Придвижването в градска среда остава едно от най-големите предизвикателства за

Придвижването в градска среда остава едно от най-големите провокации за незрящите хора в Пловдив. Павел Чемишанов е един от тях. Приема препятствията с присъщия си издръжливост и усмивка. В годините е имал разнообразни инциденти и има какво да посъветва локалната власт, с цел да бъде градът ни още по-добро място за живеене за хората в неравностойно състояние. Чемишанов е разпален екскурзиант. Обиколил е Европа и има усещания за нормативна уредба на Запад. В тази връзка счита, че и институциите, и хората от частния бранш, които оферират обществени услуги в Пловдив, има още какво да учат.  

Последния противен случай претърпял преди месец. Имал посетители от София, които също са незрящи. Избрали да отидат на вечеря в ресторант " Класик ". Там се отнесли прелестно с тях. Двамата софиянци били с кучетата си водачи, а пловдивчанинът - единствено с бастуна си. В 23 часа изискал да си тръгне и тримата излезли от ресторанта и Чемишанов си повикал такси. Обадил се на компанията, с която пътува от години - „ Еко такси ”.

Както нормално, обяснил на диспечерката, че е незрящ и по какъв начин наподобява. Таксито спряло по-далече и водачът не го видял. Обадил се повторно и му дали отговор, че колата е на адреса, само че той не се ориентирал къде. При третото повикване съумели да се намерят с водача. Качил се в колата на предната седалка, а през това време таксиджията и единият посетител се скарали, тъй като софиянецът му обяснил, че ще се оплаче поради закъснението. След това гостът отворил задната врата, с цел да помогне на приятеля си да се качи, без да знае, че той към този момент е на предната седалка. Шофьорът кипнал и наредил на Чемишанов да слезе от колата. Пловдивчанинът бил объркан в тъмнината. Викнал обаче друго такси и съумял да се прибере наред.  

Подобни премеждия е имал и различен път. Повечето са свързани точно с напредването. В началото на януари се прибирал от първия митинг в отбрана на парк „ Пирин ”. Бил с кучето си лидер и се качил на рейс от линия 11. Кондукторът почнал да му крещи да слиза незабавно, тъй като автобусът не е за животни. Няколко от пасажерите обаче защитили незрящия, като обяснили, че става дума за куче лидер. Шофьорът погледнал обратно, схванал, че индивидът е в правото си, помолил кондуктора да млъкне и потеглил.  

По-големият проблем е, че като цяло хора в неговото състояние мъчно се ориентират в всеобщия превоз - на спирките няма звукова информация за разписанията, в автобусите тя постоянно е неверна. На процедура единствената опция да се ориентират коя спирка следва е, като питат близките. 

Според Чемишанов е редно да се намерения и за нова организация при издаването на картите за градския превоз. Когато ги издават, от общината упорстват за закрепени имена на двама придружители. Ако обаче те са заети в избран миг, а на индивида с увреждания оказва помощ различен, той би трябвало да си заплаща за билетчето.  В чужбина документите за компаньон не са поименни за самия незрящ и той може във всеки миг да избира кой да го съпровожда в напредването.