Придошлите от дъжд реки само за кратко забавиха иначе непрекъснатия

Придошлите от дъжд реки единствено за малко забавиха другояче непрекъснатия поток от мигранти през тази покрита с джунгла граница на Колумбия и Панама, а доникъде на седмицата още 2000 опустошени мигранти излязоха от джунглата на Дариен

От ДЖУАН ЗАМОРАНО Асошиейтед прес, 6 октомври 2023 година, 00:03 ч. Венецуела, чиито жители съставляват по-голямата част от тях, докара до повече от 400 000 мигранти, пресичащи Дариен тази година. Главозамайващият брой от 500 000 – двойно повече от върха за предходната година – към този момент е на хоризонта.

Тази цифра и съответният брой, достигащи границата сред Съединени американски щати и Мексико, взети под внимание в решението на Съединените щати да възобновят полетите за депортиране до Венецуела през идващите дни. Новата мярка, оповестена в четвъртък, е част от това, което министърът на вътрешната сигурност на Съединени американски щати Алехандро Майоркас назова „ строги последици “ за тези, които не се възползват от разширени легални пътища за влизане в Съединени американски щати

В петък президентите на Панама и Коста Рика би трябвало да посетят Дариен, с цел да оценят обстановката, която обтегна и двете им държавни управления.

Кимбърли Моралес, 34 година, от Каракас, Венецуела, измина пешком последните 30 минути до Бахо Чикито със брачна половинка си и техните синове на възраст 8 и 16 години. Прекосиха от Колумбия за 2 дни и половина, само че Моралес го разказа като „ извънредно “.

„ Не го поисквам на никого. Това е най-лошото ", сподели тя. Те заплатиха на гидове по 320 $ в Колумбия, с цел да ги отведат до Панама, „ където стартира отчаянието “. Докато маршрутът от колумбийската страна стана проведен и рентабилен, панамската страна остава по-рискована.

Моралес сподели, че е видяла трима мъртви мигранти по пътя, в това число жена, която явно се е удавила в река.

В четвъртък те облякоха оранжеви избавителни жилетки и се качиха на една от стоте чакащи дълги, тънки лодки, чакащи да превозят мигранти на $25 на глава до Лахас Бланкас, където ще се качат на рейсове, с цел да ги прекарат през Панама до Коста Рика, с цел да продължат пътуването си на север.

„ Това, което желаеме, е да най-малко да имаме място за спане, работа, живот, който можем да дадем (на нашите деца), с цел да можем да им купим медикаменти, в случай че се разболеят “, сподели Моралес.

През април Съединени американски щати, Панама и Колумбия оповестиха акция за закъснение на миграцията през Дариенската джунгла, само че броят на мигрантите единствено набъбна, което принуди администрацията на Байдън да търси други благоприятни условия.

Миналия месец Министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати разгласи проекти за даване на краткотраен предпазен статут на към 472 000 венецуелци, които са пристигнали в страната към 31 юли, което ги улеснява да получат позволение за работа в Съединени американски щати. Това беше в допълнение към към 242 700 венецуелци, които към този момент отговаряха на изискванията за краткотраен статут преди този момент известие.

Администрацията на Байдън също сподели, че ще форсира разрешенията за работа за хора, които имат дойдоха в страната от януари посредством мобилно приложение за срещи на сухопътни пунктове с Мексико, наречено CBP One, или посредством условно освобождение, предоставено на кубинци, хаитяни, никарагуанци и венецуелци, които имат финансови спонсори и идват на летище. Тя имаше за цел да им даде разрешителни за работа в границите на 30 дни.

Но всеки, който идва след 31 юли, няма да дава отговор на условията. В четвъртък американски чиновници споделиха, че към този момент са разпознали венецуелци, влезнали незаконно в Съединени американски щати след тази дата, които няма да дават отговор на изискванията за отбрана и затова ще бъдат върнати назад във Венецуела.

Венецуела изпадна в политическа, икономическа и филантропична рецесия през последното десетилетие, което принуди минимум 7,3 милиона души да мигрират и направи храната и други артикули от първа нужда недостъпни за тези, които остават.

По-голямата част от избягалите се откриха в прилежащи страни в Латинска Америка, само че доста започнаха да идват в Съединените щати през последните три години.

Тази седмица, мигранти, излизащи от джунглата, за които прекосяването се е удължило до пет дни, споделиха, че им е свършила храната, тъй като водачите им дават обещание по-бързо пътешестване.

Габриела Кихада, 33, който пътува с другар, замаяно падна на земята, когато стигна до Бахо Чикито в сряда. Обещаното тридневно пътешестване, за което тя заплати 250 $, им лиши пет, което значи, че не са яли до последния сектор.

„ Тази заран пресякохме река, която съвсем ни опустоши и валеше “, сподели Кихада от Маргарита, Венецуела. „ Ходех и плаках. “

Тя изясни, че приходите й не са задоволителни, с цел да устоя двете си дъщери тийнейджърки, които е оставила във Венецуела. „ Ако съумея и вляза в Съединените щати, ще намеря метод да ги доведа законно “, сподели тя.

Карлиомар Пеня, 33-годишен продавачка от венецуелския щат Мерида, пътуваща със сина си, се опитваше да се събере със брачна половинка си, който се съобщи на американските гранични сътрудници преди година и подаде молба за леговище. Тя заплати на колумбийските гидове 320 $ за себе си и 60 $ за сина си, по-късно спомагателни 100 $ за носач, с цел да придвижи движимостите им до позорно сложното нанагорнище на границата сред Колумбия и Панама.

В четвъртък, на 6-ия рожден ден на сина й, те чакаха лодка, която да ги води надолу по реката.

Тя планираше да кандидатства за среща посредством приложението CBP One защото тя се приближаваше до границата на Съединени американски щати, което би им разрешило в последна сметка също да потърсят леговище.

„ Идеалното за всички венецуелци е да изискат назначението им... с цел да могат да преминат допустимо най-законно, с позволение за работа “, сподели Пеня. Но в случай че не успее, тя сподели, че другата опция ще бъде да се предадат на американските управляващи на границата.

Размишлявайки за пътуването до момента, Пеня сподели, че секторът в Колумбия беше търпимо, само че в Панама тя усещаше, че животът им постоянно е изложен на риск. „ Това е живот за животни, не за хора “, сподели тя.