Доц. д-р Васил Трайков: Когато говорим за Национален кардиологичен план, говорим не за болест, а за здраве
Профил: Доц. доктор Васил Трайков получава дипломата си по медицина с отличие от Медицински университет - София, през 2000 година Малко по-късно стартира кариерата си в Клиниката по кардиология на Национална кардиологична болница - София. През 2002 година се причислява към екипа на Лабораторията по електрофизиология, където стартира образованието си по инвазивна електрофизиология. През 2004 година е назначен за помощник в същата институция. През 2008 година доцент Трайков се реалокира в Сегед, Унгария, където работи като стипендиант, а по-късно и като помощник в Лабораторията по електрофизиология на Университета в Сегед. През 2011 година поема длъжността началник-отделение по инвазивна електрофизиология в " Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда " - София, България. По време на неговото управление този център се трансформира в един от най-обемните EP центрове в България. Доц. Васил Трайков е създател и съавтор на повече от 100 публикации, множеството от които във водещи рецензирани научни списания в региона на електрофизиологията и кардиостимулацията. Той е член на комисията за националните сдружения на EHRA. В интервала 2016 - 2019 година е ръководител на Българското сдружение по аритмия и избран отново за втори мандат до 2022 година През 2020 година е определен за ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, мандат 2022 - 2024 година Доц. Васил Трайков демонстрира необикновен интерес в региона на механизмите на ПМ, аблация на камерни тахиаритмии и лекуване на инфекции на сърдечни имплантируеми електронни устройства. Доцент Трайков, кардиолозите съумяха да победят значително смъртността от инфаркт, само че не и самия инфаркт. Това ли ще бъде главната цел на Националния проект за сърдечно-съдово здраве, за който Дружеството на кардиолозите главно се застъпва у нас?
Така е. Вследствие на въвеждането и необятното разпространяване в страната на лекуването, което е дейно и фрапантно понижава смъртността при миокардния инфаркт, първичната ангиопластика, ние успяхме да редуцираме смъртността от инфаркт. Проблемът обаче е различен - че броят на инфарктите нараства на фона на намаляващо население. Проблемът е, че се позволява да има инфаркти. Като терапия експертите се оправяме отлично, само че по-предния стадий се проваляме и точно това е стадият на предварителната защита и на надзор на рисковите фактори. Там ни следва доста работа и считам, че точно предварителната защита и контролът на рисковите фактори са основните цели и цели, които националният проект за сърдечно-съдово здраве ще цели, в случай че бъде признат. Една от водещите и измерими цели на проекта ни също е до 2030 година преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България заради сърдечно-съдови болести да бъдат понижени с една трета. Тази цел ще се реализира, в случай че създадем по този начин, че всеки български жител да има достъп до висококачествена оценка на своя сърдечно-съдов риск през целия си живот, както и до съответно, навременно и изцяло лекуване и грижа.
Какви са другите цели на българския проект за сърдечно-съдово здраве?
Приоритетите са няколко. Те са написани и значително са залегнали и в Европейския проект за сърдечно-съдово здраве, който беше създаден от Европейското сдружение по кардиология в колаборация с Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве. В този проект има няколко съществени целта. Разбира се, профилактиката е преди всичко, както първичната профилактика, т.е. недопускането на заболяване, както и вторичната профилактика, т.е. недопускане на по-нататъшното развиване на към този момент зародило заболяване. Това е централната тематика. Планът преглежда още доста значими насоки като обезпечаване на съответна ранна диагностика и терапия съгласно рекомендациите при пациенти със сърдечно-съдови болести. Тоест при към този момент развило се заболяване ние би трябвало да осигурим допустимо най-хубавата диагностика и терапия на тези пациенти. Тук считам, че изключително значимо е лекуването да се реализира в изискванията на персонализираната медицина, да създадем всичко допустимо да диагностицираме заболяването на съответния човек и да я лекуваме, само че не общо като генералната диагноза, а съответната, характерната болест на пациента като неповторим субект. Защо споделям това? Защото да вземем за пример има редица генетични положения, които постановат нашето държание или постановат друго лекуване от общоприетото. Или пък е належащо лечението да бъде основана на резултат от образна методика. За нас е значимо да приспособяваме терапиите към спецификите на всеки пациент. Освен това ние би трябвало да работим и да подчертаваме върху рехабилитацията. Когато към този момент е позволено и има заболяване и пациентът е в някаква степен инвалидизиран, би трябвало да създадем всичко належащо да му се помогне да бъде още веднъж деен член на обществото. Рехабилитацията има голямо значение, а в нашата страна нямаме съществено настояща стратегия за рехабилитация при сърдечно-съдови болести по ред аргументи. Рехабилитацията е значима част от цялостното лекуване и би трябвало да бъде обект на комплекс от ограничения, какъвто е залегнал в проекта за сърдечно-съдово здраве.
Искам да подчертая, че говорейки за проект за сърдечно-съдово здраве, ние обръщаме знака. Вече не приказваме за болест, а за здраве, което в действителност е отражение на обстоятелството, че този проект има за основна своя цел профилактиката. Като кардиолози ние лекуваме отлично, само че лекуваме единствено тези хора, които съставляват върха на айсберга на сърдечно-съдовите болести. Голяма част от положенията остават неоткриваеми за нас и не биват адресирани, тъй като не попадат в нашето полезрение по една или друга причина. А точно там ние би трябвало да вложим нашите старания. Естествено, не можем да създадем нищо без актуалните технологии и въвеждането и развиването на цифрови технологии в кардиологията и в сърдечно-съдовата медицина. Трябва да бъде поощрявано имплементирането им в един добре структуриран комплекс от ограничения. Разбира се, значимо е да кажем, че нищо не можем да свършим, без да оценим резултата от направеното, и това е другият фокус - въвеждането на медицина, която е учредена на изгодата за пациентите, да вземем за пример оценена посредством смяна в качеството на живот.
Реклама Какви ще бъдат стъпките за реализирането на Националния проект за сърдечно-съдово здраве? Доколкото сме осведомени, следва среща на Националния алианс по сърдечно-съдово здраве. Такъв е образецът в Европа. Следвате го и вие. Кои са участниците и по какъв начин ще употребявате силите и опциите на заинтригуваните страни, с цел да бъде националният проект изчерпателен и да покрие тази нужда от информираност за активизирането и на самите пациенти?
Инициативата за основаване на Алианс за сърдечно-съдово здраве в действителност стартира преди няколко години. Началото беше сложено от Европейското сдружение по кардиология, което сътвори европейския Алианс по сърдечно-съдово здраве и по-късно - Европейския проект за сърдечно-съдово здраве, като концепцията е този проект да бъде публикуван измежду страните членки, да бъде приспособен към съответните потребности на всяка страна и да проработи. Както споделих, ние стартирахме преди няколко години тази самодейност и в България, като понастоящем сме на стадий, в който би трябвало да съберем още веднъж заинтригуваните страни с отношение към промоцията на сърдечно-съдовото здраве. Предстои да официализираме свършената работа на 15 декември и доста се надявам да можем да покажем и концептуален проект, върху който след това този алианс с всички тези заинтригувани страни в него да проработи, с цел да може да се построи един в действителност първокласен документ, който да бъде показан на институциите за утвърждение. Много се надяваме, че този проект ще бъде работен и сполучлив. Ние ще го изработим, въпросът е той да бъде въведен и прибавен на процедура. Имаме към този момент такива образци с сходни проекти в други специалности.
Вероятно сте съществено напреднали с подготовката на проекта. Имате поръчката на заинтригуваните страни, че ще ви поддържат, след което този проект отива на бюрата на институциите. От коя какво очаквате и с какви дейности и решения биха могли да спомагат?
Краткият отговор е: чакаме поддръжка и чакаме деяние. Естествено, Народното събрание е институцията, която има отношение към неговото приемане и официализиране на държавно равнище. След като Народното събрание одобри Плана за сърдечно-съдово здраве на България, се надяваме, че институциите ще го следват и извършват. Изпълнителната власт е тази, която би трябвало да го задвижи. Но първичното решение, зелената светлина би трябвало да пристигна от народните представители. Мисля, че това е верният ход. Това е народен проект, към който би трябвало да се обединят всички заинтригувани страни, а те са доста. Ние вършим всичко по силите си той да бъде основан на високо експертно ниво.
Националната здравна тактика, която в този момент стартира да преглежда Народното събрание на първо четене в здравна комисия, може би е добра предиспозиция като неин детайл да бъде утвърден и Националният проект за сърдечно-съдово здраве. Така пътят й до пациентите ще бъде по-лек, не смятате ли?
Категорично считам, че това е тъкмо по този начин. Много се надявам в тази тактика да залегне политика за профилактика и лекуване на сърдечно-съдовите болести. Това ще бъде едно положително начало, което да бъде сложено в основата на проекта. Ние сме изпратили мнение по Националната здравна тактика и чакаме то да бъде прегледано и признато, с цел да докара до съответни промени, които да обезпечат положителната грижа за пациентите, изложени на риск от заболяване или с към този момент диагностицирана болест.
Смятате ли, че е реалистично в границите на идната година България да има признат и настоящ Национален проект за сърдечно-съдово здраве?
Много се надявам, а ние в Дружеството на кардиолозите в България ще създадем всичко допустимо това да се случи.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Десислава Николова
Така е. Вследствие на въвеждането и необятното разпространяване в страната на лекуването, което е дейно и фрапантно понижава смъртността при миокардния инфаркт, първичната ангиопластика, ние успяхме да редуцираме смъртността от инфаркт. Проблемът обаче е различен - че броят на инфарктите нараства на фона на намаляващо население. Проблемът е, че се позволява да има инфаркти. Като терапия експертите се оправяме отлично, само че по-предния стадий се проваляме и точно това е стадият на предварителната защита и на надзор на рисковите фактори. Там ни следва доста работа и считам, че точно предварителната защита и контролът на рисковите фактори са основните цели и цели, които националният проект за сърдечно-съдово здраве ще цели, в случай че бъде признат. Една от водещите и измерими цели на проекта ни също е до 2030 година преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България заради сърдечно-съдови болести да бъдат понижени с една трета. Тази цел ще се реализира, в случай че създадем по този начин, че всеки български жител да има достъп до висококачествена оценка на своя сърдечно-съдов риск през целия си живот, както и до съответно, навременно и изцяло лекуване и грижа.
Какви са другите цели на българския проект за сърдечно-съдово здраве?
Приоритетите са няколко. Те са написани и значително са залегнали и в Европейския проект за сърдечно-съдово здраве, който беше създаден от Европейското сдружение по кардиология в колаборация с Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве. В този проект има няколко съществени целта. Разбира се, профилактиката е преди всичко, както първичната профилактика, т.е. недопускането на заболяване, както и вторичната профилактика, т.е. недопускане на по-нататъшното развиване на към този момент зародило заболяване. Това е централната тематика. Планът преглежда още доста значими насоки като обезпечаване на съответна ранна диагностика и терапия съгласно рекомендациите при пациенти със сърдечно-съдови болести. Тоест при към този момент развило се заболяване ние би трябвало да осигурим допустимо най-хубавата диагностика и терапия на тези пациенти. Тук считам, че изключително значимо е лекуването да се реализира в изискванията на персонализираната медицина, да създадем всичко допустимо да диагностицираме заболяването на съответния човек и да я лекуваме, само че не общо като генералната диагноза, а съответната, характерната болест на пациента като неповторим субект. Защо споделям това? Защото да вземем за пример има редица генетични положения, които постановат нашето държание или постановат друго лекуване от общоприетото. Или пък е належащо лечението да бъде основана на резултат от образна методика. За нас е значимо да приспособяваме терапиите към спецификите на всеки пациент. Освен това ние би трябвало да работим и да подчертаваме върху рехабилитацията. Когато към този момент е позволено и има заболяване и пациентът е в някаква степен инвалидизиран, би трябвало да създадем всичко належащо да му се помогне да бъде още веднъж деен член на обществото. Рехабилитацията има голямо значение, а в нашата страна нямаме съществено настояща стратегия за рехабилитация при сърдечно-съдови болести по ред аргументи. Рехабилитацията е значима част от цялостното лекуване и би трябвало да бъде обект на комплекс от ограничения, какъвто е залегнал в проекта за сърдечно-съдово здраве.
Искам да подчертая, че говорейки за проект за сърдечно-съдово здраве, ние обръщаме знака. Вече не приказваме за болест, а за здраве, което в действителност е отражение на обстоятелството, че този проект има за основна своя цел профилактиката. Като кардиолози ние лекуваме отлично, само че лекуваме единствено тези хора, които съставляват върха на айсберга на сърдечно-съдовите болести. Голяма част от положенията остават неоткриваеми за нас и не биват адресирани, тъй като не попадат в нашето полезрение по една или друга причина. А точно там ние би трябвало да вложим нашите старания. Естествено, не можем да създадем нищо без актуалните технологии и въвеждането и развиването на цифрови технологии в кардиологията и в сърдечно-съдовата медицина. Трябва да бъде поощрявано имплементирането им в един добре структуриран комплекс от ограничения. Разбира се, значимо е да кажем, че нищо не можем да свършим, без да оценим резултата от направеното, и това е другият фокус - въвеждането на медицина, която е учредена на изгодата за пациентите, да вземем за пример оценена посредством смяна в качеството на живот.
Реклама Какви ще бъдат стъпките за реализирането на Националния проект за сърдечно-съдово здраве? Доколкото сме осведомени, следва среща на Националния алианс по сърдечно-съдово здраве. Такъв е образецът в Европа. Следвате го и вие. Кои са участниците и по какъв начин ще употребявате силите и опциите на заинтригуваните страни, с цел да бъде националният проект изчерпателен и да покрие тази нужда от информираност за активизирането и на самите пациенти?
Инициативата за основаване на Алианс за сърдечно-съдово здраве в действителност стартира преди няколко години. Началото беше сложено от Европейското сдружение по кардиология, което сътвори европейския Алианс по сърдечно-съдово здраве и по-късно - Европейския проект за сърдечно-съдово здраве, като концепцията е този проект да бъде публикуван измежду страните членки, да бъде приспособен към съответните потребности на всяка страна и да проработи. Както споделих, ние стартирахме преди няколко години тази самодейност и в България, като понастоящем сме на стадий, в който би трябвало да съберем още веднъж заинтригуваните страни с отношение към промоцията на сърдечно-съдовото здраве. Предстои да официализираме свършената работа на 15 декември и доста се надявам да можем да покажем и концептуален проект, върху който след това този алианс с всички тези заинтригувани страни в него да проработи, с цел да може да се построи един в действителност първокласен документ, който да бъде показан на институциите за утвърждение. Много се надяваме, че този проект ще бъде работен и сполучлив. Ние ще го изработим, въпросът е той да бъде въведен и прибавен на процедура. Имаме към този момент такива образци с сходни проекти в други специалности.
Вероятно сте съществено напреднали с подготовката на проекта. Имате поръчката на заинтригуваните страни, че ще ви поддържат, след което този проект отива на бюрата на институциите. От коя какво очаквате и с какви дейности и решения биха могли да спомагат?
Краткият отговор е: чакаме поддръжка и чакаме деяние. Естествено, Народното събрание е институцията, която има отношение към неговото приемане и официализиране на държавно равнище. След като Народното събрание одобри Плана за сърдечно-съдово здраве на България, се надяваме, че институциите ще го следват и извършват. Изпълнителната власт е тази, която би трябвало да го задвижи. Но първичното решение, зелената светлина би трябвало да пристигна от народните представители. Мисля, че това е верният ход. Това е народен проект, към който би трябвало да се обединят всички заинтригувани страни, а те са доста. Ние вършим всичко по силите си той да бъде основан на високо експертно ниво.
Националната здравна тактика, която в този момент стартира да преглежда Народното събрание на първо четене в здравна комисия, може би е добра предиспозиция като неин детайл да бъде утвърден и Националният проект за сърдечно-съдово здраве. Така пътят й до пациентите ще бъде по-лек, не смятате ли?
Категорично считам, че това е тъкмо по този начин. Много се надявам в тази тактика да залегне политика за профилактика и лекуване на сърдечно-съдовите болести. Това ще бъде едно положително начало, което да бъде сложено в основата на проекта. Ние сме изпратили мнение по Националната здравна тактика и чакаме то да бъде прегледано и признато, с цел да докара до съответни промени, които да обезпечат положителната грижа за пациентите, изложени на риск от заболяване или с към този момент диагностицирана болест.
Смятате ли, че е реалистично в границите на идната година България да има признат и настоящ Национален проект за сърдечно-съдово здраве?
Много се надявам, а ние в Дружеството на кардиолозите в България ще създадем всичко допустимо това да се случи.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Десислава Николова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ