Причини и факти за агресията в нашето съвремие
Проблемът за експанзията е доста настоящ и важен в днешното съвремие. Много оспорвана може да бъде естествената специфичност на агресивността – дали тя е вродено или добито свойство на всеки обособен човек.
Неразрешените несъгласия, класовото разслоение, безработицата, бедността и престъпността, утвърждават експанзията като причинност в връзките сред хората.
Човекът по темперамент и природа е податлив към нападателно държание. Няма друго гръбначно животно, което да убива и изтезава себеподобните си по този начин поредно и безсмислено. Социалните психолози дефинират агресивното деяние като съзнателно и предумишлено държание, целящо да навреди и аргументи физическа или психическа болежка от страна на един субект към различен.
Едно от местата, в които експанзията се следи, че се развива най-често е учебното заведение. Вече не можем да забележим такова, в което да няма нападателни прояви сред децата. Например, в учебно заведение всеки ден виждаме двама или повече възпитаници да се ругаят или бият между тях. Учителите се пробват да ги успокояват, само че в множеството случаи не съумяват, тъй като учениците желаят умишлено да се наранят един другиго, по една или друга причина.
Медиите също способстват за агресивното държание на младежите и са основните отговорници за неприятното психическо положение на децата и юношите. Всеки ден виждаме по новините произшествия, убийства, обири и други сходни. Дори се излъчват и специфични телевизионни стратегии за пердах, където мъже и дами се борят без никакви правила и до проливане на кръв. Тези излъчвания повреждат всички показа за положителното държание, вежливостта и възпитанието, вредят съществено на младите и унищожават техните контакти и другарства.
Друг фактор за неприятното държание и появяването на експанзия у децата и младежите е домашното принуждение. Домът е фамилната среда и конюнктура, в която детето израства, укрепва физически и се образува като персона. Когато детето види татко си да удря майка му или в случай че някой от двамата му родители го бие редовно, то стартира да таи в себе си наслоената експанзия и когато нещо го ядоса или си спомни за нанесения му побой, това отприщва таеното в него. В подобен случай то може да изиска да нарани всеки, подразнил го, даже и с нещо малко.
Можем да дадем още доста образци за нападателно държание, което срещаме всекидневно и на всички места към нас – на автобусната спирка, на футболен мач, от време на време даже и в лицето на приятелите си. В днешното съвремие е огромна необичайност да срещнем неагресивен човек. Много хора считат, че да си нападателен значи да си мощен. Ако човек има потребност да кара другите да се усещат зле, с цел да се счита за мощен това значи, че нещо не е наред. Ако имаме надзор над себе си, в случай че умеем да се оправяме с проблемите си и знаем какво желаеме от живота, няма да ни е належащо да се потвърждаваме по примитивния път на насилието. И назад – когато усещаме, че изпускаме нещата от надзор, не сме уверени в себе си и страдаме от комплексите си, агресивното ни държание ни основава лъжливото възприятие, че владеем ситуацията и хората към нас.
Чрез експанзията демонстрираме, че ни е боязън да не сме ние на мястото на жертвата – по тази причина посягаме първи, да не сме отхвърлени – по тази причина отхвърляме ние, боязън ни е да се надигнем против страховете си, по тази причина се затваряме в бодлива обвивка и се опитваме да ги създадем нечии други страхове. Да подадем ръка на по-слабите, на изолираните и на обижданите, да бъдем толерантни, вместо да сме насилници – ето това е силата. Да се оправяме с проблемите и комплексите си, даже да желаяме помощ от близките – това също е мощ. Но да се заяждаме с някого, тъй като на нас ни е погрешно и тъй като имаме проблеми – това към този момент е уязвимост. Не бива да гледаме всичко безучастно и да се опасяваме да подадем ръка, тъй като по този метод, ние ставаме съучастници.
