Промените в Закона за съдебната власт, касаещи европейските делегирани прокурори,

Промените в Закона за правосъдната власт, касаещи европейските делегирани прокурори, бяха признати на първо четене от Народното събрание. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. Измененията са свързани със съответния европейски правилник за определяне на засилено съдействие за основаване на Европейска прокуратура. В поддръжка на законопроекта гласоподаваха 125 депутати, 41 бяха „ срещу “, без въздържали се.

Предвижда се европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в независима организационна конструкция в прокуратура, а административните функционалности на началник да се реализират от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор.

За обезпечаване на положителни условия на труд и работна среда, с акт на Министерския съвет ще бъде предоставена на Висшия правосъден съвет (ВСС) подобаваща постройка за активността на европейските делегирани прокурори, където ще бъдат обособени независими регистратури и деловодство, гласи още законопроектът. Необходимите средства ще се обезпечат от бюджета на правосъдната власт, плануват още измененията.

Със заключителните разпореждания е планувана смяна в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специфичните разследващи средства. С тях се дава опция за взаимоотношение на делегираните прокурори с проверяващи служители на реда и митнически инспектори, при реализиране на активността по следствие на закононарушения.

При дебата по законопроекта в пленарната зала Дани Каназирева (ГЕРБ-СДС) разяснява, че не може един всред европейските делегирани прокурори да бъде избран за началник. По думите й всички делегирани прокурори следва да са подчинени непосредствено единствено на централизираното равнище. От ГЕРБ-СДС позволиха, че някои текстове в оферти законопроект опонират на Конституцията.

„ Идеята е да създадем прокуратура в прокуратурата “, сподели Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС).

Заместник-председателят на парламентарната група на „ Демократична България “ (ДБ) Атанас Славов съобщи, че ръководителят на европейските делегирани прокурори ще е началник единствено с административни функционалности във връзка с администрацията. Той сподели, че няма „ разбъркване “ на пълномощията в прокуратурата и няма нарушение на Конституцията.

Замeстник-председателят на " Възраждане " Петър Петров също счита, че ще бъде основана „ конкурентна конструкция “ на прокуратурата. Според него това ще се направи с мотив, че би трябвало да се извърши европейски правилник. На всичко от горната страна българският Висш съдебен съвет ще заплати сметката за това, счита Петров. Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов разяснява на собствен ред: „ Трябва ли да си внесем с изключение на непознати и самостоятелни прокурори, непознати и самостоятелни министри и депутати? “. От " Възраждане " споделиха, че поддържат промени, само че не и под формата, която им се показва.

Заместник-председателят на парламентарната група на „ Продължаваме Промяната “ (ПП) Петър Кулински съобщи, че единственото, което се прави с измененията, е да се обезпечи естественото действие на работата на европейските делегирани прокурори. Димитър Гочев (ПП) също удостовери, че измененията са на административно равнище. Не сътворяваме прокуратура, не сътворяваме пълномощия за обвинителна функционалност, уточни той.

Крум Зарков („ Българска социалистическа партия за България “) сподели, че законопроектът не опонира на Конституцията. Той напомни, че европейските делегирани прокурори са основани от държавното управление на ГЕРБ, като тогава от Българска социалистическа партия са подкрепили европейския правилник, само че са предизвестили, че ще трябват по-големи законодателни промени, тъй като един европейски делегиран прокурор не работи самичък, „ във вакуум “.

Депутати показаха отзиви и за работата на българската прокуратура.

Екатерина Димитрушева (ПП) разяснява, че българската прокуратура „ години наред си е затваряла очите “ за злоупотреби с европейски средства. Тя означи, че към сегашния миг от Европейската прокуратура се работи по над 120 сигнала за злоупотреби с евросредства в сферите на земеделието, строителството, опазването на здравето и инфраструктурата и други Тя уточни, че приемането на законопроекта е част от идеята за нулева приемливост към корупцията.

Зам.-председателят на ПГ на Движение за права и свободи Хамид Хамид се обърна към Димитрушева с въпроса дали прокуратурата си е затворила очите, когато „ един човек подписа документ с погрешно наличие “. По думите му европейският правилник би трябвало да бъде наведен в деяние и европейските делегирани прокурори „ час по-скоро “ да стартират работа.

Той обаче възрази против метода, по който това се прави. Не одобрявам думите, че няма независима конструкция вътре в прокуратурата, разяснява Хамид. Според него два са признаците за това – първо има административен началник и второ – структурата ще е разпоредник с бюджетни средства.

Цветан Енчев (ДПС) счита, че за следващ път има „ побългаряване “ на европейско решение за лични цели. Според него също се нарушава главният закон на страната.

Изказване след гласуването на законопроекта направи и министърът на правораздаването в оставка Надежда Йорданова. Днес болшинството поддържа на първо четене един значим законопроект, който е в осъществяване на отговорностите на страната да обезпечи ресурсно работата на Европейската прокуратура на територията на Република България, сподели тя. И добави, че законопроектът е бил подсилен от Европейската прокуратура. Йорданова благодари на депутатите за приемането на измененията в Закона за правосъдната власт.

Депутатите одобриха срокът за оферти сред първо и второ четене на законопроекта да е пет дни.

Източник Българска телеграфна агенция

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!