Орбан смаза либералите с есе, буря в Брюксел
Програмна публикация на унгарския министър председател раздруса Европа
Програмна публикация на унгарския министър председател Виктор Орбан раздруса Европа. Държавникът разгласява забележителния си материал в локалното проправителствено издание Magyar Nemzet вместо да произнесе нормалната си годишна тирада „ За положението на страната “.
В публикацията, която самият Орбан назовава есе, демократичният модел на ръководство е изработен на пух и прахуляк, освен това с доста съществени причини. Орбан разяснява бъдещето на Европа и нейното място в света, изяснява за какво Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, е избрала друг път - без миграция.
Накрая унгарският министър председател прави прорез на следствията от коронакризата и изяснява ограниченията, които взема Унгария по този начин: " Ние не просто желаеме да защитим равнището и стандарта, които Унгария реализира през последните 10 години, само че също по този начин да подсигуряваме, че даже след пандемията всеки може да направи една крачка напред всяка година. ".
Статията, която провокира стихия в Брюксел, бе преведена от Агенция „ Фокус “ и оповестена в две елементи.
Ето цялостния текст на есето на Виктор Орбан:
Прелюдия към есенния политически сезон
Няма летни унивеситети. Няма партийни конгреси. Няма конференции. Има пандемия. Вирусът също по този начин унищожи летните събирания на семинарите на политическата мисъл. И въпреки всичко ще има доста за размишления и диспути: въпроси, които биха били сложни за разискване измежду нормалната парламентарна припряност и в границите на актуалната забързана връзка. Така че, вместо тирада, имаме текст; вместо послание – есе.
Нелиберален, християндемократичен, закостенял, демократичен
Борбата за нравствен суверенитет и интелектуална независимост, която започнахме преди години на летните университети, последователно стартира да дава плодове. Бунтът против политическата уместност, против диктата на налудничавата демократична теория, моделите на изложение и модели за подръжание тече във все по-голямо корито. Все повече хора демонстрират все по-голяма храброст да се освободят от оковите на моделите на говорене, само утвърдена идея за народна власт и само утвърдена интерпретация за Европа и Запада. Самият опит за бягство не е толкоз елементарен и рискът от наказване е огромен: изключване от университетския живот, загуба на работата, стигматизация, маргинализиране в университетите.
Вече съвсем всеки ден има такива образци. Но даже и да успеем да избягаме от систематичните патрули на добре платени налудничави демократични граничари, ни остава да се борим и против надълбоко вкоренените рефлекси на все толкоз доброжелателното публично мнение. Добре обоснованите причини не носят нищо: в случай че някой харесва национализма, това кара корема на германците да се свие – реакция, сходна на тази, която създават у тях писанията на професор Хазони от Ерусалим. И колкото и копринено да приказваме за нелибералната народна власт, терминът е извънредно недопечен за немските и англосаксонските уши. Така е и през днешния ден.
Бунтът против демократичния интелектуален терор освен се уголемява, само че и се задълбочава. Има все по-голям брой безапелационни есета, задълбочени изследвания и незаменими монографии. Вече виждаме, че Царят е гол – макар отхвърли на Брюкселския балон да признае това. Доктрината, че „ демокрацията може да е единствено демократична “ – този златен агнец, този колосален култ – е развенчана. Сега би трябвало единствено да изчакаме прахът да се уталожи и ние освен ще го знаем, само че и ще го забележим. Изглежда, че консервативните и християндемократическите партии и политически придвижвания най-сетне могат да избягат от смъртоносната прегръдка на либералите. От каквато и височина да са декларирани, изказвания от рода на „ няма такова нещо като нелиберална народна власт “ в този момент са записани в книгата на политическата нелепост. Консервативните политически мислители най-сетне събраха храброст и употребяват изясненост на мисълта, която даже надминава елегантността на математическите разсъждения, с цел да потвърдят, че либерализмът и консерватизмът съставляват две непримирими позиции в политическата доктрина. Те демонстрираха минусите в причините на тези, които желаят да завлекат консерватизма в огромната шатра на либерализма. Меко казано, неточност вършат тези, които настояват, че разделянето на властта, гражданските и политическите свободи, отбраната на частната благосъстоятелност и ръководството в граници – което е и върховенството на закона – може да бъде реализирано само в интелектуалните граници на либерализма и може да бъде приложено посредством демократична народна власт. Разбира се, познаваме и унгарци, които са решили този пъзел, само че са разбрали какъв брой по-приятно е да събираш потупвания по гърба в Брюксел и другарски усмивки в символ на благодарност в мрачните демократични салони, в сравнение с да си се сгънат като черна овца вкъщи в Будапеща. Леко неприятно чувство в стомаха не наподобява толкоз висока цена. Но през днешния ден климатичният надзор и обзавеждането в салоните на Централна Европа и елегантността на техните посетители - да не приказваме за тяхната кухня - от ден на ден се конкурират с тези на Запад. Отдръпването ще стартира скоро – тъкмо както се случи преди време с Москва.
Съвременното доближаване на консерватизма и либерализма може да се наблюдава до това, че консерваторите и либералите оставиха настрани своите съществени – само че тогава към момента явни - разлики в огромната им борба против тоталитаризма. Те ги оставиха настрани и подписаха съюз против общ зложелател: съюз против нацизма и комунизма, против нацистите и комунистите. Това беше дълга битка в продължение на 100 години. Степента, до която мислите, причините и главните правила на съдружниците се бяха преплели, се прояви едвам когато техният съюз загуби смисъла си с рухването на Берлинската стена на Запад и изтеглянето на руските войски на Изток.
Политиците, публицистите и даже учените са все по-нехайни при взаимозаменяемото потребление на консервативни и демократични понятия и концепции. Прекалено дълго - прекомерно дълго, към две десетилетия - изглеждаше, че няма нищо неприятно в това да бъдеш интелектуално неакуратен и даже небрежен; изглеждаше, че това не може да аргументи сериозна щета. Това беше отношението на англосаксонските консерватори и на европейските християндемократи. Сега обаче обстановката се промени и нещата взеха сериозен поврат. Това, което по-рано изглеждаше като дребна интелектуална неточност, неприятна позиция, позволена дисторция, в този момент пречи на яснотата на зрението по значими въпроси. Това прикрива обстоятелството, че през днешния ден либерализмът и либералите още веднъж съставляват най-голямото предизвикателство и съпротива на консерваторите и християндемократите. Основните положения на християндемократичното и демократично мислене са диаметрално противоположни едни на други. В своите офанзиви либералите се прицелват в най-важните за нас неща, крайъгълните камъни на политическия ред, който желаем, полезностите в основата на консервативно-християнското демократично завещание - като нацията, фамилията и религиозната традиция.
Вече от ден на ден хора признават, че в случай че нещата не престават да се развиват по този метод, християн-консервативните сили ще се окажат помощници в отслабването на нациите, разрушаването на религиозните обичаи и унижението и подигравките над фамилията. Тук, в Централна Европа, признанието на този факт се е издигнало до социална и държавна политика. Тук алената предупредителна лампичка е светнала, ние натиснахме ръчната спирачка, и – главно в Полша и Унгария – ударихме камбаните за паника. Тук имахме задоволително мощ да изтеглим Европейската национална партия (ЕНП) – европейският политически дом на християндемократите и консерваторите – назад от ръба на пропастта. Тук имаме задоволително мощен инстинкт за оцеляване и задоволително мощен глас, с цел да заявим, че не би трябвало да излагаме бъдещето на европейската християндемокрация на риск - даже и поради толкоз разбираемо немско искане структурата на съдружната партия в Брюксел да бъде копие на тази в Берлин, тъй като това би бил най-лесният метод за хармонизиране на двата центъра на властта.
Според тази идея, в случай че в Берлин християндемократите влязат в коалиция с левицата, тогава ЕНП би трябвало да последва образеца в Европейския парламент. Ако възприемем този метод, след изборите в Германия ще можем да оценим хубостта на обединението сред ЕНП и Зелените - такава, каквато сега се тества в лабораторията във Виена.
В Централна Европа обаче има протест против концепцията за такова извращение - освен на основата на положителния усет, само че и на здравия разсъдък. Разликите сред демократичната и християндемократичната политическа доктрина са значими освен в областта на университетските среди. Те имат и съществени на практика политически последствия.
Без да детайлизираме философските причини, разпростряли се до Кант, тук можем да кажем, че либералите имат вяра, че всяка страна - в това число тези, които сега не се ръководят като демократични демокрации - би трябвало да бъде принудена да одобри тази форма на ръководство. За разлика от тях християндемократите отхвърлят тази форма на външна политика, тъй като съгласно тях обществата се държат дружно и поддържат мира по най-различни начини; и, както неотдавна беше потвърдено от Арабската пролет, демократичната народна власт може да донесе безпорядък и колапс и да донесе повече щета, в сравнение с изгода. Това е една от аргументите да викаме за още една победа на Доналд Тръмп, защото сме добре осведомени с външната политика на американските демократични администрации, построена върху моралния империализъм. Опитвали сме го - въпреки и под насила. Не ни хареса и не желаеме втора такава помощ. Нашите политики също се разминават по въпроса, който в Брюксел елегантно се назовава субсидиарност. Според либералите е най-добре да отстъпим пълномощията на нашите национални държавни управления на интернационалните организации - и колкото се може повече от тези пълномощия. Именно в това те виждат метод всеобщите идеали, европейските полезности и универсалните човешки права да бъдат в допълнение насърчавани и приети. Ето за какво, когато на която и да е интернационална организация се дават нови пълномощия и привилегии и, несъмнено, запаси и пълномощия за наказване, те учтиво ръкопляскат, очите им блестят и сърцата им бият по-бързо.
Сред християндемократите обаче това не провокира възторг, колкото и лимитирано да е: те могат да видят, че сходни организации неизбежно са склонни към абсолютизъм, който са привикнали да назовават „ господство на закона ”, само че който е просто „ право за изнудване “; те са уязвими за навлизане от мрежи в жанр Сорос и в случай че бъдат принудени да избират сред жителите на обособени национални общности и огромните оръжия на световния капитал, в последна сметка постоянно ще изберат последното. Гражданите на европейските страни скоро осъзнаха, че днешните европейски институции не обслужват тях, а ползите на Джордж Сорос и неговите близки. Те не са подготвени да преглътнат брюкселската изработка, че повода финансовият търгаш да се обогатява посредством съсипването на други и да се разхожда свободно в коридорите на Брюксел, е, че той безкористно предлага помощ на Европа.
Либералната и консервативната политика също се сблъскват - и даже са вкопчени в битка на живот и гибел - по въпроса за миграцията. Според лудите либерали няма причина да се страхувате от всеобща имиграция или даже от имиграционен потоп; и няма причина да се опасяваме от това, даже в случай че националните и религиозни обичаи на неканените посетители са внезапно разнообразни от нашите - или непосредствено опонират на нашите. Казват ни, че тероризмът, престъпността, антисемитизмът и появяването на паралелни общества са единствено краткотрайни нередности или може би родилните страдания на един безоблачен нов свят, който следва да възникне. Но консервативно-християнският либерален лагер отхвърля подобен непредсказуем опит върху общества и човеци, тъй като има вяра, че рисковете от хронично междукултурно напрежение и принуждение са недопустимо високи. Освен в случай че не пренебрегнем законите на математиката, не е мъчно да забележим действителността на сигурна, мудна, само че ускоряваща се замяна на популацията.
Съществуват и непримирими разлики в просветителната политика. Според консерваторите би трябвало да се съсредоточим върху присъщите национални обичаи, а задачата на образованието е децата ни да бъдат способни да станат патриоти, които могат да продължат нашите изпитани обичаи. В същото време християндемократите също чакат учебните заведения да затвърдят половата еднаквост, която Създателят е дал на всяко дете при раждането: да помогне на девойките да станат фини и възхитителни жени; и да помогне на момчетата да станат мъже, които са в положение да обезпечат сигурност и поддръжка за своите фамилии. Училищата би трябвало да пазят идеала и полезностите на фамилията и да държат малолетните надалеч от джендър идеологията и пропагандата на дъгата. Либералите виждат това като средновековна назадничавост в най-хубавия случай и като клерикален фашизъм в най-лошия случай. Според тях задачата на учебното обучение може да бъде единствено да насочи децата към тяхното вътрешно Аз, като ги направи способни за самореализация, запознавайки ги с хубостите на универсалния политически ред и затова отлепяйки от тях обгръщащите пластове на традицията, наследена от живота на техните прабаби, баби и дядовци и родители.
Либералите също имат вяра - и по някаква мистериозна причина това е, което те пазят най-ожесточено - че достатъчното изискване за заслужено и морално обосновано ръководство е общ, повсеместен разсъдък и няма никаква потребност от безспорните полезности, разкрити от Бог, и религиозните и древен обичаи, които са се родили от тях. Всъщност, споделят те, би трябвало да бъде построена разграничителна стена сред църквата и държавното управление и въздействието на религията би трябвало да бъде прогонено от обществената сфера. Унгарските читатели знаят малко за широчината, дълбочината и яростните битки на този спор, който обгръща цялата западна цивилизация. Те имат вяра, че това е просто седимент на нашето унгарско битие или може би нашето битие като „ мизерна дребна централноевропейска страна “. Следователно те не могат да видят - а може би даже не могат да оценят - непреклонния и остроумен главен принцип в нашата национално-християнска Конституция, съгласно който страната и църквата действат по обособени паралелни пътища. Запазвайки автономността на църквата и страната, това се стреми да размени разделянето с интеграция на религията в живота на обществото, поддържайки дух на приемливост към религиозните възгледи. Всъщност християндемократите също имат вяра, че за подсилване на справедливостта, публичния морал и общото богатство, нуждата от вяра, древен обичаи и нашите църкви през днешния ден е по-голяма, в сравнение с е била от епохи.
Политическата тактика на либералите се основава на разделянето на света на политиката на две елементи. От едната страна са либералите, които са почтени, положителни хора и които одобряват, че всички почтени, положителни хора би трябвало да стигнат до едни и същи политически убеждения и изводи въз основа на разпоредбите на разума; а от другата страна са тези, които са се отклонили от полето на либерализма, тъй като тяхното незнание или изконна инстинктивна ненавист им пречи да продължат напред с времето и с историята - чиято явна цел е да ни докара до щастието, обезпечено от демократични международни полезности, международен мир и международно ръководство. Следователно, от позиция на шантавите либерали, една група се образува от следните: Тръмп и Джонсън; Християни, стоящи върху основите на Новия Завет, и евреи, застанали върху основите на Стария Завет; всевъзможни аятоласи; диктатори от всевъзможен сан и тип, комунисти и нацисти; и без никакво подозрение ние, централноевропейските християндемократи. Това повтарят като папагали 90 % от западните медии.
Ние, християндемократите, обаче използваме нашата лична интелектуална система, с цел да опишем вселената на политиката. С дължимата невзискателност може да се каже, че това е по-интелигентно от преобладаващото сега, само че тесногръдо демократично изображение на света, което ръководи интернационалните организации.
Единственият късмет за християндемокрацията е тя да влезе в открита интелектуална и политическа битка. Ако спре да се крие и спре да се прави на щраус, който не желае да види какво се случва. Ако се застъпи за себе си и артикулира четирите заявки, върху които може да бъде изменена цялата европейска политика: нашите съществени национални и християнски правила не са либерални; те са зародили преди либерализма; те са в съпротива против либерализма; през днешния ден либерализмът ги унищожава.
Европа и нейното място в света
В средата на първото десетилетие на новото хилядолетие 81% от всички вложения в международната стопанска система идват от Запада и 18% от Изтока. Днес, малко повече от десетилетие по-късно, 58% от всички вложения идват от Изтока и 40% от Запада. Темповете на софтуерно развиване са необикновено високи, сложни за върпзиемане. Европа, която желае да влезе в софтуерната конкуренция на основата на стопанска система, основана на гражданската сфера, е надалеч обратно и към този момент е изгубила от взор Съединени американски щати и Китай, които се съревновават въз основата на стопанска система на военната сфера. И защото всички исторически технологии и нововъведения са пристигнали в гражданските стопански системи от проучвания за въоръжени сили, Европа даже не може да се включи в това съревнование, до момента в който не разполага с войска с размери, която може да се одобри съществено - с други думи, обща войска.
Преди едвам двадесет години Европейският съюз разгласи, че до 10 години еврото ще се конкурира с $ в международната стопанска система, ще създадем обединен пазар от Лисабон до Владивосток, а Европа ще излезе на напред във времето в световната софтуерна конкуренция. Това бяха задачите. Това, което се случи, се случи: доларът нокаутира еврото; използваме наказания, с цел да се откъснем от съветския пазар; и ние купуваме значими технологии от нашите съперници.
Европейски Съюз усети, че нещата не се движат по метода и посоката, които е планувал. През 2012 година Генералната дирекция за научни проучвания и нововъведения на Европейската комисия означи, че през 2010 година Европейски Съюз е съдействал 29% за общото международно произвеждане и предвижда, че до 2050 година това ще падне до 15-17%. Днес през 2020 година това към този момент се е случило - тридесет години по-рано от плануваното. Тази прелестна Генерална дирекция също предвижда, че демографските проблеми ще накарат Европейския съюз да поддържа увеличената миграция, изключително от Северна Африка и Близкия изток. Всичко това е написано през 2012 година!
Според друга оценка, до 2050 година, 20% от популацията на Европа – без Русия – ще бъде мюсюлманско. Днес наподобява евентуално, че до 2050 година можем да чакаме болшинството мюсюлманско население в огромните западни градове.
Не е изненадващо, че страните от Централна Европа избраха друго бъдеще, без имиграция и миграция. Не е изненадващо и това, че фокусът на политиката на В4 (Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия – бел. Фокус) е върху подобряването на конкурентоспособността, даже в случай че Брюксел желае да се движи в тъкмо противоположната посока: гонене на климатични цели до парадокс, обществена Европа, обща данъчна система, мултикултурно общество.
Не е изненадващо, че това, което беше предвидимо с малко здрав разсъдък, в действителност се случи. Западът е изгубил своята прелест в очите на Централна Европа и методът, по който подреждаме живота си, не наподобява доста мечтан за Запада. През идващите години би трябвало да поддържаме Европа дружно, като в същото време признаваме, че наподобява няма късмет за смяна в тази историческа наклонност. Те не могат да ни наложат волята си, а ние не сме в положение да ги отклоним от настоящия им интелектуален и политически път. Дори в тази невъзможност би трябвало да намерим метод да си сътрудничим, до момента в който бъдещето на Европа не бъде решено в Италия: надясно или наляво. Оттеглянето на Обединеното кралство може да съставлява спад в силата на тези, които поддържат националния суверенитет, опълчват се на миграцията и имат вяра в стопански системи, учредени на конкуренция. Но тези сили съумяха да попречат на Брюксел да се намеси, с цел да изтласка от власт полските християндемократи, от години те стабилизират своите позиции в Хърватия и Сърбия, словенците също са на прав път към постигането на това и възможностите за оцеляване на Българската ръководеща партия и министър-председателят - които са под тотална офанзива - също не са неприятни. Бабиш и „ Фидес “ устоят, а новото словашко държавно управление не е напуснало лагера на В4. Системата за господство на закона не е въведена. Въпреки че Нидерландия явно се дистанцира от Европейския съюз и нейната позиция от ден на ден припомня на Обединеното кралство преди Брекзит, ние успяхме да ги задържим за момента. Също по този начин съумяваме да поддържаме възможностите за оцеляване на еврозоната, да предотвратим колапса на засегнатите южни страни и да запазим икономическата динамичност на Централна Европа. И към момента не сме попаднали в клопката сред чука и наковалнята на световната битка сред Китай и Съединени американски щати.
Трябва да останем на пътя на споразуменията и компромисите и - без значение какво споделя Европейският парламент - би трябвало да осъществим обширните финансови и бюджетни проекти, които сполучливо финализирахме през лятото. Това е допустимо, при изискване че германците съумеят да ръководят процеса за избиране на наследника на канцлера Меркел, без да надвишават равнище 4 по скалата на Рихтер.
Вирусът, отбрана и вероятности
Втората вълна на вируса е тук. Вече ни залива. Пристигна - както можеше да се чака и както чакахме. Точно като първата вълна, тя пристигна от чужбина. Докарана е в Унгария от чужбина. Това е световна пандемия и ние живеем в глобализиран свят, в който всеки получава своя дял освен от изгодите, само че и от огромните провокации като вируса. Унгария се отбрани добре напролет. Бяхме измежду 25-те най-успешни страни в света. Други не съумяха да подтиснат разпространяването на вируса толкоз дейно, колкото ние, и по този метод дадоха късмет на вируса да пламне.
Трябва още веднъж да се защитим. Ще има сериозни обстановки, само че всеки, който се нуждае от подобаваща грижа, ще я получи. Ние можем и ще защитим живота и здравето на хората. Консултирахме се навреме с хората в Унгария: на Националната консултация всеки имаше опция да изрази мнението си. Почти два милиона души направиха това и по този метод взеха решение по какъв начин да се пазиме през есента. Волята на хората беше единомислеща: Унгария би трябвало да продължи да действа! Не можем да позволим на вируса още веднъж да сковава страната, стопанската система, учебните заведения и всекидневието. Съответно би трябвало да се защитим против вируса, като в същото време пазиме живота на застрашените възрастни хора, поддържаме действието на нашите учебни заведения и детски градини и резервираме работните места.
Тази тактичност е друга от тази, която използвахме по време на първата вълна. Ситуацията е друга от тази напролет. Тогава трябваше да се затворим изцяло, тъй като бяхме изправени пред незнаен зложелател. Трябваше да спечелим време, с цел да можем да подготвим здравната система. И успяхме да създадем това. Спечелихме първата борба. През пролетта изравнихме кривата на пандемията и по този метод успяхме да подготвим страната. Днес към този момент не би трябвало да се тормозим, че някой няма да получи подобаващи грижи, защото унгарската здравна система към този момент е подготвена да се оправи и с всеобщите инфекции. Сега всичко, от което се нуждаем, с цел да се защитим, е налично: ние сами произвеждаме нужното съоръжение, колкото е належащо от всичко. Болниците са в положение на подготвеност за надзор на болесттите. Ние знаем кои лечебни заведения одобряват пациенти с Коронавирус и по кое време, а също по този начин можем да изпратим лекари и медицински сестри там, където са нужни. Хиляди квалифицирани експерти се грижат за живота на унгарците. Всеки, който се разболее, ще бъде в положителни ръце в болничното заведение.
Новата вълна на пандемията ще изисква по-голяма отговорност от всички нас. Успехът на отбранителната интервенция ще зависи от това дали всички съблюдаваме разпоредбите или не. Трябва да се грижим особено за възрастните си родители и родственици. Семейството не е цялостно без тях: те са незаменими.
Сега е време за нашите специалисти. Те са тези, които за следващ път могат да ни кажат по какъв начин да се защитим добре и сполучливо. Добре готова здравна система, добросъвестни експерти, необятно съдействие. Вече успяхме един път през пролетта; ще успеем още веднъж дружно през есента.
Стара смешка от комунистическите времена: „ Ние знаем какво ще се случи, само че какво ще ни се случи до тогава? “ Знаем, че ще има избори напролет на 2022 година Дотогава ще има отбранителна интервенция. Според по-оптимистичните вирусолози имунизацията, която може да бъде приложена против ковид, може да бъде създадена до пролетта на 2021 година Заради секретността на фармацевтичните компании, защитаващи техните търговски ползи, и конкуренцията сред великите сили, ставаме очевидци на море от подправени вести, комплициране на обнадеждените хора и поощряване на десетки или стотици хиляди евентуални вирусолози да вземат участие в спекулации. Нашите учени, участващи в работата на Оперативната група, също се надяват, че положителни вести могат да дойдат в един миг през идната година. И когато имунизацията е подготвена, към момента би трябвало да придобием няколко милиона дози, след което можем да стартираме плануваната имунизация на тези, които аплайват да я получат. Междувременно би трябвало непрестанно да укрепваме положението си на подготвеност и здравната си система, която ще поеме главната тежест, ще надградим системата за ръководство, ще ускорим цифровизацията, ще рационализираме административната тежест и ще въведем ред в заплетената правна обстановка. В допълнение към към този момент продължаващото 70-процентно нарастване на заплатите за медицински сестри, ние би трябвало да осигурим пробивна договорка за възнаграждение на лекарите. И би трябвало да създадем всичко това, до момента в който пазиме страната и продължаваме другите форми на преструктуриране, които започнахме напролет.
По същия метод чакаме Икономическата оперативна група да създаде стопански ограничения, които могат да защитят работните места, стандарта на живот на фамилиите и сигурността на пенсиите. И в действителност чакаме още повече от тях. Те са тези, които би трябвало да реалокират страната от режим на защита в режим на офанзива. Ние не просто желаеме да защитим равнището и стандарта, които Унгария реализира през последните 10 години, само че също по този начин да подсигуряваме, че даже след пандемията всеки може да направи една крачка напред всяка година. Между 2015 и 2019 година брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията се е нараснал с 39,65%, до момента в който този на Германия се е нараснал с 13,3%, а този на Франция с 10,1%. След подобен триумф не можем да се задоволим с по-малко; ние доказахме, че сме способни на това и че имаме нужния гений, мощ, познания и мощ на волята. Унгария не би трябвало да се прибира в черупката си като охлюв, а би трябвало да продължи да се движи напред, да тече, да се усилва и да се издига - като рапсодия на Лист или пенливо вино. Това е голяма задача и по тази причина [министърът на финансите] Михали Варга ще бъде индивидът, на който минимум би трябвало да се завижда в Унгария през 2021 година
Надявам се, че можем да стигнем до изборите през 2022 година, откакто сме се защитили сполучливо против вируса и с укрепена система на опазване на здравето, стопански напредък, доведен до невиждани висоти, цялостна претовареност, взрив на строителството на жилища, който затъмнява даже предходния и тринадесета пенсия, която е в развой на наново въвеждане.
Междувременно няма да ни остави на мира Левицата, на която не можем да разчитаме - даже и в този момент, измежду най-големите компликации и в световна пандемия. Всичко, на което можем да разчитаме от тях, е да ни запият нож в гърба и да подкопават, да подкопават националната ни мощ и взаимност, удари против политически водачи и специалисти, ръководещи отбранителната интервенция на страната, измами и изменничества в Брюксел, бойкот и номера. Това е Левицата, която имаме. Нещо повече, в този момент те се сплотиха с „ Йобик “. Заедно тази примес ферментира в затворен буркан. Човек не знае дали да се смее или да плаче.
И макар че може това да е занимателна панорама, залогът е голям, както нормално се случва тук, в Карпатския басейн. Отново през 2022 година въпросът ще бъде нашата независимост.
Обичайните обвинени
Свободата е способността да решаваш самичък. Централният въпрос през повече от 1100 години история в Карпатския басейн постоянно е бил запазването или възобновяване на свободна и самостоятелна Унгария. Всеки ден трябваше да се борим, с цел да придобием или запазим правото да решаваме нещата сами. Тази мисъл е надълбоко вкоренена в унгарската история; точно тази общественост на независимост сплотява хората, които живеят в Карпатския басейн.
Най-голямата опасност за националното самоопределяне през днешния ден е мрежата, която предизвиква световното отворено общество и се стреми да отстрани националните рамки. Целите на мрежите в жанр Джордж Сорос, която разполага с неограничени финансови и човешки запаси, са ясни: да се основат отворени общества от смесена етническа принадлежност посредством ускорение на миграцията, да се демонтира вземането на национални решения и да се съобщи на световния хайлайф.
Срещу това, с цел да укрепи националната рамка, в Европа при започване на 2010 година се разви национално придвижване за опозиция, в което Унгария беше забележителна мощ през цялото време. Смяната на държавното управление през 2010 година в Унгария и конституционната гражданска война дадоха опция за демонтиране на рамките и структурите, които обслужват ползите на демократичния и колонизиращ международен хайлайф. За тази цел беше признат нов Основен закон [Конституция] и бяха въведени голям брой нови закони и неортодоксални ограничения. Националната политика се откъсна от тясното елитарно идеологическо ръководство и построи новия политически ред посредством дейности в сходство с желанията на обществото. Основата на това е свободата или способността за без значение взимане на решения.
Битката сред световния хайлайф и националната опозиция не е завършила. Ясно е, че световният хайлайф не се помирява да разреши на политиката, която опонира на неговите ползи, да пусне корени в Централна Европа.
Видяхме какво се случи на президентските избори в Полша. През пролетта изглеждаше, че полската Левица към момента е в руини и че тяхната безконечна вътрешна битка няма да даде късмет на претендента им да завоюва. Но не това се случи. Само за няколко седмици претендентът на Левицата - с мрежата на Сорос, брюкселския хайлайф и интернационалните медии, застанали зад него - принуди страната на националистите да постави огромни старания. В последна сметка Анджей Дуда едвам съумя да надделее над левия си противник в доста оспорвана борба.
Не бива да се заблуждаваме: световният хайлайф ще приложи същата тактика в Унгария в предизборната акция през 2022 година
Техният инструмент е Левицата, която към този момент няколко пъти се проваля. Лидерът на това е Ференц Гюрчани, младежката му организация е Momentum, а спонсор - милиардерът Джордж Сорос. Те са силите от предишното, които към този момент един път унищожиха страната.
Въпреки че към момента в опозицията съществуват разнообразни партийни организации, и от време на време можем да чуем кавги в техните редици, в действителност там към този момент няма партии със своя лична воля. Всички, от „ Йобик “ до LMP, са смлени и натъпкани в наденицата. Общностите, които в миналото са имали самостоятелна идентичност, са сменени от левия национален фронт, който обслужва мрежата на Сорос.
Те се приготвят за решителна борба през 2022 година Зад гърба си ще имат интернационалните медии, брюкселските бюрократи и неправителствените организации под маската на организации на гражданското общество. Не можем да се съмняваме, че те ще създадат всичко допустимо за власт и пари. Дойде време и за нас да съсредоточим силите си. След сложни години на ръководство в този момент би трябвало да се върнем на бойното поле на изборите. Време е да съберем оборудването си, с цел да можем, когато пристигна времето, да излезем на пердах. Голяма борба ни чака през 2022 година Подгответе се за нея.
Превод и редакция: Иван Христов, Агенция " Фокус "
Програмна публикация на унгарския министър председател Виктор Орбан раздруса Европа. Държавникът разгласява забележителния си материал в локалното проправителствено издание Magyar Nemzet вместо да произнесе нормалната си годишна тирада „ За положението на страната “.
В публикацията, която самият Орбан назовава есе, демократичният модел на ръководство е изработен на пух и прахуляк, освен това с доста съществени причини. Орбан разяснява бъдещето на Европа и нейното място в света, изяснява за какво Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, е избрала друг път - без миграция.
Накрая унгарският министър председател прави прорез на следствията от коронакризата и изяснява ограниченията, които взема Унгария по този начин: " Ние не просто желаеме да защитим равнището и стандарта, които Унгария реализира през последните 10 години, само че също по този начин да подсигуряваме, че даже след пандемията всеки може да направи една крачка напред всяка година. ".
Статията, която провокира стихия в Брюксел, бе преведена от Агенция „ Фокус “ и оповестена в две елементи.
Ето цялостния текст на есето на Виктор Орбан:
Прелюдия към есенния политически сезон
Няма летни унивеситети. Няма партийни конгреси. Няма конференции. Има пандемия. Вирусът също по този начин унищожи летните събирания на семинарите на политическата мисъл. И въпреки всичко ще има доста за размишления и диспути: въпроси, които биха били сложни за разискване измежду нормалната парламентарна припряност и в границите на актуалната забързана връзка. Така че, вместо тирада, имаме текст; вместо послание – есе.
Нелиберален, християндемократичен, закостенял, демократичен
Борбата за нравствен суверенитет и интелектуална независимост, която започнахме преди години на летните университети, последователно стартира да дава плодове. Бунтът против политическата уместност, против диктата на налудничавата демократична теория, моделите на изложение и модели за подръжание тече във все по-голямо корито. Все повече хора демонстрират все по-голяма храброст да се освободят от оковите на моделите на говорене, само утвърдена идея за народна власт и само утвърдена интерпретация за Европа и Запада. Самият опит за бягство не е толкоз елементарен и рискът от наказване е огромен: изключване от университетския живот, загуба на работата, стигматизация, маргинализиране в университетите.
Вече съвсем всеки ден има такива образци. Но даже и да успеем да избягаме от систематичните патрули на добре платени налудничави демократични граничари, ни остава да се борим и против надълбоко вкоренените рефлекси на все толкоз доброжелателното публично мнение. Добре обоснованите причини не носят нищо: в случай че някой харесва национализма, това кара корема на германците да се свие – реакция, сходна на тази, която създават у тях писанията на професор Хазони от Ерусалим. И колкото и копринено да приказваме за нелибералната народна власт, терминът е извънредно недопечен за немските и англосаксонските уши. Така е и през днешния ден.
Бунтът против демократичния интелектуален терор освен се уголемява, само че и се задълбочава. Има все по-голям брой безапелационни есета, задълбочени изследвания и незаменими монографии. Вече виждаме, че Царят е гол – макар отхвърли на Брюкселския балон да признае това. Доктрината, че „ демокрацията може да е единствено демократична “ – този златен агнец, този колосален култ – е развенчана. Сега би трябвало единствено да изчакаме прахът да се уталожи и ние освен ще го знаем, само че и ще го забележим. Изглежда, че консервативните и християндемократическите партии и политически придвижвания най-сетне могат да избягат от смъртоносната прегръдка на либералите. От каквато и височина да са декларирани, изказвания от рода на „ няма такова нещо като нелиберална народна власт “ в този момент са записани в книгата на политическата нелепост. Консервативните политически мислители най-сетне събраха храброст и употребяват изясненост на мисълта, която даже надминава елегантността на математическите разсъждения, с цел да потвърдят, че либерализмът и консерватизмът съставляват две непримирими позиции в политическата доктрина. Те демонстрираха минусите в причините на тези, които желаят да завлекат консерватизма в огромната шатра на либерализма. Меко казано, неточност вършат тези, които настояват, че разделянето на властта, гражданските и политическите свободи, отбраната на частната благосъстоятелност и ръководството в граници – което е и върховенството на закона – може да бъде реализирано само в интелектуалните граници на либерализма и може да бъде приложено посредством демократична народна власт. Разбира се, познаваме и унгарци, които са решили този пъзел, само че са разбрали какъв брой по-приятно е да събираш потупвания по гърба в Брюксел и другарски усмивки в символ на благодарност в мрачните демократични салони, в сравнение с да си се сгънат като черна овца вкъщи в Будапеща. Леко неприятно чувство в стомаха не наподобява толкоз висока цена. Но през днешния ден климатичният надзор и обзавеждането в салоните на Централна Европа и елегантността на техните посетители - да не приказваме за тяхната кухня - от ден на ден се конкурират с тези на Запад. Отдръпването ще стартира скоро – тъкмо както се случи преди време с Москва.
Съвременното доближаване на консерватизма и либерализма може да се наблюдава до това, че консерваторите и либералите оставиха настрани своите съществени – само че тогава към момента явни - разлики в огромната им борба против тоталитаризма. Те ги оставиха настрани и подписаха съюз против общ зложелател: съюз против нацизма и комунизма, против нацистите и комунистите. Това беше дълга битка в продължение на 100 години. Степента, до която мислите, причините и главните правила на съдружниците се бяха преплели, се прояви едвам когато техният съюз загуби смисъла си с рухването на Берлинската стена на Запад и изтеглянето на руските войски на Изток.
Политиците, публицистите и даже учените са все по-нехайни при взаимозаменяемото потребление на консервативни и демократични понятия и концепции. Прекалено дълго - прекомерно дълго, към две десетилетия - изглеждаше, че няма нищо неприятно в това да бъдеш интелектуално неакуратен и даже небрежен; изглеждаше, че това не може да аргументи сериозна щета. Това беше отношението на англосаксонските консерватори и на европейските християндемократи. Сега обаче обстановката се промени и нещата взеха сериозен поврат. Това, което по-рано изглеждаше като дребна интелектуална неточност, неприятна позиция, позволена дисторция, в този момент пречи на яснотата на зрението по значими въпроси. Това прикрива обстоятелството, че през днешния ден либерализмът и либералите още веднъж съставляват най-голямото предизвикателство и съпротива на консерваторите и християндемократите. Основните положения на християндемократичното и демократично мислене са диаметрално противоположни едни на други. В своите офанзиви либералите се прицелват в най-важните за нас неща, крайъгълните камъни на политическия ред, който желаем, полезностите в основата на консервативно-християнското демократично завещание - като нацията, фамилията и религиозната традиция.
Вече от ден на ден хора признават, че в случай че нещата не престават да се развиват по този метод, християн-консервативните сили ще се окажат помощници в отслабването на нациите, разрушаването на религиозните обичаи и унижението и подигравките над фамилията. Тук, в Централна Европа, признанието на този факт се е издигнало до социална и държавна политика. Тук алената предупредителна лампичка е светнала, ние натиснахме ръчната спирачка, и – главно в Полша и Унгария – ударихме камбаните за паника. Тук имахме задоволително мощ да изтеглим Европейската национална партия (ЕНП) – европейският политически дом на християндемократите и консерваторите – назад от ръба на пропастта. Тук имаме задоволително мощен инстинкт за оцеляване и задоволително мощен глас, с цел да заявим, че не би трябвало да излагаме бъдещето на европейската християндемокрация на риск - даже и поради толкоз разбираемо немско искане структурата на съдружната партия в Брюксел да бъде копие на тази в Берлин, тъй като това би бил най-лесният метод за хармонизиране на двата центъра на властта.
Според тази идея, в случай че в Берлин християндемократите влязат в коалиция с левицата, тогава ЕНП би трябвало да последва образеца в Европейския парламент. Ако възприемем този метод, след изборите в Германия ще можем да оценим хубостта на обединението сред ЕНП и Зелените - такава, каквато сега се тества в лабораторията във Виена.
В Централна Европа обаче има протест против концепцията за такова извращение - освен на основата на положителния усет, само че и на здравия разсъдък. Разликите сред демократичната и християндемократичната политическа доктрина са значими освен в областта на университетските среди. Те имат и съществени на практика политически последствия.
Без да детайлизираме философските причини, разпростряли се до Кант, тук можем да кажем, че либералите имат вяра, че всяка страна - в това число тези, които сега не се ръководят като демократични демокрации - би трябвало да бъде принудена да одобри тази форма на ръководство. За разлика от тях християндемократите отхвърлят тази форма на външна политика, тъй като съгласно тях обществата се държат дружно и поддържат мира по най-различни начини; и, както неотдавна беше потвърдено от Арабската пролет, демократичната народна власт може да донесе безпорядък и колапс и да донесе повече щета, в сравнение с изгода. Това е една от аргументите да викаме за още една победа на Доналд Тръмп, защото сме добре осведомени с външната политика на американските демократични администрации, построена върху моралния империализъм. Опитвали сме го - въпреки и под насила. Не ни хареса и не желаеме втора такава помощ. Нашите политики също се разминават по въпроса, който в Брюксел елегантно се назовава субсидиарност. Според либералите е най-добре да отстъпим пълномощията на нашите национални държавни управления на интернационалните организации - и колкото се може повече от тези пълномощия. Именно в това те виждат метод всеобщите идеали, европейските полезности и универсалните човешки права да бъдат в допълнение насърчавани и приети. Ето за какво, когато на която и да е интернационална организация се дават нови пълномощия и привилегии и, несъмнено, запаси и пълномощия за наказване, те учтиво ръкопляскат, очите им блестят и сърцата им бият по-бързо.
Сред християндемократите обаче това не провокира възторг, колкото и лимитирано да е: те могат да видят, че сходни организации неизбежно са склонни към абсолютизъм, който са привикнали да назовават „ господство на закона ”, само че който е просто „ право за изнудване “; те са уязвими за навлизане от мрежи в жанр Сорос и в случай че бъдат принудени да избират сред жителите на обособени национални общности и огромните оръжия на световния капитал, в последна сметка постоянно ще изберат последното. Гражданите на европейските страни скоро осъзнаха, че днешните европейски институции не обслужват тях, а ползите на Джордж Сорос и неговите близки. Те не са подготвени да преглътнат брюкселската изработка, че повода финансовият търгаш да се обогатява посредством съсипването на други и да се разхожда свободно в коридорите на Брюксел, е, че той безкористно предлага помощ на Европа.
Либералната и консервативната политика също се сблъскват - и даже са вкопчени в битка на живот и гибел - по въпроса за миграцията. Според лудите либерали няма причина да се страхувате от всеобща имиграция или даже от имиграционен потоп; и няма причина да се опасяваме от това, даже в случай че националните и религиозни обичаи на неканените посетители са внезапно разнообразни от нашите - или непосредствено опонират на нашите. Казват ни, че тероризмът, престъпността, антисемитизмът и появяването на паралелни общества са единствено краткотрайни нередности или може би родилните страдания на един безоблачен нов свят, който следва да възникне. Но консервативно-християнският либерален лагер отхвърля подобен непредсказуем опит върху общества и човеци, тъй като има вяра, че рисковете от хронично междукултурно напрежение и принуждение са недопустимо високи. Освен в случай че не пренебрегнем законите на математиката, не е мъчно да забележим действителността на сигурна, мудна, само че ускоряваща се замяна на популацията.
Съществуват и непримирими разлики в просветителната политика. Според консерваторите би трябвало да се съсредоточим върху присъщите национални обичаи, а задачата на образованието е децата ни да бъдат способни да станат патриоти, които могат да продължат нашите изпитани обичаи. В същото време християндемократите също чакат учебните заведения да затвърдят половата еднаквост, която Създателят е дал на всяко дете при раждането: да помогне на девойките да станат фини и възхитителни жени; и да помогне на момчетата да станат мъже, които са в положение да обезпечат сигурност и поддръжка за своите фамилии. Училищата би трябвало да пазят идеала и полезностите на фамилията и да държат малолетните надалеч от джендър идеологията и пропагандата на дъгата. Либералите виждат това като средновековна назадничавост в най-хубавия случай и като клерикален фашизъм в най-лошия случай. Според тях задачата на учебното обучение може да бъде единствено да насочи децата към тяхното вътрешно Аз, като ги направи способни за самореализация, запознавайки ги с хубостите на универсалния политически ред и затова отлепяйки от тях обгръщащите пластове на традицията, наследена от живота на техните прабаби, баби и дядовци и родители.
Либералите също имат вяра - и по някаква мистериозна причина това е, което те пазят най-ожесточено - че достатъчното изискване за заслужено и морално обосновано ръководство е общ, повсеместен разсъдък и няма никаква потребност от безспорните полезности, разкрити от Бог, и религиозните и древен обичаи, които са се родили от тях. Всъщност, споделят те, би трябвало да бъде построена разграничителна стена сред църквата и държавното управление и въздействието на религията би трябвало да бъде прогонено от обществената сфера. Унгарските читатели знаят малко за широчината, дълбочината и яростните битки на този спор, който обгръща цялата западна цивилизация. Те имат вяра, че това е просто седимент на нашето унгарско битие или може би нашето битие като „ мизерна дребна централноевропейска страна “. Следователно те не могат да видят - а може би даже не могат да оценят - непреклонния и остроумен главен принцип в нашата национално-християнска Конституция, съгласно който страната и църквата действат по обособени паралелни пътища. Запазвайки автономността на църквата и страната, това се стреми да размени разделянето с интеграция на религията в живота на обществото, поддържайки дух на приемливост към религиозните възгледи. Всъщност християндемократите също имат вяра, че за подсилване на справедливостта, публичния морал и общото богатство, нуждата от вяра, древен обичаи и нашите църкви през днешния ден е по-голяма, в сравнение с е била от епохи.
Политическата тактика на либералите се основава на разделянето на света на политиката на две елементи. От едната страна са либералите, които са почтени, положителни хора и които одобряват, че всички почтени, положителни хора би трябвало да стигнат до едни и същи политически убеждения и изводи въз основа на разпоредбите на разума; а от другата страна са тези, които са се отклонили от полето на либерализма, тъй като тяхното незнание или изконна инстинктивна ненавист им пречи да продължат напред с времето и с историята - чиято явна цел е да ни докара до щастието, обезпечено от демократични международни полезности, международен мир и международно ръководство. Следователно, от позиция на шантавите либерали, една група се образува от следните: Тръмп и Джонсън; Християни, стоящи върху основите на Новия Завет, и евреи, застанали върху основите на Стария Завет; всевъзможни аятоласи; диктатори от всевъзможен сан и тип, комунисти и нацисти; и без никакво подозрение ние, централноевропейските християндемократи. Това повтарят като папагали 90 % от западните медии.
Ние, християндемократите, обаче използваме нашата лична интелектуална система, с цел да опишем вселената на политиката. С дължимата невзискателност може да се каже, че това е по-интелигентно от преобладаващото сега, само че тесногръдо демократично изображение на света, което ръководи интернационалните организации.
Единственият късмет за християндемокрацията е тя да влезе в открита интелектуална и политическа битка. Ако спре да се крие и спре да се прави на щраус, който не желае да види какво се случва. Ако се застъпи за себе си и артикулира четирите заявки, върху които може да бъде изменена цялата европейска политика: нашите съществени национални и християнски правила не са либерални; те са зародили преди либерализма; те са в съпротива против либерализма; през днешния ден либерализмът ги унищожава.
Европа и нейното място в света
В средата на първото десетилетие на новото хилядолетие 81% от всички вложения в международната стопанска система идват от Запада и 18% от Изтока. Днес, малко повече от десетилетие по-късно, 58% от всички вложения идват от Изтока и 40% от Запада. Темповете на софтуерно развиване са необикновено високи, сложни за върпзиемане. Европа, която желае да влезе в софтуерната конкуренция на основата на стопанска система, основана на гражданската сфера, е надалеч обратно и към този момент е изгубила от взор Съединени американски щати и Китай, които се съревновават въз основата на стопанска система на военната сфера. И защото всички исторически технологии и нововъведения са пристигнали в гражданските стопански системи от проучвания за въоръжени сили, Европа даже не може да се включи в това съревнование, до момента в който не разполага с войска с размери, която може да се одобри съществено - с други думи, обща войска.
Преди едвам двадесет години Европейският съюз разгласи, че до 10 години еврото ще се конкурира с $ в международната стопанска система, ще създадем обединен пазар от Лисабон до Владивосток, а Европа ще излезе на напред във времето в световната софтуерна конкуренция. Това бяха задачите. Това, което се случи, се случи: доларът нокаутира еврото; използваме наказания, с цел да се откъснем от съветския пазар; и ние купуваме значими технологии от нашите съперници.
Европейски Съюз усети, че нещата не се движат по метода и посоката, които е планувал. През 2012 година Генералната дирекция за научни проучвания и нововъведения на Европейската комисия означи, че през 2010 година Европейски Съюз е съдействал 29% за общото международно произвеждане и предвижда, че до 2050 година това ще падне до 15-17%. Днес през 2020 година това към този момент се е случило - тридесет години по-рано от плануваното. Тази прелестна Генерална дирекция също предвижда, че демографските проблеми ще накарат Европейския съюз да поддържа увеличената миграция, изключително от Северна Африка и Близкия изток. Всичко това е написано през 2012 година!
Според друга оценка, до 2050 година, 20% от популацията на Европа – без Русия – ще бъде мюсюлманско. Днес наподобява евентуално, че до 2050 година можем да чакаме болшинството мюсюлманско население в огромните западни градове.
Не е изненадващо, че страните от Централна Европа избраха друго бъдеще, без имиграция и миграция. Не е изненадващо и това, че фокусът на политиката на В4 (Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия – бел. Фокус) е върху подобряването на конкурентоспособността, даже в случай че Брюксел желае да се движи в тъкмо противоположната посока: гонене на климатични цели до парадокс, обществена Европа, обща данъчна система, мултикултурно общество.
Не е изненадващо, че това, което беше предвидимо с малко здрав разсъдък, в действителност се случи. Западът е изгубил своята прелест в очите на Централна Европа и методът, по който подреждаме живота си, не наподобява доста мечтан за Запада. През идващите години би трябвало да поддържаме Европа дружно, като в същото време признаваме, че наподобява няма късмет за смяна в тази историческа наклонност. Те не могат да ни наложат волята си, а ние не сме в положение да ги отклоним от настоящия им интелектуален и политически път. Дори в тази невъзможност би трябвало да намерим метод да си сътрудничим, до момента в който бъдещето на Европа не бъде решено в Италия: надясно или наляво. Оттеглянето на Обединеното кралство може да съставлява спад в силата на тези, които поддържат националния суверенитет, опълчват се на миграцията и имат вяра в стопански системи, учредени на конкуренция. Но тези сили съумяха да попречат на Брюксел да се намеси, с цел да изтласка от власт полските християндемократи, от години те стабилизират своите позиции в Хърватия и Сърбия, словенците също са на прав път към постигането на това и възможностите за оцеляване на Българската ръководеща партия и министър-председателят - които са под тотална офанзива - също не са неприятни. Бабиш и „ Фидес “ устоят, а новото словашко държавно управление не е напуснало лагера на В4. Системата за господство на закона не е въведена. Въпреки че Нидерландия явно се дистанцира от Европейския съюз и нейната позиция от ден на ден припомня на Обединеното кралство преди Брекзит, ние успяхме да ги задържим за момента. Също по този начин съумяваме да поддържаме възможностите за оцеляване на еврозоната, да предотвратим колапса на засегнатите южни страни и да запазим икономическата динамичност на Централна Европа. И към момента не сме попаднали в клопката сред чука и наковалнята на световната битка сред Китай и Съединени американски щати.
Трябва да останем на пътя на споразуменията и компромисите и - без значение какво споделя Европейският парламент - би трябвало да осъществим обширните финансови и бюджетни проекти, които сполучливо финализирахме през лятото. Това е допустимо, при изискване че германците съумеят да ръководят процеса за избиране на наследника на канцлера Меркел, без да надвишават равнище 4 по скалата на Рихтер.
Вирусът, отбрана и вероятности
Втората вълна на вируса е тук. Вече ни залива. Пристигна - както можеше да се чака и както чакахме. Точно като първата вълна, тя пристигна от чужбина. Докарана е в Унгария от чужбина. Това е световна пандемия и ние живеем в глобализиран свят, в който всеки получава своя дял освен от изгодите, само че и от огромните провокации като вируса. Унгария се отбрани добре напролет. Бяхме измежду 25-те най-успешни страни в света. Други не съумяха да подтиснат разпространяването на вируса толкоз дейно, колкото ние, и по този метод дадоха късмет на вируса да пламне.
Трябва още веднъж да се защитим. Ще има сериозни обстановки, само че всеки, който се нуждае от подобаваща грижа, ще я получи. Ние можем и ще защитим живота и здравето на хората. Консултирахме се навреме с хората в Унгария: на Националната консултация всеки имаше опция да изрази мнението си. Почти два милиона души направиха това и по този метод взеха решение по какъв начин да се пазиме през есента. Волята на хората беше единомислеща: Унгария би трябвало да продължи да действа! Не можем да позволим на вируса още веднъж да сковава страната, стопанската система, учебните заведения и всекидневието. Съответно би трябвало да се защитим против вируса, като в същото време пазиме живота на застрашените възрастни хора, поддържаме действието на нашите учебни заведения и детски градини и резервираме работните места.
Тази тактичност е друга от тази, която използвахме по време на първата вълна. Ситуацията е друга от тази напролет. Тогава трябваше да се затворим изцяло, тъй като бяхме изправени пред незнаен зложелател. Трябваше да спечелим време, с цел да можем да подготвим здравната система. И успяхме да създадем това. Спечелихме първата борба. През пролетта изравнихме кривата на пандемията и по този метод успяхме да подготвим страната. Днес към този момент не би трябвало да се тормозим, че някой няма да получи подобаващи грижи, защото унгарската здравна система към този момент е подготвена да се оправи и с всеобщите инфекции. Сега всичко, от което се нуждаем, с цел да се защитим, е налично: ние сами произвеждаме нужното съоръжение, колкото е належащо от всичко. Болниците са в положение на подготвеност за надзор на болесттите. Ние знаем кои лечебни заведения одобряват пациенти с Коронавирус и по кое време, а също по този начин можем да изпратим лекари и медицински сестри там, където са нужни. Хиляди квалифицирани експерти се грижат за живота на унгарците. Всеки, който се разболее, ще бъде в положителни ръце в болничното заведение.
Новата вълна на пандемията ще изисква по-голяма отговорност от всички нас. Успехът на отбранителната интервенция ще зависи от това дали всички съблюдаваме разпоредбите или не. Трябва да се грижим особено за възрастните си родители и родственици. Семейството не е цялостно без тях: те са незаменими.
Сега е време за нашите специалисти. Те са тези, които за следващ път могат да ни кажат по какъв начин да се защитим добре и сполучливо. Добре готова здравна система, добросъвестни експерти, необятно съдействие. Вече успяхме един път през пролетта; ще успеем още веднъж дружно през есента.
Стара смешка от комунистическите времена: „ Ние знаем какво ще се случи, само че какво ще ни се случи до тогава? “ Знаем, че ще има избори напролет на 2022 година Дотогава ще има отбранителна интервенция. Според по-оптимистичните вирусолози имунизацията, която може да бъде приложена против ковид, може да бъде създадена до пролетта на 2021 година Заради секретността на фармацевтичните компании, защитаващи техните търговски ползи, и конкуренцията сред великите сили, ставаме очевидци на море от подправени вести, комплициране на обнадеждените хора и поощряване на десетки или стотици хиляди евентуални вирусолози да вземат участие в спекулации. Нашите учени, участващи в работата на Оперативната група, също се надяват, че положителни вести могат да дойдат в един миг през идната година. И когато имунизацията е подготвена, към момента би трябвало да придобием няколко милиона дози, след което можем да стартираме плануваната имунизация на тези, които аплайват да я получат. Междувременно би трябвало непрестанно да укрепваме положението си на подготвеност и здравната си система, която ще поеме главната тежест, ще надградим системата за ръководство, ще ускорим цифровизацията, ще рационализираме административната тежест и ще въведем ред в заплетената правна обстановка. В допълнение към към този момент продължаващото 70-процентно нарастване на заплатите за медицински сестри, ние би трябвало да осигурим пробивна договорка за възнаграждение на лекарите. И би трябвало да създадем всичко това, до момента в който пазиме страната и продължаваме другите форми на преструктуриране, които започнахме напролет.
По същия метод чакаме Икономическата оперативна група да създаде стопански ограничения, които могат да защитят работните места, стандарта на живот на фамилиите и сигурността на пенсиите. И в действителност чакаме още повече от тях. Те са тези, които би трябвало да реалокират страната от режим на защита в режим на офанзива. Ние не просто желаеме да защитим равнището и стандарта, които Унгария реализира през последните 10 години, само че също по този начин да подсигуряваме, че даже след пандемията всеки може да направи една крачка напред всяка година. Между 2015 и 2019 година брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията се е нараснал с 39,65%, до момента в който този на Германия се е нараснал с 13,3%, а този на Франция с 10,1%. След подобен триумф не можем да се задоволим с по-малко; ние доказахме, че сме способни на това и че имаме нужния гений, мощ, познания и мощ на волята. Унгария не би трябвало да се прибира в черупката си като охлюв, а би трябвало да продължи да се движи напред, да тече, да се усилва и да се издига - като рапсодия на Лист или пенливо вино. Това е голяма задача и по тази причина [министърът на финансите] Михали Варга ще бъде индивидът, на който минимум би трябвало да се завижда в Унгария през 2021 година
Надявам се, че можем да стигнем до изборите през 2022 година, откакто сме се защитили сполучливо против вируса и с укрепена система на опазване на здравето, стопански напредък, доведен до невиждани висоти, цялостна претовареност, взрив на строителството на жилища, който затъмнява даже предходния и тринадесета пенсия, която е в развой на наново въвеждане.
Междувременно няма да ни остави на мира Левицата, на която не можем да разчитаме - даже и в този момент, измежду най-големите компликации и в световна пандемия. Всичко, на което можем да разчитаме от тях, е да ни запият нож в гърба и да подкопават, да подкопават националната ни мощ и взаимност, удари против политически водачи и специалисти, ръководещи отбранителната интервенция на страната, измами и изменничества в Брюксел, бойкот и номера. Това е Левицата, която имаме. Нещо повече, в този момент те се сплотиха с „ Йобик “. Заедно тази примес ферментира в затворен буркан. Човек не знае дали да се смее или да плаче.
И макар че може това да е занимателна панорама, залогът е голям, както нормално се случва тук, в Карпатския басейн. Отново през 2022 година въпросът ще бъде нашата независимост.
Обичайните обвинени
Свободата е способността да решаваш самичък. Централният въпрос през повече от 1100 години история в Карпатския басейн постоянно е бил запазването или възобновяване на свободна и самостоятелна Унгария. Всеки ден трябваше да се борим, с цел да придобием или запазим правото да решаваме нещата сами. Тази мисъл е надълбоко вкоренена в унгарската история; точно тази общественост на независимост сплотява хората, които живеят в Карпатския басейн.
Най-голямата опасност за националното самоопределяне през днешния ден е мрежата, която предизвиква световното отворено общество и се стреми да отстрани националните рамки. Целите на мрежите в жанр Джордж Сорос, която разполага с неограничени финансови и човешки запаси, са ясни: да се основат отворени общества от смесена етническа принадлежност посредством ускорение на миграцията, да се демонтира вземането на национални решения и да се съобщи на световния хайлайф.
Срещу това, с цел да укрепи националната рамка, в Европа при започване на 2010 година се разви национално придвижване за опозиция, в което Унгария беше забележителна мощ през цялото време. Смяната на държавното управление през 2010 година в Унгария и конституционната гражданска война дадоха опция за демонтиране на рамките и структурите, които обслужват ползите на демократичния и колонизиращ международен хайлайф. За тази цел беше признат нов Основен закон [Конституция] и бяха въведени голям брой нови закони и неортодоксални ограничения. Националната политика се откъсна от тясното елитарно идеологическо ръководство и построи новия политически ред посредством дейности в сходство с желанията на обществото. Основата на това е свободата или способността за без значение взимане на решения.
Битката сред световния хайлайф и националната опозиция не е завършила. Ясно е, че световният хайлайф не се помирява да разреши на политиката, която опонира на неговите ползи, да пусне корени в Централна Европа.
Видяхме какво се случи на президентските избори в Полша. През пролетта изглеждаше, че полската Левица към момента е в руини и че тяхната безконечна вътрешна битка няма да даде късмет на претендента им да завоюва. Но не това се случи. Само за няколко седмици претендентът на Левицата - с мрежата на Сорос, брюкселския хайлайф и интернационалните медии, застанали зад него - принуди страната на националистите да постави огромни старания. В последна сметка Анджей Дуда едвам съумя да надделее над левия си противник в доста оспорвана борба.
Не бива да се заблуждаваме: световният хайлайф ще приложи същата тактика в Унгария в предизборната акция през 2022 година
Техният инструмент е Левицата, която към този момент няколко пъти се проваля. Лидерът на това е Ференц Гюрчани, младежката му организация е Momentum, а спонсор - милиардерът Джордж Сорос. Те са силите от предишното, които към този момент един път унищожиха страната.
Въпреки че към момента в опозицията съществуват разнообразни партийни организации, и от време на време можем да чуем кавги в техните редици, в действителност там към този момент няма партии със своя лична воля. Всички, от „ Йобик “ до LMP, са смлени и натъпкани в наденицата. Общностите, които в миналото са имали самостоятелна идентичност, са сменени от левия национален фронт, който обслужва мрежата на Сорос.
Те се приготвят за решителна борба през 2022 година Зад гърба си ще имат интернационалните медии, брюкселските бюрократи и неправителствените организации под маската на организации на гражданското общество. Не можем да се съмняваме, че те ще създадат всичко допустимо за власт и пари. Дойде време и за нас да съсредоточим силите си. След сложни години на ръководство в този момент би трябвало да се върнем на бойното поле на изборите. Време е да съберем оборудването си, с цел да можем, когато пристигна времето, да излезем на пердах. Голяма борба ни чака през 2022 година Подгответе се за нея.
Превод и редакция: Иван Христов, Агенция " Фокус "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ