ПРИКАЗКА ЗА ЦАРЯ, ПЪДАРЯ И ШОУМЕНА Очевидно зад завесата бе кипял

ПРИКАЗКА ЗА ЦАРЯ, ПЪДАРЯ И ШОУМЕНА

Очевидно зад завесата бе кипял неотклонен труд: след дълго заточение, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя . Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и жезъл. Сложиха му и пазач, да го пази, следи и донася.

Царя бе родственик с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове; и те доста го тачеха. С тяхна помощ елементарно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия стопанин, татко му. Събра Царя свита от царедворци, които да му оказват помощ. Той и свитата му обаче бяха прегладнели и като рой скакалци ометоха всичко.

Минаха осемстотин дни, още осемстотин и едвам най-после публиката разбра, че царят е гол.

Трябваше бързо да се поставя различен на престола. Пъдаря беше следил деликатно Царя и беше разучил всичките му номера. Затова и го пуснаха него на сцената.

Той трябваше да накаже разбойниците, които вилнееха из царството, и да пази да не се завърнат злите червени джуджета. Старите царедворци се бяха разбягали, та се наложи да се събира нова свита от околните села. Тя се оказа по-крадлива и от самия него.

Разбойниците, Пъдаря и свитата доразграбиха това, което беше останало. Хората към този момент нямаха нищо, по тази причина с вувузели излязоха по площадите.

През цялото това време Шоумена се беше подигравал и на Царя , и на Пъдаря . Сега всички чакат той да оправи работата…

Книгата „ Завесата падна “ няма да разкрие зорко защитавани тайни; задачата ѝ е да проумеем най-сетне, че мъдрите владетели са единствено в приказките и в сюжетите на кукловодите. И че сънят на разсъдъка ражда единствено и само чудовища.

За създателя

Калин Тодоров е роден през 1953 година в София. Завършил е Софийския университет „ Климент Охридски “, компетентност „ Право “. През целия си трудов път е работил единствено като публицист.

Автор е на книгите „ Кой умъртви Георги Марков “, „ Theumbrellamurder “ („ Убийството с чадъра “), „ Зад завесата на соца “, „ Зад завесата на прехода “, „ Зад завесата на демокрацията “, „ Зад завесата: Големия брат “.

Откъс

Нагоре по стълбата, която води надолу

Беше през средата на 90-те години. Съпругата на брат ми стана представител на гръцка мебелна компания за офис съоръжение. По това време да правиш бизнес си бeше напряко премеждие. Мутрите, както ласкаво ги наричаше народът, бяха в разцвета си.

Здравите момчета от спортните учебни заведения, останали на улицата, с бухалки превземаха страната. Направо от борцовите тепихи и гребните бази те мощно нахлуваха на всички места, където даже намирисваше на пари. Най-лесно и бързо се заработваше в застрахователния бизнес. Силовото обезпечаване си беше прям рекет.

Мут­рите прибираха лъвската част от оборота на прохождащия бизнес против голи обещания за отбрана. Не знам дали някой им вярваше, само че в случай че на витрината на дюкяна или кафенето нямаше лепенка с надпис ВИС-2 или СИК, те осъм­ваха със счупени стъкла.

Шоурумът на гръцката компания, за която работеше снаха ми, заемаше партера на една от паметните жилищни здания. Тя беше бодната на пъпа на столицата, на „ Царя “, против входа на Руската черква. (В тази са живели и живеят много известни хора. През соца писателят Богомил Райнов , след промените – представителят на царя, лъскавият ефирен публицист Митко Цонев .)

Един ден в магазина се намъкнало крепко момче – високо, крепко, безогледно, много несръчно, с необятна глуповата усмивка. То се показало за чиновник на групировката СИК, която била подготвена да поеме отговорността за сигурността на магазина. Снаха ми, естествено, отказала високата чест с аргумента, че гърците към този момент си имали осигурител.

„ Силовият “ предприемач се усмихнал надменно и кимнал заканително към големите витрини. И – каква изненада – през нощта някой счупил с камък стъклата им. На сутринта здравенякът още веднъж цъфнал. Снаха ми към този момент била говорила с гърците, които, ръмжейки глухо, без пердах клекнали пред рекета.

Магазинът неотложно бил облепен със стикери СИК; това им била и цялата работа на „ застрахователите “. Но непроменяемо на всяко първо число от месеца постоянно същият млад мъж пристигал рано заран и прибирал огромна част от облагата. Без смяна тази трагикомедия се играла две години, до момента в който един ден на гърците им писнало и изтеглили бизнеса от България.

Минало време. Веднъж снаха ми (останала без работа след отдръпването на работодателите) стояла у дома и разсея­но гледала репортаж по малкия екран. Екип криминалисти стремително пристигал на мястото на едно от поръчковите убийства, залели в тези времена София.

Водел го новият основен секретар на Вътрешното министерство. Смаяна, снаха ми познала в него рекетьора от сагата в магазина. Само дето в този момент се бил издокарал като същински мафиотски бос – с черно бомбе „ Борсалино “ и черно кожено палто чак до земята.

Това бил Бойко Борисов . Явно откакто снаха ми му изгубила следите, неудържимият напредък траял. Бившият силовак станал кмет на София, а след това и пръв министър на България; повече от 10 години управлявал страната. Без малко щял да остане в историята като най-дълго управлявалия министър председател: бил на косъм, не му достигнали единствено 27 дни.

На първо място в листата въпреки всичко си останал татко ми, Станко Тодоров , с 3632 дни на най-високия пост. Веднага след него идвал Бойко Борисов с 3605 дни. Така му дишали прахта към този момент станалите исторически персони като Тодор Живков , Стефан Стамболов , Антон Югов , Вълко Червенков , Васил Радославов , Андрей Ляпчев , Константин Стоилов , Георги Кьосеиванов и така нататък, и така нататък

Зетят на Тодор Живков , Иван Славков , един от кръстниците на СИК, ми разказваше, че Бойко Борисов правел кафетата и паркирал колите на огромните босове на групировката като братята Маргини , Пашата и Маджо .

Как момче за всичко на мафията съумява да се подреди сред политици от най-голям сан? Кой му разрешава да се качи толкоз високо и се задържи толкоз дълго на най-ветровитото място?

Логичният отговор на този нелесен въпрос е, че „ момчето “ е рожба на обществен инженеринг на подмолна власт – както българска, по този начин и международна.

Пожарникарят Бойко Борисов , някогашният цар Симеон Сакскобургготски и – в най-скоро време ще забележим дали е по този начин – шоуменът Слави Трифонов са политически планове.

Природата на задкулисието е комплицирана. Тя може да бъде разбрана единствено в случай че се стигне до самия ѝ произход. Българската мафия е рожба на греховната обич сред хората от някогашните „ секретни служби “ и уличната престъпност.

С помощта на ченгетата пъргавите момчета с бухалките изкупиха за чиния леща решаващата част от българската стопанска система. Така мафията се роди, укрепна, възмъжа и натрупа страховита мощност. За да опази награбеното, тя трябваше да овладее и самата страна.

Постигна го, като инсталира на върха подвластни, „ сламени хора “. Изборът на мафията падна върху персонажи като Кобурга и Борисов , тъй като хората по-лесно щяха да ги одобряват.

Психологическите и обществени профили на двамата се покриваха с настройките на хората, които търсеха „ спасителите на отечеството “.

Надеждата на народа беше, че те могат да спрат разпада на страната.

Най-елегантно този обществен феномен е дефиниран от литературния критик Светлозар Игов : „ Не изпитвам нужда да проучвам нито механизмите на разочарованието, нито механизмите на привиждането на „ остарялото “ като вяра за по-добро ново, тъй като в публикацията си „ Актуалният смисъл на безконечните времена “ още през предишния век писах за тези механизми следното:

„ Когато плебейската власт, свалила старите господари в името на някакво ярко бъдеще, стартира да ръководи с принуждение и боязън, които трансформират новото господарство на прислужниците в по-лошо от остарялото господарство, общностите с утопични настройки не трансформират настройките си, а единствено посоката на надеждата – раждат се ретроспективните утопии и митовете за господаря-отмъстител. “

Неотдавна означих пред остарял другар, че в България към този момент няма правила. (За него в детайли описах в предходните си книги. Той е някогашен почитан офицер от външното политическо разузнаване, а след измененията беше неофициален представител на кръга „ Монтерей “.) Неговият коментар бе:

„ А, има си доста строги правила. Те желязно се съблюдават. Но това не са разпоредбите на държавата; това са разпоредбите на мафията. И Бойко Борисов ги усвои добре. “

( Монтескьо счита, че значим белег на страната е разделянето на управляващите: законодателна, изпълнителна и правосъдна. Трите управляващи би трябвало да бъдат равнопоставени, самостоятелни една от друга и взаимно да се управляват. Структурата на мафията е пирамидална: на върха стои „ Капо ди тути капи “, „ Главата на всички глави “, едноличен предводител, на който са подчинени останалите. Той управлява, той награждава, той наказва; нему се регистрират всички.)

После приятелят ми заяви под секрет, че е взел участие в „ експертната група “, изготвила профилите, на които би трябвало да дават отговор „ месиите “. И Симеон Сакскобургготски , и Бойко Борисов се „ наместили “ в тях като в ръкавица.

Когато приказваме за „ кукловодите “ на пожарникаря министър председател, не трябва да забравяме, че с изключение на нашата мафия най-малко още четири съществени групи участваха в организацията на възхода му. Това бяха на първо място представителите на „ градската десница “, или на – както те избират да се посочват – „ умните и красивите “.

Огромни старания за бъдещия политически успех на някогашната мутра поставиха: „ Глобална България “ – фондацията на Цветелина Бориславова , „ Капитал “ – медийният кръг към олигарха Иво Прокопиев , и „ интелектуални гурута “ като политолога Иван Кръстев .

От чужбина това бяха фондациите „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “, близки до християндемократите на канцлера на Германия Ангела Меркел , и американски режисьори от улица „ Козяк “. Може да се поспори дали непознатите кукловоди са работили дружно с мафията, или комфортно са се възползвали от „ сламените хора “.

„ Той може да е кучи наследник, само че е наш кучи наследник “ – по този начин 32-рият президент на Съединените щати Франклин Делано Рузвелт дефинира американската политика по отношение на диктатора на Никарагуа Сомоса . Това предписание си важи и по нашите ширини.

Точно както в „ банановите републики “ в Латинска и Централна Америка, и тук американците изстискват като лимони диктаторите  – и ги изоставят на произвола на ориста, когато се провалят и към този момент не са им нужни. Но за това ще разкажем по-нататък.