Проф. Георгиев: Македонци и българи заедно за бъдеще без вражди
Проф. Георгиев: Македонци и българи дружно за бъдеще без вражди
Историческите проблеми сред Македония и България не могат да бъдат позволени за една нощ. За работата на взаимната българо-македонска комисия, на първо място е належащо време и самообладание. Защото историкогеографските въпроси сред двете страни датират от повече от 60 години и не може да се чака ние да ги разгадаем за една нощ, въпреки и единствено в частта на образованието, съобщи за МИА Драги Георгиев, шеф на Института за национална история и началник на македонския екип в взаимната комисия по исторически и просветителни въпроси. Тя е основана в сходство с Договора за добросъседство, която ще се организира на 29 и 30 ноември в София.
„ Знам, че обществеността вижда черно-бели тези проблеми. Например. постоянно се задава въпросът „ чий цар е Самуил? “ и се желае бърз и явен отговор. Историите и на България и на Македония много мощно се преплитат - имаме персони, които се почитат и тук и там и от далечното и от близкото минало. И по тази причина е невероятно да се гледа черно-бяло на проблемите. Понякога времето е най-хубавият съдружник за доста неща. Вярвам, че ще пристигна време за избрани неща, които сами ще узреят и ние просто ще ги установяваме. Ако всичко върви безпрепятствено, тази комисия би трябвало да работи няколко години, с цел да реализира градивни резултати, които няма да бъдат политически, а здрави университетски резултати “, споделя Георгиев.
Запитан за оценка във връзка с досегашната работа на Комисията по двете извършени срещи, Георгиев разясни, че до момента са открити методологията и правилата на работа, както и разменени и забележките на двете страни във връзка с учебници от 5-ти и 6-ти клас.
„ На идващото съвещание в София тези забележки ще бъдат разисквани още веднъж и ще бъдат направени опити за тяхното позволение, несъмнено, с причини. Евентуални взаимно допустими решения като рекомендация ще бъдат доставени до държавните управления на двете страни за по-нататъшна фаза като тяхното включване в образователните стратегии “, сподели шефът на ИНИ.
Запитан за какви забележки става дума, Георгиев още веднъж даде образец с цар Самуил.
„ Това е забележката за царството на Самуил. В българската историография то е показано като българско, в нашата страна или като самуилово или като македонско царство. От наша страна имаше забележка за етническото и национално картографиране на тези територии още в праисторически времена, т.е. карти и в македонските и българските учебници, в които се национализира пространството, на което през днешния ден се простират актуалните страни Република България и Република Македония “, сподели Георгиев.
„ Ние проучваме хронологично единствено учебници по история и не спорим за академичната историография. Целта на тези комисии е да се подобрят наличието, образователните стратегии по предмета История в Македония и в България, за у бъдещите генерации, които ще учат история да няма възприятие на неприязън към близката си съседка. В академичната историография тълкуването на предишното зависи на първо място от персоналния метод на един историк, от неговия морал, нравственос и професионализъм в писането на историята, сподели Драги Георгиев. /БГНЕС
Историческите проблеми сред Македония и България не могат да бъдат позволени за една нощ. За работата на взаимната българо-македонска комисия, на първо място е належащо време и самообладание. Защото историкогеографските въпроси сред двете страни датират от повече от 60 години и не може да се чака ние да ги разгадаем за една нощ, въпреки и единствено в частта на образованието, съобщи за МИА Драги Георгиев, шеф на Института за национална история и началник на македонския екип в взаимната комисия по исторически и просветителни въпроси. Тя е основана в сходство с Договора за добросъседство, която ще се организира на 29 и 30 ноември в София.
„ Знам, че обществеността вижда черно-бели тези проблеми. Например. постоянно се задава въпросът „ чий цар е Самуил? “ и се желае бърз и явен отговор. Историите и на България и на Македония много мощно се преплитат - имаме персони, които се почитат и тук и там и от далечното и от близкото минало. И по тази причина е невероятно да се гледа черно-бяло на проблемите. Понякога времето е най-хубавият съдружник за доста неща. Вярвам, че ще пристигна време за избрани неща, които сами ще узреят и ние просто ще ги установяваме. Ако всичко върви безпрепятствено, тази комисия би трябвало да работи няколко години, с цел да реализира градивни резултати, които няма да бъдат политически, а здрави университетски резултати “, споделя Георгиев.
Запитан за оценка във връзка с досегашната работа на Комисията по двете извършени срещи, Георгиев разясни, че до момента са открити методологията и правилата на работа, както и разменени и забележките на двете страни във връзка с учебници от 5-ти и 6-ти клас.
„ На идващото съвещание в София тези забележки ще бъдат разисквани още веднъж и ще бъдат направени опити за тяхното позволение, несъмнено, с причини. Евентуални взаимно допустими решения като рекомендация ще бъдат доставени до държавните управления на двете страни за по-нататъшна фаза като тяхното включване в образователните стратегии “, сподели шефът на ИНИ.
Запитан за какви забележки става дума, Георгиев още веднъж даде образец с цар Самуил.
„ Това е забележката за царството на Самуил. В българската историография то е показано като българско, в нашата страна или като самуилово или като македонско царство. От наша страна имаше забележка за етническото и национално картографиране на тези територии още в праисторически времена, т.е. карти и в македонските и българските учебници, в които се национализира пространството, на което през днешния ден се простират актуалните страни Република България и Република Македония “, сподели Георгиев.
„ Ние проучваме хронологично единствено учебници по история и не спорим за академичната историография. Целта на тези комисии е да се подобрят наличието, образователните стратегии по предмета История в Македония и в България, за у бъдещите генерации, които ще учат история да няма възприятие на неприязън към близката си съседка. В академичната историография тълкуването на предишното зависи на първо място от персоналния метод на един историк, от неговия морал, нравственос и професионализъм в писането на историята, сподели Драги Георгиев. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ