Нови терапии повишиха качеството на живот на онкоболните
Проф. доктор Стефан Горанов приключва Медицински университет в София през 1972 година Има специалности по Вътрешни заболявания, Нефрология, Клинична хематология и онкология. Член е на Българското сдружение по хематология, на European Hematology Association /EHA/ и American Society of Hematology. Носител е на сребърно отличие на БЛС за „ Лекар на годината “ за 2011 година и на премия „ Проф. Константин Чилов “ за принос към българското опазване на здравето, висок професионализъм и здравна нравственос. Експерт към НЗОК и БЛС.
Доскорошният шеф на Клиниката по хематология в УМБАЛ „ Св. Георги “ от началото на 2018 година е съветник по хематология в МБАЛ „ Централ Хоспитал “-Пловдив.
Разговаряме с него за актуалните благоприятни условия за лекуване на кръвните злокачествени болести, които не престават постепенно да нарастват, изключително с придвижване на възрастта.
- Проф. Горанов, преди известно време на конгрес по хематология казахте, че лекари от доболничната помощ бъркат заболяването на кръвта с шипове. Как заставам нещата в този момент?
- Става дума за несъмнено заболяване, чиято цел са костите и най-много прешлените на гръбначния дирек. Понеже е постоянно срещано при пациенти над 60 година, първата диагноза в 70% от случаите е остоепороза и шипове. Това е коварството на тази болест – сътрудниците на първо време да мислят за „ амортизационното “ изхабяване на прешлените и появяването на шипове, което никой от нас няма да избегне.
Смятам, че тази диагноза не трябва да се слага с лека ръка, постоянно би трябвало да има подозрение дали не е мултиплен миелом, който също нападна прешлените и плоските кости, изключително в тази възраст. В момента за наслада това заболяване е едно от най-добре следените в терапевтоичен аспект - разполагаме с нужните лекарствени средства повече от 10 години, а те дават непозната до момента периодичност на ремисии, освен това има опция за закрепване на постигнатия отговор посредством стволово-клетъчна трансплантация. Ще отбележа, че в предишното възрастовият аршин беше безспорна преграда за осъществяване на сходна високотехнологична активност. Сега се оказа, че миеломно болните, които са в огромната си част над 60-годишна възраст понасят доста добре автоложната трасплантация. Резултатите доведоха до съвсем двойно удължение на преживяемостта, а това е задачата на хематолога.
- Ако въпреки всичко лекарите все по-често се сещат да слагат диагноза злокачествена болест на кръвта, не значи ли, че тя става по-разпространена и визира от ден на ден хора?
- Това е повсеместен феномен – постепенно и последователно тази крива да върви нагоре. Причините могат да бъдат доста и разнородни, само че това е реалност, изключително за болесттите на лимфната система. Честотата на онкохематологичните заболели е по-висока по отношение на 80-те и 90-те години. С 10-15 % всяка година са повече новорегистрираните случаи, което усилва броя на пациентите със злокачествени болести като се прибавят към старите. „ Феноменът на натрупването “ е резултат от една страна от повишаване на преживяемостта на популацията, т.е. на уязвимите към злокачествени болести възрастни хора, от друга – на актуалните благоприятни условия на медицината, удължаващи преживяемостта на пациентите. Този феномен обаче изисква все по-голям и по-голям паричен запас за лекуване. Държа да отбележа, че това не се отнася единствено до нашата страна, а до целия свят, тъй като в случай че през 2014 година разходът за нови медикаменти е 7,5 трилиона $, то след 2020 година сумата ще се удвои до над 15 трилиона. Както към този момент съм казвал, към този момент е разгадан механизмът на пораждане на злокачествените заеболявания, който незабавно се трансформира в лечебен таргет и фармацевтичните компании не закъсняват с новите медикаменти. Едно време новите лекарства доста постепенно навлизаха и минаваха тягостна сага, до момента в който стигнат до пациента.
- Пациентите още веднъж имат възприятието, че нещата не вървят съгласно техните стремежи.
- Не съм склонен. Сега навлизат 10 пъти повече медикаменти за 10 пъти по-кратко време. И бих споделил, че България, макар своя непретенциозен финансов запас, е един оазис за съвремените лекарствени артикули. Ние разполагаме с медикаменти молекули в размер, в който ни изравнява със западноевропейските страни, единствено че те ни тежат извънредно доста във финансов аспект, заради огроничените ни запаси.
- А във връзка с качеството на лекуването каква тежест имат?
- По-рано след постигането на ремисия за болния имаше ярък интервал, по-късно рецидив, след това отново повлияване, след това нов рециви и т.нат. До съдбовния излаз болестта вървеше по една вълнообразна линия. Сега огромната част от новите медикаменти молекули или таргетната терапия удължават периодите без рецидиви, отдалечават времето до обновяване на лекуването, отстраняват съвсем всички болестни признаци и доста покачват качеството на живот. Все още обаче е недостъчен броят пациенти надхвърлящи прижевяемостта, постигана със по-старите лекарствени артикули. Това е и съвременнат ни цел - да преодолеем този Рубикон. Затова на фона на големите средства, които се отделят за тези медикаменти, е належащо да даваме оценка на лечебния отговор от новите препарати. Това би евентуално би трансформирало метода на реимбурсиране и въвело възнаграждение за действителен резултат и изгода. От полемиките за новаторските лекарствени технологии личи този момент– здравната ни система няма да ограничи средствата за онкохематологичните медикаменти, само че да се заплаща за потвърден съответен резултат.
- Терапевтичният развой набира скорост, само че дали пациентите си обръщат задоволително внимание на време. Какви признаци би трябвало да ги накарат да потърсят консултация със експерт?
- Симптомите са характерни за всяко локализация. Но в случай че се получат признаци като необяснима изнемощялост, субфебрилни температури, изпотяване в горната част на гръдния панер, шията и тила нощно време, нестимулирани дребни температури в следобедните часове, те би трябвало да ориентират пациентите към обзор от експерт. Ако фамилните лекари следят отклонения, които не могат да бъдат обяснени с елементарните признаци на доброкачествените болести, като напр нестимулирана анемия без недостиг на желязо или вит В 12, ускорена наслойка, новопоявили се увеличени лифни възли, повишаване на далака, болки по костите, увеличена податливост към кървене би трябвало да се заподозрат, че е вероятен дебют на неприятна болест. За наслада доста постоянно те правят оценка тези невписващи се в тяхната диагноза признаци или лабораторни отклонения. Това води до ранно слагане на диагнозата, което е причина за дълга преживяемост. И обартно - неглежирането води до напреднала фаза на заболяването и каквато и таргетна терапия или молекули да ползва, резултатът е непретенциозен и за малко време.
За страдание с напредването на възрастта периодичност на болесттите от недоброкачествен вид на кръвната система нарастват. До 60 година те са 4-6 на 100 хиляди души население, над 70 година 10-15 на 100 хиляди, а над 80 година са 20-25 на 100 хиляди. Възрастният организъм е по-податлив на генетични разновидности, които се правят непринудено, ненадейно и непредвидимо на хромозомно равнище. Известно е, че те са причина за появяването на онкологични кръвни болести. И нормално мъжкият пол е по-уязвим и съотношението е 1,5 към едно.
- Профилактика има ли? Можете ли да дадете някакви препоръки на хората?
- За страдание профилактика в същинския смисъл на думата не може да съществува, тъй като няма по какъв начин да предвидим тези спонтанни генетични събития, само че можем да създадем условия тези промени да бъдат по-редки, а ние да бъдем по-устойчиви. Това опира да здравословния метод на живот, както споделят старите лекари.
- Вече сте съветник на болница „ Централ Хоспитал “ в Пловдив. Какви са вашите усещания?
- Пациентите се лекуват в отлични условия в „ Централ Хоспитал “. Нивото на отделението дава опция за лекуване в цялостен размер с всички съвременни химеотерапевтици и таргетните лечения, когато диагнозата е одобрена. При нужда медицинският екип назначава всевъзможни спомагателни проучвания, с цел да наблюдава по какъв начин се развива болестта.
Доскорошният шеф на Клиниката по хематология в УМБАЛ „ Св. Георги “ от началото на 2018 година е съветник по хематология в МБАЛ „ Централ Хоспитал “-Пловдив.
Разговаряме с него за актуалните благоприятни условия за лекуване на кръвните злокачествени болести, които не престават постепенно да нарастват, изключително с придвижване на възрастта.
- Проф. Горанов, преди известно време на конгрес по хематология казахте, че лекари от доболничната помощ бъркат заболяването на кръвта с шипове. Как заставам нещата в този момент?
- Става дума за несъмнено заболяване, чиято цел са костите и най-много прешлените на гръбначния дирек. Понеже е постоянно срещано при пациенти над 60 година, първата диагноза в 70% от случаите е остоепороза и шипове. Това е коварството на тази болест – сътрудниците на първо време да мислят за „ амортизационното “ изхабяване на прешлените и появяването на шипове, което никой от нас няма да избегне.
Смятам, че тази диагноза не трябва да се слага с лека ръка, постоянно би трябвало да има подозрение дали не е мултиплен миелом, който също нападна прешлените и плоските кости, изключително в тази възраст. В момента за наслада това заболяване е едно от най-добре следените в терапевтоичен аспект - разполагаме с нужните лекарствени средства повече от 10 години, а те дават непозната до момента периодичност на ремисии, освен това има опция за закрепване на постигнатия отговор посредством стволово-клетъчна трансплантация. Ще отбележа, че в предишното възрастовият аршин беше безспорна преграда за осъществяване на сходна високотехнологична активност. Сега се оказа, че миеломно болните, които са в огромната си част над 60-годишна възраст понасят доста добре автоложната трасплантация. Резултатите доведоха до съвсем двойно удължение на преживяемостта, а това е задачата на хематолога.
- Ако въпреки всичко лекарите все по-често се сещат да слагат диагноза злокачествена болест на кръвта, не значи ли, че тя става по-разпространена и визира от ден на ден хора?
- Това е повсеместен феномен – постепенно и последователно тази крива да върви нагоре. Причините могат да бъдат доста и разнородни, само че това е реалност, изключително за болесттите на лимфната система. Честотата на онкохематологичните заболели е по-висока по отношение на 80-те и 90-те години. С 10-15 % всяка година са повече новорегистрираните случаи, което усилва броя на пациентите със злокачествени болести като се прибавят към старите. „ Феноменът на натрупването “ е резултат от една страна от повишаване на преживяемостта на популацията, т.е. на уязвимите към злокачествени болести възрастни хора, от друга – на актуалните благоприятни условия на медицината, удължаващи преживяемостта на пациентите. Този феномен обаче изисква все по-голям и по-голям паричен запас за лекуване. Държа да отбележа, че това не се отнася единствено до нашата страна, а до целия свят, тъй като в случай че през 2014 година разходът за нови медикаменти е 7,5 трилиона $, то след 2020 година сумата ще се удвои до над 15 трилиона. Както към този момент съм казвал, към този момент е разгадан механизмът на пораждане на злокачествените заеболявания, който незабавно се трансформира в лечебен таргет и фармацевтичните компании не закъсняват с новите медикаменти. Едно време новите лекарства доста постепенно навлизаха и минаваха тягостна сага, до момента в който стигнат до пациента.
- Пациентите още веднъж имат възприятието, че нещата не вървят съгласно техните стремежи.
- Не съм склонен. Сега навлизат 10 пъти повече медикаменти за 10 пъти по-кратко време. И бих споделил, че България, макар своя непретенциозен финансов запас, е един оазис за съвремените лекарствени артикули. Ние разполагаме с медикаменти молекули в размер, в който ни изравнява със западноевропейските страни, единствено че те ни тежат извънредно доста във финансов аспект, заради огроничените ни запаси.
- А във връзка с качеството на лекуването каква тежест имат?
- По-рано след постигането на ремисия за болния имаше ярък интервал, по-късно рецидив, след това отново повлияване, след това нов рециви и т.нат. До съдбовния излаз болестта вървеше по една вълнообразна линия. Сега огромната част от новите медикаменти молекули или таргетната терапия удължават периодите без рецидиви, отдалечават времето до обновяване на лекуването, отстраняват съвсем всички болестни признаци и доста покачват качеството на живот. Все още обаче е недостъчен броят пациенти надхвърлящи прижевяемостта, постигана със по-старите лекарствени артикули. Това е и съвременнат ни цел - да преодолеем този Рубикон. Затова на фона на големите средства, които се отделят за тези медикаменти, е належащо да даваме оценка на лечебния отговор от новите препарати. Това би евентуално би трансформирало метода на реимбурсиране и въвело възнаграждение за действителен резултат и изгода. От полемиките за новаторските лекарствени технологии личи този момент– здравната ни система няма да ограничи средствата за онкохематологичните медикаменти, само че да се заплаща за потвърден съответен резултат.
- Терапевтичният развой набира скорост, само че дали пациентите си обръщат задоволително внимание на време. Какви признаци би трябвало да ги накарат да потърсят консултация със експерт?
- Симптомите са характерни за всяко локализация. Но в случай че се получат признаци като необяснима изнемощялост, субфебрилни температури, изпотяване в горната част на гръдния панер, шията и тила нощно време, нестимулирани дребни температури в следобедните часове, те би трябвало да ориентират пациентите към обзор от експерт. Ако фамилните лекари следят отклонения, които не могат да бъдат обяснени с елементарните признаци на доброкачествените болести, като напр нестимулирана анемия без недостиг на желязо или вит В 12, ускорена наслойка, новопоявили се увеличени лифни възли, повишаване на далака, болки по костите, увеличена податливост към кървене би трябвало да се заподозрат, че е вероятен дебют на неприятна болест. За наслада доста постоянно те правят оценка тези невписващи се в тяхната диагноза признаци или лабораторни отклонения. Това води до ранно слагане на диагнозата, което е причина за дълга преживяемост. И обартно - неглежирането води до напреднала фаза на заболяването и каквато и таргетна терапия или молекули да ползва, резултатът е непретенциозен и за малко време.
За страдание с напредването на възрастта периодичност на болесттите от недоброкачествен вид на кръвната система нарастват. До 60 година те са 4-6 на 100 хиляди души население, над 70 година 10-15 на 100 хиляди, а над 80 година са 20-25 на 100 хиляди. Възрастният организъм е по-податлив на генетични разновидности, които се правят непринудено, ненадейно и непредвидимо на хромозомно равнище. Известно е, че те са причина за появяването на онкологични кръвни болести. И нормално мъжкият пол е по-уязвим и съотношението е 1,5 към едно.
- Профилактика има ли? Можете ли да дадете някакви препоръки на хората?
- За страдание профилактика в същинския смисъл на думата не може да съществува, тъй като няма по какъв начин да предвидим тези спонтанни генетични събития, само че можем да създадем условия тези промени да бъдат по-редки, а ние да бъдем по-устойчиви. Това опира да здравословния метод на живот, както споделят старите лекари.
- Вече сте съветник на болница „ Централ Хоспитал “ в Пловдив. Какви са вашите усещания?
- Пациентите се лекуват в отлични условия в „ Централ Хоспитал “. Нивото на отделението дава опция за лекуване в цялостен размер с всички съвременни химеотерапевтици и таргетните лечения, когато диагнозата е одобрена. При нужда медицинският екип назначава всевъзможни спомагателни проучвания, с цел да наблюдава по какъв начин се развива болестта.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ