Мондиализмът – фундаментът на Новия световен ред
Прочутата „ международна интрига “, съществуването на която се пази толкоз гневно, колкото се и отхвърля, си има своята идеология – т.е., система от хрумвания. Като не засягаме деликатния въпрос по отношение на самото съществуване на „ конспирацията “ и какво, в действителност, съставлява тя, дано да се опитаме да обобщим идеологията, върху която се базира допускането за нейното битие.
Самият термин „ нов международен ред “, възприеман като цел на „ международния скрит план “, e нормално неопределено преведен откъс на фразата „ Новус ордо секлорум “ (Novus ordo seclorum) – „ Нов ред на вековете “. Всъщност, тази фраза се употребява с много съмнителна популярност измежду хората, осведомени с историята на Втората международна война – точно „ Нов ред “ е девизът на Хитлер, под който стартира да води войната.
„ Новус ордо секлорум “ (Novus ordo seclorum) ”
Същото изречение е изписано върху противоположната страна на Големия държавен щемпел на Съединени американски щати под изображението на пирамида, на чийто връх е сложено така наречен „ всевиждащо око “ (за разлика от елементарните печати, американския държавен щемпел има две страни). Съвпадението със знаците на масоните е надалеч неслучайно – множеството от „ бащите-основатели “ на Съединени американски щати са членували в разнообразни масонски ложи. Масонството е било на мода из целия Запад в края на ХVІІІ-ти век.
Мондиализмът като основна концепция на бъдещия Нов международен ред съответствува с външната политика на Съединени американски щати – разпространение на американските ползи по целия свят. Оттам и названието му: „ мондо “ или „ мундо “ – свят. Това дава съображение на „ конспиролозите “ да дефинират Щатите като основа и база на „ международния скрит план “.
Мондиализмът или, съгласно другия му сходен термин – глобализмът, допуска, че е притежател на някакви висши хрумвания. Една от тях е „ международната народна власт “, която по хипотеза би трябвало да донесе благополучие и богатство на народите по света. За задачата задачата на новата система е окончателното изтласкване от света на последните останки от досегашните обществени и културни сфери. Те би трябвало да бъдат сменени от униформистки схеми, които не разрешават понятията „ национално “, „ държавно “, „ религиозно “, „ полово “ и други подобни; приема се, че сходни термини внасят разлики сред хората, затова основават спорове сред тях, водещи до войни, гибел, беди и несгоди. Следователно, хората би трябвало да бъдат направени идентични. За задачата ще бъде въведена една-единствена вяра в целия свят, като в този момент съществуващите религии ще бъдат неразрешени, с цел да се избягнат споровете сред хората – това ще засегне изключително християнството.
„ Конспиролозите “ се базират към този момент на съществуващи практики на някои модерни национални държавни управления. Такава е, да вземем за пример, възбраната във Англия за християните да носят кръстчета на работните си места; процедура, напомняща за сходно отношение към християнството по времето на тоталитарните диктатури в Източна Европа.
За да се реализиран такива световни проекти, главният акцент е върху смяната на съзнанието на жителите на планетата. И началото на този развой се поставя в Съединени американски щати. Ето за какво „ конспиролозите “ употребяват още и термина „ американизъм “, когато се базират на това събитие.
По този метод Съединени американски щати се схващат единствено като средство за налагане на идеологията на мондиализма в целия свят – също както преди време Троцки и почитателите му, преди да бъдат спрени от Сталин, са схващали новата Съветска Русия единствено като средство за налагане на комунистическата идеология по целия свят. Също както Троцки излага своята „ благородна “ цел малко и ясно в едно изречение: „ С желязна ръка ще заведем народите при щастието! “, мондиализмът счита, че прави всичко в името на това, хората да бъдат щастливи.
Но, тъй като хората към този момент са най-различни, би трябвало да бъдат „ ощастливявани “ по групи, за които се счита, че правата им по някакъв метод са накърнени. Оттук и теории като „ правата на малцинствата “ (нищо, че демокрацията допуска като висше право това на мнозинството), агресивното налагане на различни форми на светоусещане (различните полови „ идентичности ”) и принуждаване на болшинството да ги приема. Така ще бъде разрушено досегашното „ незаслужено “ общество.
В този метод изцяло се съблюдава фамозната формула на Хърбърт Маркузе от 1960-те „ революционни “ години: „ Ако желаете да разрушите едно общество, накарайте го да одобри естественото за ненормално, а ненормалното – за обикновено. Нататък е елементарно “.
Според мондиализма, тъкмо както и в разбиранията на класическия марксизъм, всички общества и цивилизации до момента са били единствено преходни стадии към новото, планетарно общество, където всички хора ще са равни, с изцяло задоволени материални ползи и щастливи от метода си на живот. Разликата е единствено в това, че марксизмът наричаше новото общество „ комунизъм “, а мондиализмът – „ демократична народна власт “.
Една от най-известните платформи на мондиализма е фамозната книга на американския политолог Франсис Фукуяма „ Краят на историята “, където, най-общо, се твърди, че точно демократичната народна власт съставлява върхът на човешката цивилизация и остава единствено тя да бъде наложена върху цялата планета, да се построи допустимо най-справедливото, световно, общество – с цел да пристигна и съответният „ завършек на историята “.
Най-уязвимото място във философията на мондиализма е точно самочувствието му, че е връх на човешката цивилизация. Не бива, въпреки всичко, да забравяме, че с изключение на комунизма и нацизма през ХХ-ти век, в действителност всяко едно общество в хода историята е считало себе си за най-справедливия връх на цивилизацията. Та нали в Съединени американски щати и Южна Америка е имало плебеи доникъде на ХІХ-ти век, без притежателите им да са страдали от скрупули на съвестта. Дори Аристотел е считал, че без плебеи обществото не може да съществува.
В края на краищата, робите преди 2 хиляди години са били принуждавани принудително да работят – против което са получавали храна и заслон. Днешните наемни служащи в очертаващото се общество на мондиализма работят непринудено – против което получават пари, с които пък си обезпечават храна и заслон.
Дали разликата е доста огромна?
