В сходни случаи прокуратурата публикува и отказва информация. Да започне да прилага закона еднакво! |
Прокуратурата на Република България да ползва закона еднообразно за всички, а не в сходни случаи една информация да бъде оповестена на уеб страницата й или предоставена по заявление за достъп до социална информация, а в други да бъде отказвана на публицисти, жители, неправителствени организации. Препоръката насочиха от Програма " Достъп до информация " при днешното показване на годишния им през 2020 година
Помолен за образци за друго използване на закона от прокуратурата, ръководителят на правния екип на ПДИ адв. Александър Кашъмов обясни:
" Ясно е, че образецът за нееднакво използване на закона от прокуратурата е в случаите, когато се разгласява да вземем за пример информация за досъдебно произвеждане от публичен интерес. Прокуратурата разгласява на уеб страницата си документи, които съставляват част от досъдебно произвеждане, т.е. тук тя употребява своята дискреция да реши, че тази информация няма да бъде следствена загадка. Тя обаче би трябвало да бъде също толкоз открита, когато става въпрос за други производства от публичен интерес, само че този интерес е маркиран от медии, публицисти, правосъдни кореспонденти, а не по нейна лична преценка.
Говорим за право, предпазено от Конституцията. Не може веднъж дадена информация да е предпазена, а различен път да се дават документи. "
Официално в документа рекомендацията е дефинирана по този начин:
" Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет и основният прокурор да подхващат стъпки за бистрота за даване на нужния и идентичен достъп до създаваната в системата на прокуратурата социална информация, като се стремят да заобикалят отводи в случаите, когато сходна информация към този момент е била оповестена или предоставяна по заявление ".
За пръв път в тазгодишния 20-и годишен отчет на ПДИ са отправени съответни рекомендации към правосъдната власт във връзка с достъпа до информация. Извън цитираната към прокуратурата те гласят:
- Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет и ръководителите на съдилища да обезпечат опция за наличие в откритите правосъдни съвещания и посредством онлайн принадлежности, надлежно на практиките в развитите демократични държави;
- Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и ръководителите на административните съдилища да подхващат ограничения за осъществяване на задължението, открито в Административнопроцесуален кодекс, за издание на протоколите от открити правосъдни съвещания в интернет страниците на всички административни съдилища;
- Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и ръководителите на Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища да подхващат ограничения за издание на протоколите от открити правосъдни съвещания в интернет страниците на съдилищата;
" Ситуацията с COVID-19 сподели, че е нужна засилена бистрота, изключително в интернет, изключително за обществени съвещания. Противното не е възможно в цивилизования свят, където те се предават директно, изключително при съществуване на публичен интерес. Не е възможно ограниченията и рестриктивните мерки да водят до това каузи да се гледат " на мрачно " - безапелационни са от ПДИ.
Оттам предлагат да се довърши публикуването на протоколите в системата на административните съдилища - каквото обвързване им е вменено от Административнопроцесуален кодекс. Оценката на екипа е, че този развой доста бързо е напреднал и остават единствено четири съдилища, които би трябвало да довършат тази стъпка. Относно рекомендацията към гражданските и наказателните съдилища да разгласяват протоколите си, най-големите го вършат, увериха от Програма " Достъп до информация " и дадоха за образец Софийски областен съд.
Въведените ограничения в резултат на пандемията от COVID-19 изостриха вниманието към казуса с достъпа до съда, излиза наяве от отчета.
" От значение за правото на достъп до социална информация бе събитието, че като последица от въведеното изключително състояние през интервал от два месеца не бяха провеждани открити правосъдни съвещания, с изключение на по тясно избран кръг каузи, измежду които не попадаха тези по ЗДОИ. Това докара до закъснение на графика на делата, формирани по тъжби против отводи и решения по ЗДОИ в първата половина на 2020 година През втората половина на годината последователно графикът се възстановява ", се споделя в него.
ПДИ насочва рекомендации и по повод публичността на Народното събрание.
Продължаваме да предлагаме по-голяма бистрота на Народното събрание, изключително във етапа преди второто четене на законопроект в пленарна зала. Информацията не се разгласява на уеб страницата или изчезва. В момента уеб сайтът на Народното събрание действително не работи и с изключение на някаква базисна информация, в него не могат да бъдат търсени законопроекти от последните национални събрания, уточни адв. Кашъмов.
В отчета рекомендацията е разширена и звучи по следния метод: " Народното събрание да предприеме стъпки за обезпечаване на действителна бистрота в законодателния развой, в това число посредством смяна в правилника за организацията и активността му. Законопроектите, импортирани от народни представители, да бъдат постоянно съпроводени от оценка на въздействието, да бъдат оповестени в комфортен за работа формат, подлагани на наложителното публично разискване и настоящи по отношение на стадия на настоящата законодателна процедура ".
Докладът
В отчета за 2020 година се отбелязва растеж на подадените заявки за достъп до социална информация по едноименния закон. Те са общо 14 500 - 2 680 от тях са подадени по електронен път - при 10 399 през 2019 година
Най-често правна помощ от Програма " Достъп до информация " са търсили жители (72-ма), публицисти (49) и неправителствени организации (41). В 6 случая екипът е потърсен за консултация от чиновници в администрацията и в 6 от общински съветници, в 4 – от представители на бизнеса и други
Най-голям е броят на случаите, в които търсещите информация се обръщат към институциите на локалната власт (кметове и общински съвети) – 57 и централните органи, основани със закон – 33 и ЦО на изпълнителната власт – 27.
Най-чести учредения за отвод
През 2020 година доминират безмълвните отводи – 30. На второ място са отводите на съображение, че желаната информация съставлява подготвителни документи без независимо значение или обвързвана с договаряния по даден въпрос – 16. На трето са отводите, в които се твърди, че желаната информация не е социална – 14. На четвърто - отводите, в които се твърди, че информацията не е налична във типа, в който е поискана – 12. Такова е количеството на отводите на съображение, че се засягат ползите на трето лице и няма неговото единодушие за даването ù – 12. Следват случаите, в които администрацията се базира на някаква загадка – служебна, данъчно-осигурителна, статистическа, професионална – 11, както и 4 случая на комерсиална загадка.
През изтеклата година е налице увеличение на безмълвните отводи.
След по-внимателно разглеждане на случаите, категоризирани като „ Други учредения за отвод “ прави усещане, че администрацията се пробва да отхвърля информация или като афишира търсената информация за необществена, или като се базира на официални учредения, или на такива, които от дълго време не са противоречиви от позиция на правосъдната процедура, а точно:
● не е ясно каква тъкмо информация се търси;
● заявката не е подписано;
● законът дава право на достъп до информация, а не до документи;
● при искане на информация се афишира информацията за несъществуваща.
Области на търсене на информация
Най-често информация е търсена в следните области:
● градоустройство и пътна инфраструктура;
● инспекции и контролна дейност;
● разходване на обществени средства;
● ръководство и предписание с държавно и общинско имущество;
● околна среда;
● транспарантна и отчетна администрация;
● развой на взимане на решения;
● активност на публичноправни субекти/организации;
● правосъдна система.
Дела
През 2020 година правният екип на ПДИ е подготвил 50 тъжби и писмени отбрани в помощ на търсещите информация (22 – по случаи на жители, 6 – на Неправителствени организации, 17 – на публицисти и 5 – на политическа партия). От тях жалбите са 44 тъжби.
В интервала са постановени 35 правосъдни акта (решения – 24 и избрания – 11) по каузи, водени с поддръжката на ПДИ (Върховен административен съд – 5, Административен съд – София град – 25 и Административни съдилища в страната – 5). В 24 случая съдът се е произнесъл в интерес на търсещите информация, в 9 - в интерес на администрацията, в 2 се е произнесъл отчасти в интерес на търсещия информация и отчасти в интерес на администрацията.
По редица противоречиви въпроси е налице трайна и поредна правосъдната процедура в интерес на правото на информация и прозрачността. От нея може да се заключи, че:
1. Търговско сдружение, чийто капитал (50% и повече) е благосъстоятелност на страната или общините, е длъжен индивид по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ);
2. Писмената информация е легална форма за даване на информация по ЗДОИ. Обстоятелството, че избрани данни не съществуват в систематизиран тип, а следва да бъдат синтезирани с оглед заявката, не може да обоснове закономерен отвод, когато желаната информация е налична при сезирания орган;
3. Несъгласието на трето наранено лице не може да обоснове отвод за даване на информация, когато е налице надделяващ публичен интерес за разкриването ù;
4. Достъп до информация може да бъде обезпечен посредством изтъкване на интернет адрес, единствено когато желаната информация фактически е оповестена на посочения адрес. В противоположен случай е налице въвеждане на заявителя в подвеждане, което води до незаконност на отговора;
5. Мълчаливият отвод по ЗДОИ постоянно е незаконосъобразен.
Помолен за образци за друго използване на закона от прокуратурата, ръководителят на правния екип на ПДИ адв. Александър Кашъмов обясни:
" Ясно е, че образецът за нееднакво използване на закона от прокуратурата е в случаите, когато се разгласява да вземем за пример информация за досъдебно произвеждане от публичен интерес. Прокуратурата разгласява на уеб страницата си документи, които съставляват част от досъдебно произвеждане, т.е. тук тя употребява своята дискреция да реши, че тази информация няма да бъде следствена загадка. Тя обаче би трябвало да бъде също толкоз открита, когато става въпрос за други производства от публичен интерес, само че този интерес е маркиран от медии, публицисти, правосъдни кореспонденти, а не по нейна лична преценка.
Говорим за право, предпазено от Конституцията. Не може веднъж дадена информация да е предпазена, а различен път да се дават документи. "
Официално в документа рекомендацията е дефинирана по този начин:
" Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет и основният прокурор да подхващат стъпки за бистрота за даване на нужния и идентичен достъп до създаваната в системата на прокуратурата социална информация, като се стремят да заобикалят отводи в случаите, когато сходна информация към този момент е била оповестена или предоставяна по заявление ".
За пръв път в тазгодишния 20-и годишен отчет на ПДИ са отправени съответни рекомендации към правосъдната власт във връзка с достъпа до информация. Извън цитираната към прокуратурата те гласят:
- Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет и ръководителите на съдилища да обезпечат опция за наличие в откритите правосъдни съвещания и посредством онлайн принадлежности, надлежно на практиките в развитите демократични държави;
- Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и ръководителите на административните съдилища да подхващат ограничения за осъществяване на задължението, открито в Административнопроцесуален кодекс, за издание на протоколите от открити правосъдни съвещания в интернет страниците на всички административни съдилища;
- Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и ръководителите на Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища да подхващат ограничения за издание на протоколите от открити правосъдни съвещания в интернет страниците на съдилищата;
" Ситуацията с COVID-19 сподели, че е нужна засилена бистрота, изключително в интернет, изключително за обществени съвещания. Противното не е възможно в цивилизования свят, където те се предават директно, изключително при съществуване на публичен интерес. Не е възможно ограниченията и рестриктивните мерки да водят до това каузи да се гледат " на мрачно " - безапелационни са от ПДИ.
Оттам предлагат да се довърши публикуването на протоколите в системата на административните съдилища - каквото обвързване им е вменено от Административнопроцесуален кодекс. Оценката на екипа е, че този развой доста бързо е напреднал и остават единствено четири съдилища, които би трябвало да довършат тази стъпка. Относно рекомендацията към гражданските и наказателните съдилища да разгласяват протоколите си, най-големите го вършат, увериха от Програма " Достъп до информация " и дадоха за образец Софийски областен съд.
Въведените ограничения в резултат на пандемията от COVID-19 изостриха вниманието към казуса с достъпа до съда, излиза наяве от отчета.
" От значение за правото на достъп до социална информация бе събитието, че като последица от въведеното изключително състояние през интервал от два месеца не бяха провеждани открити правосъдни съвещания, с изключение на по тясно избран кръг каузи, измежду които не попадаха тези по ЗДОИ. Това докара до закъснение на графика на делата, формирани по тъжби против отводи и решения по ЗДОИ в първата половина на 2020 година През втората половина на годината последователно графикът се възстановява ", се споделя в него.
ПДИ насочва рекомендации и по повод публичността на Народното събрание.
Продължаваме да предлагаме по-голяма бистрота на Народното събрание, изключително във етапа преди второто четене на законопроект в пленарна зала. Информацията не се разгласява на уеб страницата или изчезва. В момента уеб сайтът на Народното събрание действително не работи и с изключение на някаква базисна информация, в него не могат да бъдат търсени законопроекти от последните национални събрания, уточни адв. Кашъмов.
В отчета рекомендацията е разширена и звучи по следния метод: " Народното събрание да предприеме стъпки за обезпечаване на действителна бистрота в законодателния развой, в това число посредством смяна в правилника за организацията и активността му. Законопроектите, импортирани от народни представители, да бъдат постоянно съпроводени от оценка на въздействието, да бъдат оповестени в комфортен за работа формат, подлагани на наложителното публично разискване и настоящи по отношение на стадия на настоящата законодателна процедура ".
Докладът
В отчета за 2020 година се отбелязва растеж на подадените заявки за достъп до социална информация по едноименния закон. Те са общо 14 500 - 2 680 от тях са подадени по електронен път - при 10 399 през 2019 година
Най-често правна помощ от Програма " Достъп до информация " са търсили жители (72-ма), публицисти (49) и неправителствени организации (41). В 6 случая екипът е потърсен за консултация от чиновници в администрацията и в 6 от общински съветници, в 4 – от представители на бизнеса и други
Най-голям е броят на случаите, в които търсещите информация се обръщат към институциите на локалната власт (кметове и общински съвети) – 57 и централните органи, основани със закон – 33 и ЦО на изпълнителната власт – 27.
Най-чести учредения за отвод
През 2020 година доминират безмълвните отводи – 30. На второ място са отводите на съображение, че желаната информация съставлява подготвителни документи без независимо значение или обвързвана с договаряния по даден въпрос – 16. На трето са отводите, в които се твърди, че желаната информация не е социална – 14. На четвърто - отводите, в които се твърди, че информацията не е налична във типа, в който е поискана – 12. Такова е количеството на отводите на съображение, че се засягат ползите на трето лице и няма неговото единодушие за даването ù – 12. Следват случаите, в които администрацията се базира на някаква загадка – служебна, данъчно-осигурителна, статистическа, професионална – 11, както и 4 случая на комерсиална загадка.
През изтеклата година е налице увеличение на безмълвните отводи.
След по-внимателно разглеждане на случаите, категоризирани като „ Други учредения за отвод “ прави усещане, че администрацията се пробва да отхвърля информация или като афишира търсената информация за необществена, или като се базира на официални учредения, или на такива, които от дълго време не са противоречиви от позиция на правосъдната процедура, а точно:
● не е ясно каква тъкмо информация се търси;
● заявката не е подписано;
● законът дава право на достъп до информация, а не до документи;
● при искане на информация се афишира информацията за несъществуваща.
Области на търсене на информация
Най-често информация е търсена в следните области:
● градоустройство и пътна инфраструктура;
● инспекции и контролна дейност;
● разходване на обществени средства;
● ръководство и предписание с държавно и общинско имущество;
● околна среда;
● транспарантна и отчетна администрация;
● развой на взимане на решения;
● активност на публичноправни субекти/организации;
● правосъдна система.
Дела
През 2020 година правният екип на ПДИ е подготвил 50 тъжби и писмени отбрани в помощ на търсещите информация (22 – по случаи на жители, 6 – на Неправителствени организации, 17 – на публицисти и 5 – на политическа партия). От тях жалбите са 44 тъжби.
В интервала са постановени 35 правосъдни акта (решения – 24 и избрания – 11) по каузи, водени с поддръжката на ПДИ (Върховен административен съд – 5, Административен съд – София град – 25 и Административни съдилища в страната – 5). В 24 случая съдът се е произнесъл в интерес на търсещите информация, в 9 - в интерес на администрацията, в 2 се е произнесъл отчасти в интерес на търсещия информация и отчасти в интерес на администрацията.
По редица противоречиви въпроси е налице трайна и поредна правосъдната процедура в интерес на правото на информация и прозрачността. От нея може да се заключи, че:
1. Търговско сдружение, чийто капитал (50% и повече) е благосъстоятелност на страната или общините, е длъжен индивид по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ);
2. Писмената информация е легална форма за даване на информация по ЗДОИ. Обстоятелството, че избрани данни не съществуват в систематизиран тип, а следва да бъдат синтезирани с оглед заявката, не може да обоснове закономерен отвод, когато желаната информация е налична при сезирания орган;
3. Несъгласието на трето наранено лице не може да обоснове отвод за даване на информация, когато е налице надделяващ публичен интерес за разкриването ù;
4. Достъп до информация може да бъде обезпечен посредством изтъкване на интернет адрес, единствено когато желаната информация фактически е оповестена на посочения адрес. В противоположен случай е налице въвеждане на заявителя в подвеждане, което води до незаконност на отговора;
5. Мълчаливият отвод по ЗДОИ постоянно е незаконосъобразен.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ