Доживотен затвор за пастрок, удушил бременно момиче и захвърлил тялото му в кладенец
Присъда " пожизнен затвор " бе наложена на пастрок, който удушил и захвърлил в бунар тялото на бременната си доведена щерка. Решението е на Бургаския апелативен съд, който удостоверява решението на сътрудниците си от първа инстанция Окръжен съд-Ямбол.
Наказанието не е дефинитивно. То може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в 15-дневен период.
Престъплението е осъществено на 12.08.2021 година в с. Недялско, общ. Стралджа, област Ямбол. Подсъдимият Йовчо С. съзнателно умъртвил бременната 17-годишна Мария Х., негова доведена щерка, посредством удушаване, като действието е осъществено по изключително непосилен метод за убитата и с особена свирепост. Съдът е постановил присъдата да се бъде изтърпяна при първичен „ специфичен “ режим. Подсъдимият Йовчо С. е наказан да заплати на фамилията на умряла Мария Х. общо 270 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, оповестяват от прокуратурата.
Първоинстанционната присъда е обжалвана пред въззивната инстанция от упълномощения бранител на подсъдимия. В правосъдно съвещание пред апелативния съд отбраната е изложила изказвания, че липсват директни доказателства за авторството на инкриминираното действие, направено е искане за анулация на неоправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде приет за почтен и оневинен. Представителят на Апелативна прокуратура е декларирал мнение за неоснователност на жалбата и е пледирал за потвърждаване на наказването, като обективно обусловено и заслужено. В персоналната си отбрана пред съда подсъдимият Йовчо С. е изтъкнал, че не е направил действието, за което е упрекнат и е претендирал за провеждането на ново следствие, с оглед откриване създателя на закононарушението и лицата, които са го набедили.
След цялостна инспекция на обжалвания правосъден акт, разискване доводите на страните и обстоен разбор на събраните по делото доказателства Апелативен съд – Бургас е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна.
При извършеното пред въззивния съд правосъдно разследване е бил осъществен разпит на посочен от отбраната очевидец, изслушани са били и обясненията на подсъдимия, в това число във връзка предявените му материални доказателства по делото, признати са били и нови писмени доказателства. Апелативните съдии са приели, че тези осведомителни източници безапелационно препотвърждават констатациите, направени от първата инстанция във връзка с значимите за процеса обстоятелства и условия.
Основавайки се на доказателствената наличност, въззивният съд е приел, че по безапелационен и безспорен метод е потвърдено, че подсъдимият е създател на действието.
В акта си апелативните съдии са разискали изказванията на отбраната, че първоинстанционната присъда почива на догатки, защото по делото липсват директни доказателства, а наличните косвени такива не удовлетворяват критерия на член 303, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс и са ги намерили за неоснователни.
Въззивният състав е показал, че активността на съда по събиране, на доказателствата по делото е била затруднена от неналичието на директни първоначални доказателства по отношение на основния факт в процеса - присъединяване на подсъдимия в инкриминираното действие. „ Отсъствието на директни доказателства обаче не е довело до осъждането му на база съмнение, защото съпричастността му към осъщественото ликвидиране се явява потвърдена на основата на наличните по делото косвени доказателства, формиращи единна и неделима верига, при съществуването на която различен извод за авторството, отвън изведения подобен - че подсъдимият Йовчо С. е създател на действието, не може да бъде изработен “, е безапелационният извод на апелативния съд.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния темперамент на действието. Механизмът на причиняване на уврежданията по тялото на потърпевшата и употребяваните от него средства ясно демонстрират, че същият освен е предвиждал общественоопасните последствия, само че и е желал тяхното настъпване.
„ Нещо повече, осъществените в поредност дейности от подсъдимия и техния темперамент демонстрират, че той не просто е желал да убие потърпевшата, а да й аргументи страдалчество. Същият е имал съзнанието, че работи с особена свирепост, както и че умъртвява потърпевшото лице по изключително непосилен метод, т. е. квалифициращите признаци на действието са обхванати от умисъла на дееца. Умъртвявайки жертвата-доведената си щерка подсъдимият е бил наясно и с това, че момичето е бременно “, написа в акта на въззивната инстанция.
Съдът е намерил за вярна преценката на окръжните съдии, че държанието на подсъдимия, обхващащо от една страна метода и употребяваните средства за нанасяне удари по тялото на потърпевшата и от друга – субективното му отношение към нея, разкриват демонстрация на особена свирепост.
Отчетено е и държанието на подсъдимия след закононарушението, разкриващо самообладание и овладяност на реакциите му – увиване на тялото на мъртвото момиче в чаршафа от спалнята, изнасянето му от къщата и захвърлянето му в зарязан бунар на прилежащ двор. Посочените дейности ясно демонстрират, че след действието подсъдимият е показал успокоение, пробвайки се да заличи следите от закононарушението и да осуети неговото откриване, се споделя в решението на въззивния съд.
Решението предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесетдневен период от съобщаването му на страните.
Наказанието не е дефинитивно. То може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в 15-дневен период.
Престъплението е осъществено на 12.08.2021 година в с. Недялско, общ. Стралджа, област Ямбол. Подсъдимият Йовчо С. съзнателно умъртвил бременната 17-годишна Мария Х., негова доведена щерка, посредством удушаване, като действието е осъществено по изключително непосилен метод за убитата и с особена свирепост. Съдът е постановил присъдата да се бъде изтърпяна при първичен „ специфичен “ режим. Подсъдимият Йовчо С. е наказан да заплати на фамилията на умряла Мария Х. общо 270 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, оповестяват от прокуратурата.
Първоинстанционната присъда е обжалвана пред въззивната инстанция от упълномощения бранител на подсъдимия. В правосъдно съвещание пред апелативния съд отбраната е изложила изказвания, че липсват директни доказателства за авторството на инкриминираното действие, направено е искане за анулация на неоправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде приет за почтен и оневинен. Представителят на Апелативна прокуратура е декларирал мнение за неоснователност на жалбата и е пледирал за потвърждаване на наказването, като обективно обусловено и заслужено. В персоналната си отбрана пред съда подсъдимият Йовчо С. е изтъкнал, че не е направил действието, за което е упрекнат и е претендирал за провеждането на ново следствие, с оглед откриване създателя на закононарушението и лицата, които са го набедили.
След цялостна инспекция на обжалвания правосъден акт, разискване доводите на страните и обстоен разбор на събраните по делото доказателства Апелативен съд – Бургас е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна.
При извършеното пред въззивния съд правосъдно разследване е бил осъществен разпит на посочен от отбраната очевидец, изслушани са били и обясненията на подсъдимия, в това число във връзка предявените му материални доказателства по делото, признати са били и нови писмени доказателства. Апелативните съдии са приели, че тези осведомителни източници безапелационно препотвърждават констатациите, направени от първата инстанция във връзка с значимите за процеса обстоятелства и условия.
Основавайки се на доказателствената наличност, въззивният съд е приел, че по безапелационен и безспорен метод е потвърдено, че подсъдимият е създател на действието.
В акта си апелативните съдии са разискали изказванията на отбраната, че първоинстанционната присъда почива на догатки, защото по делото липсват директни доказателства, а наличните косвени такива не удовлетворяват критерия на член 303, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс и са ги намерили за неоснователни.
Въззивният състав е показал, че активността на съда по събиране, на доказателствата по делото е била затруднена от неналичието на директни първоначални доказателства по отношение на основния факт в процеса - присъединяване на подсъдимия в инкриминираното действие. „ Отсъствието на директни доказателства обаче не е довело до осъждането му на база съмнение, защото съпричастността му към осъщественото ликвидиране се явява потвърдена на основата на наличните по делото косвени доказателства, формиращи единна и неделима верига, при съществуването на която различен извод за авторството, отвън изведения подобен - че подсъдимият Йовчо С. е създател на действието, не може да бъде изработен “, е безапелационният извод на апелативния съд.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния темперамент на действието. Механизмът на причиняване на уврежданията по тялото на потърпевшата и употребяваните от него средства ясно демонстрират, че същият освен е предвиждал общественоопасните последствия, само че и е желал тяхното настъпване.
„ Нещо повече, осъществените в поредност дейности от подсъдимия и техния темперамент демонстрират, че той не просто е желал да убие потърпевшата, а да й аргументи страдалчество. Същият е имал съзнанието, че работи с особена свирепост, както и че умъртвява потърпевшото лице по изключително непосилен метод, т. е. квалифициращите признаци на действието са обхванати от умисъла на дееца. Умъртвявайки жертвата-доведената си щерка подсъдимият е бил наясно и с това, че момичето е бременно “, написа в акта на въззивната инстанция.
Съдът е намерил за вярна преценката на окръжните съдии, че държанието на подсъдимия, обхващащо от една страна метода и употребяваните средства за нанасяне удари по тялото на потърпевшата и от друга – субективното му отношение към нея, разкриват демонстрация на особена свирепост.
Отчетено е и държанието на подсъдимия след закононарушението, разкриващо самообладание и овладяност на реакциите му – увиване на тялото на мъртвото момиче в чаршафа от спалнята, изнасянето му от къщата и захвърлянето му в зарязан бунар на прилежащ двор. Посочените дейности ясно демонстрират, че след действието подсъдимият е показал успокоение, пробвайки се да заличи следите от закононарушението и да осуети неговото откриване, се споделя в решението на въззивния съд.
Решението предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесетдневен период от съобщаването му на страните.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ