Аделина Банакиева: Новата Help Karma предстои
Протестър, деятел, доброволец към фондация „ Дивите животни “... Аделина Банакиева се е занимавала с какво ли не и доста неща може да ви опише – и за себе си, и за идеите, зад които застава. Вероятно през лятото на митингите сте забелязвали това момиче с яркочервена коса, което не вижда мястото си в политиката, а тъкмо там – измежду крещящите хора под прозорците на Министерски съвет. Основната й идея сега е да оказва помощ на хората с увреждания, изключително по време на пандемия. За митингите, за неналичието на система, която осезателно усещаме сега, за казусът Help Karma и неналичието на съответен закон за дарителството, си приказваме през днешния ден с Аделина.
Кое е последното нещо, което съумя да те разгневи?
Аделина: Едно от главните неща, откогато е настъпила пандемията, които ме вбесяват, защото членувам в доста групи на хора с увреждания, е неналичието на какъвто и да било протокол, обвързван с тези хора. Не можеш да изискваш едно и също нещо от хора в норма и от хора, които са с някаква форма на увреждане. Това, че в България тези хора ги неглижираме като цяло, в този момент се усеща изключително остро, тъй като даже и носенето на маски за част от тези хора е извънреден проблем. По света тези хора са изключение от избрани заповеди.
Преди три дни се върнах от Турция, където всички носят маски по улиците, само че особено за хората с увреждания, особено питах един служител на реда, това не се отнася. Те имат документ, публикуван от персоналния доктор, който се показва при забележка от формалните управляващи, а там инспекциите са доста съществени. Това значи, че даже една страна, която освен не е член на Европейския съюз, а се бори за това да бъде третирана като цивилизована страна, а не като религиозна, е помислила за тези хора. Дори през днешния ден една от майките с деца с увреждания писа в нашата група, че е свалена от метрото със сина си, който е невербален аутист поради това, че тези хора не могат да сложат маски.
Това е нещо, което безумно ме влудява – приемането на избрани закони, на избрани правила, на избрани правила, без да се мисли, че ние сме болна нация и има хора, които не могат да отговорят на тези правила.
Има ли решение на този проблем?
Аделина: Писахме писма, искахме среща с министъра преди към месец, само че отговор нямаме. Не единствено, че не се трансформират нещата, само че даже не ни дават отговор. Липсата на управнически потенциал в рецесия доста мощно се усеща във връзка с слабите и по-уязвимите. Един закон е окей като закон и дали съм съгласна с него, или не, това е обособен въпрос, само че той не може да няма изключения, не може да няма метод да се ползва за другите групи хора. В момента по тази причина се опитваме да се борим, тъй като пандемията няма да свърши в този момент, даже и когато измислят ваксина. Тези хора още веднъж остават отвън обществото, тъй като част от уврежданията са от затруднения от ваксини, без да съм антиваксър го споделям това, и тези хора няма да бъдат имунизирани. Това е съвсем несъмнено. Съответно остава още веднъж казусът какви са разпоредбите за тях. Има проблем с избрани групи хора и не можем да твърдим по какъв начин ще затваряме психиатриите, по какъв начин ще бъдем като Европа и тези хора ще би трябвало да бъдат гледани от фамилиите си, което е отлично, в случай че имаше условия. Ако имаше по какъв начин тези фамилии да се оправят и страната им оказва помощ, само че при изискване, че не го прави, даже в рецесия, даже те да бъдат признати по избран метод по време на пандемия, то по какъв начин ще ги върнем тези хора в обществото и по какъв начин ще ги пази то.
Какво се случи с митинга на майките от „ Системата ни убива “?
Аделина: През 2018-а престанах да съм част от „ Системата ни убива “, защото част от майките приватизираха митинга, безусловно, приватизираха и името на митинга. Слоган, който притегли доста хора, само че в този момент някак стана партийна принадлежност. Болшинството на майките на деца с увреждания се дистанцираха. Аз бях част от митинга за оставката на държавното управление и основния прокурор, както и доста хора, само че не част от митинга „ Системата ни убива “, който стана част от политическа мощ, която занапред ще желае да влиза в ръководството, без да загатвам коя е тя.
Продължаваш ли да бъдеш част от антиправителствения митинг?
Не, не съм се отказала и през вчерашния ден писах пост за това, че още веднъж има напън върху " Хиполенд ", които участваха в митинга. Той просто закупи друга форма, тъй като беше ясно, че няма по какъв начин да изкараш по време на пандемия хора по площадите, и то измежду зима. Абсолютно безконтролно е. Аз доста постоянно поддържам връзка с хора с увреждания, оказвам помощ им и ходенето на митинг физически към този момент беше проблем за мен. Но не преставам да поддържам настояванията на митинга за оставка на основния прокурор и на държавното управление, както и търсене на отговорност на част от тях за това, което се случва.
Защо съгласно теб още не се стига до оставка?
Аделина: Съдейки по това, че те задоволително пъти са подавали оставка преди, а в този момент не, е ясно, че има игра, която играят и би трябвало да доиграят по избран метод. Дали това е обвързвано с европейски дотации, дали е обвързвано с метода на ръководство на обществото по време на пандемия и асимилиране на избрани средства... не мога да кажа, тъй като аз не съм била част от никоя политическа мощ, с цел да знам. Но е реалност, че чувството в обществото, че то не се ръководи добре от доста време и изключително по време на пандемия, е осезаемо, защото липсват каквито и да било обществени механизми за поддръжка. Да раздадат четири краставици и няколко кисели млека от общината, някак не е тъкмо поддръжката, която се чака от едно държавно управление.
Преди може би седмица се борих с това една кола за спешна помощ да отиде да прегледа човек със признаци на Coviv-19, който не може да постъпи в болница, защото е родител на дете с увреждания. Ясно е, че ние нямаме места, където да бъдат настанени тези деца, в случай че родителят се разболее. Аз съм доста упорита, разпознаваема съм, само че шест часа се занимавах с това да накарам кола за спешна помощ да отиде до Елин Пелин. Какво ми костваше и какъв брой връзки изразходвах, това е обособен въпрос. Това е ненормално да се случва по този метод. Ненормално е да се търсят връзки да те прегледа доктор, което значи, че методът, по който се ръководи обществото по време на рецесия, не е верен.
Не може да няма по какъв начин да потърсиш помощ, изключително когато персоналните лекари спрат да си подвигат телефоните, което не е загадка за никого.
Разбира се, има и бели лястовици, които са на поста си като виновни хора, само че те не са всеобщо събитие, без значение дали им дават 1000 лева, или не. Тези 1000 лева няма да трансформират нещата. Усещането в обществото е, че се запушват пробойни непрекъснато, по кофти метод и с кофти материал, а корабът потъва . Материалът, с който се запушват пробойните не е водоустойчив.
В този случай слоганът „ Системата ни убива “ стои доста на място.
Аделина: „ Системата ни убива “ е извънредно добър слоган, фиктивен не от хората, които сега го употребяват, за жалост. Това е слоган на една от майките, които първи се дистанцираха от сегашните, употребяващи този слоган. „ Системата ни убива “ е идея, не е единствено слоган и е доста значимо обществото да го разбере, тъй като – да, в действителност сега системата ни убива, или по-точно неналичието на система. Всички виждаме по какъв начин се издават заповеди, които постоянно са предпоследни, опитва се с човешкия живот. И все е било да няма опазване на здравето в последните 15 години, било е ясно, че нямаме система, която да е съответна на потребностите на обществото, само че това, което в този момент се случва е малко прекомерно.
Има още...
Кое е последното нещо, което съумя да те разгневи?
Аделина: Едно от главните неща, откогато е настъпила пандемията, които ме вбесяват, защото членувам в доста групи на хора с увреждания, е неналичието на какъвто и да било протокол, обвързван с тези хора. Не можеш да изискваш едно и също нещо от хора в норма и от хора, които са с някаква форма на увреждане. Това, че в България тези хора ги неглижираме като цяло, в този момент се усеща изключително остро, тъй като даже и носенето на маски за част от тези хора е извънреден проблем. По света тези хора са изключение от избрани заповеди.
Преди три дни се върнах от Турция, където всички носят маски по улиците, само че особено за хората с увреждания, особено питах един служител на реда, това не се отнася. Те имат документ, публикуван от персоналния доктор, който се показва при забележка от формалните управляващи, а там инспекциите са доста съществени. Това значи, че даже една страна, която освен не е член на Европейския съюз, а се бори за това да бъде третирана като цивилизована страна, а не като религиозна, е помислила за тези хора. Дори през днешния ден една от майките с деца с увреждания писа в нашата група, че е свалена от метрото със сина си, който е невербален аутист поради това, че тези хора не могат да сложат маски.
Това е нещо, което безумно ме влудява – приемането на избрани закони, на избрани правила, на избрани правила, без да се мисли, че ние сме болна нация и има хора, които не могат да отговорят на тези правила.
Има ли решение на този проблем?
Аделина: Писахме писма, искахме среща с министъра преди към месец, само че отговор нямаме. Не единствено, че не се трансформират нещата, само че даже не ни дават отговор. Липсата на управнически потенциал в рецесия доста мощно се усеща във връзка с слабите и по-уязвимите. Един закон е окей като закон и дали съм съгласна с него, или не, това е обособен въпрос, само че той не може да няма изключения, не може да няма метод да се ползва за другите групи хора. В момента по тази причина се опитваме да се борим, тъй като пандемията няма да свърши в този момент, даже и когато измислят ваксина. Тези хора още веднъж остават отвън обществото, тъй като част от уврежданията са от затруднения от ваксини, без да съм антиваксър го споделям това, и тези хора няма да бъдат имунизирани. Това е съвсем несъмнено. Съответно остава още веднъж казусът какви са разпоредбите за тях. Има проблем с избрани групи хора и не можем да твърдим по какъв начин ще затваряме психиатриите, по какъв начин ще бъдем като Европа и тези хора ще би трябвало да бъдат гледани от фамилиите си, което е отлично, в случай че имаше условия. Ако имаше по какъв начин тези фамилии да се оправят и страната им оказва помощ, само че при изискване, че не го прави, даже в рецесия, даже те да бъдат признати по избран метод по време на пандемия, то по какъв начин ще ги върнем тези хора в обществото и по какъв начин ще ги пази то.
Какво се случи с митинга на майките от „ Системата ни убива “?
Аделина: През 2018-а престанах да съм част от „ Системата ни убива “, защото част от майките приватизираха митинга, безусловно, приватизираха и името на митинга. Слоган, който притегли доста хора, само че в този момент някак стана партийна принадлежност. Болшинството на майките на деца с увреждания се дистанцираха. Аз бях част от митинга за оставката на държавното управление и основния прокурор, както и доста хора, само че не част от митинга „ Системата ни убива “, който стана част от политическа мощ, която занапред ще желае да влиза в ръководството, без да загатвам коя е тя.
Продължаваш ли да бъдеш част от антиправителствения митинг?
Не, не съм се отказала и през вчерашния ден писах пост за това, че още веднъж има напън върху " Хиполенд ", които участваха в митинга. Той просто закупи друга форма, тъй като беше ясно, че няма по какъв начин да изкараш по време на пандемия хора по площадите, и то измежду зима. Абсолютно безконтролно е. Аз доста постоянно поддържам връзка с хора с увреждания, оказвам помощ им и ходенето на митинг физически към този момент беше проблем за мен. Но не преставам да поддържам настояванията на митинга за оставка на основния прокурор и на държавното управление, както и търсене на отговорност на част от тях за това, което се случва.
Защо съгласно теб още не се стига до оставка?
Аделина: Съдейки по това, че те задоволително пъти са подавали оставка преди, а в този момент не, е ясно, че има игра, която играят и би трябвало да доиграят по избран метод. Дали това е обвързвано с европейски дотации, дали е обвързвано с метода на ръководство на обществото по време на пандемия и асимилиране на избрани средства... не мога да кажа, тъй като аз не съм била част от никоя политическа мощ, с цел да знам. Но е реалност, че чувството в обществото, че то не се ръководи добре от доста време и изключително по време на пандемия, е осезаемо, защото липсват каквито и да било обществени механизми за поддръжка. Да раздадат четири краставици и няколко кисели млека от общината, някак не е тъкмо поддръжката, която се чака от едно държавно управление.
Преди може би седмица се борих с това една кола за спешна помощ да отиде да прегледа човек със признаци на Coviv-19, който не може да постъпи в болница, защото е родител на дете с увреждания. Ясно е, че ние нямаме места, където да бъдат настанени тези деца, в случай че родителят се разболее. Аз съм доста упорита, разпознаваема съм, само че шест часа се занимавах с това да накарам кола за спешна помощ да отиде до Елин Пелин. Какво ми костваше и какъв брой връзки изразходвах, това е обособен въпрос. Това е ненормално да се случва по този метод. Ненормално е да се търсят връзки да те прегледа доктор, което значи, че методът, по който се ръководи обществото по време на рецесия, не е верен.
Не може да няма по какъв начин да потърсиш помощ, изключително когато персоналните лекари спрат да си подвигат телефоните, което не е загадка за никого.
Разбира се, има и бели лястовици, които са на поста си като виновни хора, само че те не са всеобщо събитие, без значение дали им дават 1000 лева, или не. Тези 1000 лева няма да трансформират нещата. Усещането в обществото е, че се запушват пробойни непрекъснато, по кофти метод и с кофти материал, а корабът потъва . Материалът, с който се запушват пробойните не е водоустойчив.
В този случай слоганът „ Системата ни убива “ стои доста на място.
Аделина: „ Системата ни убива “ е извънредно добър слоган, фиктивен не от хората, които сега го употребяват, за жалост. Това е слоган на една от майките, които първи се дистанцираха от сегашните, употребяващи този слоган. „ Системата ни убива “ е идея, не е единствено слоган и е доста значимо обществото да го разбере, тъй като – да, в действителност сега системата ни убива, или по-точно неналичието на система. Всички виждаме по какъв начин се издават заповеди, които постоянно са предпоследни, опитва се с човешкия живот. И все е било да няма опазване на здравето в последните 15 години, било е ясно, че нямаме система, която да е съответна на потребностите на обществото, само че това, което в този момент се случва е малко прекомерно.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ