Проституцията и просията вече няма да се разследват като престъпления
Проституцията и просията към този момент няма да се проверяват като закононарушения. Това следва от решение на Конституционния съд (КС), с което бе анулирана норма от Наказателния кодекс (НК). Делото бе формирано по искане на основния прокурор Иван Гешев. Той счита, че въпросният текст от Наказателен кодекс опонира на конституцията от 1991 година Конституционен съд се съгласява с неговите причини, въпреки че един от съдиите – Янаки Стоилов – е подписал решението с изключително мнение.
Въпросната норма работи от 1968 година, когато влиза в действие и самият Наказателен кодекс. Той гласи, че се санкционират всички, които дълготрайно време не се занимават с „ общественополезен труд “ и получават нетрудови приходи по „ забранен или аморален “ метод. Във втората алинея е записано, че на наказване подлежат и редовно занимаващите се с милостиня, написа Mediapool.bg.
Досега тази норма се използваше за следствия против проститутки и просяци. След решението на Конституционен съд обаче това няма да е допустимо.
Всъщност, казусът и съгласно основния прокурор, и съгласно болшинството от съдиите е, че текстът задължава жителите да поставят труд. В демократични условия обаче трудът е право, а не обвързване. В настояването си Гешев бе показал, че посредством тези правила постоянно се преследват жертви на закононарушения, до момента в който тези, които ги експлоатират, се отървават от наказванията.
В поддръжка на неговата теза са се изказали и съдиите от Върховния касационен съд. В мнението си те показват, че когато анулираната норма от Наказателен кодекс е била призната, е била в действие конституцията от 1947 година (т.нар. Димитровска). Тя постановява, че трудът е „ дълг и въпрос на чест за всеки дееспособен жител “ и че всеки е „ задължен да се занимава с общественополезен труд и да работи съгласно своите сили и качества “.
Подобна норма има и в така наречен Живковска конституция от 1971 година През 1991 година обаче отношението на главния закон към труда се трансформира коренно. „ Полагането на труд е право, а не обвързване и то настоящо не се свързва с отречения принцип за правото на труд като дълг и чест за всеки жител “, пишат в мнението си те. Освен това те показват, че има законни способи за „ нетрудови приходи “ като да вземем за пример наем, приходи от предписание с финансови принадлежности и други.
Че нормата е противоконституционна е и мнението на някогашния основен прокурор и специалист по трудово право проф. Васил Мръчков. Той също показва, че съгласно настоящата конституция обвързване за общественополезен труд няма. Мръчков показва, че то е „ отишло в небитието дружно с конституциите, които са го сътворили в едно окончателно минало време “.
По делото пред Конституционен съд е постъпило и мнение от Българския хелзински комитет. Те също считат, че въпросната норма би трябвало да се анулира. „ Това, което е „ общественополезен труд “ и „ морално “ за една група хора, не е такова за друга. Такъв е казусът освен с проституцията, към която тази наредба се допуска да е ориентирана, само че и към други действия (например проповядването на избрана вяра против възнаграждение или „ развалянето на вълшебства “ като източник на доход). Нито една норма на българското право не дефинира кой труд е „ общественополезен “. Така тези, които могат да станат евентуален обект на наказателно гонене, не са в положение да съобразят държанието си с условието на закона “, пишат от организацията.
Бившият вътрешен министър Бойко Рашков обаче е на друго мнение. Той счита, че задачата на този текст не е да задължи някого да работи, а да криминализира приемането на приходи по забранен или аморален метод. Мнозинството от съдиите в Конституционен съд не са съгласни и анулират нормата.
Въпросната норма работи от 1968 година, когато влиза в действие и самият Наказателен кодекс. Той гласи, че се санкционират всички, които дълготрайно време не се занимават с „ общественополезен труд “ и получават нетрудови приходи по „ забранен или аморален “ метод. Във втората алинея е записано, че на наказване подлежат и редовно занимаващите се с милостиня, написа Mediapool.bg.
Досега тази норма се използваше за следствия против проститутки и просяци. След решението на Конституционен съд обаче това няма да е допустимо.
Всъщност, казусът и съгласно основния прокурор, и съгласно болшинството от съдиите е, че текстът задължава жителите да поставят труд. В демократични условия обаче трудът е право, а не обвързване. В настояването си Гешев бе показал, че посредством тези правила постоянно се преследват жертви на закононарушения, до момента в който тези, които ги експлоатират, се отървават от наказванията.
В поддръжка на неговата теза са се изказали и съдиите от Върховния касационен съд. В мнението си те показват, че когато анулираната норма от Наказателен кодекс е била призната, е била в действие конституцията от 1947 година (т.нар. Димитровска). Тя постановява, че трудът е „ дълг и въпрос на чест за всеки дееспособен жител “ и че всеки е „ задължен да се занимава с общественополезен труд и да работи съгласно своите сили и качества “.
Подобна норма има и в така наречен Живковска конституция от 1971 година През 1991 година обаче отношението на главния закон към труда се трансформира коренно. „ Полагането на труд е право, а не обвързване и то настоящо не се свързва с отречения принцип за правото на труд като дълг и чест за всеки жител “, пишат в мнението си те. Освен това те показват, че има законни способи за „ нетрудови приходи “ като да вземем за пример наем, приходи от предписание с финансови принадлежности и други.
Че нормата е противоконституционна е и мнението на някогашния основен прокурор и специалист по трудово право проф. Васил Мръчков. Той също показва, че съгласно настоящата конституция обвързване за общественополезен труд няма. Мръчков показва, че то е „ отишло в небитието дружно с конституциите, които са го сътворили в едно окончателно минало време “.
По делото пред Конституционен съд е постъпило и мнение от Българския хелзински комитет. Те също считат, че въпросната норма би трябвало да се анулира. „ Това, което е „ общественополезен труд “ и „ морално “ за една група хора, не е такова за друга. Такъв е казусът освен с проституцията, към която тази наредба се допуска да е ориентирана, само че и към други действия (например проповядването на избрана вяра против възнаграждение или „ развалянето на вълшебства “ като източник на доход). Нито една норма на българското право не дефинира кой труд е „ общественополезен “. Така тези, които могат да станат евентуален обект на наказателно гонене, не са в положение да съобразят държанието си с условието на закона “, пишат от организацията.
Бившият вътрешен министър Бойко Рашков обаче е на друго мнение. Той счита, че задачата на този текст не е да задължи някого да работи, а да криминализира приемането на приходи по забранен или аморален метод. Мнозинството от съдиите в Конституционен съд не са съгласни и анулират нормата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ