Калин Янакиев: Манипулативният разказ за 48 НС и на кого Господ се надсмя?!
Просто не разбирам за какво би трябвало да заставаш с експертизата си на политолог, социолог, обществен антрополог и така нататък, с цел да кажеш с значим звук от трибуната на казионните медии (и да го казваш ден след ден – до втръсване) това, което може да каже безусловно всеки елементарен жител, информиран за партийната настройка в 48 Народно събрание. „ Ами най-вероятно постоянно държавно управление няма да се сформира, само че все пак… най-малък късмет да се сформира има “. С изговарянето на тази банална нагледност казионните медии ни занимаваха съвсем три месеца и това – уверен съм – им служеше като оправдание за все по-сгъстяващото се замълчаване за световната покруса, в която в действителност живее светът от близо година насам. В света, уважаеми, се възроди фашизмът и този фашизъм – съветският фашизъм – е оповестил война на цялата модерна цивилизация, която (засега) води по най-чудовищен метод в Украйна.
Да, но, видите ли, пробват се да надвикат този факт – ние сме в „ тежка, съвсем нечувана политическа рецесия “ и няма по какъв начин да се вълнуваме сега от някакви си там украинци. След което стартират разказите на разтревожените политически „ специалисти “ и публицисти за това, което се случваше в злополучното 48 Народно събрание. Тези разкази могат да се подразделят на няколко разновидности, само че по мое разбиране разказът в действителност бе единствено един и предизвикан от следното: конфигурацията в този Парламент се получи такава, че след близо три години внезапно даде късмет за някакво – най-накрая – завръщане на Бойко-Борисовия ГЕРБ след изхвърлянето му от властовия монопол и трайното му стигматизиране за огромен, сериозно огромен сегмент от обществото. И ето: цялото изпитание на „ анализиращите “ се концентрира точно върху опитите това „ нормализиране “ на ГЕРБ след митингите от 2020 година този път да бъде осъществено.
Именно за тази цел бяха „ създадени “ следните повтаряни ни до погнуса топоси. „ Пред прага сме на извънредно тежка – студена, гладна и пагубна зима. Ето за какво – каквито и несъгласия и да са имали до началото на 48 Народно събрание „ политиците “, колкото и те да са били даже оправдани – през днешния ден те би трябвало, напряко няма по какъв начин да не се загърбят, с цел да оцелеем “. Защо бе създаден този топос? Ами, на „ първата политическа мощ “ в този Парламент – знае се – не ѝ стигаха гласове, с цел да се завърне във властта и не ѝ стигаха дори в съюз с в действителност постоянно готовото да се завърне в нея Движение за права и свободи и готовия на на практика всичко, фиктивен под паника след свалянето на държавното управление на Кирил Петков „ Български напредък “. Значи: трябваше някак си да се пречупи упорството на Политическа партия и Демократична България – тези точно, които се противяха на повторното „ нормализиране “ и завръщане на Борисов. Как? На първо място посредством страховитата зима, която – уважаеми съграждани, клети българи – е доста по-голям фактор за всички вас от „ егоистичната “, не ваша опозиция на „ проклетите антигербаджии “.
Този топос в описа за 48 Народно събрание можеше да се експлоатира през целия октомври и ноември, и, да – казионните медии, политолози и социолози – хвърлиха големи старания в тази посока. Е, оказа се, че не им се получава. Нещо повече – Господ се надсмя над всички тях като ни изпрати… ненормално топла (поне доникъде ѝ в която живеем днес) зима; „ световният Запад “ се оправи с очакващите ни „ пагубни цени на газа “ (а оттова и на всичко друго) – нито апетит, нито мор настъпиха в Европа, а „ клетият българин “ и през днешния ден цялостни кръчмите и заведенията за хранене и… купува, купува макар „ полуделите цени “. „ Холодная зима 2023 година “ остана единствено в съветските путински медии, на които у нас никой не обръща изключително внимание.
Но заради това малко след (принуденото) затихване на топосът със „ зимата “ стартира да се създава другият главен топос в описа за това, което се случва в 48-мото Народно събрание – този за населяващите го „ политици “, които били движени само от своите „ егоистични партийни цели “, които пък се състояли не дори в това да се докопат до властта, а да не разрешат на който и да било различен да го направи. „ Такава (пак „ пагубна “) политическа обстановка до през днешния ден не сме имали – всеки е против всеки, всички са се окопали зад своите партийни „ червени линии “, концентрирали са се в „ егото “ си и не желаят да се схванат “. В контраст на това последователно стартира да ни се внушава, че партиите и „ политиците “ въобще биват изпращани от нас в Парламента, за да… „ се схванат “ и да се стараят да намерят формулата за коалиция (която, не ще и дума, в 48 Народно събрание няма по какъв начин да не включва ГЕРБ). Представяте ли си – гласувалите за Демократична България и за Политическа партия са дали своят вот за тях точно „ с цел да се схванат “ с хората на Борисов (и даже с ДПС)! Даваха ли си сметка, че такова едно препоръчвано им „ съгласие “ още на следващия ден ще ги остави без съвсем всичките им гласоподаватели? Всъщност, даваха си, само че не преставаха да ни внушават, че е тъкмо противоположното. Уви, и този топос не „ вразуми политиците “. С едно мощно подчертавано изключение обаче… Бойко Борисов, индивидът, самоотвержено прекрачи всичките си „ червени линии “. Започна с „ безусловно способния “ (в неврологията да, само че за какво и в политиката не разбрахме) професор Габровски – „ индивидът на идеята “, на който даде картбланш да избере „ чисто експертни “ министри (всъщност в главната си част креатури на Национална движение „Симеон Втори" и „ второешелонници “ на самия ГЕРБ), които още преди да бъдат подложени на гласоподаване ни бяха изтипосвани със фотоси и биографии във всички всеобщи вестници. С две думи – „ положителната воля “ на Борисов ни даде вяра „ да оцелеем “. Само че и в този момент „ политиците “ не „ преглътнаха егото си “. От тях обаче в този момент несъмнено се отдели самият Борисов, подготвен „ на всичко за спасението на Родината “, а пък множеството на „ его “-тиците и нехаещите за нея се минимизира до… депутатите на Политическа партия и Демократична България.
Макар вторият мандат да бе връчен също на академична личност, даже на учен, а не просто професор – тук фотоси, биографии и очаквания изобщо нямаше. Сега бе ясно, „ че това държавно управление няма да мине “. А за какво първото можеше и трябваше да мине? Защото бе с мандата на ГЕРБ?
Накрай се навлезе в третия стадий – в този момент зачерталият всички „ червени линии “ Борисов стартира да раздава „ предложения “ за съгласие напряко по две-три дневно – с Янев, без Янев, с него самия, изобщо без него самия и така нататък, до момента в който най-после взе интензивно да съблазнява Демократична България и даже – какво себе отричане – „ номинира “ съпредседателя ѝ Христо Иванов за министър председател. След всичко! Какво достойнство, каква отговорност към „ всички българи “! Тук към този момент бях безусловно сигурен, че опитът за наново завръщане на ГЕРБ във властта е към своя край. Борисов несъмнено е бил наясно, че Демократична България няма да получи мандат и няма да се наложи хората му да гласоподават за Христо Иванов. Вероятно към този момент е бил информиран за „ гръмването “ на „ абсурда с NEXO “ (гърмящ лично единствено в казионните медии и изцяло апатичен за избирателите), тъй като задачата му и в този момент бе не несъмнено да се „ реализира устойчиво ръководство “ – Борисов изобщо не би желал такова нито с Демократична България, нито още по-малко с Политическа партия, би го преглътнал с Движение за права и свободи, че дори и с Българска социалистическа партия, само че мъчно би могъл да го каже намерено (всъщност до оня ден, когато напряко си го каза). Целта бе да излезе от „ описа “ за безотговорните и „ егоцентрични “ партии в 48-ото Народно събрание като единствения „ милеещ за България “ и значи – „ естествен “ политик.
Оттук нататък – мога да предвидя сигурно – „ разказът “ за отиващото към края си 48 Народно събрание ще се развива по този начин: кой носи виновността за това, че не успяхме да преодолеем „ невижданата политическа рецесия “ (ретроспективно казано – „ тежката зима “, „ икономическата рецесия “, „ цените на газа “ и т.н.). А казаното с същинските имена на нещата – кой не разреши след всички неимоверни старания завръщането във властта и повторното „ нормализиране “ на ГЕРБ. Ясно е нали: Демократична България и Политическа партия. А на кой значи би трябвало да се заложи идващия път? Този път към този момент в действителност на ГЕРБ (ДПС, както постоянно, е „ в забрадка вързано “). Ще се получи ли? При всички усилия да се построи подобаващият роман и за идващото 49 Народно събрание, мисля, че и този път няма да стане.
Калин Янакиев,
Да, но, видите ли, пробват се да надвикат този факт – ние сме в „ тежка, съвсем нечувана политическа рецесия “ и няма по какъв начин да се вълнуваме сега от някакви си там украинци. След което стартират разказите на разтревожените политически „ специалисти “ и публицисти за това, което се случваше в злополучното 48 Народно събрание. Тези разкази могат да се подразделят на няколко разновидности, само че по мое разбиране разказът в действителност бе единствено един и предизвикан от следното: конфигурацията в този Парламент се получи такава, че след близо три години внезапно даде късмет за някакво – най-накрая – завръщане на Бойко-Борисовия ГЕРБ след изхвърлянето му от властовия монопол и трайното му стигматизиране за огромен, сериозно огромен сегмент от обществото. И ето: цялото изпитание на „ анализиращите “ се концентрира точно върху опитите това „ нормализиране “ на ГЕРБ след митингите от 2020 година този път да бъде осъществено.
Именно за тази цел бяха „ създадени “ следните повтаряни ни до погнуса топоси. „ Пред прага сме на извънредно тежка – студена, гладна и пагубна зима. Ето за какво – каквито и несъгласия и да са имали до началото на 48 Народно събрание „ политиците “, колкото и те да са били даже оправдани – през днешния ден те би трябвало, напряко няма по какъв начин да не се загърбят, с цел да оцелеем “. Защо бе създаден този топос? Ами, на „ първата политическа мощ “ в този Парламент – знае се – не ѝ стигаха гласове, с цел да се завърне във властта и не ѝ стигаха дори в съюз с в действителност постоянно готовото да се завърне в нея Движение за права и свободи и готовия на на практика всичко, фиктивен под паника след свалянето на държавното управление на Кирил Петков „ Български напредък “. Значи: трябваше някак си да се пречупи упорството на Политическа партия и Демократична България – тези точно, които се противяха на повторното „ нормализиране “ и завръщане на Борисов. Как? На първо място посредством страховитата зима, която – уважаеми съграждани, клети българи – е доста по-голям фактор за всички вас от „ егоистичната “, не ваша опозиция на „ проклетите антигербаджии “.
Този топос в описа за 48 Народно събрание можеше да се експлоатира през целия октомври и ноември, и, да – казионните медии, политолози и социолози – хвърлиха големи старания в тази посока. Е, оказа се, че не им се получава. Нещо повече – Господ се надсмя над всички тях като ни изпрати… ненормално топла (поне доникъде ѝ в която живеем днес) зима; „ световният Запад “ се оправи с очакващите ни „ пагубни цени на газа “ (а оттова и на всичко друго) – нито апетит, нито мор настъпиха в Европа, а „ клетият българин “ и през днешния ден цялостни кръчмите и заведенията за хранене и… купува, купува макар „ полуделите цени “. „ Холодная зима 2023 година “ остана единствено в съветските путински медии, на които у нас никой не обръща изключително внимание.
Но заради това малко след (принуденото) затихване на топосът със „ зимата “ стартира да се създава другият главен топос в описа за това, което се случва в 48-мото Народно събрание – този за населяващите го „ политици “, които били движени само от своите „ егоистични партийни цели “, които пък се състояли не дори в това да се докопат до властта, а да не разрешат на който и да било различен да го направи. „ Такава (пак „ пагубна “) политическа обстановка до през днешния ден не сме имали – всеки е против всеки, всички са се окопали зад своите партийни „ червени линии “, концентрирали са се в „ егото “ си и не желаят да се схванат “. В контраст на това последователно стартира да ни се внушава, че партиите и „ политиците “ въобще биват изпращани от нас в Парламента, за да… „ се схванат “ и да се стараят да намерят формулата за коалиция (която, не ще и дума, в 48 Народно събрание няма по какъв начин да не включва ГЕРБ). Представяте ли си – гласувалите за Демократична България и за Политическа партия са дали своят вот за тях точно „ с цел да се схванат “ с хората на Борисов (и даже с ДПС)! Даваха ли си сметка, че такова едно препоръчвано им „ съгласие “ още на следващия ден ще ги остави без съвсем всичките им гласоподаватели? Всъщност, даваха си, само че не преставаха да ни внушават, че е тъкмо противоположното. Уви, и този топос не „ вразуми политиците “. С едно мощно подчертавано изключение обаче… Бойко Борисов, индивидът, самоотвержено прекрачи всичките си „ червени линии “. Започна с „ безусловно способния “ (в неврологията да, само че за какво и в политиката не разбрахме) професор Габровски – „ индивидът на идеята “, на който даде картбланш да избере „ чисто експертни “ министри (всъщност в главната си част креатури на Национална движение „Симеон Втори" и „ второешелонници “ на самия ГЕРБ), които още преди да бъдат подложени на гласоподаване ни бяха изтипосвани със фотоси и биографии във всички всеобщи вестници. С две думи – „ положителната воля “ на Борисов ни даде вяра „ да оцелеем “. Само че и в този момент „ политиците “ не „ преглътнаха егото си “. От тях обаче в този момент несъмнено се отдели самият Борисов, подготвен „ на всичко за спасението на Родината “, а пък множеството на „ его “-тиците и нехаещите за нея се минимизира до… депутатите на Политическа партия и Демократична България.
Макар вторият мандат да бе връчен също на академична личност, даже на учен, а не просто професор – тук фотоси, биографии и очаквания изобщо нямаше. Сега бе ясно, „ че това държавно управление няма да мине “. А за какво първото можеше и трябваше да мине? Защото бе с мандата на ГЕРБ?
Накрай се навлезе в третия стадий – в този момент зачерталият всички „ червени линии “ Борисов стартира да раздава „ предложения “ за съгласие напряко по две-три дневно – с Янев, без Янев, с него самия, изобщо без него самия и така нататък, до момента в който най-после взе интензивно да съблазнява Демократична България и даже – какво себе отричане – „ номинира “ съпредседателя ѝ Христо Иванов за министър председател. След всичко! Какво достойнство, каква отговорност към „ всички българи “! Тук към този момент бях безусловно сигурен, че опитът за наново завръщане на ГЕРБ във властта е към своя край. Борисов несъмнено е бил наясно, че Демократична България няма да получи мандат и няма да се наложи хората му да гласоподават за Христо Иванов. Вероятно към този момент е бил информиран за „ гръмването “ на „ абсурда с NEXO “ (гърмящ лично единствено в казионните медии и изцяло апатичен за избирателите), тъй като задачата му и в този момент бе не несъмнено да се „ реализира устойчиво ръководство “ – Борисов изобщо не би желал такова нито с Демократична България, нито още по-малко с Политическа партия, би го преглътнал с Движение за права и свободи, че дори и с Българска социалистическа партия, само че мъчно би могъл да го каже намерено (всъщност до оня ден, когато напряко си го каза). Целта бе да излезе от „ описа “ за безотговорните и „ егоцентрични “ партии в 48-ото Народно събрание като единствения „ милеещ за България “ и значи – „ естествен “ политик.
Оттук нататък – мога да предвидя сигурно – „ разказът “ за отиващото към края си 48 Народно събрание ще се развива по този начин: кой носи виновността за това, че не успяхме да преодолеем „ невижданата политическа рецесия “ (ретроспективно казано – „ тежката зима “, „ икономическата рецесия “, „ цените на газа “ и т.н.). А казаното с същинските имена на нещата – кой не разреши след всички неимоверни старания завръщането във властта и повторното „ нормализиране “ на ГЕРБ. Ясно е нали: Демократична България и Политическа партия. А на кой значи би трябвало да се заложи идващия път? Този път към този момент в действителност на ГЕРБ (ДПС, както постоянно, е „ в забрадка вързано “). Ще се получи ли? При всички усилия да се построи подобаващият роман и за идващото 49 Народно събрание, мисля, че и този път няма да стане.
Калин Янакиев,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ