Готова е кулата за новия телескоп в Рожен
Приключиха дейностите по построяването на кулата за новия 1.5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория в Рожен към Института по астрономия на Българска академия на науките. На 25 ноември беше инсталиран 6-метровият купол и сега се правят довършителните работи по вътрешната изолираност на кулата, прокарва се електрозахранване и оптичен кабел за интернет връзка. Поради настъпването на зимата в Родопите и образувалата се в региона снежна завивка, монтажът на самия телескоп ще бъде отсрочено за пролетта на 2023 година, оповестяват от ИА на Българска академия на науките.
През последните месеци в НАО Рожен се правиха действия по подготовката на площадката на телескопа. В края на 2021 година бе осъществено геоложкото изследване и геодезично замерване на мястото, определено за разполагане на телескопа. След правенето на архитектурен и градивен план на кулата на телескопа и обезпечения строителен контрол на обекта, планът бе координиран с електропреносното сдружение EVN и с Районната ревизия по запазване на околната среда в Смолян, а община Чепеларе издаде нужното позволение за градежа.
През пролетта и лятото на 2022 година бе завършен бетонният пиедестал за кулата и телескопа. През октомври стартира монтажът на самата кула от експерти от италианската компания Gambato S.a.s., която дава отговор за тази активност като подизпълнител на австрийската компания ASA Astrosysteme GmbH – производител на новото наблюдателно оборудване. То е финансирано по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 година, която се координира от Министерството на образованието и науката.
Телескопът, който се чака да проработи напролет на 2023 година, е напълно роботизиран и отдалечено управляем и ще извършва заложени стратегии за астрономически наблюдения без човешка интервенция. Основна задача на най-новата облага на НАО Рожен ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, присъединяване в интернационалните акции за проучване на източниците на гама-избухвания, наблюдения на нови и свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на дейни галактики. Ще бъдат продължени и обичайните за българската астрономия проучвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в развой на образуване, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирни изхърляния на материя.
Снимка – ИА с НАО – БАН
През последните месеци в НАО Рожен се правиха действия по подготовката на площадката на телескопа. В края на 2021 година бе осъществено геоложкото изследване и геодезично замерване на мястото, определено за разполагане на телескопа. След правенето на архитектурен и градивен план на кулата на телескопа и обезпечения строителен контрол на обекта, планът бе координиран с електропреносното сдружение EVN и с Районната ревизия по запазване на околната среда в Смолян, а община Чепеларе издаде нужното позволение за градежа.
През пролетта и лятото на 2022 година бе завършен бетонният пиедестал за кулата и телескопа. През октомври стартира монтажът на самата кула от експерти от италианската компания Gambato S.a.s., която дава отговор за тази активност като подизпълнител на австрийската компания ASA Astrosysteme GmbH – производител на новото наблюдателно оборудване. То е финансирано по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 година, която се координира от Министерството на образованието и науката.
Телескопът, който се чака да проработи напролет на 2023 година, е напълно роботизиран и отдалечено управляем и ще извършва заложени стратегии за астрономически наблюдения без човешка интервенция. Основна задача на най-новата облага на НАО Рожен ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, присъединяване в интернационалните акции за проучване на източниците на гама-избухвания, наблюдения на нови и свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на дейни галактики. Ще бъдат продължени и обичайните за българската астрономия проучвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в развой на образуване, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирни изхърляния на материя.
Снимка – ИА с НАО – БАН
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ