Война, съвременност и история
Проф. Нина Дюлгерова
Войната в актуалния свят закупи нови измерения. За света отвън Украйна нейният ход, опустошения и жертви минава напълно през осведомителния филтър и надзор на англосаксонската пропагандна машина. За първи път дейностите на европейския, британския и американския върховен политически ешелон и непрестанно увеличаващите се стопански наказания против Русия са съществена част от общественото пространство. Това обаче слага повече въпроси, в сравнение с да образува решения за бъдещето, най-много на Европа.
Изливащият се рог на финансовото и военно обилие върху Киев и бежанците от Украйна, основава проблем, който вкарва всяка една от страните от Европейски Съюз в дълготрайна политическа, икономическа и финансова рецесия. Нов миг е решението на Международния валутен ръб да подари, а не да кредитира Киев. Впечатляваща е информацията, че Киев се нуждае от пет милиарда $ на месец, а Зеленски желае седем.
За военно-промишления капитал, за който една година без война е колосална загуба на облаги, настъпи златно време. Също по този начин политическите и икономическите катаклизми и решения към този момент стабилно се стимулират не с пандемията от корона вирус, а с войната в Украйна. Интересно бе да се научи, че Мадрид и Рим напоследък оправдават вътрешнополитически решения със събития в другия завършек на Стария континент.
Нов миг е и колосалната политическа сила, ориентирана против Русия и президента Путин. Постоянното и целеустремено втълпяване на ненавист и експанзия и на умишлено елиминиране на истината, са впечатляващи. Странното е, че се утвърждава тезата за съветската инвазия в Украйна, само че комфортно никой не загатва за нашествието на Турция в Ирак и подготвяната от нея поредна военна интервенция в северна Сирия.
Прилага се изборен метод,
при който специфичната военна интервенция на Русия в Украйна е инвазия, а сходни дейности на Турция в Ирак се подминават с безмълвие и без политическа оценка. Сценариите очевидно са разнообразни, а вниманието на участниците (европейците) не би трябвало да се раздвоява, с цел да не стартират да си задават неуместни за сценаристите въпроси.
За огромно страдание България освен е вкарана в украинския проблем, само че през последните дни се внушава, че би трябвало да извърши своя дълг към Украйна?! Бившият президент Петро Порошенко и актуалният министър на външните работи Дмитро Кулеба настойчиво прокарват тезата, че " защитавайки Украйна, те пазят Европа и България ". Обидно, ние въпреки всичко сме в Европа! Всяко обособяване значи вкарване в сюжет, който надали е в отбрана на българския народен интерес. По-вероятно е да приказваме кой ще получи огромната комисионна за мълчешком продаваните от София муниции.
Предполага се, че след визитата на водената от премиера Кирил Петков делегация от представители на обединението в Киев ще се стигне до съответно политическо решение. Още по-интересно става след апела на Кирил Петков жителите да подаряват средства за военни помощи за Украйна. Излиза, че ние, защитавайки мира, поддържаме войната! Факт е, че българският неутралитет във война, която е непозната, е гаранция за някаква относителна самостоятелност.
Интересно против какво ще ни я разрешат?
Може би против свалянето на ветото за еврочленството на Северна Македония?
Опитите да се вкара България в пряк конфликт с Русия е също по този начин опит да се заглуши (ако може и да изчезне) историческата памет за събития, които сложиха началото на съществуващата и през днешния ден Трета българска страна. Преди 145 години, на 24 април 1877 година Манифестът на съветския император Александър II слага началото на последната руско-турска война, която докара до българското Освобождение. Всяко елиминиране или безмълвно подминаване е недостоен удар против героите, дали живота си за освобождението ни. Много разногласия, полемики и политически клевети се вихрят към този момент три десетилетия по въпроса за освободителната война 1877-1878 година
Има няколко съществени акцента, които дефинират спецификата на войните, които Русия води против Османската империя, най-много през XIX век. Подобно на всяка друга империя тя преследва своите ползи за разширение на територии и въздействие. Неоспорим факт е обаче, че всяка от войните (освен Кримската от 1853-1856 г.) приключват с освобождението на някой от православните нации от османска власт. В " болния човек край Босфора " (Османската империя) през този интервал икономическа инвазия реализират Англия и Франция, само че войните се водят от Русия. Няма по какъв начин да се пренебрегне фактът, че най-много в руско-турската война от края на 70-те години на XIX век за българското избавление дават живота си руснаци, българи, финландци, румънци и доста националности от Руската империя.
Не може да се подмине и различен значим факт, който е основна част от легитимирането на всяка една страна. Сан-Стефанският контракт на граф Игнатиев от 3 март 1878 година очерта действителните български граници, само че Берлинският конгрес от юли с. година жестоко ги преначерта и сложи началото на многочислени етнически и религиозни проблеми, в това число и на най-горещия сега македонски въпрос. Неизброими са българските и интернационалните документи, които по безспорен метод потвърждават генезиса и развиването на този български народен въпрос.
Историческата памет мъчно може да бъде подценена поради основаните през годините многочислени материални и нематериални монументи на българската признателност към освободителите. Има и един незнаен факт, който в близко бъдеще ще стане публично притежание. Едва ли доста хора знаят, че Докторският монумент в центъра на София е издигнат по предложение и с доброволни средства на съветското здравно съсловие, взело участие във руско-турската война.
Историята е цялостна с политика, клевети и разрушителни сюжети. Необходимо е обществата да знаят значимите за тях истини. Кой и по кое време ги е освободил и по какъв начин личните им политици съумяват или не да отстояват техните национални ползи. България през последните десетилетия е непрекъснат обект на разрушение и обезценяване. Нейното бъдеще е обвързвано с известната фраза, приписвана на цар Борис III, " постоянно с Германия и в никакъв случай против Русия ".
Империите работят за личните си ползи. Историята на всяко общество минава през събитията, определящи неговото начало и развиване. Факт е, че българската история през последните 145 години е тясно обвързвана с многозначна Русия. Двустранните връзки минават през зигзага на несъгласията и другарството.
Не би трябвало да се не помни, че нашето общество е потвърдило своята жизнеспособност не толкоз посредством смирение, колкото посредством своята непредсказуемост и непредвидена от другите просветеност. Войната в актуалния свят няма по какъв начин да бъде решена без същинската историческа памет. Това е бъдеще. За България истината е в руско-турската война 1877-1878 година, сложила началото на тази страна, която продължава да съществува и през днешния ден. А това е най-важното за нас, българите.
Факти бг
Войната в актуалния свят закупи нови измерения. За света отвън Украйна нейният ход, опустошения и жертви минава напълно през осведомителния филтър и надзор на англосаксонската пропагандна машина. За първи път дейностите на европейския, британския и американския върховен политически ешелон и непрестанно увеличаващите се стопански наказания против Русия са съществена част от общественото пространство. Това обаче слага повече въпроси, в сравнение с да образува решения за бъдещето, най-много на Европа.
Изливащият се рог на финансовото и военно обилие върху Киев и бежанците от Украйна, основава проблем, който вкарва всяка една от страните от Европейски Съюз в дълготрайна политическа, икономическа и финансова рецесия. Нов миг е решението на Международния валутен ръб да подари, а не да кредитира Киев. Впечатляваща е информацията, че Киев се нуждае от пет милиарда $ на месец, а Зеленски желае седем.
За военно-промишления капитал, за който една година без война е колосална загуба на облаги, настъпи златно време. Също по този начин политическите и икономическите катаклизми и решения към този момент стабилно се стимулират не с пандемията от корона вирус, а с войната в Украйна. Интересно бе да се научи, че Мадрид и Рим напоследък оправдават вътрешнополитически решения със събития в другия завършек на Стария континент.
Нов миг е и колосалната политическа сила, ориентирана против Русия и президента Путин. Постоянното и целеустремено втълпяване на ненавист и експанзия и на умишлено елиминиране на истината, са впечатляващи. Странното е, че се утвърждава тезата за съветската инвазия в Украйна, само че комфортно никой не загатва за нашествието на Турция в Ирак и подготвяната от нея поредна военна интервенция в северна Сирия.
Прилага се изборен метод,
при който специфичната военна интервенция на Русия в Украйна е инвазия, а сходни дейности на Турция в Ирак се подминават с безмълвие и без политическа оценка. Сценариите очевидно са разнообразни, а вниманието на участниците (европейците) не би трябвало да се раздвоява, с цел да не стартират да си задават неуместни за сценаристите въпроси.
За огромно страдание България освен е вкарана в украинския проблем, само че през последните дни се внушава, че би трябвало да извърши своя дълг към Украйна?! Бившият президент Петро Порошенко и актуалният министър на външните работи Дмитро Кулеба настойчиво прокарват тезата, че " защитавайки Украйна, те пазят Европа и България ". Обидно, ние въпреки всичко сме в Европа! Всяко обособяване значи вкарване в сюжет, който надали е в отбрана на българския народен интерес. По-вероятно е да приказваме кой ще получи огромната комисионна за мълчешком продаваните от София муниции.
Предполага се, че след визитата на водената от премиера Кирил Петков делегация от представители на обединението в Киев ще се стигне до съответно политическо решение. Още по-интересно става след апела на Кирил Петков жителите да подаряват средства за военни помощи за Украйна. Излиза, че ние, защитавайки мира, поддържаме войната! Факт е, че българският неутралитет във война, която е непозната, е гаранция за някаква относителна самостоятелност.
Интересно против какво ще ни я разрешат?
Може би против свалянето на ветото за еврочленството на Северна Македония?
Опитите да се вкара България в пряк конфликт с Русия е също по този начин опит да се заглуши (ако може и да изчезне) историческата памет за събития, които сложиха началото на съществуващата и през днешния ден Трета българска страна. Преди 145 години, на 24 април 1877 година Манифестът на съветския император Александър II слага началото на последната руско-турска война, която докара до българското Освобождение. Всяко елиминиране или безмълвно подминаване е недостоен удар против героите, дали живота си за освобождението ни. Много разногласия, полемики и политически клевети се вихрят към този момент три десетилетия по въпроса за освободителната война 1877-1878 година
Има няколко съществени акцента, които дефинират спецификата на войните, които Русия води против Османската империя, най-много през XIX век. Подобно на всяка друга империя тя преследва своите ползи за разширение на територии и въздействие. Неоспорим факт е обаче, че всяка от войните (освен Кримската от 1853-1856 г.) приключват с освобождението на някой от православните нации от османска власт. В " болния човек край Босфора " (Османската империя) през този интервал икономическа инвазия реализират Англия и Франция, само че войните се водят от Русия. Няма по какъв начин да се пренебрегне фактът, че най-много в руско-турската война от края на 70-те години на XIX век за българското избавление дават живота си руснаци, българи, финландци, румънци и доста националности от Руската империя.
Не може да се подмине и различен значим факт, който е основна част от легитимирането на всяка една страна. Сан-Стефанският контракт на граф Игнатиев от 3 март 1878 година очерта действителните български граници, само че Берлинският конгрес от юли с. година жестоко ги преначерта и сложи началото на многочислени етнически и религиозни проблеми, в това число и на най-горещия сега македонски въпрос. Неизброими са българските и интернационалните документи, които по безспорен метод потвърждават генезиса и развиването на този български народен въпрос.
Историческата памет мъчно може да бъде подценена поради основаните през годините многочислени материални и нематериални монументи на българската признателност към освободителите. Има и един незнаен факт, който в близко бъдеще ще стане публично притежание. Едва ли доста хора знаят, че Докторският монумент в центъра на София е издигнат по предложение и с доброволни средства на съветското здравно съсловие, взело участие във руско-турската война.
Историята е цялостна с политика, клевети и разрушителни сюжети. Необходимо е обществата да знаят значимите за тях истини. Кой и по кое време ги е освободил и по какъв начин личните им политици съумяват или не да отстояват техните национални ползи. България през последните десетилетия е непрекъснат обект на разрушение и обезценяване. Нейното бъдеще е обвързвано с известната фраза, приписвана на цар Борис III, " постоянно с Германия и в никакъв случай против Русия ".
Империите работят за личните си ползи. Историята на всяко общество минава през събитията, определящи неговото начало и развиване. Факт е, че българската история през последните 145 години е тясно обвързвана с многозначна Русия. Двустранните връзки минават през зигзага на несъгласията и другарството.
Не би трябвало да се не помни, че нашето общество е потвърдило своята жизнеспособност не толкоз посредством смирение, колкото посредством своята непредсказуемост и непредвидена от другите просветеност. Войната в актуалния свят няма по какъв начин да бъде решена без същинската историческа памет. Това е бъдеще. За България истината е в руско-турската война 1877-1878 година, сложила началото на тази страна, която продължава да съществува и през днешния ден. А това е най-важното за нас, българите.
Факти бг
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ