Милена Мутафчиева: Бежанците от война развиват много по-често постравматичен стрес
" Прилагахме стабилизираща стратегия, която да минимизира резултата от постравматичния стрес при бежанците , като анализът сочи, че подобен стрес се отключва доста по-често при бягащи от войната , като вероятността от развиването на стрес е доста по-голяма при децата ", сподели пред БНР доцент Милена Мутафчиева .
Тя е един от създателите на интернационално изследване по тематиката за въздействието върху прогонените от войната фамилии, които търсят леговище. По него са работили специалисти от България, Германия и Финландия като част от европейски план. Работата по изследването е обхващала майки и деца от бежански центрове от трите страни.
Проучването е било на турско-сирийската граница , където сирийци напущат страната си, прогонени от войната.
" Нашето изследване сподели, че има резултат от такива краткосрочни стабилизиращи стратегии, като те се прилагт сега, в който бежанците бъдат разположени някъде най-малко за две седмици ", разясни още доцент Мутафчиева.
" Тези хора си наподобяват по това, че са претърпели трамва - от събитие, застращаващо живота им.
По-голямата част от бежанците от Украйна за момента нямат някакви психологични проблеми като посттравматично стресово разстройство. По-голямата част от страдат от постравматичен стрес , което е здравият отговор на контузията.
На по-голямата част от тях обаче им следва в годините напред е интеграция , който е ужасяващо дълъг интервал.
За тях е значимо в този момент на този стадий ние тук в България да им осигурим някаква форма на сигурност - послон и храна, работа със експерти на идващ стадий - посредством разнообразни стабилизиращи стратегии, а едвам на трети стадий - същинска същинска психотерапия.
На последната степен това е интеграцията - това важи и за възрастните, и за децата ", разясни още в " Хоризонт до обед " психологът доцент Мутафчиева.
По думите и преди всичко се стабилизират родителите , а чак по-късно родителите.
" Работи се психотерапевтично с децата едвам по-късно, когато родителите към този момент са постоянни, тъй като децата са по-гъвкави, би трябвало да им се споделя истината, за всичко, каквото и да се случва. За да не се подкопава доверието.
Казва се истината, само че без драмитични детайлности, добродушно, значително, с цел да не усетят те безпомощтността на родителите ", даде съвет експертът.
Според нея сега децата и дамите изпитват за момента доста ненавист и боязън, виновността идва на по-късен стадий. Затова родителите би трябвало да реагират умерено и с пояснения за военните дейности. " Тази ненавист ги държи мобилизиранив момента... ", сподели още доцент Мутафчиева.
Още по тематиката в звуковия файл.
Тя е един от създателите на интернационално изследване по тематиката за въздействието върху прогонените от войната фамилии, които търсят леговище. По него са работили специалисти от България, Германия и Финландия като част от европейски план. Работата по изследването е обхващала майки и деца от бежански центрове от трите страни.
Проучването е било на турско-сирийската граница , където сирийци напущат страната си, прогонени от войната.
" Нашето изследване сподели, че има резултат от такива краткосрочни стабилизиращи стратегии, като те се прилагт сега, в който бежанците бъдат разположени някъде най-малко за две седмици ", разясни още доцент Мутафчиева.
" Тези хора си наподобяват по това, че са претърпели трамва - от събитие, застращаващо живота им.
По-голямата част от бежанците от Украйна за момента нямат някакви психологични проблеми като посттравматично стресово разстройство. По-голямата част от страдат от постравматичен стрес , което е здравият отговор на контузията.
На по-голямата част от тях обаче им следва в годините напред е интеграция , който е ужасяващо дълъг интервал.
За тях е значимо в този момент на този стадий ние тук в България да им осигурим някаква форма на сигурност - послон и храна, работа със експерти на идващ стадий - посредством разнообразни стабилизиращи стратегии, а едвам на трети стадий - същинска същинска психотерапия.
На последната степен това е интеграцията - това важи и за възрастните, и за децата ", разясни още в " Хоризонт до обед " психологът доцент Мутафчиева.
По думите и преди всичко се стабилизират родителите , а чак по-късно родителите.
" Работи се психотерапевтично с децата едвам по-късно, когато родителите към този момент са постоянни, тъй като децата са по-гъвкави, би трябвало да им се споделя истината, за всичко, каквото и да се случва. За да не се подкопава доверието.
Казва се истината, само че без драмитични детайлности, добродушно, значително, с цел да не усетят те безпомощтността на родителите ", даде съвет експертът.
Според нея сега децата и дамите изпитват за момента доста ненавист и боязън, виновността идва на по-късен стадий. Затова родителите би трябвало да реагират умерено и с пояснения за военните дейности. " Тази ненавист ги държи мобилизиранив момента... ", сподели още доцент Мутафчиева.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ