Призоваваме българските власти да не изказват съболезнования на Путин и

„ Призоваваме българските управляващи да не изричат съболезнования на Путин и формалните съветски управляващи поради терористичния акт в Москва. “ Така стартира декларацията на Атлантическия съвет на България във връзка кървавия атентата край съветската столица, при който починаха, по последни данни, над 130 души, а ранените също са стотици. Много от тях сега се борят за живота си. Това е декларация на неправителствена организация, претендираща, че изповядва „ демократични “ полезности, само че която от всичко е подготвена да прави политика не на база правила, а водена от злоба и последна русофобия. Да не изброяваме държавните управления и държавните ръководители, изказали съболезнования на съветските управляващи във връзка нещастието. Впечатляващото в тази ситуация е напълно друго. Че нашите атлантици работят първосигнално. Те са като кучето на Павлов. Чуят ли думи като  " Москва ", " Русия ", " Кремъл "  лампичката на омразата автоматизирано им светва и стартира тирада на омразата, която, съгласно личните им евроатлантически полезности, би трябвало да попадне под ударите на закона. За родните атлантици няма радост, горест или тъга, няма всемирен полезности. Най-голямата полезност за тях е приемането ни в НАТО. На 29 март ще се навършат тъкмо 20 години от този акт. Интересно по какъв начин още не са предложили  датата за народен празник.

Една от аргументите за бедите, които постоянно сполетяват нацията ни, даже и през днешния ден, е, че българинът има къса памет. Вече малко на брой си спомнят, множеството комфортно не помнят, че България изиска да стане член на пакта по време на служебното държавно управление на Стефан Софиянски, назначено от тогавашния син президент Петър Стоянов. В отсъствието на парламент и без референдум, без допитване до народа. Сега това минава за народна власт, а Петър Стоянов с трогване си спомня по какъв начин търсили специфична пишеща машина, с цел да напишат молбата, а тогавашният американски президент Бил Клинтън дори се учудил, че България желае да влиза в Алианса. Мили мемоари, по какъв начин да не се просълзи човек!  Дори някогашният ни президент, незабравил остарялото си амплоа на бракоразводен юрист, вкара термина за „ цивилизационния избор “, който направила България, каквото и да значи това.

Две организации през днешния ден - „ Атлантически съвет на България “ и Съюз на офицерите от запаса (СОР) „ Атлантик “ се карат кой повече обича НАТО и кой е по- правилен на атлантическите хрумвания. Спорят кой е достоверният изразител на „ правата религия “ и чии заслуги са по-големи, с цел да „ огрява “ атлантическото слънце родната земя. И на тази основа, типично по нашенски, не могат да се схванат. Но има нещо в предишното им славно, което ги сплотява. Всички са руски ученици, учили и приключили в Съюз на съветските социалистически републики. Всички са някогашни комунисти, някои от тях и партийни секретари. Преди 10 ноември седяха от едната страна на софрата, където имаше социалистическо обилие. След 10 ноември изкусно се трансферираха от другата страна на масата, отрупана с демократични благини. Голяма работа е школата на Българска комунистическа партия,ей!  Не си мислете, че тази промяна е станала  постепенно и трудно. Чрез преосмисляне на публичните полезности, посредством нравствен катарзис. Не, при някои стана безусловно за една нощ. Просто си легнаха като комунисти и се разсъниха демократи.

И по този начин, кои са тези „ знакови “ персони?

Да стартираме с най-старшия атлантик - министъра на защитата Тодор Тагарев, съосновател на СОР „ Атлантик “. Човекът, който няма покой и сърцето му непрекъснато бие с пулса на НАТО и изключително на Украйна. Е, в случай че му остане време, мисли и за Българската войска.

Тагарев е някогашен член на Българска комунистическа партия. Преди 10 ноември пази дисертация във Военно-въздушната инженерна академия „ Н.Е. Жуковски “ в Москва.

Генерал-майор Съби Събев, по прякор „ Съби сабята “ - член на управителния съвет на СОР „ Атлантик “, членувал е и в Атлантическия съвет. Бивш болшевик. Учил е във Военна академия „ Юрий Гагарин “ в Монино, Съюз на съветските социалистически републики.

Капитан I сан о.р. Васил Данов от Атлантическия съвет. Най-яростният и най-пламенният герой и като истински Матросов на атлантическата амбразура неуморно клейми Путин. Завършил е Лвовското висше военно-политическо училище(ЛВВПУ ) в Съюз на съветските социалистически републики, компетентност военна публицистика. Още тук като курсант, по негово предпочитание, в далечна Украйна, която тогава е била съветска социалистическа република (УССР), го одобряват в редовете на Българска комунистическа партия.

В листата на членовете на съвета напълно непретенциозно е маркирано, че Данов е „ боен журналист, медиен специалист “. Тъй като дипломата му от военно-политическото учебно заведение е с цялостен отличен, приключва със златен орден, името му е гравирано на мраморната стена с първенците от всеки випуск на учебното заведение. Негови сътрудници настояват, че тогава четял доста класиците и знаел цели страници наизуст от трудовете на Маркс, Енгелс и Ленин. Като офицер служи във флота. Бил е колективен партиен отговорник на Щаба на Военноморски сили,както и комсомолски секретар на дивизион „ тралчици “.  По-късно като морски офицер става основен редактор на комунистическия печатен орган на военния ни флот  в. „ Димитровска вахта “. Служи и във Военно издателство. Говори се, че там е бил и партиен секретар, даже и малко след измененията на 10 ноември. Някои настояват, че са го виждали по какъв начин в униформа разлепва предизборни плакати на Стефан Продев в издателството за първите избори на Българска комунистическа партия след измененията, когато партията още не се бе преименувала на Българска социалистическа партия.

Като граждански към този момент, само че пенсионер, е бил и началник в Държавна организация за бежанците. Назначен от тогавашното държавно управление на Пламен Орешарски. Когато стартират митингите против кабинета „ Орешарски “, Васил Данов интензивно се включва в тях. Репортер от национална телевизия го пита късно вечерта за какво е на площада, а той, загърнат с националното знаме,  дава отговор: „ Дошъл съм тук, с цел да свалим това държавно управление, нелегално узурпирало властта. “, макар, че в този миг Данов работи точно за " това държавно управление. "

Полковник  от запаса Иван Сотиров - съосновател на Атлантическия клуб, който и до през днешния ден е от най-доверените хора на Соломон Паси. Сотиров той е приключил ЛВВПУ в Съюз на съветските социалистически републики, компетентност военна публицистика, с цялостен отличен. Златен медалист от първия випуск българи на военно-политическото учебно заведение.  И неговото име краси стената „ наша горделивост “ в учебното заведение. Като млад офицер служи във в. “Народна войска “. Негови сътрудници приказват, че на бюрото си поставил лист с генерали, които имат щерки за женене. И постигнал задачата си. Запознава се с дъщерята на най-младия партизанин от бригада „ Чавдар “, и основават семейство. А тогава Чавдарци управляваха страната. После служи в Главното политическо ръководство на армията, там е бил и партиен секретар.

Иван Сотиров постоянно идвал да изпитва някогашните си сътрудници от вестника дали са научили напътствията на партията за промени в армията. След 10 ноември се уволнява и отдава сили и сила на атлантизма у нас. Усилено оказва помощ на Соломон Паси в организаторската му активност към основаването на Атлантическия клуб. После, когато Паси става външен министър, го прави шеф на политическия си кабинет, а след това, преди да напусне поста, го урежда за консул в Чикаго. И една любопитна, само че показателна детайлност. У нас се организира младежка конференция на НАТО. Синът на Иван Сотиров, още младеж, е включен също. Момчето се изрича и предлага на Партийния дом вместо петолъчката на Българска комунистическа партия, тогава още не беше свалена, да грее звездата на НАТО. Това е ситуацията.

Подполковник  от запаса Максим Минчев (вече мъртвец ), някогашен началник на Българска телеграфна агенция. И той е ученик на Лвовското висше военно-политическо учебно заведение в Съюз на съветските социалистически републики, компетентност военна публицистика. Разбира се и бивш член на Българска комунистическа партия. След 1989-а година работи в българската редакция на радио " Свободна Европа ". Той е типичен образец за превербовка от комунистическите служби към западните и за метода по който се извърши прехода в България. Заради заслугите му към основаването на Атлантическия клуб, когато Национална движение „Симеон Втори" взима властта, с помощта на Паси оглавява Българската телеграфна организация до гибелта си, трансформирайки стогодишната институция в нещо като частен уебсайт с държавно финансиране за милиони.

Подполковник о.р. Любомир Денов - някогашен публицист от „ 24 часа “. И той е възпитаник  на ЛВВПУ в Съюз на съветските социалистически републики, компетентност военна публицистика. Служи в тогавашния в. „ Народна войска “. Там дълго време е началник на отдел „ Партийно-политическа работа “ във вестника. Разправят, че на планьорките  обичал постоянно да споделя: „ Позвъни ми полковник Страхил Свиленски (бащата на настоящия народен представител от Българска социалистическа партия Георги Свиленски - б.а.) от Главното политическо ръководство на армията и желае да създадем това и това… “ Малко след 10 ноември даже предложил взаимни изявления на „ Народна войска “ и в. „ Демокрация “. Бил е партиен секретар на комунистическия армейски официоз. Стари комунисти настояват, че един път на годишно отчетно- изборно заседание на първичната партийна организация на редакцията не го преизбрали за партиен секретар и след събранието той се разстроил много и обезверено споделил на сътрудници: „ Как ще се прибера в този момент у дома и по какъв начин ще кажа на майка и баща, че към този момент не съм партиен секретар. “ След като се уволнява, работи  като публицист в „ 24 часа “, Сега е в „ Българска войска “ като граждански публицист и постоянно прави изявленията със Соломон Паси.

Мнозина от тези хора се срамят да кажат какво тъкмо са учили и какво са приключили. Срамуват се от конюнктурни съображения и лъжат. Пишат в биографиите си, че са приключили Лвовски културен институт, а подобен просто няма. Но скрито никой от тях не се отхвърли и не хвърли руската си тапия. Ето това е ситуацията с българските атлантици. Такива типажи като че ли се вместват идеално в печалното изречение на американския президент Рузвелт, произнесено през 1939 година във връзка никарагуанския диктатор  Сомоса: " Той може да е кучи наследник, само че е наш кучи наследник. "