Пачамама среща Шкембетатко или Какво вири кочът на Виракоча? Проф. Индиана Овчаров този път наистина откр...
Проф. Овчаров безапелационно надмина и най-смелите хрумвания на шарлатани като любителя-историк Пламен Серафимов-Спароток. На Спароток му е задоволително да твърди, че българите са траки; на Овчаров може би му се желае траки да станат и инките.
На път към езерото Титикака (този язовир Студен бунар на Новия свят) Овчаров към този момент е открил, че в светилището Пума-Пумке на южноамериканската просвета Тиуака последните лъчи на слънцето минават през съответен портал и това ужасно му припомня пещерата Утробата у нас. Повелителят на Перперикон е изумен: той към този момент вижда Андите като едни втори Родопи. Впрочем, в случай че вярно си припомням този миг от детския разказ „ Хобитът “, последните лъчи на слънцето на Дуриновден осветяват и тайния вход към планинското царство на джуджетата. Дали това прави джуджетата – инки или траките – джуджета?
И това не е единственият занимателен извод, който проф. Овчаров ни праща от разходката си из южноамериканските планини. Удивен е, както самичък споделя пред Българска телеграфна агенция, от сходството сред кръглите мавзолеи, т.е. тумулите, които вижда на път към свещения град Мачу Пикчу. За него те са съвсем като кръглите погребални уреди, открити от самия него край Перперикон. О, Мачу Пикчу – ти, Перпериконе на Америките! О, заветен царевичак, от който тракоинките несъмнено са варяли вълшебни еликсири! О, индиански Ситалковци и одриски Атауалпи!
Всичко това щеше да е занимателна първоаприлска шегичка, в случай че не бяха минали съвсем три седмици от Деня на лъжата. Но не – ощипвам се, мигам, разтърквам очи и пред очите ми не престават да стоят изявления в Българска телеграфна агенция, „ Труд “, „ 24 часа “ и други хипотетично съществени български медии, съгласно които приятният отпуск на Овчаров из Андите бил „ изследване “ и „ проучване “. Според мен става дума просто за туризъм, който нашият радостен археолог гарнира с хумористични бележки, пращани до българските новинарски уеб сайтове вечер, откакто професорът и приятелите му са изпаднали във радостно въодушевление. Всеки у нас знае, че археолозите не си поплюват над чашката. Другояче не мога (а и не искам) да си обясня такива псевдонаучни брътвежи.
Разбира се, хората сме си хора и си приличаме по целия свят. Не е загадка, че индианците, както и нашите родни траки са все хомо сапиенси, които строят планински замъци и храмове, погребват покойниците си и почитат богове, свързани със Слънцето и други небесни тела. Щеше да е необичайно, в случай че не го правеха. Но това тривиално наблюдаване още не е мотив за сякаш божем „ научна “ активност, като опрощение за една разходка.
Нашият обичан археолог, който самоуверено наследи трона на божидардимитровските парадокси, не би трябвало по този начин самоуверено да притегля обществено внимание върху себе си. Все отново, един от първите въпроси, които хрумват на читателя при толкоз безумни „ изследвания “, оповестени като лесна сензация, е кой заплаща. С частни средства ли се случват радостните шегички на проф. Овчаров или може би с пари на българската страна? Защото има колорит. Ако някой, пък бил той и популярен академик, замине на отмора със свои средства и оттова пусне няколко занимателни лафа – в това няма нищо неприятно. Но в случай че става дума за следващ план за асимилиране на публични средства – тогава без извинения това е безсрамие, разхищаване и безочливост. България не е длъжна да финансира фантазиите и заниманията на никого.
Припомням, че през септември 2021 година проф. Овчаров разгласи късносредновековна висулка от конска сбруя за медальон с герб на България… а ставаше дума за британски или датски детайл от юзда. Пак през 2021 година Овчаров беше разгласил и „ новооткрито “ забрало от шлем, което обаче се оказа оповестено и експонирано в Хасковския районен исторически музей още от края на 80-те години. Впрочем, за славата на проф. Индиана Овчаров е задоволително, че той работи в невероятно огромен интервал, обхващащ по едно и също време Античността и Средновековието – тематика, по която сътрудниците му археолози нееднократно са го закачали. Никой не е експерт в проучването на култури и нации, съществували в продължение на над две хиляди години… даже и Овчаров. Оттук нататък най-новите му смели позвънявания от Южна Америка са към този момент непосредствено в областта на комичното. Стига, както споделих, сметката да не я заплаща България.
Както и да е, чакам с неспокойствие новите включвания на нашия Индиана Джоунс. Възможно е той да стане шеф на водопад, т.е. началник на екип за разкопки в това число и в Андите. Перперикон, част втора? Светилище на Дионис в Перу? Траки на Тихия океан? Платото – Наска – успех на тракийското изкуство, с паралели към Панагюрското богатство? Галера на патагонския бряг? Ритони в Куско? Нестинари на Огнена земя? Това са единствено някои от тематиките, с които неуморимият създател на измислици може да ни забавлява в идните дни.
За ФрогНюз
Манол Глишев
На път към езерото Титикака (този язовир Студен бунар на Новия свят) Овчаров към този момент е открил, че в светилището Пума-Пумке на южноамериканската просвета Тиуака последните лъчи на слънцето минават през съответен портал и това ужасно му припомня пещерата Утробата у нас. Повелителят на Перперикон е изумен: той към този момент вижда Андите като едни втори Родопи. Впрочем, в случай че вярно си припомням този миг от детския разказ „ Хобитът “, последните лъчи на слънцето на Дуриновден осветяват и тайния вход към планинското царство на джуджетата. Дали това прави джуджетата – инки или траките – джуджета?
И това не е единственият занимателен извод, който проф. Овчаров ни праща от разходката си из южноамериканските планини. Удивен е, както самичък споделя пред Българска телеграфна агенция, от сходството сред кръглите мавзолеи, т.е. тумулите, които вижда на път към свещения град Мачу Пикчу. За него те са съвсем като кръглите погребални уреди, открити от самия него край Перперикон. О, Мачу Пикчу – ти, Перпериконе на Америките! О, заветен царевичак, от който тракоинките несъмнено са варяли вълшебни еликсири! О, индиански Ситалковци и одриски Атауалпи!
Всичко това щеше да е занимателна първоаприлска шегичка, в случай че не бяха минали съвсем три седмици от Деня на лъжата. Но не – ощипвам се, мигам, разтърквам очи и пред очите ми не престават да стоят изявления в Българска телеграфна агенция, „ Труд “, „ 24 часа “ и други хипотетично съществени български медии, съгласно които приятният отпуск на Овчаров из Андите бил „ изследване “ и „ проучване “. Според мен става дума просто за туризъм, който нашият радостен археолог гарнира с хумористични бележки, пращани до българските новинарски уеб сайтове вечер, откакто професорът и приятелите му са изпаднали във радостно въодушевление. Всеки у нас знае, че археолозите не си поплюват над чашката. Другояче не мога (а и не искам) да си обясня такива псевдонаучни брътвежи.
Разбира се, хората сме си хора и си приличаме по целия свят. Не е загадка, че индианците, както и нашите родни траки са все хомо сапиенси, които строят планински замъци и храмове, погребват покойниците си и почитат богове, свързани със Слънцето и други небесни тела. Щеше да е необичайно, в случай че не го правеха. Но това тривиално наблюдаване още не е мотив за сякаш божем „ научна “ активност, като опрощение за една разходка.
Нашият обичан археолог, който самоуверено наследи трона на божидардимитровските парадокси, не би трябвало по този начин самоуверено да притегля обществено внимание върху себе си. Все отново, един от първите въпроси, които хрумват на читателя при толкоз безумни „ изследвания “, оповестени като лесна сензация, е кой заплаща. С частни средства ли се случват радостните шегички на проф. Овчаров или може би с пари на българската страна? Защото има колорит. Ако някой, пък бил той и популярен академик, замине на отмора със свои средства и оттова пусне няколко занимателни лафа – в това няма нищо неприятно. Но в случай че става дума за следващ план за асимилиране на публични средства – тогава без извинения това е безсрамие, разхищаване и безочливост. България не е длъжна да финансира фантазиите и заниманията на никого.
Припомням, че през септември 2021 година проф. Овчаров разгласи късносредновековна висулка от конска сбруя за медальон с герб на България… а ставаше дума за британски или датски детайл от юзда. Пак през 2021 година Овчаров беше разгласил и „ новооткрито “ забрало от шлем, което обаче се оказа оповестено и експонирано в Хасковския районен исторически музей още от края на 80-те години. Впрочем, за славата на проф. Индиана Овчаров е задоволително, че той работи в невероятно огромен интервал, обхващащ по едно и също време Античността и Средновековието – тематика, по която сътрудниците му археолози нееднократно са го закачали. Никой не е експерт в проучването на култури и нации, съществували в продължение на над две хиляди години… даже и Овчаров. Оттук нататък най-новите му смели позвънявания от Южна Америка са към този момент непосредствено в областта на комичното. Стига, както споделих, сметката да не я заплаща България.
Както и да е, чакам с неспокойствие новите включвания на нашия Индиана Джоунс. Възможно е той да стане шеф на водопад, т.е. началник на екип за разкопки в това число и в Андите. Перперикон, част втора? Светилище на Дионис в Перу? Траки на Тихия океан? Платото – Наска – успех на тракийското изкуство, с паралели към Панагюрското богатство? Галера на патагонския бряг? Ритони в Куско? Нестинари на Огнена земя? Това са единствено някои от тематиките, с които неуморимият създател на измислици може да ни забавлява в идните дни.
За ФрогНюз
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ