Проход към подземен град, населяван от атланти, имало в Родопите
Проход към под земята град, населяван от митичната цивилизация - Атлантида, има в България. Това от край време тръбят уфолози и хора с паранормални качества у нас. Навремето Кубат Томов разказвал, че тракийският артист Орфей е имал алъш-вериш с тази напреднала цивилизация, която се крие в град под Родопа планина. Именно с авангардните технологии там тракиецът е възкресил своята обичана Евридика, написа " Телеграф ".
Но съгласно атлантските закони, на девойката й е било неразрешено да напусне подземния град. Наред с това от атлантите Орфей бил получил познания за направа на първите музикални принадлежности, за така наречен орфееви мистерии – вибрационно лекуване посредством музика и слово. Всичко това било кодирано в митовете за създателя на музикалните изкуства - Орфей.
Според една легенда след сватбения ден змия ухапала крайници на неговата булка Евридика. Влечугото(вероятно пепелянка или котешка змия), вляло отровата си в нежното й тяло. За да си я върне, тракиецът Орфей слязъл в подземния свят при Хадес (вероятно атлант). Според остарели предания за тази цел той минал през пещерата Дяволското гърло в Родопите. Според други фантастични теории, пленяващи туристите, вход към атлантския град има и в Ягодинската пещера, община Девин и на други места.
Високи хора
Но освен в България, в митовете на доста нации се приказва за цивилизация от високи хора, които имали невероятни астрономически и архитектурни знания. Уфолози у нас настояват, че има гробове, в които лежат скелети над 2 метра високи. Изключително скъпи са свидетелствата на разнообразни племенни култури.
Техните легенди и митове пазят мемоари за високи и красиви люде с руси коси, които слезли от небето или пристигнали откъм морето, океана с нещо сходно на хидроплани. Това се е случило след Потопа преди към 10 000 години. Има и още една група разкази, съгласно които тези великански хора в действителност не са живели на митичен остров, както твърди древногръцкият мъдрец Платон. Това е и повода към момента от тях да не са открити материални свидетелства.
Амазонка
Легенди за Вътрешната земя има в доста нации. Петър Дънов също приказва за нея и жителите й, наричайки я Агарта. Изключително прелюбопитно удостоверение тук дават последните оживели представители на народа Макучи, които населявали земите на север от Амазонка. Те описват, че техните предци до 1907 година постоянно посещавали една пещера. Влизали в галериийте й и вървели по строго маркиран маршрут. Подземното странствуване продължавало сред 13 и 15 дни. А в края му стигали до една голяма каменна врата, която ги отвеждала „ до другата страна на света ". Там живеели " огромните хора " високи сред 2 и 3,5 метра. Според разказите на индианците, огромните хора били доста знаещи, можещи и доброжелателни.
Вятър
Потомците на племето през днешния ден споделят, че мощен вятър духал в тунела на пещерата пет дни във вътрешността и пет дни на открито. Когато той започвал да духа във вътрешността, мъжете, на които било позволено да влязат в подземията, започвали да слизат надолу по стълбата. Всяко ходило от нея било високо към 82 см. Чак на третия ден стигали до края на стълбата.
Брояли дните по чувството си за апетит в стомаха и желанието за сън. Продължавали да вървят по кулоар, осветлен от огромни като любеница светлини. Вървели все по-бързо и по-бързо, а тялото им ставало все по-леко. Минавали през пет места, които били доста ясно разграничени, на фона на големите подземни кухини. В едната от тези зали имало четири светлини, които приличали на слънца. В този бранш на подземието растели дървета с плодове, които ставали за ястие, като орехи, манго, банани и други по-малки растения.
Според сравнителното изложение, което индианците създали, тези площи имали към 10 кв км проходима повърхнина, върху която виреела растителност. Другите области били недостъпни и рискови, там се намирали огромни скали и врящи потоци. След като преминели през тези пет огромни кухини, трябвало доста да внимават и да се държат за стените, тъй като отсам тръгвало някакво мощно течение, което ги дърпало към дълбок тунел.
Цикли
Мъжете доста внимавали с циклите на подземните въздушни течения. В седмия или осмия ден от прехода те стигали до едно място, където всичко летяло. Вероятно това е била някаква точка в недрата, където особеностите на магнитното поле на планетата, създавали аномална зона без гравитация. Обикновено прекосяването през мястото, където летели като астронавти, продължавало ден и половина.
Те се държали за железни пръти, забити в скалите в близост. След това продължавали да следват пътя, белязан от потоци с доста студена вода. А когато стигнели до „ светещите пчелни пити “ те възвръщали част от тежестта на телата си. От там започвал другият завършек на земята, където всичко било малко по-леко, слънцето било алено и постоянно било ден, нямало нощ, както и звезди и луна. Мъжете оставали на това място няколко дни, наслаждавайки се на околните плажове.
През това време те очевидно започвали да се подмладяват. От колосите получавали и доста дарове. Големи риби, чието месо не се разваляло до два, три месеца. Ябълки с размер на човешка глава, и грозде със зърна като човешки пестник. Като допълнение на подмладяването си, те придобивали и доста витална сила.
Проходът неразрешен поради британци
Трагедията за всички макучи пристигнала през 1907 година Трима английски откриватели пристигнали от името на кралицата и търсели диаманти. Колонизаторите подмамили с великодушни блага един от отдадените да им опише тайната на тунела.
Трима англичани влезнали в неразрешеният вход към пещерата и в никакъв случай повече не се завърнали. Вместо тях, от дупката излезли гигантските хора, които вечно им забранили достъпа до атлантското обиталище. Районът, където живеел народът Макучи, бил богат на диаманти, само че безпаричен на плодове и риба. След две години страдалчество и беднотия, макар възбраната, те решили да създадат обезверен опит за нов контакт с подземния парадайс. Вървели няколко дни, само че се оказало, че галерията, водеща към остарелия и прочут път, била затрупана и непроходима.
Още преди този момент да се случи, високите хора пророкували със специфични уреди, виждащи в бъдещето, че ще дойдат още колонизатори, които ще замърсят храната и водата им, а доста от тях ще трансфорат в плебеи. Сега последните останали от народа Макучи обитават планината Рорайма, на границата сред три страни – Венецуела, Бразилия и Гвиана, в един от най-красивите региони на Южна Америка, заобиколена от Амазонската джунгла.
Но съгласно атлантските закони, на девойката й е било неразрешено да напусне подземния град. Наред с това от атлантите Орфей бил получил познания за направа на първите музикални принадлежности, за така наречен орфееви мистерии – вибрационно лекуване посредством музика и слово. Всичко това било кодирано в митовете за създателя на музикалните изкуства - Орфей.
Според една легенда след сватбения ден змия ухапала крайници на неговата булка Евридика. Влечугото(вероятно пепелянка или котешка змия), вляло отровата си в нежното й тяло. За да си я върне, тракиецът Орфей слязъл в подземния свят при Хадес (вероятно атлант). Според остарели предания за тази цел той минал през пещерата Дяволското гърло в Родопите. Според други фантастични теории, пленяващи туристите, вход към атлантския град има и в Ягодинската пещера, община Девин и на други места.
Високи хора
Но освен в България, в митовете на доста нации се приказва за цивилизация от високи хора, които имали невероятни астрономически и архитектурни знания. Уфолози у нас настояват, че има гробове, в които лежат скелети над 2 метра високи. Изключително скъпи са свидетелствата на разнообразни племенни култури.
Техните легенди и митове пазят мемоари за високи и красиви люде с руси коси, които слезли от небето или пристигнали откъм морето, океана с нещо сходно на хидроплани. Това се е случило след Потопа преди към 10 000 години. Има и още една група разкази, съгласно които тези великански хора в действителност не са живели на митичен остров, както твърди древногръцкият мъдрец Платон. Това е и повода към момента от тях да не са открити материални свидетелства.
Амазонка
Легенди за Вътрешната земя има в доста нации. Петър Дънов също приказва за нея и жителите й, наричайки я Агарта. Изключително прелюбопитно удостоверение тук дават последните оживели представители на народа Макучи, които населявали земите на север от Амазонка. Те описват, че техните предци до 1907 година постоянно посещавали една пещера. Влизали в галериийте й и вървели по строго маркиран маршрут. Подземното странствуване продължавало сред 13 и 15 дни. А в края му стигали до една голяма каменна врата, която ги отвеждала „ до другата страна на света ". Там живеели " огромните хора " високи сред 2 и 3,5 метра. Според разказите на индианците, огромните хора били доста знаещи, можещи и доброжелателни.
Вятър
Потомците на племето през днешния ден споделят, че мощен вятър духал в тунела на пещерата пет дни във вътрешността и пет дни на открито. Когато той започвал да духа във вътрешността, мъжете, на които било позволено да влязат в подземията, започвали да слизат надолу по стълбата. Всяко ходило от нея било високо към 82 см. Чак на третия ден стигали до края на стълбата.
Брояли дните по чувството си за апетит в стомаха и желанието за сън. Продължавали да вървят по кулоар, осветлен от огромни като любеница светлини. Вървели все по-бързо и по-бързо, а тялото им ставало все по-леко. Минавали през пет места, които били доста ясно разграничени, на фона на големите подземни кухини. В едната от тези зали имало четири светлини, които приличали на слънца. В този бранш на подземието растели дървета с плодове, които ставали за ястие, като орехи, манго, банани и други по-малки растения.
Според сравнителното изложение, което индианците създали, тези площи имали към 10 кв км проходима повърхнина, върху която виреела растителност. Другите области били недостъпни и рискови, там се намирали огромни скали и врящи потоци. След като преминели през тези пет огромни кухини, трябвало доста да внимават и да се държат за стените, тъй като отсам тръгвало някакво мощно течение, което ги дърпало към дълбок тунел.
Цикли
Мъжете доста внимавали с циклите на подземните въздушни течения. В седмия или осмия ден от прехода те стигали до едно място, където всичко летяло. Вероятно това е била някаква точка в недрата, където особеностите на магнитното поле на планетата, създавали аномална зона без гравитация. Обикновено прекосяването през мястото, където летели като астронавти, продължавало ден и половина.
Те се държали за железни пръти, забити в скалите в близост. След това продължавали да следват пътя, белязан от потоци с доста студена вода. А когато стигнели до „ светещите пчелни пити “ те възвръщали част от тежестта на телата си. От там започвал другият завършек на земята, където всичко било малко по-леко, слънцето било алено и постоянно било ден, нямало нощ, както и звезди и луна. Мъжете оставали на това място няколко дни, наслаждавайки се на околните плажове.
През това време те очевидно започвали да се подмладяват. От колосите получавали и доста дарове. Големи риби, чието месо не се разваляло до два, три месеца. Ябълки с размер на човешка глава, и грозде със зърна като човешки пестник. Като допълнение на подмладяването си, те придобивали и доста витална сила.
Проходът неразрешен поради британци
Трагедията за всички макучи пристигнала през 1907 година Трима английски откриватели пристигнали от името на кралицата и търсели диаманти. Колонизаторите подмамили с великодушни блага един от отдадените да им опише тайната на тунела.
Трима англичани влезнали в неразрешеният вход към пещерата и в никакъв случай повече не се завърнали. Вместо тях, от дупката излезли гигантските хора, които вечно им забранили достъпа до атлантското обиталище. Районът, където живеел народът Макучи, бил богат на диаманти, само че безпаричен на плодове и риба. След две години страдалчество и беднотия, макар възбраната, те решили да създадат обезверен опит за нов контакт с подземния парадайс. Вървели няколко дни, само че се оказало, че галерията, водеща към остарелия и прочут път, била затрупана и непроходима.
Още преди този момент да се случи, високите хора пророкували със специфични уреди, виждащи в бъдещето, че ще дойдат още колонизатори, които ще замърсят храната и водата им, а доста от тях ще трансфорат в плебеи. Сега последните останали от народа Макучи обитават планината Рорайма, на границата сред три страни – Венецуела, Бразилия и Гвиана, в един от най-красивите региони на Южна Америка, заобиколена от Амазонската джунгла.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ