Може да не ви се вярва, но е истина: Така изглежда майката в очите на децата си
Признавам, тази тематика не е измислена от мен. Намерих я, до момента в който прелиствах уеб страниците, които описват за човешките връзки – за любовта, за нежността, за грижата към околните. А тя ни е толкоз близка – любовта на децата към майките им, онази странна и толкоз значима обич, без която не могат. Поисках да ви опиша историята на американката Бриджит Уайт, тъй като помня по какъв начин моя пораснал наследник (на към 25) един път ми показа личното си изобретение – знаеш ли, мамо, най-ценното в живота ми е твоята безусловна обич! За нея става дума в тази история – и за това, по какъв начин майките наподобяват в очите на своите чеда.
„ Веднъж преглеждах фотосите в телефона си и видях ТОВА, – написа в блога си Бриджит Уайт, майка на две дребни деца. Направо се шокирах.
Кой е посмял да направи тази ужасна фотография без да знам?
Усещам по какъв начин ме залива злоба и омерзение към самата себе си, сълзи избликват в очите ми – излегнала съм се на плажа и ясно се виждат наедрелите ми форми. Тъкмо протягам ръка към копчето delete и в стаята влиза синът ми.
— Знаеш ли от кое място се е появила тази фотография в телефона ми? Лицето му се озарява от усмивка. — Аз те снимах, мамо! Не помниш ли, когато ходихме на плаж? Ти беше толкоз красива, не можах да се удържа.
— Добре е да питаш, преди да снимаш с моя телефон, — споделям му.
— Зная, маме, само че въпреки всичко, погледни какъв брой си симпатична тук!
Гледам отново фотографията и се пробвам да видя това, което вижда той, да погледна себе си с очите на детето.
Идва щерка ми, също гледа фотографията и се усмихва: „ Това е напряко като картичка, мамо! Страхотна си. Много ми харесва! ”
Дишам надълбоко.
Да, моят главен принцип е да виждам единствено минусите си. Правим това автоматизирано. Като виждам още веднъж, стартирам да виждам малко повече. Ето ги моите цялостни бедра със следи от целулит – незабавно се хвърлят в очи. Но в този момент виждам и една просто изтощена мама – няколко часа е била на крайник, обикаляйки езерото и покрайнините с децата и най-сетне е полегнала на брега, разперила ръце, любува се на почивката си.
Моите цялостни ръце – това са мамините ръце, които без отмалялост пренасяха дребните над горещите камъни и пясък, с цел да не опарят крачетата си.
Както и по-рано, виждам едра жена в черен бански – презрян опит да прикрие непотребното тегло. Но пред мен на фотографията е и една смела мама, която пътешества с обичаните си деца и дружно с тях открива света.
Като доста дами, аз цялостен живот повеждам борба с непотребните килограми. Не мога да се отърва от това. Сега дори тежа повече, в сравнение с по всяко време в последните 10 години. Но не желая повече да унищожавам живота си поради пълнотата. Нося рокли без ръкави и отворени деколтета, тичам и играя с децата си и дори от време на време се усещам привлекателна. Да, в действителност привлекателна. Или съвсем.
Може би това е поради възрастта?
Или тъй като се постанова да мисля за по-важни неща от външността си? А може би повода е, че децата ми ме гледат с такова боготворене? Вече не изпитвам злоба към тялото си. Това не значи, че съм решила да изоставя опитите да се занимавам със спорт и да се грижа за здравето си. Ще продължа, тъй като желая да пребивавам дълго и щастливо. И въпреки всичко в този момент най-важното за мен е да се науча да обичам тялото си, каквото е. Искам да виждам на себе си с очите на моите деца.
Благодаря ви, деца “.
Този пост провокира в обществените мрежи голям брой отзиви. Дали когато сме с децата си, се усещаме красиви? Сутрин се будим надалеч не най-прекрасния си тип – рошава коса, тъмни кръгове под очите, само че децата не виждат това. Те като че ли виждат през фасадата, виждат същността, а не обвивката. Детето чува нашия инфекциозен смях, вижда по какъв начин блестят очите ни, чува радостните песни, които му пеем, усеща топлината ни, насладата, желанието да играем с него. Можем ли да не се усещаме най-красивите на света, когато щом ни видят, те тичат отсреща ни с всички сили, с цел да ни прегърнат?
Е, намират се и мнения, че видите ли, тази майка малко се грижи за външния си тип, че парадира с него, с цел да качи самочувствието си. Че в действителност не прави задоволително, с цел да наподобява добре и рискува след някоя и друга година децата към този момент да не я харесват такава, дебела. Други пък напомнят, че надалеч не всички хора могат да бъдат слаби като манекенки, че това е въпрос на ген, на стрес, на доста други странични фактори. И че за всяко дете неговата майка е най – най-красива, най-хубава, най-умна, най-сръчна… а в действителност, най-обичаща. Онази, която подарява безусловна и безконечна обич.
Приятелки, а не е ли най-добре да престанем да се взираме в минусите – всички си знаем, че ги имаме, че няма идеални хора? Да спрем за момент да се мръщим пред огледалото и да си отговорим на въпроса кое е по-ценно за нашите деца – да имат майки с съвършени ограничения или майки, които ги обгръщат с топлота и обич?
Наистина, дано погледнем себе си с очите на децата! Вие по какъв начин мислите?
Инфо: anna
