Прокуратурата представи втори обзор на неверни политически твърдения
Прокуратурата показа за повторно преглед на погрешни, съгласно нея, изказвания, имащи политически темперамент, от представители на изпълнителната и законодателната управляващи, ориентирани против правосъдната власт.
В прессъобщение до медиите държавното обвиняване показва своя отговор на шест изказвания, направени в интервала от 28 март до 12 април 2022 година, " целящи уронване престижа на институцията и засягащи върховенството на закона, правовата страна и съществени национални и европейски полезности ".
Първото изказване е на вътрешния министър Бойко Рашков, в което той споделя, че прокуратурата слага " спирачки на следствието на Министерство на вътрешните работи " и " не счита за належащо, че би трябвало да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства “. Прокуратурата дава отговор, че " прокурорът взема решение за формиране на наказателно произвеждане на база вътрешно разбиране и преценка с оглед събраните доказателства за осъществено незаконно действие ". И прецизира, че информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност, едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори.
Следва изказване на премиера Кирил Петков, който споделя, че прокуратурата желае да види " всеки, който се среща с министър-председателя ", както и тези хора, които подават сигнали до Европрокуратурата през Министерски съвет (МС), който се води точка за сигнали към нея. Изказването е по отношение на изискани записи от камери на Министерски съвет от държавното обвиняване. Според прокуратурата " прокурорът, при осъществяване на своите функционалности, има право да изисква разнообразни материали, имащи значение по съответни досъдебни производства, каквито се явяват и коментираните видеозаписи ". Като се прецизира, че НСО е длъжна да ги даде на прокурора. Също по този начин Министерски съвет е " контактна точка " на Европрокуратурата от 16 март, а са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на Министерски съвет в интервала 23.02.2022 година – 23.03.2022 година Според прокуратурата за интервала от една седмица, в който Министерски съвет е „ контактна точка “ - " евентуално даже не е постъпил и един сигнал ". Допълва се, че подаването на сигнали не е наложително да става персонално.
Прокуратурата разяснява и друго изказване, обвързвано с изисканите видеозаписи от Министерски съвет, само че направено от началника на кабинета на премиера Лена Бориславова. По думите й предаването на видеоматериали от служебните и формалните входове на Министерски съвет се прави при нарушение на главните гаранции за сигурност на лицата на територията на Министерски съвет. Тя декларира още, че институцията е контактна точка за сигнали до Европрокуратурата и надлежно " има предпазени очевидци, които се намират на територията на Министерски съвет “. Според прокуратурата изказванието, че „ предпазен очевидец “ се е намирал на територия на Министерски съвет или е напълно погрешно, или следва да се преглежда като нарушаване ". Причината е, че законът не е планувал " измежду пълномощията на членове на държавното управление и/или държавната администрация да се съдържат и такива, за служебна ангажираност с лица, ползващи се със статут на „ предпазени очевидци ". От прокуратурата показват, че не е ясно дали и по какъв начин, в какво качество и на какво съображение Бориславова би следвало да разполага с информация за наличие на „ предпазени очевидци “ на територията на Министерски съвет. Най-малкото, тъй като в нито една от вероятните хипотези по Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане и според Наказателно-процесуалния кодекс, не е планувано „ предпазено лице “ да реализира връзка с член на държавното управление.
По мотив изказване на Министерство на вътрешните работи, по отношение на “справка, съдържаща данни за завършени в ГДНП и ГДБОП преписки и инспекции, предадени на прокуратурата, и за които все още няма никаква информация за изговаряне по тях “, от прокуратурата показват, че в последните месеци се вижда интервенция на политическото управление на Министерство на вътрешните работи в активността по следствие на закононарушения от полицейски органи. Също по този начин допълват, че в законодателството не е планувано прокурорите да уведомяват органите на Министерство на вътрешните работи за подхванатите дейности по следствие.
Във връзка с изявление на правосъдния министър Надежда Йорданова, която споделя, че не чака " този състав на Висш съдебен съвет да вземе решение да освободи основния прокурор ", защото са нужни 17 гласа, а " огромна част от гласовете във Висш съдебен съвет са на лица, които единствено след няколко месеца се връщат още веднъж в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев “, от прокуратурата декларират, че това е политическо изявление, в което има погрешни изказвания и внушения, то " не дава отговор на действителността, както от фактическа, по този начин и от правна страна ". Според биографични информации, нито един от членовете на Висш съдебен съвет " по никакъв метод не дължи кариерното си израстване в правосъдната система на основния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като основен прокурор ". Също по този начин се отбелязва, че актуалният състав на Висш съдебен съвет е образуван през 2017 година, когато Гешев не е заемал поста на основен прокурор.
Шестото изказване, по което прокуратурата показва своята позиция, е обозначено като " 07.04.2022 година, Одобряване от Европейската комисия на българския План за възобновяване и резистентност ". Държавното обвиняване показва, че формалното одобрение на Плана от Европейска комисия " в действителност изцяло удостоверява Позицията на управлението на Прокуратура на Република България, изразена на 20.12.2021г., в която още тогава изрично бяха отхвърлени насажданите от представители на изпълнителната власт манипулативни и погрешни изказвания, че българската прокуратура, и в частност фигурата на основния прокурор, съставляват спънка за отпущането на европейско финансиране ". От прокуратурата допълват, че след утвърждението на Плана, формален представител на Европейската комисия в Република България " изрече безапелационната позиция, че така наречен „ промяна, обвързвана с основния прокурор “, нито е, нито в миналото е била изискване за освобождението на финансов запас и вложения за страната ".
В прессъобщение до медиите държавното обвиняване показва своя отговор на шест изказвания, направени в интервала от 28 март до 12 април 2022 година, " целящи уронване престижа на институцията и засягащи върховенството на закона, правовата страна и съществени национални и европейски полезности ".
Първото изказване е на вътрешния министър Бойко Рашков, в което той споделя, че прокуратурата слага " спирачки на следствието на Министерство на вътрешните работи " и " не счита за належащо, че би трябвало да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства “. Прокуратурата дава отговор, че " прокурорът взема решение за формиране на наказателно произвеждане на база вътрешно разбиране и преценка с оглед събраните доказателства за осъществено незаконно действие ". И прецизира, че информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност, едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори.
Следва изказване на премиера Кирил Петков, който споделя, че прокуратурата желае да види " всеки, който се среща с министър-председателя ", както и тези хора, които подават сигнали до Европрокуратурата през Министерски съвет (МС), който се води точка за сигнали към нея. Изказването е по отношение на изискани записи от камери на Министерски съвет от държавното обвиняване. Според прокуратурата " прокурорът, при осъществяване на своите функционалности, има право да изисква разнообразни материали, имащи значение по съответни досъдебни производства, каквито се явяват и коментираните видеозаписи ". Като се прецизира, че НСО е длъжна да ги даде на прокурора. Също по този начин Министерски съвет е " контактна точка " на Европрокуратурата от 16 март, а са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на Министерски съвет в интервала 23.02.2022 година – 23.03.2022 година Според прокуратурата за интервала от една седмица, в който Министерски съвет е „ контактна точка “ - " евентуално даже не е постъпил и един сигнал ". Допълва се, че подаването на сигнали не е наложително да става персонално.
Прокуратурата разяснява и друго изказване, обвързвано с изисканите видеозаписи от Министерски съвет, само че направено от началника на кабинета на премиера Лена Бориславова. По думите й предаването на видеоматериали от служебните и формалните входове на Министерски съвет се прави при нарушение на главните гаранции за сигурност на лицата на територията на Министерски съвет. Тя декларира още, че институцията е контактна точка за сигнали до Европрокуратурата и надлежно " има предпазени очевидци, които се намират на територията на Министерски съвет “. Според прокуратурата изказванието, че „ предпазен очевидец “ се е намирал на територия на Министерски съвет или е напълно погрешно, или следва да се преглежда като нарушаване ". Причината е, че законът не е планувал " измежду пълномощията на членове на държавното управление и/или държавната администрация да се съдържат и такива, за служебна ангажираност с лица, ползващи се със статут на „ предпазени очевидци ". От прокуратурата показват, че не е ясно дали и по какъв начин, в какво качество и на какво съображение Бориславова би следвало да разполага с информация за наличие на „ предпазени очевидци “ на територията на Министерски съвет. Най-малкото, тъй като в нито една от вероятните хипотези по Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане и според Наказателно-процесуалния кодекс, не е планувано „ предпазено лице “ да реализира връзка с член на държавното управление.
По мотив изказване на Министерство на вътрешните работи, по отношение на “справка, съдържаща данни за завършени в ГДНП и ГДБОП преписки и инспекции, предадени на прокуратурата, и за които все още няма никаква информация за изговаряне по тях “, от прокуратурата показват, че в последните месеци се вижда интервенция на политическото управление на Министерство на вътрешните работи в активността по следствие на закононарушения от полицейски органи. Също по този начин допълват, че в законодателството не е планувано прокурорите да уведомяват органите на Министерство на вътрешните работи за подхванатите дейности по следствие.
Във връзка с изявление на правосъдния министър Надежда Йорданова, която споделя, че не чака " този състав на Висш съдебен съвет да вземе решение да освободи основния прокурор ", защото са нужни 17 гласа, а " огромна част от гласовете във Висш съдебен съвет са на лица, които единствено след няколко месеца се връщат още веднъж в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев “, от прокуратурата декларират, че това е политическо изявление, в което има погрешни изказвания и внушения, то " не дава отговор на действителността, както от фактическа, по този начин и от правна страна ". Според биографични информации, нито един от членовете на Висш съдебен съвет " по никакъв метод не дължи кариерното си израстване в правосъдната система на основния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като основен прокурор ". Също по този начин се отбелязва, че актуалният състав на Висш съдебен съвет е образуван през 2017 година, когато Гешев не е заемал поста на основен прокурор.
Шестото изказване, по което прокуратурата показва своята позиция, е обозначено като " 07.04.2022 година, Одобряване от Европейската комисия на българския План за възобновяване и резистентност ". Държавното обвиняване показва, че формалното одобрение на Плана от Европейска комисия " в действителност изцяло удостоверява Позицията на управлението на Прокуратура на Република България, изразена на 20.12.2021г., в която още тогава изрично бяха отхвърлени насажданите от представители на изпълнителната власт манипулативни и погрешни изказвания, че българската прокуратура, и в частност фигурата на основния прокурор, съставляват спънка за отпущането на европейско финансиране ". От прокуратурата допълват, че след утвърждението на Плана, формален представител на Европейската комисия в Република България " изрече безапелационната позиция, че така наречен „ промяна, обвързвана с основния прокурор “, нито е, нито в миналото е била изискване за освобождението на финансов запас и вложения за страната ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ