7 пъти по-високи надници дават за работа в чужбина
Причините за трудова миграция от страните от Югоизточна Европа са доста сходни. Средната почасова заплата в района е доста по-ниска от междинната за Европейски Съюз 13,18 евро на час, при 2,4 евро в България, 3,74 евро в Румъния, 5,37 евро в Хърватия, 2,8 евро в Сърбия, 1,73 евро в Албания, и надалеч по-ниско от междинното за Германия - 17,23 евро (по данни на Евростат 2018 г.). Това демонстрира нов отчет „ Работници без граници “ на European Alternatives.
Освен по-високата отплата тези страни имат доста неприятни резултати в Индекса за усещане на корупцията на Transparency International. Когато бъдат запитани, за какво търсят работа зад граница, служащите показват мотивацията си като композиция от търсене на по-добри стопански благоприятни условия и шанса да живеят в страни, които са по-демократични, по-справедливи и с по-добри обществени услуги, споделят създателите на отчета. Хората, които в предишното биха се преместили от села в градски региони, в този момент постоянно се местят непосредствено в световните центрове за популацията в Западна Европа.
Тези моделите на подвижност се ползват за сезонни служащи, хора, които възнамеряват да се реалокират единствено за няколко години, както и за хора, които възнамеряват да емигрират за непрекъснато. Всички тези страни също изпитват застаряване на популацията, намаляваща раждаемост и забележителна емиграция, изключително на младежи.
Прогнозираният спад на популацията сред 1989 и 2050 година е над 30% в Румъния и България и над 20% в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Резултатите от преброяването през 2021 година както в Хърватия, по този начин и в България шокираха обществеността, като демонстрираха, че Хърватия е изгубила 10% от популацията му през последното десетилетие, а България близо 11%, написа в отчета. Тези числа обаче не бяха непредвидени за тези, които наблюдават от близко явлението. Увеличената емиграция на млади служащи понижава равнището на формалната безработица (в България спадна от над 20% през 2001 година на 4% през 2019 г.) и някои от тези страни трябваше да предизвикват вътрешната миграция, с цел да запълнят празнините в заетостта, изключително за сезонната работа.
istock
Изселването на служащи и проблемите, които основава за стопанските системи и политиката на тези страни, постоянно се показват като противен непряк резултат от неприятното ръководство в изпращащите страни и икономическата динамичност на приемащите страни. „ Използвайки най-хубавите налични статистически данни, можем да кажем, че през 2010 година е имало 308 089 български жители, регистрирани като живеещи в Европейски Съюз плюс четири страни от Европейската асоциация за свободна търговия, само че може да е имало доста повече служащи, които се трудят незаконно. До 2019 година този брой набъбна до 890 000, евентуално включвайки доста нередовни служащи, които урегулираха ситуацията си, в този момент имаха цялостни права като европейски жители да работят в други страни от Европейски Съюз ”, се показва в отчета.
Недостиг на над 200 000 служащи има в България
Според Евростат през 2018 година към 23 000 българи са отпътували да живеят в други страни от Европейски Съюз, до момента в който през 2013 година това е към 12 500. В Румъния са заминавали над 100 000 души в други страни от Европейския съюз всяка година най-малко от 2013 година, а през 2018 година над 200 000 души са напуснали. Според Световната банка над 20 % от популацията в трудоспособна възраст на Румъния живее в чужбина през 2017 година През 2018 година в Хърватия 30 000 души емигрират в други страни от Европейския съюз, до момента в който през 2013 година формалната цифра е близо 5 000 души, написа още в отчета.
Въздействието на пандемията COVID-19
След началото на рецесията с COVID-19 десетки или даже стотици хиляди жители се завърнаха по домовете си в балканските страни. Според известия в медиите и публични данни към 200 000 души са се върнали както в Босна, по този начин и в Румъния, 110 000-150 000 в България, 30 000 в Албания и 24 000 в Хърватия. В Сърбия оценките варират от към 75 000 до големите 400 000. Въпреки че някои от тези служащи може да са решили да останат в страната си на генезис, евентуално голямото болшинство ще се върнат. Някои от служащите, завърнали се в балканските страни, могат да останат и да продължат да работят онлайн и по този метод могат да „ работят през границите “, без да се движат физически. Дигитализацията на работните места е главно предизвикателство за разграничаването сред национални служащи, служащи жители на Европейски Съюз и жители на трети страни.
istock
Виртуални служащи без граници
Въпреки че не емигрират физически, все по-голям брой служащи „ мигрират “ цифрово, като намират работа в Европейски Съюз и отвън него, споделят създателите на отчета. Този тип независима претовареност, най-често обвързван с ИТ бранша и креативните промишлености, само че също и с писане и превод, административни услуги и други сходни задания, които могат да се правят онлайн, е образец за огромна смяна в метода, по който се прави работата – смяна от това да имаш работа към работа за клиенти.
Освен по-високата отплата тези страни имат доста неприятни резултати в Индекса за усещане на корупцията на Transparency International. Когато бъдат запитани, за какво търсят работа зад граница, служащите показват мотивацията си като композиция от търсене на по-добри стопански благоприятни условия и шанса да живеят в страни, които са по-демократични, по-справедливи и с по-добри обществени услуги, споделят създателите на отчета. Хората, които в предишното биха се преместили от села в градски региони, в този момент постоянно се местят непосредствено в световните центрове за популацията в Западна Европа.
Тези моделите на подвижност се ползват за сезонни служащи, хора, които възнамеряват да се реалокират единствено за няколко години, както и за хора, които възнамеряват да емигрират за непрекъснато. Всички тези страни също изпитват застаряване на популацията, намаляваща раждаемост и забележителна емиграция, изключително на младежи.
Прогнозираният спад на популацията сред 1989 и 2050 година е над 30% в Румъния и България и над 20% в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Резултатите от преброяването през 2021 година както в Хърватия, по този начин и в България шокираха обществеността, като демонстрираха, че Хърватия е изгубила 10% от популацията му през последното десетилетие, а България близо 11%, написа в отчета. Тези числа обаче не бяха непредвидени за тези, които наблюдават от близко явлението. Увеличената емиграция на млади служащи понижава равнището на формалната безработица (в България спадна от над 20% през 2001 година на 4% през 2019 г.) и някои от тези страни трябваше да предизвикват вътрешната миграция, с цел да запълнят празнините в заетостта, изключително за сезонната работа.
istock Изселването на служащи и проблемите, които основава за стопанските системи и политиката на тези страни, постоянно се показват като противен непряк резултат от неприятното ръководство в изпращащите страни и икономическата динамичност на приемащите страни. „ Използвайки най-хубавите налични статистически данни, можем да кажем, че през 2010 година е имало 308 089 български жители, регистрирани като живеещи в Европейски Съюз плюс четири страни от Европейската асоциация за свободна търговия, само че може да е имало доста повече служащи, които се трудят незаконно. До 2019 година този брой набъбна до 890 000, евентуално включвайки доста нередовни служащи, които урегулираха ситуацията си, в този момент имаха цялостни права като европейски жители да работят в други страни от Европейски Съюз ”, се показва в отчета.
Недостиг на над 200 000 служащи има в България
Според Евростат през 2018 година към 23 000 българи са отпътували да живеят в други страни от Европейски Съюз, до момента в който през 2013 година това е към 12 500. В Румъния са заминавали над 100 000 души в други страни от Европейския съюз всяка година най-малко от 2013 година, а през 2018 година над 200 000 души са напуснали. Според Световната банка над 20 % от популацията в трудоспособна възраст на Румъния живее в чужбина през 2017 година През 2018 година в Хърватия 30 000 души емигрират в други страни от Европейския съюз, до момента в който през 2013 година формалната цифра е близо 5 000 души, написа още в отчета.
Въздействието на пандемията COVID-19
След началото на рецесията с COVID-19 десетки или даже стотици хиляди жители се завърнаха по домовете си в балканските страни. Според известия в медиите и публични данни към 200 000 души са се върнали както в Босна, по този начин и в Румъния, 110 000-150 000 в България, 30 000 в Албания и 24 000 в Хърватия. В Сърбия оценките варират от към 75 000 до големите 400 000. Въпреки че някои от тези служащи може да са решили да останат в страната си на генезис, евентуално голямото болшинство ще се върнат. Някои от служащите, завърнали се в балканските страни, могат да останат и да продължат да работят онлайн и по този метод могат да „ работят през границите “, без да се движат физически. Дигитализацията на работните места е главно предизвикателство за разграничаването сред национални служащи, служащи жители на Европейски Съюз и жители на трети страни.
istock Виртуални служащи без граници
Въпреки че не емигрират физически, все по-голям брой служащи „ мигрират “ цифрово, като намират работа в Европейски Съюз и отвън него, споделят създателите на отчета. Този тип независима претовареност, най-често обвързван с ИТ бранша и креативните промишлености, само че също и с писане и превод, административни услуги и други сходни задания, които могат да се правят онлайн, е образец за огромна смяна в метода, по който се прави работата – смяна от това да имаш работа към работа за клиенти.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ