Русокастро: Изцяло разкрит е укрепеният проход
Приключиха изследванията за 2022 година на средновековния град Русокастро. В продължение на повече от месец Бургаските археолози проучваха уникален в България, най-малко до момента, архитектурен монумент – укрепен проход, завършващ с монументална кула-кладенец. Подобни са открити при царската столица Царевец във Велико Търново и при средновековния Червен, само че при Русокастро в средата на прохода е построена спомагателна бойна кула, което го прави напълно друг от останалите сходни уреди.
Проходът е дълъг близо 90 м. и необятен от 3 до 7 м. Той е ситуиран сред две крепостни стени, необятни по 2.2 м. Западната стена е непокътната на височина до 4 м., само че източната е доста зле съхранена – върху част от нея са излети бетонни основи за каменотрошачка, която е добивала чакъла за пистите на военното летище в Равнец през 60-те години на ХХ в. За тази каменотрошачка е взривяван и скалния рид, върху който е издигнат средновековния град, тъй че и част от северната крепостна стена на града също е взривена.
В средата на прохода е построена огромна бойна кула с правоъгълен проект, дълга 4 и необятна 2.5 м. От тази кула на юг проходът се стеснява до 3 м. широчина. Стените му свършват в равнинната част до Русокастренска река, с голяма кула-кладенец. Стените й са необятни по 3 м. Самата кула е триъгълна, с публикуван изострен борд, опиращ в шосето с. Русокастро – с. Желязово. Вътре в нея е иззидан огромен бунар, изследван на дълбочина до 4 м. Стените му са от големи квадри, достигащи 1.2 м. дължина. Стъпалата към кладенеца са от цели каменни блокове, и са 8 на брой.
Категорично е открито, че проходът с кулата-кладенец е построена през втората четвърт наXIIIв., по времето на българския цар Иван АсенIIи неговите първи наследници. Към края на века западната стена на прохода е ремонтирана в един пай сектор.
Стените на прохода прерязват незнайна до момента постройка отVIв.
Предвид блестящите резултати от изследването, се възнамерява планиране на консервационно-реставрационни работи от страна на Община Камено.
Проходът е дълъг близо 90 м. и необятен от 3 до 7 м. Той е ситуиран сред две крепостни стени, необятни по 2.2 м. Западната стена е непокътната на височина до 4 м., само че източната е доста зле съхранена – върху част от нея са излети бетонни основи за каменотрошачка, която е добивала чакъла за пистите на военното летище в Равнец през 60-те години на ХХ в. За тази каменотрошачка е взривяван и скалния рид, върху който е издигнат средновековния град, тъй че и част от северната крепостна стена на града също е взривена.
В средата на прохода е построена огромна бойна кула с правоъгълен проект, дълга 4 и необятна 2.5 м. От тази кула на юг проходът се стеснява до 3 м. широчина. Стените му свършват в равнинната част до Русокастренска река, с голяма кула-кладенец. Стените й са необятни по 3 м. Самата кула е триъгълна, с публикуван изострен борд, опиращ в шосето с. Русокастро – с. Желязово. Вътре в нея е иззидан огромен бунар, изследван на дълбочина до 4 м. Стените му са от големи квадри, достигащи 1.2 м. дължина. Стъпалата към кладенеца са от цели каменни блокове, и са 8 на брой.
Категорично е открито, че проходът с кулата-кладенец е построена през втората четвърт наXIIIв., по времето на българския цар Иван АсенIIи неговите първи наследници. Към края на века западната стена на прохода е ремонтирана в един пай сектор.
Стените на прохода прерязват незнайна до момента постройка отVIв.
Предвид блестящите резултати от изследването, се възнамерява планиране на консервационно-реставрационни работи от страна на Община Камено.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ