Като няма чудовища, няма и герои - ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ
ПРИПИСКА ЗА НЕВЪЗМОЖНИЯ ЕПОС
Във всички антични епоси има един мощен зложелател, с който се бориш – Небесния бик и Гилгамеш, чудовището Грендел, майка му и най-после Дракона, ранил смъртоносно към този момент остарелия Беуолф, всички чудовища, бикове и прочие в „ Метаморфозите “ на Овидий, циклопът в „ Одисей “ и пр.
В днешните романи тези чудовища са изчезнали, отишли са си с героите.
Като няма чудовища, няма и герои.
Чудовище обаче има, има едно страшилище, което чака всеки.
Смъртта, ще кажате, да, да, гибелта му е сестра, само че старостта е чудовището.
Това е същинска (и обречена) борба, без искра, без фойерверки, без мечове с вградения зъб на свети Петър, без вълшебни брони и непредвидени помощници, без вяра, че артисти песни за тебе ще пеят, без ритуали…
Епическа борба без епос.
Дълги самотни маневри, изчакване, по-скоро окопна война, престараване, прикриване, прибежки, дебнене на бойното поле „ сред часовника и леглото “, както се споделяше един от предсмъртните автопортрети на остарелия Мунк.
Между часовника и леглото.
Кой ще възпее такава гибел и такава напреднала възраст.
Из „ Времеубежище “
