Ще се справи ли Русия с дългосрочните рискове на своята газова политика?
Причинен от редица фактори, в това число незадоволителни вложения, дефицитът на енергийни запаси е комфортен за експортьорите на нефт и газ, в това число и за нашата страна. Вярно е, че световната криза, вероятността за която нараства, може да понижи търсенето за известно време, което значи смяна на салдото на търсенето и предлагането. Но в случай че тези опасности бъдат изключени от уравнението, дефицитът на енергийни запаси ще продължи много дълго време. Например, ръководителят на „ Ексън Мобил “ чака нищожен пазар на нефт и газ през идващите три до пет години. Сега обаче би трябвало да гледаме към бъдещето. Какво следва?
По-различна е обстановката в петролния и газовия бранш. За петрола към този момент не се чака мощно нарастване на търсенето, само че производството от остарели залежи спада много бързо. Следователно салдото на пазара ще се дефинира от броя на производителите, подготвени да поемат опасности и да влагат – постоянно в продължение на десетилетия – в нова продукция. Ако има малко такива участници, тогава те ще получат всички изгоди от актуалната обстановка, защото оставащото много огромно търсене би трябвало да бъде подкрепено. Ако има прекалено много от тях, тогава има риск от остатък и обединението ОПЕК + евентуално ще влезе още веднъж в бизнеса: просто е по-удобно за всички
Пазарът на газ е друг. Този пазар ще пораства (предимно посредством бранша на ВПГ), само че салдото сред търсенето и предлагането също е значим. Както казахме по-рано, през идващите година-две ще забележим доста малко нов полутечен газ на пазара. Новите оценки на Международната организация по енергетика допускат 20 милиарда кубически метра нови доставки през 2023 и 2024 година Но тези прогнози регистрират стартирането на „ Арктик ВПГ-2 “ където единствено първата линия в най-хубавия случай ще се вмести в крайния период съгласно проекта през 2023 година Но още от 2025 година размерите ще се усилят: строящите се фабрики в Катар (45 милиарда кубически метра) ще стартират да работят. В допълнение, нови фабрики в Северна Америка ще навлизат на пазара. Досега решенията за създаване на нови фабрики за полутечен природен газ в Съединени американски щати не са били вземани толкоз бързо, колкото Европа би желала. Но в този момент процесът наподобява последователно стартира. Наскоро стартира построяването на „ Плейкмайнс “ (до 20 милиарда кубически метра годишно), а неотдавна беше взето решение и за третата линия на „ Корпус Кристи “ - това са още 14 милиарда кубически метра годишно, когато тези мощности бъдат пуснати в употреба. До края на годината може да забележим още няколко старта на строителството. Причините са ясни: свръхвисоките цени на газа в света подтикват участниците на пазара към нови капиталови решения, макар добре познатите опасности, свързани с развиването на износа на ВПГ от Съединени американски щати. Припомняме, че за повече от две години бяха издигнати огромни фабрики за ВПГ в Канада и Съединени американски щати и относително малко произвеждане в Мексико.
Трудно е да се оцени тъкмо в този момент, само че до 2025-2027 година можем да забележим общо видимо повече от 100 милиарда нови кубически метра под формата на ВПГ на пазара, основно в Катар и Северна Америка. В допълнение към дребните размери от предходните две години.
А какво ще кажем за търсенето? Сега размерът на международната търговия на ВПГ е към 550 милиарда кубически метра годишно. При междинен годишен ритъм на напредък от пет % за четири до пет години това ще даде 20-25 % нарастване (без комплицираната лихва) - към 130 милиарда кубически метра. Така че числата са почти идентични. В взаимозависимост от точния брой на новите фабрики, както и от динамичността на световното търсене, може да е допустимо повече или по-малко да се размени съветският газ в Европа. Невъзможно е да се пресметна тъкмо това и несигурността е разказана нагоре. Освен това търсенето – както световно, по този начин и европейско – зависи от цената: когато цените се върнат към естественото, то внезапно ще се увеличи, до момента в който се поддържат високи цени на газа, ще падне, както е евентуално да се случи тази година.
Но главното е друго. В близко бъдеще се чака новите размери на полутечен природен газ да намалеят дружно с понижените доставки на европейския пазар от Русия. Но след три до пет години на пазара ще има повече ВПГ и общоприетият растеж на търсенето ще бъде опустошен заради високите цени - тогава за „ Газпром “ ще бъде доста по-трудно да се върне на европейския пазар.
Оказва се, че в случай че „ Газпром “ към момента възнамерява да остане на европейския пазар със обилни размери (ще оставим това решение), тогава те би трябвало да бъдат възобновени относително бързо в границите на, да речем, идната година, с цел да преминат сред Сцила и Харибда. От една страна, с цел да извлече всички изгоди от недостига и свръхвисоките цени в този момент. От друга страна, бързо да се понижат ултрависоките цени на газа, с цел да се спре приемането на капиталови решения по нови планове за полутечен природен газ, тъй като в бъдеще това ще обезпечи остатък на предложение. Разбира се, самата Европа може да ограничи доставките на „ Газпром “, само че няма да е допустимо да ги забрани изцяло. А при положение на ценова война да обясниш на вносителите си за какво са принудени да купуват по-скъп газ няма да е елементарно.
Нека спорим противоположното. Защо износът понижава в този момент? Ако оставим последния връх отвън скобите, породен, апропо, и от задържането на нашите газопомпени елементи, тогава могат да бъдат разпознати три аргументи. Първо, самоограниченията на Европейски Съюз, което е изключително явно в страните, които отхвърлиха да купуват газ за рубли. Второ, до неотдавна ВПГ беше по-евтин от съветските доставки. Цените на доставката в Русия отразяват борсовите цени, само че с малко закъснение във времето. Тъй като борсовите цени започнаха да падат с края на отоплителния сезон, съветският газ отразяваше цените от предходния месец, т.е. се оказа по-скъп. Сега обаче заради рекорден недостиг обстановката се обърна. Възможни ограничавания от наша страна - към този момент ги виждаме под формата на нарушение на контракти за доставка от листата на недружелюбните страни, даже макар желанието да плащате в рубли - това е трето.
В изискванията на политическо напрежение е мъчно да се планува. Но в случай че се опитаме да пренебрегнем тази обстановка и да оставим единствено икономическите аспекти, тогава „ Газпром “ би трябвало да усили размера на доставките. Високите цени унищожават търсенето и в това време подтикват нови планове, създавайки газов балон в бъдеще към този момент на международния пазар. Плюс това, същият зелен водород (електролиза на вода с електричество от вятърни мелници и слънчеви панели) постоянно е бил доста пъти по-скъп от газа или водорода от газ. Но когато газът е пет пъти по-скъп от нормата, даже подобен водород се оказва по-евтин!
И е ясно, че в случай че Европа издържи година-две при ниски размери на съветски експорт, тогава тя ще има по-малко мотивация да се върнат към размерите на съветски газ, въпреки и по-малки, само че близки до естествените. Европейски Съюз е по-вероятно да чака американския ВПГ, който, апропо, в този момент има цялостна цена, доста по-ниска от борсовите цени на газа в Европейски Съюз.
Може да се допусна, че при допустимото положение на политическите връзки актуалният отоплителен сезон или наближаването му ще бъде кулминационната точка на взаимни упреци и пазарлъци.
Повтаряме: мъчно е да се каже по какъв начин ще се развият събитията, по-правилно е да се каже, че това въобще никой не знае. Но две скорошни истории се открояват.
Така на последния СПИЕФ не беше казано нищо ново, не беше казано нищо съответно за построяването на газопровода „ Силата на Сибир-2 “, който би трябвало да трансферира 50 милиарда кубически метра газ от Европа към Китай. Като се има поради, че този газопровод във всеки случай ще може да пренасочи единствено една трета от общоприетите размери на европейския експорт, т.е. са нужни три такива газопровода. Но към този момент няма вести. Скептиците показват, че Китай просто чака да получи най-удобните условия. Но при сегашните условия такива обезпечени доставки биха били доста потребни за Китай и може да се откри компромис. Възможно е „ Газпром “ да не бърза да направи цялостен поврат
Втори сюжет. Сега Европейски Съюз счита, че несъразмерните условия на Катар се разискват интензивно при сключването на нови контракти за доставка на ВПГ. Накратко: Катар желае да доставя гориво единствено при дълготрайни контракти от двадесет години и без опция за препродажба на ВПГ на други пазари. Що се отнася до дълготрайния контракт, тук всичко е ясно: продавачът желае гаранции от купувача, който не крие проектите си да се откаже от газа след време. Защо възбрана за препродажба? Между другото, няма забрани за препродажба на ВПГ от Съединени американски щати, защото продавачът по предписание се сбогува със стоките си още на американския бряг, не взе участие в международната търговия с ВПГ, не е толкоз значимо за него какво ще стане по-късно. Катар не желае личният му ВПГ в неверни ръце, с цел да се конкурира с продажбите на самия Катар, да вземем за пример на азиатския борсов пазар. Но за какво тази възбрана е толкоз значима за европейските вносители, за какво биха желали да препродават ВПГ, който сега е толкоз мъчно да намерят по целия свят?
В дълготраен проект това е допустимо при понижаване на европейското търсене на газ, а в средносрочен проект, точно при положение, че „ Газпром “ се върне на европейския газов пазар със солидни размери на продажби.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По-различна е обстановката в петролния и газовия бранш. За петрола към този момент не се чака мощно нарастване на търсенето, само че производството от остарели залежи спада много бързо. Следователно салдото на пазара ще се дефинира от броя на производителите, подготвени да поемат опасности и да влагат – постоянно в продължение на десетилетия – в нова продукция. Ако има малко такива участници, тогава те ще получат всички изгоди от актуалната обстановка, защото оставащото много огромно търсене би трябвало да бъде подкрепено. Ако има прекалено много от тях, тогава има риск от остатък и обединението ОПЕК + евентуално ще влезе още веднъж в бизнеса: просто е по-удобно за всички
Пазарът на газ е друг. Този пазар ще пораства (предимно посредством бранша на ВПГ), само че салдото сред търсенето и предлагането също е значим. Както казахме по-рано, през идващите година-две ще забележим доста малко нов полутечен газ на пазара. Новите оценки на Международната организация по енергетика допускат 20 милиарда кубически метра нови доставки през 2023 и 2024 година Но тези прогнози регистрират стартирането на „ Арктик ВПГ-2 “ където единствено първата линия в най-хубавия случай ще се вмести в крайния период съгласно проекта през 2023 година Но още от 2025 година размерите ще се усилят: строящите се фабрики в Катар (45 милиарда кубически метра) ще стартират да работят. В допълнение, нови фабрики в Северна Америка ще навлизат на пазара. Досега решенията за създаване на нови фабрики за полутечен природен газ в Съединени американски щати не са били вземани толкоз бързо, колкото Европа би желала. Но в този момент процесът наподобява последователно стартира. Наскоро стартира построяването на „ Плейкмайнс “ (до 20 милиарда кубически метра годишно), а неотдавна беше взето решение и за третата линия на „ Корпус Кристи “ - това са още 14 милиарда кубически метра годишно, когато тези мощности бъдат пуснати в употреба. До края на годината може да забележим още няколко старта на строителството. Причините са ясни: свръхвисоките цени на газа в света подтикват участниците на пазара към нови капиталови решения, макар добре познатите опасности, свързани с развиването на износа на ВПГ от Съединени американски щати. Припомняме, че за повече от две години бяха издигнати огромни фабрики за ВПГ в Канада и Съединени американски щати и относително малко произвеждане в Мексико.
Трудно е да се оцени тъкмо в този момент, само че до 2025-2027 година можем да забележим общо видимо повече от 100 милиарда нови кубически метра под формата на ВПГ на пазара, основно в Катар и Северна Америка. В допълнение към дребните размери от предходните две години.
А какво ще кажем за търсенето? Сега размерът на международната търговия на ВПГ е към 550 милиарда кубически метра годишно. При междинен годишен ритъм на напредък от пет % за четири до пет години това ще даде 20-25 % нарастване (без комплицираната лихва) - към 130 милиарда кубически метра. Така че числата са почти идентични. В взаимозависимост от точния брой на новите фабрики, както и от динамичността на световното търсене, може да е допустимо повече или по-малко да се размени съветският газ в Европа. Невъзможно е да се пресметна тъкмо това и несигурността е разказана нагоре. Освен това търсенето – както световно, по този начин и европейско – зависи от цената: когато цените се върнат към естественото, то внезапно ще се увеличи, до момента в който се поддържат високи цени на газа, ще падне, както е евентуално да се случи тази година.
Но главното е друго. В близко бъдеще се чака новите размери на полутечен природен газ да намалеят дружно с понижените доставки на европейския пазар от Русия. Но след три до пет години на пазара ще има повече ВПГ и общоприетият растеж на търсенето ще бъде опустошен заради високите цени - тогава за „ Газпром “ ще бъде доста по-трудно да се върне на европейския пазар.
Оказва се, че в случай че „ Газпром “ към момента възнамерява да остане на европейския пазар със обилни размери (ще оставим това решение), тогава те би трябвало да бъдат възобновени относително бързо в границите на, да речем, идната година, с цел да преминат сред Сцила и Харибда. От една страна, с цел да извлече всички изгоди от недостига и свръхвисоките цени в този момент. От друга страна, бързо да се понижат ултрависоките цени на газа, с цел да се спре приемането на капиталови решения по нови планове за полутечен природен газ, тъй като в бъдеще това ще обезпечи остатък на предложение. Разбира се, самата Европа може да ограничи доставките на „ Газпром “, само че няма да е допустимо да ги забрани изцяло. А при положение на ценова война да обясниш на вносителите си за какво са принудени да купуват по-скъп газ няма да е елементарно.
Нека спорим противоположното. Защо износът понижава в този момент? Ако оставим последния връх отвън скобите, породен, апропо, и от задържането на нашите газопомпени елементи, тогава могат да бъдат разпознати три аргументи. Първо, самоограниченията на Европейски Съюз, което е изключително явно в страните, които отхвърлиха да купуват газ за рубли. Второ, до неотдавна ВПГ беше по-евтин от съветските доставки. Цените на доставката в Русия отразяват борсовите цени, само че с малко закъснение във времето. Тъй като борсовите цени започнаха да падат с края на отоплителния сезон, съветският газ отразяваше цените от предходния месец, т.е. се оказа по-скъп. Сега обаче заради рекорден недостиг обстановката се обърна. Възможни ограничавания от наша страна - към този момент ги виждаме под формата на нарушение на контракти за доставка от листата на недружелюбните страни, даже макар желанието да плащате в рубли - това е трето.
В изискванията на политическо напрежение е мъчно да се планува. Но в случай че се опитаме да пренебрегнем тази обстановка и да оставим единствено икономическите аспекти, тогава „ Газпром “ би трябвало да усили размера на доставките. Високите цени унищожават търсенето и в това време подтикват нови планове, създавайки газов балон в бъдеще към този момент на международния пазар. Плюс това, същият зелен водород (електролиза на вода с електричество от вятърни мелници и слънчеви панели) постоянно е бил доста пъти по-скъп от газа или водорода от газ. Но когато газът е пет пъти по-скъп от нормата, даже подобен водород се оказва по-евтин!
И е ясно, че в случай че Европа издържи година-две при ниски размери на съветски експорт, тогава тя ще има по-малко мотивация да се върнат към размерите на съветски газ, въпреки и по-малки, само че близки до естествените. Европейски Съюз е по-вероятно да чака американския ВПГ, който, апропо, в този момент има цялостна цена, доста по-ниска от борсовите цени на газа в Европейски Съюз.
Може да се допусна, че при допустимото положение на политическите връзки актуалният отоплителен сезон или наближаването му ще бъде кулминационната точка на взаимни упреци и пазарлъци.
Повтаряме: мъчно е да се каже по какъв начин ще се развият събитията, по-правилно е да се каже, че това въобще никой не знае. Но две скорошни истории се открояват.
Така на последния СПИЕФ не беше казано нищо ново, не беше казано нищо съответно за построяването на газопровода „ Силата на Сибир-2 “, който би трябвало да трансферира 50 милиарда кубически метра газ от Европа към Китай. Като се има поради, че този газопровод във всеки случай ще може да пренасочи единствено една трета от общоприетите размери на европейския експорт, т.е. са нужни три такива газопровода. Но към този момент няма вести. Скептиците показват, че Китай просто чака да получи най-удобните условия. Но при сегашните условия такива обезпечени доставки биха били доста потребни за Китай и може да се откри компромис. Възможно е „ Газпром “ да не бърза да направи цялостен поврат
Втори сюжет. Сега Европейски Съюз счита, че несъразмерните условия на Катар се разискват интензивно при сключването на нови контракти за доставка на ВПГ. Накратко: Катар желае да доставя гориво единствено при дълготрайни контракти от двадесет години и без опция за препродажба на ВПГ на други пазари. Що се отнася до дълготрайния контракт, тук всичко е ясно: продавачът желае гаранции от купувача, който не крие проектите си да се откаже от газа след време. Защо възбрана за препродажба? Между другото, няма забрани за препродажба на ВПГ от Съединени американски щати, защото продавачът по предписание се сбогува със стоките си още на американския бряг, не взе участие в международната търговия с ВПГ, не е толкоз значимо за него какво ще стане по-късно. Катар не желае личният му ВПГ в неверни ръце, с цел да се конкурира с продажбите на самия Катар, да вземем за пример на азиатския борсов пазар. Но за какво тази възбрана е толкоз значима за европейските вносители, за какво биха желали да препродават ВПГ, който сега е толкоз мъчно да намерят по целия свят?
В дълготраен проект това е допустимо при понижаване на европейското търсене на газ, а в средносрочен проект, точно при положение, че „ Газпром “ се върне на европейския газов пазар със солидни размери на продажби.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ