, че са се научили да вършат връзка сред явленията. Направиха връзка сред събитията, които се случват от края на декември. Никой не го очакваше. Народът беше недооценен. Тази зоркост би трябвало да се резервира, без значение какво се случи и какви партии влязат в идващия парламент.
Ситуацията ще е доста комплицирана несъмнено време. Но в случай че хората са бдителни, в случай че излизат на митинги и това продължи, политиците ще би трябвало да се преценяват и да си дадат сметка, че към този момент не става по този начин. Да стартират да създават резултати.
На това би трябвало да стартираме да обръщаме внимание, не на цветовете на партиите. Време е в действителност да се гледат резултатите - това приказва най-ярко за успеваемостта на властта. Много се надявам това да е полезността, която да извлечем от този митинг. Виждам, че се пробужда едно гражданско общество. Много се надявам.
Интервю на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ