Археозоолог към Природонаучния музей на БАН: Преди 7000 години на днешните български земи са живели лъвове
При разкопки на римска пътна станция наоколо до София предходната година открихме съвсем напълно непокътнат скелет на камила. В Европа досега няма различен толкоз добре непокътнат скелет от този интервал. Това сподели археозоологът от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките доктор Надежда Карастоянова в предаването " Цветовете на България " на Радио " Фокус " .
Останките са изпратени в профилирана лаборатория за изотопни разбори в Норвегия, които ще дадат информация за произхода на камилата, добави тя. След това находката ще бъде експонирана в Националния природонаучен музей.
Д-р Карастоянова изясни, че археозоологията е науката, която изследва животинските остатъци, открити в археологически обекти, и връзката сред индивида и животните. Тя дава информация за процеса на одомашняване на животните от индивида, за ловуването през другите интервали, както и за произхода на типовете.
Археозоологията, както и палеоботаниката, се явяват спомагателни науки за археологията. Изследването на останките от скотски и растителни типове, открити по време на археологически разкопки, дава извънредно скъпа информация за палеоклимата и изискванията, при които са живели хората в съответните интервали. " Може да се направи една страхотна реорганизация на интервала. Всичко е от голяма важност, всичко би трябвало да се събира и изследва “, изясни доктор Карастоянова.
При археологически разкопки, наред с огромното количество керамичен материал – остатъци от употребяваните в бита съдове, нормално се открива и огромно количество скотски остатъци, най-вече от потреблението на животни. Обектите без костен материал са доста малко, добави археозоологът.
Заедно с проф. Николай Спасов те потвърждават, че на територията на днешните български земи още в епохата на неолита са съществували елени лопатари. " Имали сме локален подвид, който сега се потвърди и генетично. Преди една седмица излязоха две публикации в влиятелни генетични списания, които цитират нашата публикация и удостоверяват нашата теза, че имаме локален подвид в България “, похвали се доктор Надежда Карастоянова.
Изследването на животинските остатъци потвърждават съществуването на лъвове на териториите на днешните български земи още от времето на неолита, т.е. преди 7000 години. " Те са били ловувани и употребявани, защото по останките има следи от рязане и разфасоване “, изясни археозоологът.
Има исторически данни от разнообразни древногръцки създатели, които също приказват за лъвове, живели на териториите на Мизия и Тракия. Те са били сходни на африканските лъвове, изясни доктор Карастоянова. До момента няма директни доказателства за битие на лъвове през средновековието.
В момента доктор Надежда Карастоянова работи по публикация, отдадена на разпространяването на лъвовете в интервала на халколита. " Имаме един доста забавен човешки скелет от един некропол, при който най-вероятно се касае за човек, атакуван от лъв и оживял след него, при което са останали белези по черепа му. Няколко години по-късно е умрял “, описа тя.
Според доктор Карастоянова най-интересното и екзотично животно, живяло на територията на днешните български земи, е турът. " Това е диво говедо с големи размери. От него произлизат всички породи домашни крави. Преди 8000 години те са били одомашнени от хората в Мала Азия и от там стартира разселването им към Балканския полуостров и Западна Европа. Хората, които са мигрирали от там, са водели със себе си и одомашнените животни. Генетични проучвания демонстрират, че по нашите земи също е имало одомашняване на тези животни. То се е случвало едновременно на разнообразни места “, описа тя.
Има доказателства, че хората в Мала Азия стартират да отглеждат кучета като домашни любимци още преди 10 000 години, добави доктор Карастоянова.
Екипът археозоолози от Националния природонаучен музей провежда Международна конференция за средновековна археозоология. " Това ще бъде първата в България конференция по археозоолгия изобщо. Тя ще се организира от 2 до 6 октомври. Ще дойдат хора от целия свят “, разгласи доктор Надежда Карастоянова.
Калина Свежин
Останките са изпратени в профилирана лаборатория за изотопни разбори в Норвегия, които ще дадат информация за произхода на камилата, добави тя. След това находката ще бъде експонирана в Националния природонаучен музей.
Д-р Карастоянова изясни, че археозоологията е науката, която изследва животинските остатъци, открити в археологически обекти, и връзката сред индивида и животните. Тя дава информация за процеса на одомашняване на животните от индивида, за ловуването през другите интервали, както и за произхода на типовете.
Археозоологията, както и палеоботаниката, се явяват спомагателни науки за археологията. Изследването на останките от скотски и растителни типове, открити по време на археологически разкопки, дава извънредно скъпа информация за палеоклимата и изискванията, при които са живели хората в съответните интервали. " Може да се направи една страхотна реорганизация на интервала. Всичко е от голяма важност, всичко би трябвало да се събира и изследва “, изясни доктор Карастоянова.
При археологически разкопки, наред с огромното количество керамичен материал – остатъци от употребяваните в бита съдове, нормално се открива и огромно количество скотски остатъци, най-вече от потреблението на животни. Обектите без костен материал са доста малко, добави археозоологът.
Заедно с проф. Николай Спасов те потвърждават, че на територията на днешните български земи още в епохата на неолита са съществували елени лопатари. " Имали сме локален подвид, който сега се потвърди и генетично. Преди една седмица излязоха две публикации в влиятелни генетични списания, които цитират нашата публикация и удостоверяват нашата теза, че имаме локален подвид в България “, похвали се доктор Надежда Карастоянова.
Изследването на животинските остатъци потвърждават съществуването на лъвове на териториите на днешните български земи още от времето на неолита, т.е. преди 7000 години. " Те са били ловувани и употребявани, защото по останките има следи от рязане и разфасоване “, изясни археозоологът.
Има исторически данни от разнообразни древногръцки създатели, които също приказват за лъвове, живели на териториите на Мизия и Тракия. Те са били сходни на африканските лъвове, изясни доктор Карастоянова. До момента няма директни доказателства за битие на лъвове през средновековието.
В момента доктор Надежда Карастоянова работи по публикация, отдадена на разпространяването на лъвовете в интервала на халколита. " Имаме един доста забавен човешки скелет от един некропол, при който най-вероятно се касае за човек, атакуван от лъв и оживял след него, при което са останали белези по черепа му. Няколко години по-късно е умрял “, описа тя.
Според доктор Карастоянова най-интересното и екзотично животно, живяло на територията на днешните български земи, е турът. " Това е диво говедо с големи размери. От него произлизат всички породи домашни крави. Преди 8000 години те са били одомашнени от хората в Мала Азия и от там стартира разселването им към Балканския полуостров и Западна Европа. Хората, които са мигрирали от там, са водели със себе си и одомашнените животни. Генетични проучвания демонстрират, че по нашите земи също е имало одомашняване на тези животни. То се е случвало едновременно на разнообразни места “, описа тя.
Има доказателства, че хората в Мала Азия стартират да отглеждат кучета като домашни любимци още преди 10 000 години, добави доктор Карастоянова.
Екипът археозоолози от Националния природонаучен музей провежда Международна конференция за средновековна археозоология. " Това ще бъде първата в България конференция по археозоолгия изобщо. Тя ще се организира от 2 до 6 октомври. Ще дойдат хора от целия свят “, разгласи доктор Надежда Карастоянова.
Калина Свежин
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ