„Промяната беше в това, че се раздра една завеса чрез

„ Промяната беше в това, че се раздра една завеса посредством война, зад която се видяха ужасяващи и плашещи неща, които в същото време бяха скрити до момента. Това важи и за българския народ, тъй като се отвориха процепи и се демаскираха неща, които през годините са били тлеещи под повърхността. Войната сподели какъв брой малко България и Европа са се сближили и рецидивите на русофилството и по какъв начин носталгията по огромния брат е в главите на доста от българите “. Това съобщи психиатърът доктор Любомир Канов пред Българска национална телевизия.

„ Заговори се за една зелена мечтателност, посредством която можем да спасим климата и да бъдем енергийно самостоятелни от изкопаемите източници. Това беше преждевременно, не добре премислено и утопично. Спусъкът, натиснат от Путин върху огромни съветски енергийни източници, направи по този начин, че Европа да се разтрепери и да пострада много стопански. Да се наложи да премисли освен енергийната си политика, само че и връзките си с Русия. В България има доста забавно разделяне, което извира от една ера, в която всички се считаха за равни и живееха в такова социалистическо общество. Това живеене се оказа, че е породило непреодолими съвсем антагонизми в нашия народ. В медиите виждаме непрекъсната олелия и враждуване, както и доста елементарен критицизъм. От тази потиснатост се поражда един разлъчен народ, който даже не може да си избере кой да го ръководи. Убеден съм, че хората са разнообразни. При социалистическото общество не се излъчи естественото място на хората. В момента българският народ към момента не си е намерил мястото и всеки си мисли, че може да играе футбол или да ръководи, без значение от качествата, които има. Сбъркана е естествената подчиненост на българския свят. Много от националните ни черти са построени върху злоба и липса на подкрепяне. Всеки смята, че в случай че някой е добре, то той е изигран. Българинът се ужасява от това, да не се е минал или да не са го минали. Производителният капитализъм е много положително лекарство и слага на място всеки, отреждайки на всеки кой какво заслужава. Най-вреден е популизмът, който дава обещание места и се дават неща “, сподели още доктор Любомир Канов.