Кредитори и колектори очаквано скочиха срещу закона за личния фалит
Проектът на закон за персоналния банкрут на жители провокира остри отрицателни мнения от страна на кредитори и събирачи на задължения. Част от техните забележки са, че законът ще даде прекалено много права на потребителите. Същевременно омбудсманът Диана Ковачева и обособени жители в свои позиции по законопроекта декларират, че той не пази в задоволителна степен длъжниците.
Идеята на законопроекта е откакто човек премине през процедура по неплатежоспособност, оставащите му отговорности да бъдат опростени и да може да продължи живота си на чисто. Законът за неплатежоспособност на физическите лица да важи единствено за отговорности в размер над 10 минимални заплати, планува планът, който следва да бъде гласуван на второ четене в Народното събрание. При сегашната минимална заплата от 780 лева това значи, че законът ще важи за задължения над 7800 лева, а за дребни отговорности за битови сметки изобщо няма да се ползва.
Прагът от 10 минимални заплати е прекомерно невисок, гласи публична позиция на Асоциацията на банките в България (АББ). Този предел основава условия за злоупотреби от недобросъвестни хора, които прекомерно елементарно и даже съзнателно да се слагат в състояние на несъстоятелност. Този предел би трябвало да се дефинира самостоятелно за всеки дебитор по формула, в която да се вземат поради неговите междинни приходи за интервал от най-малко 12 месеца обратно, преди невъзможността да изплаща отговорностите си, съотнесени по отношение на размера на всичките му отговорности, само че при всички случаи прагът не би трябвало да е под 15 минимални заплати, написа в мнението на АББ. Според Камарата на частните правосъдни реализатори (КЧСИ) този предел би трябвало да е 30 минимални заплати, което при сегашната минимална заплата прави 23 400 лева.
Право да изискат от съда оповестяване във банкрут да имат хора, които шест месеца не могат да заплащат отговорностите си, планува планът. Достъпът до произвеждане по неплатежоспособност би бил прекомерно елементарен, защото срокът от шест месеца за невъзможността да бъдат обслужвани отговорности е прекомерно къс, с цел да се реши дали е налице трайно финансово усложнение, показват от АББ.
Законът да влезе в действие не по-рано от две години след обнародването му в “Държавен вестник ” и след започване на работа на указател по несъстоятелността, упорстват още от АББ. В регистъра би трябвало да бъдат записвани процедурните решения на съдилищата по отношение на оповестяване на банкрут на жители. Законът е напълно нов и изисква спомагателна подготовка, стимулират настояването си от асоциацията на банките. Новата уредба би довела до обилни промени в публичните отношение и би трябвало да има задоволително добра подготовка за използването ѝ, показват от АББ. До внасянето на проектозакон за персоналния банкрут се стигна, защото приемането му е част от уговорките, които би трябвало да осъществим, с цел да получим идващия транш на парите от Европейски Съюз по Плана за възобновяване и резистентност.
Банките се афишират и срещу препоръчаните правила за споразумяване на случаите, при които длъжникът няма задоволително имущество, с цел да заплати разноските по делото и да изплати най-малко 30% от отговорностите си. Проектът планува в тези случаи съдът да открие произвеждане по неплатежоспособност и да го спре за интервал от една година. В този период от година, в случай че длъжникът получи някакво имущество, може да възобнови производството по неплатежоспособност, само че кредиторът няма право да желае това. Слез приключване на тази година съдът може да приключи производството. След това длъжникът би трябвало да чака още пет години, през които може да получи някакво имущество и да изплати част от задълженията си, и едвам по-късно борчовете му ще бъдат опростени.
Ако длъжникът има задоволително имущество, с цел да изплати една трета от задълженията си, ще би трябвало да чака единствено три години преди останалите му отговорности да бъдат опростени. Считаме за голословно в тази ситуация да се ползва по-кратка 3-годишна отминалост, а не общата 5-годишна погасителна отминалост, гласи мнението на АББ.
По време на цялото произвеждане по неплатежоспособност, а и три години откакто задълженията му бъдат опростени, длъжникът не би трябвало да има право да взима нови заеми, гласи мнение на Асоциацията на банките в България. Необходимо е да бъдат планувани и други дисциплиниращи ограничавания, показват от АББ. По време на целия развой по оповестяване в неплатежоспособност длъжникът би трябвало да работи или най-малко интензивно да търси работа, декларират от асоциацията на банките.
В проектозакона е планувано, че от новите правила за банкрут ще могат да се възползват единствено хора, които са добросъвестни. Едно от условията, с цел да се смята, че човек е безкористен е, в случай че е дееспособен, би трябвало да е работил през последните 12 месеца преди да изиска банкрут от съда, в случай че няма основателни аргументи. Не е ясно какво значи “работоспособен ”, показват от АББ. Липсва и условие към самата активност - тя би трябвало да е съобразена със отговорностите на длъжника, тъй като в този къс период от една година той би могъл по документи да си обезпечи някаква работа, в това число на цивилен контракт, със алегоричен приход, което ще бъде задоволително съображение за разкриване произвеждане по неплатежоспособност и погасяване на отговорностите му, показват от АББ. Според банкерите не е ясно и какво съставлява “без основателни аргументи ”, което би основало прекалено много несъгласия в практиката.
Идеята на законопроекта е откакто човек премине през процедура по неплатежоспособност, оставащите му отговорности да бъдат опростени и да може да продължи живота си на чисто. Законът за неплатежоспособност на физическите лица да важи единствено за отговорности в размер над 10 минимални заплати, планува планът, който следва да бъде гласуван на второ четене в Народното събрание. При сегашната минимална заплата от 780 лева това значи, че законът ще важи за задължения над 7800 лева, а за дребни отговорности за битови сметки изобщо няма да се ползва.
Прагът от 10 минимални заплати е прекомерно невисок, гласи публична позиция на Асоциацията на банките в България (АББ). Този предел основава условия за злоупотреби от недобросъвестни хора, които прекомерно елементарно и даже съзнателно да се слагат в състояние на несъстоятелност. Този предел би трябвало да се дефинира самостоятелно за всеки дебитор по формула, в която да се вземат поради неговите междинни приходи за интервал от най-малко 12 месеца обратно, преди невъзможността да изплаща отговорностите си, съотнесени по отношение на размера на всичките му отговорности, само че при всички случаи прагът не би трябвало да е под 15 минимални заплати, написа в мнението на АББ. Според Камарата на частните правосъдни реализатори (КЧСИ) този предел би трябвало да е 30 минимални заплати, което при сегашната минимална заплата прави 23 400 лева.
Право да изискат от съда оповестяване във банкрут да имат хора, които шест месеца не могат да заплащат отговорностите си, планува планът. Достъпът до произвеждане по неплатежоспособност би бил прекомерно елементарен, защото срокът от шест месеца за невъзможността да бъдат обслужвани отговорности е прекомерно къс, с цел да се реши дали е налице трайно финансово усложнение, показват от АББ.
Законът да влезе в действие не по-рано от две години след обнародването му в “Държавен вестник ” и след започване на работа на указател по несъстоятелността, упорстват още от АББ. В регистъра би трябвало да бъдат записвани процедурните решения на съдилищата по отношение на оповестяване на банкрут на жители. Законът е напълно нов и изисква спомагателна подготовка, стимулират настояването си от асоциацията на банките. Новата уредба би довела до обилни промени в публичните отношение и би трябвало да има задоволително добра подготовка за използването ѝ, показват от АББ. До внасянето на проектозакон за персоналния банкрут се стигна, защото приемането му е част от уговорките, които би трябвало да осъществим, с цел да получим идващия транш на парите от Европейски Съюз по Плана за възобновяване и резистентност.
Банките се афишират и срещу препоръчаните правила за споразумяване на случаите, при които длъжникът няма задоволително имущество, с цел да заплати разноските по делото и да изплати най-малко 30% от отговорностите си. Проектът планува в тези случаи съдът да открие произвеждане по неплатежоспособност и да го спре за интервал от една година. В този период от година, в случай че длъжникът получи някакво имущество, може да възобнови производството по неплатежоспособност, само че кредиторът няма право да желае това. Слез приключване на тази година съдът може да приключи производството. След това длъжникът би трябвало да чака още пет години, през които може да получи някакво имущество и да изплати част от задълженията си, и едвам по-късно борчовете му ще бъдат опростени.
Ако длъжникът има задоволително имущество, с цел да изплати една трета от задълженията си, ще би трябвало да чака единствено три години преди останалите му отговорности да бъдат опростени. Считаме за голословно в тази ситуация да се ползва по-кратка 3-годишна отминалост, а не общата 5-годишна погасителна отминалост, гласи мнението на АББ.
По време на цялото произвеждане по неплатежоспособност, а и три години откакто задълженията му бъдат опростени, длъжникът не би трябвало да има право да взима нови заеми, гласи мнение на Асоциацията на банките в България. Необходимо е да бъдат планувани и други дисциплиниращи ограничавания, показват от АББ. По време на целия развой по оповестяване в неплатежоспособност длъжникът би трябвало да работи или най-малко интензивно да търси работа, декларират от асоциацията на банките.
В проектозакона е планувано, че от новите правила за банкрут ще могат да се възползват единствено хора, които са добросъвестни. Едно от условията, с цел да се смята, че човек е безкористен е, в случай че е дееспособен, би трябвало да е работил през последните 12 месеца преди да изиска банкрут от съда, в случай че няма основателни аргументи. Не е ясно какво значи “работоспособен ”, показват от АББ. Липсва и условие към самата активност - тя би трябвало да е съобразена със отговорностите на длъжника, тъй като в този къс период от една година той би могъл по документи да си обезпечи някаква работа, в това число на цивилен контракт, със алегоричен приход, което ще бъде задоволително съображение за разкриване произвеждане по неплатежоспособност и погасяване на отговорностите му, показват от АББ. Според банкерите не е ясно и какво съставлява “без основателни аргументи ”, което би основало прекалено много несъгласия в практиката.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ