Св. свещеномъченик Висарион Смоленски
При царуването на султан Мехмед IV през месец юли 1669 година, когато стана страшното и принудително помохамеданчване на българите в региона към Смолен, турците направиха доста пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата “Св. апостоли Петър и Павел ”, митрополията и богословското учебно заведение. Всички книги и пособия унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.
Турците желаеха да заловят Смоленския свещеник Висарион, само че той с огромна група българи през една нощ съумя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прикритие и доста българи от близките села.
Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му лидер, се окуражи, съвзе се за нова битка с турците и настойчиво бранеше вярата си. Така той резервира от помохамеданчване близките на Райково села и самото Райково.
При помохамеданчването на Смолен и региона му турците избиха доста мъже, дами и деца, които не склониха да одобряват мохамеданската религия. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от апетит и бодърствуване. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни действия, които може да извърши единствено потъналият в незнание турчин. Тия мръсни каузи не мога да ги опиша - устата ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква порочност е паднал завоевателят турчин и каква варварска вяра е разпространявал.
Епископ Висарион Смоленски претърпя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, тъй като те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше отникъде другаде и единствено свещеник Висарион ги укрепваше във вярата и вярата, че това зло ще мине и ще настъпят отново положителни дни.
В ранното утро на 29 юли 1670 година свещеник Висарион Смоленски бе тръгнал, съпроводен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но внезапно в долината се появи огромна въоръжена чета от турци. След тежък и кървясъл пердах турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете обратно и бързо ги поведоха към Смолен, с цел да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.
В Смолен по заповед на властта най-първо с положително и добродушно се помъчиха да убедят свещеник Висарион да одобри мохамеданството и по този метод да откупи живота си, тъй като смятаха, че щом той се съгласи на това, доста скоро и останалите българи християни покорно ще последват образеца му. Епископът отговори: “Човек, който има обич към божествената истина, е хладнокръвен във вярата си. Смъртта ми ще ме направи вечен пред Бога ”.
Тогава турците го съблякоха и го оставиха напълно гол и започнаха да щипят тялото му с преднамерено приготвени клещи, като късаха части живо месо. Епископ Висарион изтърпя тия пъклен страдания, без да се уплаши и без да моли за благосклонност. Кръвта ручеше от тялото на този същински страдалец. След това най-немилостиво го биха с стоманени пръчки, до момента в който епископът склопи очи и падна в несвяст. След като го свестиха, турците го мушкаха с ножове и режеха парчета от тялото му, сложиха на главата му нагорещен ръжен и се гавреха с него. Но и това не им стигна. Поругаха го обществено и го развеждаха гол из града за показ. Епископът понесе и тая подигравка със примирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с изострен нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му.
Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, покрай хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 година умря страдалчески Смоленският свещеник Висарион.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Турците желаеха да заловят Смоленския свещеник Висарион, само че той с огромна група българи през една нощ съумя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прикритие и доста българи от близките села.
Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му лидер, се окуражи, съвзе се за нова битка с турците и настойчиво бранеше вярата си. Така той резервира от помохамеданчване близките на Райково села и самото Райково.
При помохамеданчването на Смолен и региона му турците избиха доста мъже, дами и деца, които не склониха да одобряват мохамеданската религия. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от апетит и бодърствуване. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни действия, които може да извърши единствено потъналият в незнание турчин. Тия мръсни каузи не мога да ги опиша - устата ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква порочност е паднал завоевателят турчин и каква варварска вяра е разпространявал.
Епископ Висарион Смоленски претърпя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, тъй като те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше отникъде другаде и единствено свещеник Висарион ги укрепваше във вярата и вярата, че това зло ще мине и ще настъпят отново положителни дни.
В ранното утро на 29 юли 1670 година свещеник Висарион Смоленски бе тръгнал, съпроводен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но внезапно в долината се появи огромна въоръжена чета от турци. След тежък и кървясъл пердах турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете обратно и бързо ги поведоха към Смолен, с цел да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.
В Смолен по заповед на властта най-първо с положително и добродушно се помъчиха да убедят свещеник Висарион да одобри мохамеданството и по този метод да откупи живота си, тъй като смятаха, че щом той се съгласи на това, доста скоро и останалите българи християни покорно ще последват образеца му. Епископът отговори: “Човек, който има обич към божествената истина, е хладнокръвен във вярата си. Смъртта ми ще ме направи вечен пред Бога ”.
Тогава турците го съблякоха и го оставиха напълно гол и започнаха да щипят тялото му с преднамерено приготвени клещи, като късаха части живо месо. Епископ Висарион изтърпя тия пъклен страдания, без да се уплаши и без да моли за благосклонност. Кръвта ручеше от тялото на този същински страдалец. След това най-немилостиво го биха с стоманени пръчки, до момента в който епископът склопи очи и падна в несвяст. След като го свестиха, турците го мушкаха с ножове и режеха парчета от тялото му, сложиха на главата му нагорещен ръжен и се гавреха с него. Но и това не им стигна. Поругаха го обществено и го развеждаха гол из града за показ. Епископът понесе и тая подигравка със примирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с изострен нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му.
Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, покрай хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 година умря страдалчески Смоленският свещеник Висарион.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ