Професор Тасев, някои хора от бизнеса току-що откриха либертарианството като

Професор Тасев, някои хора от бизнеса преди малко откриха либертарианството като идеология за цялостна и безусловна доминация на пазара, макар тя към този момент залязва в Европа, а и в световен проект. Тяхната теза е, че в енергетиката всичко би трябвало да се дефинира от пазара, който обаче да работи по правила и с участници, които да диктуват шефовете на четири работодателски организации. Как ще коментирате това?

- Най-напред желая да кажа, че всяка една от страните има своите ползи. Работодателите, които ръководят съществени активи и които са огромни потребители на сила, имат интерес тази сила да бъде евтина. Производителите на сила, които са създали своята инвестиция и са получили преференциална цена (въз основа на нормативни актове на Европейска комисия, транспорирани в нашето законодателство), желаят тази цена да бъде колкото се може по-висока, с цел да си върнат инвестицията с по-висока норма на възвръщаемост. Ето тук е голмият конфликт и,слава Богу, че има един съдия и той се назовава Комисия за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Освен това, както е известно, публичните връзки в енергетиката се контролират със Закона за енергетиката. Във всички случаи приказваме за регулация.

Либерализацията не би трябвало да се възприема като „ разпасаност “, т.е., „ дайте да забележим какво ще се случи “. Нещо сходно се опитва преди доста години в Калифорния и докара до така наречен „ калифорнийски синдром “. Пълната независимост на предлагането докара до това, че централите започнаха да изстискват всички свои запаси, с цел да оферират ниски цени, вследствие на което не се влагаше в централите, не се поддържаше и мрежата. Стигна се до такава степен, че мрежата се разпадна, имаше енергийна рецесия, след което цените станаха тройни.

Ние, като страна, която действително се движи след събитията, имаме едно стратегическо преимущество, в случай че сме умни рабира се - да калкулираме това, което се е случило преди нас. В този смисъл мисля, че нашето законодателство прави своите заключения и, както виждате, имаме цялостна либерализация, само че със съответните ограничавания. Без такива ограничавания системата може да се разпадне. Ще ви дам образец.

Ако се приведе в деяние първичният план на закона - излизат всички производители на пазара, а те са с разнообразни цени и с разнообразни ползи, и се компенсира на преференциалната енергетика разликата сред пазарната цена, такава, каквато е и преференциалната цена, тогава те се слагат в зона на равнодушие. Тоест, все едно им е на каква цена ще се търгува, защото разликата се покрива. Ако се освободи напълно пазарът, тази позиция на равнодушие ще докара до разпродажба на трите огромни източника на сила - АЕЦ „ Козлодуй “, Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и водните централи на НЕК, тъй като те нямат опция да получават обезщетения. Поради което законодателят в новото предложение към този момент е планувал тази обстановка и се намеси в точния момент, като вкарва минимални прагове.

Изводът в тази ситуация е: Да, цялостна либерализация, само че при избрани условия. Невъзможно е да има безусловно свободен пазар, виждате какви ще бъдат следствията. Това е ясно и на самият законодател. Така че в даденият случай страната дава образец по какъв начин би трябвало да протича този развой. Независимо от либерализацията, както виждате се усилват правата на регулаторната комисия, включително с проверяващи функционалности, тъй като при една цялостна либерализация са вероятни и недобри търговски практики. Знаете, че при свободната търговия има Комисия за защита на конкуренцията. В дадения случай на регулатора (КЕВР) се дават сходни пълномощия, а и малко по-големи, с цел да може да блокира недобрите практики.

Как ще коментирате обстоятелството, че офанзивите на работодателите в промишлеността са фокусирани главно към двете така наречен американски централи?

- Не единствено против двете американски централи.

Там натискът е най-силен?

- Да, против американските централи, само че и против когенерациите. С новото законодателство ВЕИ-тата излязоха на пазара.

Знаете, че софтуерните загуби, които са от порядъка на 10-12 % за електроразпределителните сдружения, от порядъка на 1-1,5% на систематичния оператор, или общо някъде към 15-16 % от създадената сила, са чистите загуби по трасето. Тези загуби се правят оценка в размер от 3,6-3,8 Твтч, с които, с цел да се облекчи ценообразуването, до момента законодателят планува да се задължи АЕЦ „ Козлодуй “, като продава на цена, която е по-ниска от пазарната – 35 лева за МВтч. Това в този момент отпада и ще се излезе на свободния пазар, което несъмнено ще усили цената. Така че в тази обстановка споделяме, че единствено един бранш се отваря, а остават секторът на когенерацията и така наречен американски централи, които сами по себе си са също нормативно обезпечени.

От 2004 година има инструкция, която насърчава когенерацията в режим на т.нар заставен товар. Тоест, не всяка когенерация се заплаща, а се заплаща тъкмо тази, която е обвързвана с производството на топлинна сила. Или примерно, в случай че имаме една генерираща система със 100 МВт електрическа, само че 50 МВт топлинна, то единствено 50 МВт се признават за преференциална.

При американските централи префенциите са вследствие на едни подписани контракти от 2001 година Те са по интернационалната процедура на така наречен планово финансиране – ВООТ. Там има строги правила. Първо се вкарва ограничаване за съотношението личен към притеглен капитал (30:70). Второ – нормата на възвръщаемост се дефинира въз основата на способ за оценка на финансовите активи все още на сключване на договорите. Има и един коефициент, който дефинира политическия риск в района, който тогава бе много висок, заради което се дефинира на 17,5 %. Но обърнете внимание, че тази норма на възвръщаемост е върху вложения личен капитал, който е 30 %.

За да може тези контракти да се приведат в сходство заради това, че цената на въглищата не е в регулация, с цел да може да има решение задачата, да се каже по какъв начин ще се осъществя този развой ВООТ за 15 година (това е икономическият живот на проекта), тогава разноските бяха разграничени на два типа – капиталови и енергийни. Самият финансов модел би трябвало да подсигурява връщането на инвестицията в 15-годишния интервал при съответната норма на възвръщаемост, при което цената на електрическата енергия се определяше от капиталовата съставния елемент по модела, а другата - такава каквато е. Така че сега ние приказваме точно за капиталовата съставляваща, която е по силата на закона. Останалото е, както се получи.

Всеки един вложител, когато вложи своите пари, желае избрани гаранции. Като се има поради средата, която беше в България, те желаеха, (а по този начин е и исамият способ на планово финансиране ) наложително изкупуване от 15-годишен интервал и естествено, че цените се оказаха още тогава надпазарни. Сега тези контракти към момента са настоящи. Всякакъв опит да се промени регулаторната рамка по силов метод ще докара до арбитражни каузи. А е общоизвестно, че ние нямаме до момента нито едно арбитражно дело извоювано.

Между другото, желая да отбележа, че тези централи биха били щастливи, в случай че изобщо не произвеждаха. Обаче тогава трябваше да им се заплати капиталовата съставляваща. Следователно, в случай че ние ги принудим да не създават, ще би трябвало да им платим и те ще са щастливи от това състояние.

Понеже преференциалната енергетика дебалансира ценовия пазар, по тази причина от към 5 година работи моделът с цена „ обвързване към обществото “. Каква е съставляващата в тази цена обвързване към обществото за Топлоелектрическа централа „ AES Гълъбово Марица Изток 1 “ - 6,84 лв. за МВтч. За Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “ е 2,92 лв. за МВтч.

Веднага би трябвало да кажем каква е разликата сред единицата („ AES Гълъбово Марица Изток 1 “) и тройката (ТЕЦ „ Контур Глобал Марица Изток 3 ). Единицата е издигната от нула, а Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал “ е посредством реорганизация. Веднага виждате каква е разликата – че е по-добре да извършиш реорганизация, в сравнение с ново строителство.

Или, разноските обвързване към обществото при „ AES Гълъбово Марица Изток 1 “възлизат годишно на малко над 223,8 млн. лв.. За Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 те са 95 млн. лв.. Това е, което нервира обществото. Защото, в случай че се вземе пазарната цена, която е към 73 лв. (за МВтч), почти, толкоз, към 266 млн. лева са разноските за тройката, в случай че приемем чисто пазарния модел, а за единицата - 335 млн. лева

Сега въпросът е какво се случва? Топлоелектрическа централа „ AES Гълъбово Марица Изток 1 “ е с начало на строителството 2006 година и е въведена в употреба през 2011 година Следователно, към 2026 година би трябвало да завърши икономическият живот на плана. Значи остават 8 години, или разноските „ обвързване към обществото “ при този модел са 1 милиарда 790 млн. лева При Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 2 “ обстановката е както следва - въведена в употреба 2008 година като експлоатационният интервал е до 2023 година, остават 5 година, а разноските „ обвързване към обществото “ са 1 милиарда 477 млн. лева Значи общо над 2,2 милиарда лева до края на преференциалния интервал надпазарно ще платим. Но не може да не ги платим, тъй като това са контракти и отново дублирам – в случай че тръгнем на правосъден развой, ние ще бъдем наказани.

Да уточним - това е тяхната реала чиста облага, или от тези средства те изплащат и вложения?

- Във финансовите модели се регистрира всичко, безусловно всичко. Самата инвестиция, експлотационните разноски, амортизациите, всичко. Фактически главницата се връща посредством амортизацията. А лихвата остава в разходната част. Така че по силата на този модел е включено всичко, включително и облагата. В целия свят се вършат тези модели. Не инцидентно е избран 15-годишен интервал. Просто след 15-годишния интервал тази инвестиция се връща с тази норма на възвръщаемост, която е планувана, заради което се счита, че икономическият живот на тази централа като завърши нейната цена е нулева.

Прави ли са работодателите, като настояват, че чистата облага, която „ ограбват “ от българите двете централи, е по-голяма от тази на наркотрафикантите?

- Боже мой...Сега, аз не знам каква е печалбатана наркотрафикантите. Очевидно те са по-информирани в това отношение. Но желая да подчертая, че нормата на възвращаемост е заложена върху личния капитал, което е трийсет % от общото. Тук се взема съотношението личен към притеглен капитал. Очевидно е при тази обстановка, че междинната норма на възвращаемост е доста по-ниска – от порядъка на 8-9 %, което не е извънредно. При всички съществени предприятия 10 % възвръщаемост (печалба и възвърщаемост са разнообразни понятия) е нещо всекидневно. Когато някой влага някъде, той има няколко други възможности – първо да не влага, парите стоят в къщи, вторият вид – да ги постави в банките. По-рано беше преференциално вложението в нашите банки, тъй като имаше страхотни проценти. Сега процентите са ниски, което значи, че парите се насочват към промишлеността, тъй като упованията са за по-висока норма на облага в сравнение с в случай че се вложат в банката, само че и по-голям е рискът. Този риск се регистрира с по-високата норма на облага.
Така че, числата са ясни, към този момент минаха доста години, моделът е в предписание на КЕВР. При предпочитание те (работодателите) могат да получат точната информация. Това не е конфиденциален материала и допускам, че ще се окаже, че са надалеч от истината.

Доколкото разбирам „ болежката “ на работодателите е в цена обвързване към обществото?

- Да, несъмнено. Аз споделих и точните размери. Ние имаме две други възможности. Знаете, че има два модела за преустановяване на договорите. Първият е полският, който наподобява на този, който в този момент ще бъде въведен у нас - така наречен контракт за разлики, или награда. В претекстовете към импортирания закон е посочено, че паричният поток към вложителите не се трансформира. Защото в случай че се променяше, незабавно щяха да последват арбитражни каузи. В Полша вкараха този модел и, както виждаме, няма проблеми. В последна сметка това не трансформира ценовата среда, може би в прочут смисъл се основават упования, които не могат да се оправдаят. Докато в Унгария непосредствено прекратиха договорите, след което последваха арбиражни каузи и аз не зная дали не са платили повече, в сравнение с щяха да платят до оставащия интервал.

По на ниска цена ли ще бъде за потрелителите, т.е. ще паднат ли цените, в случай че двете централи бъдат затворени и не работят?

- Точно тогава ще отидем в другата прекаленост. За да бъдат затворени централите, би трябвало да се заплати. Ето, видяхте какъв брой би трябвало да се заплати до края за „ обвързване към обществото “ – разходната част плюс, несъмнено, и някои други изгоди, които тук не са регистрирани. Парите би трябвало да дойдат от бюджета. Кой ще ги заплати? Пак ние, само че като данъкоплатци. В единия случай плащаме през тока, в другия случай – плащаме през налозите. Кое от двете е по-доброто, не знам. Освен несъмнено, абсурда, с изключение на неприятната капиталова среда.

Между другото, тъй като има обвинявания към регулатрната комисия, би трябвало да напомним, че огромна част от тези вложители, които напуснаха, са вследствие на изключителната рестрикция на регулатора. Така че регулаторът може по-скоро да бъде упрекнат в противоположното, в сравнение с, че не пази интереса на потребителите.

Да предположим, че двете централи бъдат спрени, по какъв начин ще се отрази това на стабилността на енергийната система?

- Не би трябвало да забравяме, че токът не е толкоз просто нещо, както си показват. Ние имаме базова сила, базови централи, имаме върхова сила и подвърхова, имаме пикови централи, тъй като производството на електрическа енергия в действително време би трябвало да се съчетава и с потреблението в действително време. Имаме прекомерно малко благоприятни условия да акумулираме сила. Знаете че единствената опция да се акумулира сила у нас е ПАВЕЦ „ Чаира “, с цел да изравнява съмненията. Все още няма създадени и са много скъпи системите за предпазване. Може би е въпрос на бъдещето. Съответно и цената е друга. Термоцентралите, за разлика от АЕЦ могат да работят като базови и като подвърхови. Доката атомните централи могат да работят единствено в базов режим. Така че излизането на сходни централи може да докара до дебаланс в системата и невъзможост да се маневрира като подвърхова сила, което значи, че ние може би ще би трябвало да употребяваме в обособени случаи външна помощ, само че цената на външната помощ въобще не е евтина. Крайната цел на упражнението е да получим по-ниска цена – в този случай няма да получим и ще стане тъкмо противоположното.

Един от причините на работодателите против двете централи и въобще по отошение на ценовата политика в енергетиката е, че цената на електрическата енергия в България е доста висока и заради това огромен вложител (имат поради „ Аурубис “) се е отказал да строи второ дружество в България и е построил такова в Германия. Защото цената на електрическата енергия у нас била доста висока!?

- Ами вижте, вие споменахте Германия. Аз имам статистика, извадена от елктронния портал на Евростат, като тук са 2015, 2016 и 2017 година, като за 2018 година няма данни. Цените са в евро.

През 2015 година (за България) е 94 евро за МВтч, 2016 година е 96 евро за МВтч, 96 евро 2017 година

За промишлеността: 96 евро е за 2015 година, 100 евро е 2016 година, 76 евро е 2017 година Значи тук през 2016 година промишлеността е плащала повече от бита. В България цените за бита и промишлеността са почти на едно исъщо равнище по посоченото в портала.

Да погледнем Германия: за бита през 2015 година имаме 295 евро /срещу 94 евро у нас/. За 2016 – 297 евро /срещу 96 евро у нас/ и 2017 година - 305 евро /срещу 96 евро у нас/.

При промишлеността е доста любопитно, тъй като е: 151 евро,151 евро и 152 евро за съответните 2015, 2016,2017 година.

Във всички случаи в тези 2015 година, 2016 година и 2017 година Разликата – по-високата цена в Германия по отношение на България, е следната: през 2015 година е на 219 %, 151 % е или 1,5 пъти е по-висока през 2016 година и два пъти е през 2017 година Тоест тезата, че в Германия цените са по-ниски от България, както виждате не дава отговор на обстоятелствата. Не знам кой какви изводи прави, само че аз погледнах Европейският енергиен портал и всеки може да направи съпоставяне. Може би има други аргументи и се акцентират аргументи, които се оказва, че не са състоятелни.

Впечатляваща е относително непрекъснатата цена на електрическата енергия за промишлеността в Германия, което значи, че има опция да се предвиждат паричните потоци?

- Точно по този начин

А в България?

- Нещо, от което ние доста страдаме, това е извънредно динамичното законодателство. В това отношение към момента не сме в режим на стабилизация. Ние към момента продължаваме да сме в режим на преход и това плаши вложителите. Защото разберете, парите обичат тишаната, спокойствието и гаранцията. Когато не знаеш какво ще се случи на следващия ден, е риск. Голяма част от непознатите компании в енергетиката са обществени и престижа на компанията е част от нейната известност.Така че една от аргументите за отдръпването на огромни задгранични вложители от страната ни, съгласно мен е неустойчивото законодателство. А напоследък, само че не и на последно място – изключителната рестрикция на регулатора. Позволявам си да кажа, че в рестрикцията си регулаторът стартира да прекалява. Трябва да се отпусне малко рамката, тъй като знаете, че България не може да съществува сама по себе си. Ако ние имахме ресурса на Русия, в случай че имахме високите технологии на Германия, то на нас нямаше на ди пука от никой, само че както виждате – нямаме нито едното, нито другото. Така че най-малко в това отношение ние би трябвало да бъдем доста деликатни.

През последните години в страната ни пристигнаха и се отдръпнаха енергийни компании като E.ON, ЕNEL, Ентърджи, Шеврон, ЧЕЗ. Вероятно има и други, само че това са най-големите. Всички са интернационалните компании с добра известност, на които разчитахме, с изключение на вложените средства, да осъществят трансфер на технологии и на положителни практики на ръководство. Само тази неспособност да се предвиждат паричните потоци ли е повода, или още нещо куца в капиталовата среда?

- Проблемът е първо регулациите и тяхната смяна и второ – общественият напън. Аз не съм очевидец на сходен напън в друга страна в общественото пространство към непознатите вложители. Ние всекидневно сме привикнали да споделяме, че те са крадци и мошеници и така нататък, а пък знаете, че за тях репутацията е значимо нещо. Съгласен съм, че с идването на тези компании пристигнаха положителните практики. Между другото, за жалост би трябвало да установявам, че там, където българи са приватизирали, аз не виждам нещо, което да е останало. Когато пристигнаха чужденците, по този начин или другояче предприятия се резервираха, започнаха да действат. Може би това беше една от грешките в процеса на приватизация. Защото апропо Източна Германия беше приватизирана по скица за едно евро и никой не се тормози. Явиха се обаче огромните предприятия. Примерно, в случай че „ Кремиковци “ беше даден за 1 $ и беше пристигнал „ Манесман “ или „ Круп “, знаете ли какъв брой други вложители щяха да дойдат и в този момент тези предприятия и индустриалният образ на България щеше да наподобява друго. Знаете какво стана посредством приватизацията чисто по-български и чез РМД-та – нарязаха предприятията на скрап.

Заплашва ли ни и в енергетиката сходен развой?

- Както въврви... Ние имаме първо един огромен дамоклев меч с въглерония диоксид. Виждам че държавното управление прави всичко допустимо и аз го поддържам в това, колкото се може повече да отложим посредством процедурата на дерогацията този развой на затваряне на мощности. Да запазим мощностите, тъй като въгледобивния ни комплекс „ Марица Изток “ е националната ни сигурност. Всичко останало ние внасяме. Както виждате, тук страната е общо взето с вързани ръце. Ако централите не заделят средства за реализиране на екологичните правила, а се разчита на страната, тогава ще бъдем упрекнати в неприемливо държавно подкрепяне. Трябва да се направи всичко допустимо централите в комплекса „ Марица Изток “ да работят колкото се може по-дълго, тъй като ние в действителност ще имаме проблем.

Тоест страната да застане институционално зад огромните вложители в енергетиката?

- Точно по този начин, страната постоянно е била и би трябвало да остане фактор и поръчител. Когато страната е поръчител за нвестиционния развой, тогава си мисля, че този развой ще бъде с противоположен вектор – т.е. още веднъж ще стартират да се появяват вложителите. Разбирам компликациите, които има държавното управление. Виждам и напъните, които се вършат, само че би трябвало малко повече. Държвата е доста сериозен фактор и от ден на ден би трябвало да застава на позиция, като поръчител схваща, се на капиталовите процеси. Надявам се това да се случи.

Само една вметка за Топлоелектрическа централа „ Варна “. Защо евентуалното влизане на Топлоелектрическа централа „ Варна “ на пазара разсъни пристрастеностите и я „ причислиха “ доста бързо към нарочените?

- Това е, както се споделя, принцип на „ разваления телефон “. До момента публично не е оповестено, няма го на уеб страницата на КЕВР, че има такава поръчка. Разбира се, тъй като сме особена страна, тече информация отвред, само че този въпрос може и би трябвало да се разяснява, когато има публична информация. Вече споделих, че без значение какво написа в този документ, би трябвало да се обърна внимание, че регулаторът не е регистриращ орган, а регулиращ орган. Тоест, поискали са 196 лева на МВтч, само че регулаторът ще реши.....При обстановката, в която се намираме, при тази тежест на преференциалната енергетика, да се позволи при регулаторен режим тази цена е невероятно и няма да стане. Имамусещането, знаейки проблемите на електроенергийната система и знаейки, че Североизточна България е извънредно наситена с ВЕИ, които апропо основават проблеми в регулацията на системата, че в случай че тази централа работи като балансираща, т.е. тя да подава сила в нужните моменти, то тогава тя ще може да завоюва повече, в сравнение с в случай че влезе в регулаторен режим, изключително при всички тези кавги, за които става въпрос. Според мен по-скоро е това. Това, несъмнено, няма по какъв начин да не се случи и ще се случи. Защото ЕСО от дълго време имаше фантазия тази централа да проработи точно в подобен режим. От позиция на екологията би трябвало да припомня, че централата беше спряна поради нарушаване на екологичните правила, само че тя работеше на въглища. Сега работи на газ. Режимът е напълно различен. Между другото, експерти от ЕСО ми споделиха, че с цел да влезе в режим на паралел й би трябвало единствено един час. Много по-маневрена е.

Защо е тогава това опълчване на бизнеси?

- Става въпрос за интерес. И аз желая моята електроенрегия да е безвъзмездна. Защото на покрива си имам 25-киловатов чилър. Преди години въведохме израза за „ баба Гицка “. Значи не е заслужено. Ние сме огромни егоисти. Тоест огромните потребители битови и индустриални сме огромни егоисти. Защото натискаме цената и базирайки се на „ баба Гицка “. Но „ баба Гицка “ има 20 ватова крушка и едно котлонче. Останалите обаче имат колосални консумации и това съгласно мен не е морално. Не може да се крием зад бедния, сякаш защитавайки неговия интерес.

Между другото, това са доста неприятни послания. Когато се притиска цената, няма интерес да се икономисва силата, да се вкарват специфични режими. Казаха ми, че някои от по-големите предприятия и офиси след 17 часа изключват климатиците, което води до 30% спестовност, тъй като системата е инерционна и ги включват в среднощ, когато цената е ниска.

Освен това, при по-високата цена се подтиква интерес за закупуване на по-ново съоръжение. Както е в Германия. Там се знае каква е рамката след няколко години и съответната промишленост стартира да си прави сметката не по какъв начин да излезе на митинг пред Бундестага, а по какъв начин да смени оборудването, тъй че да влезе в законодателната рамка.

Това, което ме впечатли с всички тези кавги, е неосведомеността и то на всички равнища на обществото - институционално, на публични организации, на бизнес организации, които са огромни консуматори и би трябвало да имат информация и съответната подготвеност. Необходима ли е да стартира някаква осведомителна акция, тъй като токът в този момент е стока, скоро ще стане услуга? Освен това пазарът е комплициран - това не е продажба на моркови и картофи на пазара.

- Първо ние българите на никого не имаме вяра. Мразим се. Даже и себе си ненавиждаме. Между другото, желая да кажа, че в случай че аз стартира в този момент да приказвам: „ Ах тези мрсници, ах тези подлеци! “ ще имам доста по-голяма известност, в сравнение с когато споделям истините, основани на разбори, основани на закона и прочие. Ето това е огромният проблем. Всеки, който се пробва да споделя по какъв начин действително стоят нещата, по какъв начин и какво ще се случи, не е харесван. Напълно съм съгасен, че към този момент би трябвало да има нов тип осведомителна акция, тъй като единствено със злобата си няма да отидем доста надалеч. Ако ние решим в този момент и кажем „ затваряме централите “, ще ни глобят и след това ще ни коства доста по-скъпо. Но това никой няма да го каже. Поднесено по метода, по което се прави (примерно от работодателите за така наречен американски централи б.р.) наподобява доста известно, доста хубаво. Общо-взето, с цел да се понижи популизмът, би трябвало да има доста по-сериозна акция. В това число неведнъж съм казвал, че регулаторът би трябвало да се освободи малко от бюрокартичното си надменност. Вярно е, че по закон те имат обществени разисквания, само че би трябвало още малко да се направи. Ето, да вземат образец от АЕЦ „ Козлодуй “, от президентството, Министерски съвет, Народното събрание, които афишират дни на отворените порти. Трябва да има някаква необятна акция. Да се изяснява по-популярно, тъй като положението в енергетиката, производството, потреблението, либералзацията, цените - това не са по този начин лесни и елементарни неща. Колкото повече информация има обществото, толкоз повече подправените вести ще губят почва за разпространяване.