Проектът „Съседите“ ще представи България на Биеналето във Венеция
Проектът „ Съседите " с куратор Васил Владимиров и създатели Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян ще показа България на 60-ото издание на Венецианско биенале за изкуство през 2024 година Победителите в състезанието, проведен от Министерството на културата, бяха оповестени на конференция в Българска телеграфна агенция. В събитието взеха присъединяване госпожа Амелия Гешева - зам.-министър, Министерство на културата, доктор Надежда Джакова - комисар и завеждащ филиал към Националната изложба Софийски боеприпас - Музей за модерно изкуство, проф. доктор Венелин Шурелов - ръководител на журито и кураторът на спечелилия план. Модератор на конференцията бе Евгения Атанасова, публицист и продуцент в Българска национална телевизия.
Кураторът Васил Владимиров описа за плана персонално, а останалите създатели бяха включени от Торонто, Филаделфия и Лондон онлайн.
„ Тези етнографски и исторически проучвания наблюдават, както действителните прекарвания, по този начин и дълбоките следи и рани оставени от арестите и лагерите. Проектът показва последствията от публичното, съзнателно премълчаване на десетилетия държавно принуждение и отсъствието наизуст в актуалното обществено схващане ", сподели кураторът и добави: „ Създавайки пространство, в което посетителите могат да станат очевидци на историите на хора жигосани като чужденци в границите на българските граници планът е пряк отговор на апела на Адриано Педроза за разглеждане на тематиката " Чужденци на всички места ".
60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се организира от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително разкриване на 17, 18 и 19 април) под мотото Stranieri Ovunque - „ Чужденци на всички места ". Фокусът на изданието са тематиките за миграцията, изгнанието и „ задграничния генезис ". „ Биеналето за изкуство - интернационално събитие с голям брой публични участия от разнообразни страни, постоянно е било платформа за показване на произведения на чужденци от целия свят. Така 60-ата интернационална художествена галерия на La Biennale di Venezia ще бъде празник на непознатото, далечното, аутсайдерското, странното, както и на локалното ", споделя Адриано Педроза.
През 2024 е единадесетото национално присъединяване на България (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022) и ще се осъществя в експозиционното пространство Зала „ Тициан " (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, покрай Моста на Академията.
„ Това е една устойчива политика, почнала през 2019 година, когато България възобнови присъединяване си в Биеналето по изкуствата, а по-късно и в Биеналето по архитектура. Няколко държавни управления подред отделят бюджет за това показване ", сподели заместник-министър Амелия Гешева.
„ Венецианското биенале е най-старият и влиятелен конгрес за модерно изкуство, учреден през 1895. Той е и платформа - най-голяма за показване на изкуство, основателите му както и на срещата им с публиката. Чест, наслаждение и голяма отговорност е да управлявам оперативно организационния развой, подготовката и реализирането на националното присъединяване. Да давам отговор за българската експозиция според условията на уредниците, както и да координирам работата по плана с офиса на биеналето ", показа комисарят на българското показване доктор Надежда Джакова.
Д-р Джакова показа плана с думите: „ Това е мултимедийна и интерактивна апаратура, която изважда на показ премълчаните и избледнели мемоари на оживелите от политическото принуждение на комунистическия режим в България, пресъздава отчасти домовете на оживелите, където се случват срещите и диалозите с тях. В тези персонални пространства са сложени интервютата, водени от създателите на плана, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене.
Според нея тук имаме характерни исторически разкази, само че и най-различни способи на боравене с камерата - трезво регистриращи, биографично разказващи, исторически анализиращи или пък улавящи следата на едно деяние или спомен ".
„ Работата на журито беше комплициран развой. Качеството и равнището на всички претенденти беше извънредно високо. Ние следвахме протокола по либерален метод, с две гласувания и изключвам всяка опция изборът да бъде манипулиран. Този план е доста мощен знак за една идеологическа контраатака против заличаването на едни доста значими събития от нашата близка история ", посочи ръководителят на журито проф. доктор Венелин Шурелов.
Васил Владимиров показа себе си и участниците в спечелилия план „ Съседите ":
Кураторът
Васил Владимиров е приключил бакалавърска степен по съвременна история и политика в Royal Holloway, University of London и магистратура по политическа социология в London School of Economics and Political Science. Неговата процедура като куратор е на границата сред изкуството, политиката и историята.
Художниците
Красимира Буцева е образен актьор, откривател и публицист, живее сред София и Лондон. Красимира е старши преподавател в Лондонския лицей по връзки, част от Университета по изкуства в Лондон (University of the Arts London). Трудовете ѝ участват както в галерийни пространства, по този начин и в университетски списания.
Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто (University of Toronto). Тя е историк и режисьор, чиято работа е ситуирана сред историята и паметта, изключително по отношение на политическото принуждение, мълчанието и контузията.
Джулиан Шехирян е мултимедиен актьор, откривател и публицист, който живее сред Филаделфия, Съединени американски щати, и София. Той е докторант по история на науката в Принстънския университет (Princeton University). В своята художествена процедура Джулиан основава сайт-спесифик и пространствени мултимедийни съоръжения, които употребяват архитектурни пространства, предмети и обекти посредством артистични намеси, видео, тон и пробни технологии.
Седемчленното жури оцени 17-те кандидати. За първи път на уеб страницата на Министерството на културата могат да се видят останалите планове и да се прочете протоколът от съвещанието на журито.
Кураторът Васил Владимиров описа за плана персонално, а останалите създатели бяха включени от Торонто, Филаделфия и Лондон онлайн.
„ Тези етнографски и исторически проучвания наблюдават, както действителните прекарвания, по този начин и дълбоките следи и рани оставени от арестите и лагерите. Проектът показва последствията от публичното, съзнателно премълчаване на десетилетия държавно принуждение и отсъствието наизуст в актуалното обществено схващане ", сподели кураторът и добави: „ Създавайки пространство, в което посетителите могат да станат очевидци на историите на хора жигосани като чужденци в границите на българските граници планът е пряк отговор на апела на Адриано Педроза за разглеждане на тематиката " Чужденци на всички места ".
60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се организира от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително разкриване на 17, 18 и 19 април) под мотото Stranieri Ovunque - „ Чужденци на всички места ". Фокусът на изданието са тематиките за миграцията, изгнанието и „ задграничния генезис ". „ Биеналето за изкуство - интернационално събитие с голям брой публични участия от разнообразни страни, постоянно е било платформа за показване на произведения на чужденци от целия свят. Така 60-ата интернационална художествена галерия на La Biennale di Venezia ще бъде празник на непознатото, далечното, аутсайдерското, странното, както и на локалното ", споделя Адриано Педроза.
През 2024 е единадесетото национално присъединяване на България (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022) и ще се осъществя в експозиционното пространство Зала „ Тициан " (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, покрай Моста на Академията.
„ Това е една устойчива политика, почнала през 2019 година, когато България възобнови присъединяване си в Биеналето по изкуствата, а по-късно и в Биеналето по архитектура. Няколко държавни управления подред отделят бюджет за това показване ", сподели заместник-министър Амелия Гешева.
„ Венецианското биенале е най-старият и влиятелен конгрес за модерно изкуство, учреден през 1895. Той е и платформа - най-голяма за показване на изкуство, основателите му както и на срещата им с публиката. Чест, наслаждение и голяма отговорност е да управлявам оперативно организационния развой, подготовката и реализирането на националното присъединяване. Да давам отговор за българската експозиция според условията на уредниците, както и да координирам работата по плана с офиса на биеналето ", показа комисарят на българското показване доктор Надежда Джакова.
Д-р Джакова показа плана с думите: „ Това е мултимедийна и интерактивна апаратура, която изважда на показ премълчаните и избледнели мемоари на оживелите от политическото принуждение на комунистическия режим в България, пресъздава отчасти домовете на оживелите, където се случват срещите и диалозите с тях. В тези персонални пространства са сложени интервютата, водени от създателите на плана, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене.
Според нея тук имаме характерни исторически разкази, само че и най-различни способи на боравене с камерата - трезво регистриращи, биографично разказващи, исторически анализиращи или пък улавящи следата на едно деяние или спомен ".
„ Работата на журито беше комплициран развой. Качеството и равнището на всички претенденти беше извънредно високо. Ние следвахме протокола по либерален метод, с две гласувания и изключвам всяка опция изборът да бъде манипулиран. Този план е доста мощен знак за една идеологическа контраатака против заличаването на едни доста значими събития от нашата близка история ", посочи ръководителят на журито проф. доктор Венелин Шурелов.
Васил Владимиров показа себе си и участниците в спечелилия план „ Съседите ":
Кураторът
Васил Владимиров е приключил бакалавърска степен по съвременна история и политика в Royal Holloway, University of London и магистратура по политическа социология в London School of Economics and Political Science. Неговата процедура като куратор е на границата сред изкуството, политиката и историята.
Художниците
Красимира Буцева е образен актьор, откривател и публицист, живее сред София и Лондон. Красимира е старши преподавател в Лондонския лицей по връзки, част от Университета по изкуства в Лондон (University of the Arts London). Трудовете ѝ участват както в галерийни пространства, по този начин и в университетски списания.
Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто (University of Toronto). Тя е историк и режисьор, чиято работа е ситуирана сред историята и паметта, изключително по отношение на политическото принуждение, мълчанието и контузията.
Джулиан Шехирян е мултимедиен актьор, откривател и публицист, който живее сред Филаделфия, Съединени американски щати, и София. Той е докторант по история на науката в Принстънския университет (Princeton University). В своята художествена процедура Джулиан основава сайт-спесифик и пространствени мултимедийни съоръжения, които употребяват архитектурни пространства, предмети и обекти посредством артистични намеси, видео, тон и пробни технологии.
Седемчленното жури оцени 17-те кандидати. За първи път на уеб страницата на Министерството на културата могат да се видят останалите планове и да се прочете протоколът от съвещанието на журито.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ