Евгени Дайнов за Тръмп, rock n roll-a, свободата и новата си книга |
Професоре, става известно, че ти май си единствения човек, който е писал книга за музикалните контракултурни публики в България ( " Забавленията на другата половина. Рокът и актуалната културна обстановка ". София: Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 1991 - Б.А.). Сега излиза твоя нова книга - " Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп ". Понеже Розак изяснява контракултурата като " субкултура, в която група от човеци, които не споделят публично наложената социална просвета, отричайки я, желаят да я трансформират ", а Хедридж назовава субкултурата „ подверсия на действителността “, ми е любопитно по какъв начин ти пристигна концепцията да разкажеш историята на последните десетилетия през призмата на контракултурната музикална сцена?
Всъщност моят роман е малко по-широк - през rock n roll-а и съпътстващите го култури, които не са единствено контракултури... Виж, цялата работа потегли от шока 2016 година, Брекзит и Тръмп. Двете народи, двата народа, които, посредством музиката, която родиха и развиха сътвориха света, в който живеем малко по-свободно и по-цветно и които в никакъв случай не са се подавали на политически идиотизми, паднаха една след друга. Това беше доста тежко разтърсване. Аз съм малко хегелианец. И усетих доста тежко разтърсване в духа на времето. И взех решение да видя по-късно...а и прочетох ужасно доста публикации по международните медии - какво стана. Тогава видях, че всичките търсят кучето не там, където в действителност е заровено.
И си сътворих следната методологическа структура в главата си. Историята се прави от хора. Съвкупността на човешките дейности дава някакъв резултат. Защо хората вършат някои неща, а не други неща? Хората работят на основата на визиите и концепциите, които имат за света и своето място в него. Представите и концепциите са първоначални.
" Светът като воля и визия " по шопенхауеровски ли?
По хегелиански. По платоновски не, по-скоро по хегелиански. Духът е примитивен, концепцията е първична, това, което виждаме към нас като някакви дейности, общества и структури са вторични, артикул на концепциите.
За да видя какво се случи, аз не би трябвало да виждам събития, да чета за стопански системи и за проценти и фючърси, а да видя какво е в главите на хората, което е довело до 2016-а.
И по този начин стигна до контракултурата, проследявайки процеса през призмата на контракултурните музикални течения?
Във всяка ера си е имало привилегирована сцена, на която концепциите се виждат най-ясно. Те там избликват, казано по хегелиански там манифестират. Там духът манифестира себе си. При класическите гърци това са образните изкуства и философиите. При римляните това е право и мислене за страната. При ренесанса - образни изкуства, XIX век - философи, литератори и композитори.
Аз започнах да връщам кино лентата и да проучвам за какво се получи по този начин през 2016 година и видях, че концепциите, които ми трябваха, с цел да схвана за какво хората правеха някои неща се оказаха най-ярко изразени в рок музиката. Като започнеш от най-ранния - Чък Бери, Елвис Пресли, минаваме през хипи културата, арт рок, прогресив рок, пънк, ню уейв, хеви метъл... И стигаме до 2010 година, когато rock n roll-ът умря. Всъщност цялата книга е една диалектика - какво се случва в rock n roll-а, покрива цяла Америка, Англия, Източна и Западна Европа и Русия. В Русия има по-малко rock n roll, само че повече стадии...
За малко ще те прекъсна, само че съгласно мен в Русия като че ли протестния rock n roll е доста по-брутален, в сравнение с е в някои западни страни да речем. Първо тъй като има предпоставки да е доста по-брутален - големи и мощни " дразнители ". Виж един Юрий Шевчук - той прави Путин на пух и прахуляк.
В Русия rock n roll-a се появи в средата на 80-те години по време на перестройката. Преди това, с някои дребни изключения е пустиня...
" Машина времени ", " Земляне ", някакви сходни полуестрадни рок групи...
Там концепциите, духът на времето в Русия се манифестира посредством тези, големите поети.
Да, огромните рецитали на поети като Евтушенко...
Стадионните поети.
Знаеш ли, тъй като и аз се занимавам с контракултурата, значително четох, в това число и твоята книга по тематиката " Забавленията на другата половина. Рокът и актуалната културна обстановка ", която не знам за какво не преиздадеш, тъй като тя е доста скъпа за всички, които ще се изкушават да изследват материята. Ти си хипи, аз съм пънкар. Представители сме на две разнообразни идейни контракултурни течения. Ти приказваш за пънковете като за хора, които са приели формата на колаж, на подигравка на самите себе си. Така аз се замислих за какво пънковете в 80-те носеха фланелки със сърп, чук, с Ленин, с Горбачов. И, воден от твоята теза стигнах до извода, че това е грозното, което заслужава колаж и пънковете трансформират себе си точно в този колаж. Но да се върнем на твоята теза за кончината на рока към 2010. Аз мисля, че той умря по-рано - към 1995 година. Защото до 1995 контракултурната сцена бе оглавяване от представители на контракултурните публики, а по-късно контракултурната сцена са трансформира в място, на което новите групи бяха артикул, засищащ търсенията на публиките. И по този начин контракултурната сцена се трансформира в нещо като нова поп сцена...
Усилието на промишлеността да подчини rock n roll-a и присъдружните му култури от време на време съумява. Имаш първо усмиряване и напъхване в клетката на занимателната музика при започване на 60-те години -между влизането на Елвис в армията и появяването на Битълс през 1962 година има едно мъртвило. Чък Бери е в пандиза, Джери Ли Луис е в пандиза, а промишлеността е кастрирала сцената.
А в това време у нас властта стартира " естрадната " музика...
Тук е доста забавно по какъв начин на запад промишлеността периодичен задушава рока, а в източна Европа това го прави политиката. В България има поредност от документи на Централен комитет на Българска комунистическа партия в които се споделя - " Другари, ще противодействаме на тия западни въздействия като създадем за нашата юноша сходна, само че наша си музика "
Така се ражда естрадната музика. Която не цялата е негодна - през 60-те години естрадната музика е на процедура поп музиката в България. Дъното на тази инвитро зачената сцена в България, Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа е 70-те години.
Съгласен съм. Веднага се сещам за една ария " Бяла тишина " на Щурците и Георги Минчев - тя сякаш е естрадна, само че за мен е една от най-великите български песни въобще (и да отдадем респект на композитора, Борис Карадимчев).
Така е. И до момента в който тук през 70-те години властта съумява да задуши с политически способи, на Запад се появява пънка, има фрагментиране, само че промишлеността не съумява да задуши контракултурата. 90-те години има ново освобождение на музиката. И някъде към 2010 промишлеността най-малко към този момент дефинитивно постави нашата музика в златна клетка, където тя служи за развлечение, а не за избавление на духа. Ние с теб сме привикнали, че тази музика освобождава духа.
Добре, само че като приказваме за независимост на духа, да се опитаме да изтълкуваме появяването на феномени като Брекзит и като Тръмп през друга позиция - прекомерната политкоректност. Не е ли точно появяването на тези феномени ответна реакция на тази политкоректност. Сякаш към този момент има тематики, по които не можем да приказваме, тъй като можем да кажем някоя дума изкривено и да стане огромен проблем. Не ни ли докара и това до някаква ответна реакция. Какъвто да вземем за пример е в този момент случая с Коронавирус - през март за трима заболели затворихме страната, в този момент има по 4000 дневно и несъмнено половината население счита, че Коронавирус не съществува... Не е ли противоположна реакция появяването на Тръмп, на Орбан даже.
И това, колкото и да е необичайно - въпреки всичко новата ми книга е 545 страници - съм съумял да доклада и проучвам. И тук политкоректността е върхът на айсберга. Основният пакет гибелни екстремистки хрумвания, които предизвикаха сполучлива контраофанзива на десните популисти потегли от крайнолявото, от третата вълна феминистки в Америка и се споделя " политика на идентичности ". От тази политика на идентичности едно от производните беше политкоректността, само че оня рисков метод към индивида, който левите създадоха в университетските си парникови среди, откъснати от действителността бяха посрещнати с " интерес " от крайнодесните популисти по този начин, както питон гледа зайче. И си споделиха - " я, тия пичове какви забавни хрумвания са измислили, които ние сграбчваме на секундата ". После обърнаха знаменателя наопаки и хоп - Брекзит, Орбан, Тръмп...
Тоест - левите подскочиха от храстчето и десните споделиха - " ела, че ми трябваш, ам "...
В подтекста на музиката - съвсем като реакцията на пънковете към хипитата - Джони Ротън дефинира себе си, вървешком с тениска, на която написа - " I Hate Pink Floyd "...
Професоре, в случай че приемем, че в този момент се намираме в епохата на... аз я назовавам " кастинговата " контракултура. Следиш ли през днешния ден българския ъндърграунд. Него го има, само че се намира в изходна позиция - в мазетата.
1987 година аз направих една от тогавашните " мазетни " ъндърграунд групи - " Ексграунд " се споделяше. С Иво Попов, с който и през днешния ден сме в една група и с Румен Джаза. Виждам, чувствам и слушам, че има ъндърграунд. Донякъде и аз не преставам да бъда подобен - въпреки че ние сме към този момент по-улегнали ъндърграунд видове. Виж в този момент...Според мен върви развой по едно превръщане на духа - настрана от тези крайности - и леви, и десни, които фундаментализират индивида, свеждайки го до член на група, а не свободно създание. И левите идентичностни химери и десните популизми сведоха индивида до част от кошера. Сега сякаш към този момент има едно предпочитание на хората да излязат, да не бъдат част от кошер. Има вяра и тя се вижда в резултатите от изборите в Европа, а и в този момент в Америка. Зелени и либерали преобладаваха в Европейския парламент над десните. Да, изгрев на хоризонта има. Дали това ще докара до възобновяване на rock n roll-a и контракултурата като съществени носители на концепцията за равноправност на индивида или ще стане нещо друго не знам. Но ще изтъквам личното си парче " Буря " от последния албум на моята група - " На хоризонта прозира през утрото деня ".
И аз имам вяра. Тя се роди до момента в който лятото бях част от екипа на OFFNews, който отразяваше митингите. Според мен единственото хубаво, което се случи на тези митинги бяха младежите. Новите лица. Децата, които ти учиш в университета, а от скоро и аз, като твой сътрудник - академични учител. Тези деца не ги интересуват като че ли нашите нелепости, те са надалеч по-прагматични, до момента в който ние към момента се караме на база остарели идеологеми...
Относно младите, аз преподавам много отпреди теб, от март 1987. Бях на 27 когато започвах. Оттогава си класифицирам постоянно програмата по този начин, че да имам първокурсници. Правя го, с цел да знам какво създават фамилиите и учебната система. И то си има доста забавни логаритми. Ето да вземем за пример какво виждам в този момент - втора година поред тази, които идват от учебните заведения са грамотни, забавно им е да четат... Дори четат книги. Предните 7-8 години идваха полуграмотни или искрено необразовани и изрично отказваха да четат книги, тъй като си мислеха, че всичко е данни, които, като цъкнеш в смарт телефона към този момент знаеш всичко. Сегашните - децата от последните две години - излязоха от фасцинацията на мигновените данни. Те към този момент схващат, че тези данни би трябвало да бъдат подредени някъде - т.е. да започнеш да мислиш. Много съм окуражен от тези млади. А и ги виждах на митингите. Виждам, че при тях към този момент ги няма и тези хрумвания да вземат участие в нещо, което дефинира обществото като кошер. Те не желаят да са част от кошер. Това потомство в случай че стартира да ражда музика, тя ще бъде доста забавна музика. Познавам млади групи - забавни неща слушам. Музиката им е свежа. Няма самозатвореност в музиката им.
Кога ще бъде формалното показване на книгата ти?
Тя е по книжарниците към този момент от към 20 дни. На 4 декември, петък, в клуб " Перото " от 18 часа вършим показване - ще бъда аз, редакторката ми Гергана Димитрова и Методи Методиев от Нов български университет. В момента повеждам епична блокада по отношение на всички англоезични издателства да я издам и на британски. Тя е преведена на британски още лятото - аз я преведох и я пренасочих и към западната аудитория. Така, че, живот и здраве, следващата година може да излезе и на британски.
И последно - знам, че се чака албум на групата ти - " Магистри ".
Албумът е подготвен. Оня ден го приключихме, мастериран е към този момент. Той е концептуален албум. Като му пристигна времето ще приказваме за него.
Да де, обаче знам, че записът е дело на Оги Кьосовски - барабаниста на " Контрол ". Как по този начин хипари се довериха на пънкар?
Ние работим с Оги още от първия ни албум, преди 10 години. А и за последните 10 години е уталожен...
Всъщност моят роман е малко по-широк - през rock n roll-а и съпътстващите го култури, които не са единствено контракултури... Виж, цялата работа потегли от шока 2016 година, Брекзит и Тръмп. Двете народи, двата народа, които, посредством музиката, която родиха и развиха сътвориха света, в който живеем малко по-свободно и по-цветно и които в никакъв случай не са се подавали на политически идиотизми, паднаха една след друга. Това беше доста тежко разтърсване. Аз съм малко хегелианец. И усетих доста тежко разтърсване в духа на времето. И взех решение да видя по-късно...а и прочетох ужасно доста публикации по международните медии - какво стана. Тогава видях, че всичките търсят кучето не там, където в действителност е заровено.
И си сътворих следната методологическа структура в главата си. Историята се прави от хора. Съвкупността на човешките дейности дава някакъв резултат. Защо хората вършат някои неща, а не други неща? Хората работят на основата на визиите и концепциите, които имат за света и своето място в него. Представите и концепциите са първоначални.
" Светът като воля и визия " по шопенхауеровски ли?
По хегелиански. По платоновски не, по-скоро по хегелиански. Духът е примитивен, концепцията е първична, това, което виждаме към нас като някакви дейности, общества и структури са вторични, артикул на концепциите.
За да видя какво се случи, аз не би трябвало да виждам събития, да чета за стопански системи и за проценти и фючърси, а да видя какво е в главите на хората, което е довело до 2016-а.
И по този начин стигна до контракултурата, проследявайки процеса през призмата на контракултурните музикални течения?
Във всяка ера си е имало привилегирована сцена, на която концепциите се виждат най-ясно. Те там избликват, казано по хегелиански там манифестират. Там духът манифестира себе си. При класическите гърци това са образните изкуства и философиите. При римляните това е право и мислене за страната. При ренесанса - образни изкуства, XIX век - философи, литератори и композитори.
Аз започнах да връщам кино лентата и да проучвам за какво се получи по този начин през 2016 година и видях, че концепциите, които ми трябваха, с цел да схвана за какво хората правеха някои неща се оказаха най-ярко изразени в рок музиката. Като започнеш от най-ранния - Чък Бери, Елвис Пресли, минаваме през хипи културата, арт рок, прогресив рок, пънк, ню уейв, хеви метъл... И стигаме до 2010 година, когато rock n roll-ът умря. Всъщност цялата книга е една диалектика - какво се случва в rock n roll-а, покрива цяла Америка, Англия, Източна и Западна Европа и Русия. В Русия има по-малко rock n roll, само че повече стадии...
За малко ще те прекъсна, само че съгласно мен в Русия като че ли протестния rock n roll е доста по-брутален, в сравнение с е в някои западни страни да речем. Първо тъй като има предпоставки да е доста по-брутален - големи и мощни " дразнители ". Виж един Юрий Шевчук - той прави Путин на пух и прахуляк.
В Русия rock n roll-a се появи в средата на 80-те години по време на перестройката. Преди това, с някои дребни изключения е пустиня...
" Машина времени ", " Земляне ", някакви сходни полуестрадни рок групи...
Там концепциите, духът на времето в Русия се манифестира посредством тези, големите поети.
Да, огромните рецитали на поети като Евтушенко...
Стадионните поети.
Знаеш ли, тъй като и аз се занимавам с контракултурата, значително четох, в това число и твоята книга по тематиката " Забавленията на другата половина. Рокът и актуалната културна обстановка ", която не знам за какво не преиздадеш, тъй като тя е доста скъпа за всички, които ще се изкушават да изследват материята. Ти си хипи, аз съм пънкар. Представители сме на две разнообразни идейни контракултурни течения. Ти приказваш за пънковете като за хора, които са приели формата на колаж, на подигравка на самите себе си. Така аз се замислих за какво пънковете в 80-те носеха фланелки със сърп, чук, с Ленин, с Горбачов. И, воден от твоята теза стигнах до извода, че това е грозното, което заслужава колаж и пънковете трансформират себе си точно в този колаж. Но да се върнем на твоята теза за кончината на рока към 2010. Аз мисля, че той умря по-рано - към 1995 година. Защото до 1995 контракултурната сцена бе оглавяване от представители на контракултурните публики, а по-късно контракултурната сцена са трансформира в място, на което новите групи бяха артикул, засищащ търсенията на публиките. И по този начин контракултурната сцена се трансформира в нещо като нова поп сцена...
Усилието на промишлеността да подчини rock n roll-a и присъдружните му култури от време на време съумява. Имаш първо усмиряване и напъхване в клетката на занимателната музика при започване на 60-те години -между влизането на Елвис в армията и появяването на Битълс през 1962 година има едно мъртвило. Чък Бери е в пандиза, Джери Ли Луис е в пандиза, а промишлеността е кастрирала сцената.
А в това време у нас властта стартира " естрадната " музика...
Тук е доста забавно по какъв начин на запад промишлеността периодичен задушава рока, а в източна Европа това го прави политиката. В България има поредност от документи на Централен комитет на Българска комунистическа партия в които се споделя - " Другари, ще противодействаме на тия западни въздействия като създадем за нашата юноша сходна, само че наша си музика "
Така се ражда естрадната музика. Която не цялата е негодна - през 60-те години естрадната музика е на процедура поп музиката в България. Дъното на тази инвитро зачената сцена в България, Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа е 70-те години.
Съгласен съм. Веднага се сещам за една ария " Бяла тишина " на Щурците и Георги Минчев - тя сякаш е естрадна, само че за мен е една от най-великите български песни въобще (и да отдадем респект на композитора, Борис Карадимчев).
Така е. И до момента в който тук през 70-те години властта съумява да задуши с политически способи, на Запад се появява пънка, има фрагментиране, само че промишлеността не съумява да задуши контракултурата. 90-те години има ново освобождение на музиката. И някъде към 2010 промишлеността най-малко към този момент дефинитивно постави нашата музика в златна клетка, където тя служи за развлечение, а не за избавление на духа. Ние с теб сме привикнали, че тази музика освобождава духа.
Добре, само че като приказваме за независимост на духа, да се опитаме да изтълкуваме появяването на феномени като Брекзит и като Тръмп през друга позиция - прекомерната политкоректност. Не е ли точно появяването на тези феномени ответна реакция на тази политкоректност. Сякаш към този момент има тематики, по които не можем да приказваме, тъй като можем да кажем някоя дума изкривено и да стане огромен проблем. Не ни ли докара и това до някаква ответна реакция. Какъвто да вземем за пример е в този момент случая с Коронавирус - през март за трима заболели затворихме страната, в този момент има по 4000 дневно и несъмнено половината население счита, че Коронавирус не съществува... Не е ли противоположна реакция появяването на Тръмп, на Орбан даже.
И това, колкото и да е необичайно - въпреки всичко новата ми книга е 545 страници - съм съумял да доклада и проучвам. И тук политкоректността е върхът на айсберга. Основният пакет гибелни екстремистки хрумвания, които предизвикаха сполучлива контраофанзива на десните популисти потегли от крайнолявото, от третата вълна феминистки в Америка и се споделя " политика на идентичности ". От тази политика на идентичности едно от производните беше политкоректността, само че оня рисков метод към индивида, който левите създадоха в университетските си парникови среди, откъснати от действителността бяха посрещнати с " интерес " от крайнодесните популисти по този начин, както питон гледа зайче. И си споделиха - " я, тия пичове какви забавни хрумвания са измислили, които ние сграбчваме на секундата ". После обърнаха знаменателя наопаки и хоп - Брекзит, Орбан, Тръмп...
Тоест - левите подскочиха от храстчето и десните споделиха - " ела, че ми трябваш, ам "...
В подтекста на музиката - съвсем като реакцията на пънковете към хипитата - Джони Ротън дефинира себе си, вървешком с тениска, на която написа - " I Hate Pink Floyd "...
Професоре, в случай че приемем, че в този момент се намираме в епохата на... аз я назовавам " кастинговата " контракултура. Следиш ли през днешния ден българския ъндърграунд. Него го има, само че се намира в изходна позиция - в мазетата.
1987 година аз направих една от тогавашните " мазетни " ъндърграунд групи - " Ексграунд " се споделяше. С Иво Попов, с който и през днешния ден сме в една група и с Румен Джаза. Виждам, чувствам и слушам, че има ъндърграунд. Донякъде и аз не преставам да бъда подобен - въпреки че ние сме към този момент по-улегнали ъндърграунд видове. Виж в този момент...Според мен върви развой по едно превръщане на духа - настрана от тези крайности - и леви, и десни, които фундаментализират индивида, свеждайки го до член на група, а не свободно създание. И левите идентичностни химери и десните популизми сведоха индивида до част от кошера. Сега сякаш към този момент има едно предпочитание на хората да излязат, да не бъдат част от кошер. Има вяра и тя се вижда в резултатите от изборите в Европа, а и в този момент в Америка. Зелени и либерали преобладаваха в Европейския парламент над десните. Да, изгрев на хоризонта има. Дали това ще докара до възобновяване на rock n roll-a и контракултурата като съществени носители на концепцията за равноправност на индивида или ще стане нещо друго не знам. Но ще изтъквам личното си парче " Буря " от последния албум на моята група - " На хоризонта прозира през утрото деня ".
И аз имам вяра. Тя се роди до момента в който лятото бях част от екипа на OFFNews, който отразяваше митингите. Според мен единственото хубаво, което се случи на тези митинги бяха младежите. Новите лица. Децата, които ти учиш в университета, а от скоро и аз, като твой сътрудник - академични учител. Тези деца не ги интересуват като че ли нашите нелепости, те са надалеч по-прагматични, до момента в който ние към момента се караме на база остарели идеологеми...
Относно младите, аз преподавам много отпреди теб, от март 1987. Бях на 27 когато започвах. Оттогава си класифицирам постоянно програмата по този начин, че да имам първокурсници. Правя го, с цел да знам какво създават фамилиите и учебната система. И то си има доста забавни логаритми. Ето да вземем за пример какво виждам в този момент - втора година поред тази, които идват от учебните заведения са грамотни, забавно им е да четат... Дори четат книги. Предните 7-8 години идваха полуграмотни или искрено необразовани и изрично отказваха да четат книги, тъй като си мислеха, че всичко е данни, които, като цъкнеш в смарт телефона към този момент знаеш всичко. Сегашните - децата от последните две години - излязоха от фасцинацията на мигновените данни. Те към този момент схващат, че тези данни би трябвало да бъдат подредени някъде - т.е. да започнеш да мислиш. Много съм окуражен от тези млади. А и ги виждах на митингите. Виждам, че при тях към този момент ги няма и тези хрумвания да вземат участие в нещо, което дефинира обществото като кошер. Те не желаят да са част от кошер. Това потомство в случай че стартира да ражда музика, тя ще бъде доста забавна музика. Познавам млади групи - забавни неща слушам. Музиката им е свежа. Няма самозатвореност в музиката им.
Кога ще бъде формалното показване на книгата ти?
Тя е по книжарниците към този момент от към 20 дни. На 4 декември, петък, в клуб " Перото " от 18 часа вършим показване - ще бъда аз, редакторката ми Гергана Димитрова и Методи Методиев от Нов български университет. В момента повеждам епична блокада по отношение на всички англоезични издателства да я издам и на британски. Тя е преведена на британски още лятото - аз я преведох и я пренасочих и към западната аудитория. Така, че, живот и здраве, следващата година може да излезе и на британски.
И последно - знам, че се чака албум на групата ти - " Магистри ".
Албумът е подготвен. Оня ден го приключихме, мастериран е към този момент. Той е концептуален албум. Като му пристигна времето ще приказваме за него.
Да де, обаче знам, че записът е дело на Оги Кьосовски - барабаниста на " Контрол ". Как по този начин хипари се довериха на пънкар?
Ние работим с Оги още от първия ни албум, преди 10 години. А и за последните 10 години е уталожен...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ