„Жена на 800 милиона години”: Реалност или фантазия е Тисулската принцеса
При копаенето на въглища са открити доста мистериозни артефакти, само че никой от тях не може да се съпостави със сензационната находка, направена през 1969 година в региона на Кемерово, Русия. Там всред въглищните пластове бил изваден саркофаг цялостен с течност, в който лежала млада жена със славянски черти и фантастична хубост... И съгласно някои това напълно не е мит, а самата истина.
Във връзка с това изобретение тук са поместени няколко публикации от разнообразни медии, в които се формулират разнообразни отзиви и хипотези по отношение на достоверността на случилото се.
Саркофагът с тялото на дамата е открит от миньори, които по-късно починали при разнообразни условия. Случаят незабавно бил систематизиран като секретен и тялото било пренесено на незнайно място. Цялата история се основава на разкази на очевидци, разнообразни публикации във вестници и някои секрети следствия пробвали се да разкрият самоличността на „ принцесата “ и нейното ДНК - актуалната ДНК на съветския човек.
Tisul princess
An unusual and shocking find was discovered by mine workers in the village of Rzhavchik in Russia. At a depth of 70 meters, workers stumbled on a huge stone box length of 2.5 meters. Soon, everyone realized that it was a coffin.
The coffin was filled with a…
— @AndTartary and antiquity (@andtartary2)
Мястото, на което е открита се оказало забавно от позиция на историческата геодезия. Оказало се, че град Ржавчик е ситуиран тъкмо перпендикулярно на меридиана на Стоунхендж. По-подробното изложение на този случай е изработен от Олег Кулишкин по описа на инцидентен сателит във влака, някогашен полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който бил забъркан в тази ситуация.
Съществуват и разкази на очевидци, които описват за необикновен летящ обект, който се насочил към Руст. Обектът бил изцяло спокоен и първоначално незабележим. След това се появило краткотрайно зарево с три точки, което изчезнало и се появило още веднъж, само че този път... доста по-близо. Тъй като триъгълникът от светлинни точки се увеличавал, изглеждало, като че ли бил в региона над езерото Конкорд, на към 4 километра от Тисул.
Статия на Олег Кулишкин, оповестена в номер 124 на вестник „ Аркаим “:
" По време на последното ми пътешестване до Москва във влака срещнах човек със сурово и извънредно интелигентно лице (като на Щирлиц). Отначало той мълчеше, само че пътят е дълъг и душата на спътника ми, както се споделя, кипеше. Оказа се, че дружно с мен пътува пенсиониран полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от Съюз на съветските социалистически републики, който работил дълги години в един от секретните отдели.
Напуснал властта през 1991 година, той не приел разпадането на Съюза. Вече беше пенсиониран. Сподели, че се е посветил на развъждането на внучката си. Написах историята на моя сателит по памет. Мисля, че като цяло съумях да запазя някои от моделите на речта и стила на описа му.
Това се случило при започване на септември 1969 година в село Ржавчик, Тисулски регион, Кемеровска област:
По заповед на ръководителя на обекта Александър Александрович Масалигин (починал през 1980 г.; формалната версия е язва на стомаха) цялата работа беше неотложно спряна. Ковчегът се издигна на повърхността и стартира да се отваря, разпуквайки ръбовете на замазката, която беше каменна. От топлината на слънцето замазката се трансформира в транспарантна течност и изтече. Един от екипа, изследовател на мощни чувства, даже я тества с езика си - безусловно седмица по-късно той полудя и през февруари замръзна на прага на личния си дом.
Капакът на саркофага беше идеално подложен. За по-голяма издръжливост вътрешните ръбове бяха оградени с двоен борд, който прилягаше компактно към дебелите 6-инча стени. Откритието беше потрес за присъстващите. Саркофагът се оказа цялостен до ръба с розово-синя кристална течност, в която лежеше висока (около 180 см.), стройна, извънредно красива жена, която изглеждаше на към тридесет години, с деликатни европейски черти и огромни необятно отворени сини очи. Гъсти тъмноруси къдрици с червеникав нюанс до кръста леко покриваха меките бели ръце. Беше облечена в транспарантна, бяла, дантелена рокля, стигаща малко под коленете, с къси ръкави, бродирани с разноцветни цветя. Нямаше долни дрехи.
Изглеждаше, като че ли дамата не е мъртва, а просто спи (с отворени очи). В горната част на леглото имаше правоъгълна, черна, железна кутия, заоблена в единия край, към 25 на 10 см. Ковчегът можеше да се види от 10 до 15 часа и целият град пристигна да види чудото. Почти незабавно за находката беше известен регионалният център. Пристигнаха висшестоящи чиновници, пожарникари, военни, служители на реда. В 14 ч. кацна хеликоптер, от който слязоха дузина честни „ приятели “ в цивилни облекла, които незабавно оповестиха, че мястото е мощно заразно и подредиха на присъстващите да се отдалечат от саркофага.
По-късно отделиха мястото на откритието и записаха всички, които са докосвали ковчега и даже тези, които са стояли в непосредствена непосредственост, сякаш с цел да бъде осъществен незабавен медицински обзор. След това пробваха да качат саркофага в хеликоптера, само че товарът се оказа прекомерно тежък и взеха решение да улеснят задачата, като отстранен течността. След като започнаха да изпомпват течността, тялото стартира да почернява пред очите ни. Веднага върнаха течността назад и почерняванията започнаха бързо да изчезват. Минута по-късно руменината още веднъж стартира да играе по бузите на момичето и цялото й тяло закупи предходния тип като че ли е живо.
Саркофагът беше затворен и качен на хеликоптер. Остатъците от първичната замазка бяха събрани в торби и на очевидците беше подредено да се разотидат. След това хеликоптерът се насочи към Новосибирск. Пет дни по-късно възрастен професор пристигна в Ржавчик от Новосибирск и изнесе лекция в селския клуб за предварителните резултати от лабораторните проучвания на скорошната находка. Професорът сподели, че това изобретение ще промени разбирането ни за историята. Каза още, че в напълно близко бъдеще руските учени ще разгласяват резултатите от своите проучвания и това ще шокира научния свят. Според професора момичето било на минимум 800 милиона години! Това опровергава тотално теорията на Дарвин за произхода на индивида от маймуната. Жената е била заровена в карбоновия интервал на палеозойската епоха, милиони години преди появяването на динозаврите.
Саркофагът с тялото на дамата беше в дървена крипта посред гъста гора . С течение на времето криптата очевидно изцяло потънала в земята, рухнала и била без достъп до О2 в продължение на стотици милиони години и по този метод се трансформирала в част едносъставен въглищен слой. Първоначално ни беше показана извънземна версия, само че генетичният разбор на тялото на дамата посочил 100-процентово подобие със актуалните съветски хора. Днес ние сме напълно същите тъкмо както предците ни от преди 800 милиона години!
Ясно е, че равнището на развиване на цивилизацията, към която принадлежала дамата, надвишава всичко познато ни досега , в това число нашето, защото естеството на тъканта, от която е направена роклята на „ принцесата “, не предстои на теоретичен разбор. Технологията за произвеждане на подобен материал към момента не е изобретена от човечеството.
Съставът на розово-синята течност е към момента непостоянен. Професорът не сподели нищо за металната кутия, като се изключи че се учи. Лекторът си потегли и няколко дни по-късно във вестника на Тисулския окръг се появи дребна записка, в която се споделяше, че покрай село Ржавчик е била открита археологическа светиня, която ще хвърли светлина върху историята. Хората стачкуваха, тъй като това, което бяха претърпели и видели не заслужаваше тези три незабележими реда във вестника! Възмущението обаче утихна когато кварталът Тисул беше ненадейно отцепен от военните и полицията, които претърсиха дворовете, заловиха „ размирен нестроените “ хора от популацията, а мястото, където намерихме ковчега, беше усърдно засипано със земя.
И въпреки всичко, макар напъните на управляващите, измежду селяните останаха борци за истината. Един от тях мина през всички инстанции, като даже написа писмо до Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, само че година по-късно ненадейно умря (според формалната версия от сърдечна недостатъчност). Когато шестимата „ откриватели ” на ковчега починаха един след различен в автомобилни произшествия през годината, оживелите очевидци замълчаха вечно.
През 1973 година, когато съгласно управляващите „ всичко се е уталожило “, през цялото лято бяха осъществени огромни разкопки в най-строга секретност по крайбрежията и островите на езерото Берчикул, на шест километра от мястото, където ебеш открит саркофагът, които продължиха до късната есен.
Районът беше отцепен от бойци и полиция. Но, както се споделя, не можете да скриете тегел в торба! По някакъв метод служащите, които участваха в разкопките и дълго време мълчаха, влязоха в кварталния магазин, напиха се и заразказваха по какъв начин на островите разкрили антично гробище от каменната епоха.
Те изрично отхвърлиха да дадат детайлности, само че целият град наблюдаваше по какъв начин долитаха хеликоптери до мястото на разкопките и отнасяха неща, а след привършване на работата по островите и крайбрежията на Берчикул имаше стотици гробове покрити с пръст... "
В търсене на очевидци
През 2007 година кореспондентът на вестник " Сибдепо " Роман Янченко, решил да ревизира достоверността на тази именита история. Той посетил местата, където сякаш се е случило описаното преди 38 години знамение...
Part 24 -Atlantis/
Hyperborea artefects, the Tisul Princess, Siberian megaliths, Tsarichina
— ANDREAS (@andreasjonsso18)
Из публикацията „ Саркофагът на Тисул “:
„ Разбира се, не е изненадващо, че към момента има доста незнайни в това следствие. Татяна Павловна Карнаухова, брачната половинка на самия миньор Карнаухов, който се загатва в легендата, сподели, че в действителност брачният партньор й в миналото работил в кариера, само че умрял преди пет години вследствие на продължителна тежка болест. Според шефа на селското учебно заведение Галина Ребрикова, ръководителят на обекта Александър Масалигин фактически работил в кариерата, само че умрял не през 1980 година, а по-късно, през 1983 или 1984 година от левкемия. А кариерата бил закрита през 1973 година, в този момент всичко било затрупано, превърнато в елементарна гора. “
Журналистът съумял да се срещне с Николай Михайлович Гърманов - последният оживял от бригадата, която съгласно легендата разкрила мистериозния саркофаг. По това време Гърманов работел като ватман на булдозер. Той споделил, че Масалигин работил като ватман, Александър Иванович Карнаухов бил ковач и умрял откакто карал мотоциклет и бил блъснат от камион. Гърманов споделил също, че за 33 години, откогато работил като ватман на булдозер, не е намерил никакви саркофази или артефакти.
И по този начин единственият вероятен очевидец на описаните събития твърдял, че тисулската находка в никакъв случай не е съществувала. Защо обаче показанията на брачната половинка на Карнаухов и Гърманов са толкоз разнообразни? Освен това, историята на всеки от двамата очевидци за участниците тъкмо на половина съвпадала с легендата. Обединявали се единствено към едно нещо - такова нещо не се е случвало!
Според разкази на други поданици на града, когато саркофагът бил изваден, той бил цялостен с транспарантен материал, наподобяващ стъкло. Нямало никакви драскотини върху капака. В саркофага имало жена без безусловно никакви признаци на разложение. След като свалили капака тя почнала да почернява пред очите им.
Интересно е да се означи, че в разнообразни конгреси в интернет доста хора, които са живели по тези места или са имали родственици в региона, са описвали диалози и клюки за тази находка. Според други, показали се за локални поданици, сходно нещо даже не се загатва, а за находката в Тисул научили през изявления в Интернет.
Някои откриватели съпоставят легендата за принцесата от Тисул с поемата на Александър Пушкин „ Приказката за мъртвата принцеса и седемте герои “:
" …Пред него е стръмна планина;
Около нея страната е празна;
Под планината има мрачен вход.
Той бързо отива там.
Пред него, в скръбния мрак,
Ковчегът е клатещ се кристал,
И в този бистър ковчег
Принцесата спи вечно.
И за ковчега на булката скъпа
Той удари с всичка мощ.
Ковчегът беше строшен. Дева внезапно
Съживени. Оглежда се
Учудени очи;
И, люлеейки се над веригите,
Въздъхна, тя сподели:
„ Колко време спах!... "
Продължение на историята
А през март 2012 година се появи и самият създател на сензационната публикация.
Esta noche a las 22h. (+1GMT) abordamos dos interesantes temas: Los de la Marina de EE.UU y el misterio de la princesa Tisul, una " momia " de 800 millones de años ¿Quién pisaba la Tierra en el Proterozoico?
— Josep Guijarro (@josepguijarro)
Ето известие от създателя на „ Находката от Тисул “:
" Уважаема редакция, изминаха 10 години от публикуването на публикацията за откритията в Тисул и пристигна време да разкрием истината за нейното написване. В тази публикация, оповестена във вестник „ Хакасия " през август 2002 година под заглавие „ Жена на 800 милиона години ”, аз не излъгах нито дума, а единствено скрих същинските условия на връзката ми с полковника - това беше неговото изискване! Ден след публикуването на този материал бях блъснат от кола, въпреки и не съдбовно, разминах се единствено с лека контузия, несъмнено това може да е било просто съвпадане. От публицистичния екип се засмяха, когато им споделих. Последваха обаче позвънявания, които нямаха нищо общо с никаква случайност. Позвъняха ми от „ федералната работа с положителни и целесъобразни препоръки “. Оказа се, че инцидентно съм издал държавна загадка. Отначало те се пробваха да получат сведения за полковника, а когато им описах разузнавача Щирлиц от едноименния филм екранизация, те настойчиво „ предложиха “ да напиша сензационно и занимателно продължение на „ Откровението на полковника от КГБ-2 “, в което да опиша по какъв начин хубавицата е възкръснала, избягала и към момента я търсят и така нататък, и така нататък Написах го, само че на напълно друга тематика, след което продължих журналистическата си кариера в най-хубавия вестник на Хакасия. Това е в резюме историята на появяването на сензационната обява „ Находката от Тисул “, която популяризира село Ржавчик по целия свят.
С почитание, Олег Кулишкин (Гончар) “
В идващото си известие Олег Кулишкин написа, че покрай село Ржавчик, на мястото, където бил открит саркофагът с „ съветската принцеса “, локалните управляващи създали бунище с колосални размери, на което донасяли отпадъци от съвсем цялата област!
Според Олег Кулишкин възрастта на находката е избрана сред 400 и 800 милиона години въз основа на визията от 60-те години на предишния век за времето преди образуването на каменните въглища на планетата, като се стартира от дебелина 20 метра, на която е открит мраморният ковчег с тялото на прелестната жена.
Автор на най-скорошната публикация за намирането на принцесата от Тисул е ръководителят на Организационния комитет на Учредителния конгрес на казашката партия „ Свободна Русия “, военният сержант майор Олег Гончар (Кулишкин).
Олег Гончар (Кулишкин) благодари на REN TV за това, че са посочили историята за откриването на принцесата от Тисул и за доблестното търсене на истината.
Какво ново обаче са добавили от екипа на REN TV в тази мистериозна история? Свидетел на събитията, геологът на въглищната мина Владимир Подрешетников, сподели, че с изключение на откритата принцеса, били открити и други погребения. Той споделя, че през 1973 година военните прекратили разкопките край село Ржавчик. Това удостовери и Валери Малевани, генерал-майор от ФСБ в оставка. Той сподели още, че в езерото на 6 км от село Ржавчик били открити още две гробници, чиято възраст е 200 милиона години. Твърди се, че били открити два идентични саркофага.
Създателите на кино лентата оповестяват, че саркофагът с принцесата от Тисул бил изпратен в Москва за подробно изследване. Между 1969 до 1973 година даже непознати шпиони били залавяни в региона на Тисул, в търсене на скъпи артефакти и информация.
Съвсем не е изненадващо, че екипът на REN TV не съумял завърши тази история. Вместо отговори се появили повече въпроси.
Измислица или същинска история?
¿Verdad o ficción?’La princesa Tisul’
— GALANVAZQUEZ
Във връзка с това изобретение тук са поместени няколко публикации от разнообразни медии, в които се формулират разнообразни отзиви и хипотези по отношение на достоверността на случилото се.
Саркофагът с тялото на дамата е открит от миньори, които по-късно починали при разнообразни условия. Случаят незабавно бил систематизиран като секретен и тялото било пренесено на незнайно място. Цялата история се основава на разкази на очевидци, разнообразни публикации във вестници и някои секрети следствия пробвали се да разкрият самоличността на „ принцесата “ и нейното ДНК - актуалната ДНК на съветския човек.
Tisul princess
An unusual and shocking find was discovered by mine workers in the village of Rzhavchik in Russia. At a depth of 70 meters, workers stumbled on a huge stone box length of 2.5 meters. Soon, everyone realized that it was a coffin.
The coffin was filled with a…
— @AndTartary and antiquity (@andtartary2)
Мястото, на което е открита се оказало забавно от позиция на историческата геодезия. Оказало се, че град Ржавчик е ситуиран тъкмо перпендикулярно на меридиана на Стоунхендж. По-подробното изложение на този случай е изработен от Олег Кулишкин по описа на инцидентен сателит във влака, някогашен полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който бил забъркан в тази ситуация.
Съществуват и разкази на очевидци, които описват за необикновен летящ обект, който се насочил към Руст. Обектът бил изцяло спокоен и първоначално незабележим. След това се появило краткотрайно зарево с три точки, което изчезнало и се появило още веднъж, само че този път... доста по-близо. Тъй като триъгълникът от светлинни точки се увеличавал, изглеждало, като че ли бил в региона над езерото Конкорд, на към 4 километра от Тисул.
Статия на Олег Кулишкин, оповестена в номер 124 на вестник „ Аркаим “:
" По време на последното ми пътешестване до Москва във влака срещнах човек със сурово и извънредно интелигентно лице (като на Щирлиц). Отначало той мълчеше, само че пътят е дълъг и душата на спътника ми, както се споделя, кипеше. Оказа се, че дружно с мен пътува пенсиониран полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от Съюз на съветските социалистически републики, който работил дълги години в един от секретните отдели.
Напуснал властта през 1991 година, той не приел разпадането на Съюза. Вече беше пенсиониран. Сподели, че се е посветил на развъждането на внучката си. Написах историята на моя сателит по памет. Мисля, че като цяло съумях да запазя някои от моделите на речта и стила на описа му.
Това се случило при започване на септември 1969 година в село Ржавчик, Тисулски регион, Кемеровска област:
По заповед на ръководителя на обекта Александър Александрович Масалигин (починал през 1980 г.; формалната версия е язва на стомаха) цялата работа беше неотложно спряна. Ковчегът се издигна на повърхността и стартира да се отваря, разпуквайки ръбовете на замазката, която беше каменна. От топлината на слънцето замазката се трансформира в транспарантна течност и изтече. Един от екипа, изследовател на мощни чувства, даже я тества с езика си - безусловно седмица по-късно той полудя и през февруари замръзна на прага на личния си дом.
Капакът на саркофага беше идеално подложен. За по-голяма издръжливост вътрешните ръбове бяха оградени с двоен борд, който прилягаше компактно към дебелите 6-инча стени. Откритието беше потрес за присъстващите. Саркофагът се оказа цялостен до ръба с розово-синя кристална течност, в която лежеше висока (около 180 см.), стройна, извънредно красива жена, която изглеждаше на към тридесет години, с деликатни европейски черти и огромни необятно отворени сини очи. Гъсти тъмноруси къдрици с червеникав нюанс до кръста леко покриваха меките бели ръце. Беше облечена в транспарантна, бяла, дантелена рокля, стигаща малко под коленете, с къси ръкави, бродирани с разноцветни цветя. Нямаше долни дрехи.
Изглеждаше, като че ли дамата не е мъртва, а просто спи (с отворени очи). В горната част на леглото имаше правоъгълна, черна, железна кутия, заоблена в единия край, към 25 на 10 см. Ковчегът можеше да се види от 10 до 15 часа и целият град пристигна да види чудото. Почти незабавно за находката беше известен регионалният център. Пристигнаха висшестоящи чиновници, пожарникари, военни, служители на реда. В 14 ч. кацна хеликоптер, от който слязоха дузина честни „ приятели “ в цивилни облекла, които незабавно оповестиха, че мястото е мощно заразно и подредиха на присъстващите да се отдалечат от саркофага.
По-късно отделиха мястото на откритието и записаха всички, които са докосвали ковчега и даже тези, които са стояли в непосредствена непосредственост, сякаш с цел да бъде осъществен незабавен медицински обзор. След това пробваха да качат саркофага в хеликоптера, само че товарът се оказа прекомерно тежък и взеха решение да улеснят задачата, като отстранен течността. След като започнаха да изпомпват течността, тялото стартира да почернява пред очите ни. Веднага върнаха течността назад и почерняванията започнаха бързо да изчезват. Минута по-късно руменината още веднъж стартира да играе по бузите на момичето и цялото й тяло закупи предходния тип като че ли е живо.
Саркофагът беше затворен и качен на хеликоптер. Остатъците от първичната замазка бяха събрани в торби и на очевидците беше подредено да се разотидат. След това хеликоптерът се насочи към Новосибирск. Пет дни по-късно възрастен професор пристигна в Ржавчик от Новосибирск и изнесе лекция в селския клуб за предварителните резултати от лабораторните проучвания на скорошната находка. Професорът сподели, че това изобретение ще промени разбирането ни за историята. Каза още, че в напълно близко бъдеще руските учени ще разгласяват резултатите от своите проучвания и това ще шокира научния свят. Според професора момичето било на минимум 800 милиона години! Това опровергава тотално теорията на Дарвин за произхода на индивида от маймуната. Жената е била заровена в карбоновия интервал на палеозойската епоха, милиони години преди появяването на динозаврите.
Саркофагът с тялото на дамата беше в дървена крипта посред гъста гора . С течение на времето криптата очевидно изцяло потънала в земята, рухнала и била без достъп до О2 в продължение на стотици милиони години и по този метод се трансформирала в част едносъставен въглищен слой. Първоначално ни беше показана извънземна версия, само че генетичният разбор на тялото на дамата посочил 100-процентово подобие със актуалните съветски хора. Днес ние сме напълно същите тъкмо както предците ни от преди 800 милиона години!
Ясно е, че равнището на развиване на цивилизацията, към която принадлежала дамата, надвишава всичко познато ни досега , в това число нашето, защото естеството на тъканта, от която е направена роклята на „ принцесата “, не предстои на теоретичен разбор. Технологията за произвеждане на подобен материал към момента не е изобретена от човечеството.
Съставът на розово-синята течност е към момента непостоянен. Професорът не сподели нищо за металната кутия, като се изключи че се учи. Лекторът си потегли и няколко дни по-късно във вестника на Тисулския окръг се появи дребна записка, в която се споделяше, че покрай село Ржавчик е била открита археологическа светиня, която ще хвърли светлина върху историята. Хората стачкуваха, тъй като това, което бяха претърпели и видели не заслужаваше тези три незабележими реда във вестника! Възмущението обаче утихна когато кварталът Тисул беше ненадейно отцепен от военните и полицията, които претърсиха дворовете, заловиха „ размирен нестроените “ хора от популацията, а мястото, където намерихме ковчега, беше усърдно засипано със земя.
И въпреки всичко, макар напъните на управляващите, измежду селяните останаха борци за истината. Един от тях мина през всички инстанции, като даже написа писмо до Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, само че година по-късно ненадейно умря (според формалната версия от сърдечна недостатъчност). Когато шестимата „ откриватели ” на ковчега починаха един след различен в автомобилни произшествия през годината, оживелите очевидци замълчаха вечно.
През 1973 година, когато съгласно управляващите „ всичко се е уталожило “, през цялото лято бяха осъществени огромни разкопки в най-строга секретност по крайбрежията и островите на езерото Берчикул, на шест километра от мястото, където ебеш открит саркофагът, които продължиха до късната есен.
Районът беше отцепен от бойци и полиция. Но, както се споделя, не можете да скриете тегел в торба! По някакъв метод служащите, които участваха в разкопките и дълго време мълчаха, влязоха в кварталния магазин, напиха се и заразказваха по какъв начин на островите разкрили антично гробище от каменната епоха.
Те изрично отхвърлиха да дадат детайлности, само че целият град наблюдаваше по какъв начин долитаха хеликоптери до мястото на разкопките и отнасяха неща, а след привършване на работата по островите и крайбрежията на Берчикул имаше стотици гробове покрити с пръст... "
В търсене на очевидци
През 2007 година кореспондентът на вестник " Сибдепо " Роман Янченко, решил да ревизира достоверността на тази именита история. Той посетил местата, където сякаш се е случило описаното преди 38 години знамение...
Part 24 -Atlantis/
Hyperborea artefects, the Tisul Princess, Siberian megaliths, Tsarichina
— ANDREAS (@andreasjonsso18)
Из публикацията „ Саркофагът на Тисул “:
„ Разбира се, не е изненадващо, че към момента има доста незнайни в това следствие. Татяна Павловна Карнаухова, брачната половинка на самия миньор Карнаухов, който се загатва в легендата, сподели, че в действителност брачният партньор й в миналото работил в кариера, само че умрял преди пет години вследствие на продължителна тежка болест. Според шефа на селското учебно заведение Галина Ребрикова, ръководителят на обекта Александър Масалигин фактически работил в кариерата, само че умрял не през 1980 година, а по-късно, през 1983 или 1984 година от левкемия. А кариерата бил закрита през 1973 година, в този момент всичко било затрупано, превърнато в елементарна гора. “
Журналистът съумял да се срещне с Николай Михайлович Гърманов - последният оживял от бригадата, която съгласно легендата разкрила мистериозния саркофаг. По това време Гърманов работел като ватман на булдозер. Той споделил, че Масалигин работил като ватман, Александър Иванович Карнаухов бил ковач и умрял откакто карал мотоциклет и бил блъснат от камион. Гърманов споделил също, че за 33 години, откогато работил като ватман на булдозер, не е намерил никакви саркофази или артефакти.
И по този начин единственият вероятен очевидец на описаните събития твърдял, че тисулската находка в никакъв случай не е съществувала. Защо обаче показанията на брачната половинка на Карнаухов и Гърманов са толкоз разнообразни? Освен това, историята на всеки от двамата очевидци за участниците тъкмо на половина съвпадала с легендата. Обединявали се единствено към едно нещо - такова нещо не се е случвало!
Според разкази на други поданици на града, когато саркофагът бил изваден, той бил цялостен с транспарантен материал, наподобяващ стъкло. Нямало никакви драскотини върху капака. В саркофага имало жена без безусловно никакви признаци на разложение. След като свалили капака тя почнала да почернява пред очите им.
Интересно е да се означи, че в разнообразни конгреси в интернет доста хора, които са живели по тези места или са имали родственици в региона, са описвали диалози и клюки за тази находка. Според други, показали се за локални поданици, сходно нещо даже не се загатва, а за находката в Тисул научили през изявления в Интернет.
Някои откриватели съпоставят легендата за принцесата от Тисул с поемата на Александър Пушкин „ Приказката за мъртвата принцеса и седемте герои “:
" …Пред него е стръмна планина;
Около нея страната е празна;
Под планината има мрачен вход.
Той бързо отива там.
Пред него, в скръбния мрак,
Ковчегът е клатещ се кристал,
И в този бистър ковчег
Принцесата спи вечно.
И за ковчега на булката скъпа
Той удари с всичка мощ.
Ковчегът беше строшен. Дева внезапно
Съживени. Оглежда се
Учудени очи;
И, люлеейки се над веригите,
Въздъхна, тя сподели:
„ Колко време спах!... "
Продължение на историята
А през март 2012 година се появи и самият създател на сензационната публикация.
Esta noche a las 22h. (+1GMT) abordamos dos interesantes temas: Los de la Marina de EE.UU y el misterio de la princesa Tisul, una " momia " de 800 millones de años ¿Quién pisaba la Tierra en el Proterozoico?
— Josep Guijarro (@josepguijarro)
Ето известие от създателя на „ Находката от Тисул “:
" Уважаема редакция, изминаха 10 години от публикуването на публикацията за откритията в Тисул и пристигна време да разкрием истината за нейното написване. В тази публикация, оповестена във вестник „ Хакасия " през август 2002 година под заглавие „ Жена на 800 милиона години ”, аз не излъгах нито дума, а единствено скрих същинските условия на връзката ми с полковника - това беше неговото изискване! Ден след публикуването на този материал бях блъснат от кола, въпреки и не съдбовно, разминах се единствено с лека контузия, несъмнено това може да е било просто съвпадане. От публицистичния екип се засмяха, когато им споделих. Последваха обаче позвънявания, които нямаха нищо общо с никаква случайност. Позвъняха ми от „ федералната работа с положителни и целесъобразни препоръки “. Оказа се, че инцидентно съм издал държавна загадка. Отначало те се пробваха да получат сведения за полковника, а когато им описах разузнавача Щирлиц от едноименния филм екранизация, те настойчиво „ предложиха “ да напиша сензационно и занимателно продължение на „ Откровението на полковника от КГБ-2 “, в което да опиша по какъв начин хубавицата е възкръснала, избягала и към момента я търсят и така нататък, и така нататък Написах го, само че на напълно друга тематика, след което продължих журналистическата си кариера в най-хубавия вестник на Хакасия. Това е в резюме историята на появяването на сензационната обява „ Находката от Тисул “, която популяризира село Ржавчик по целия свят.
С почитание, Олег Кулишкин (Гончар) “
В идващото си известие Олег Кулишкин написа, че покрай село Ржавчик, на мястото, където бил открит саркофагът с „ съветската принцеса “, локалните управляващи създали бунище с колосални размери, на което донасяли отпадъци от съвсем цялата област!
Според Олег Кулишкин възрастта на находката е избрана сред 400 и 800 милиона години въз основа на визията от 60-те години на предишния век за времето преди образуването на каменните въглища на планетата, като се стартира от дебелина 20 метра, на която е открит мраморният ковчег с тялото на прелестната жена.
Автор на най-скорошната публикация за намирането на принцесата от Тисул е ръководителят на Организационния комитет на Учредителния конгрес на казашката партия „ Свободна Русия “, военният сержант майор Олег Гончар (Кулишкин).
Олег Гончар (Кулишкин) благодари на REN TV за това, че са посочили историята за откриването на принцесата от Тисул и за доблестното търсене на истината.
Какво ново обаче са добавили от екипа на REN TV в тази мистериозна история? Свидетел на събитията, геологът на въглищната мина Владимир Подрешетников, сподели, че с изключение на откритата принцеса, били открити и други погребения. Той споделя, че през 1973 година военните прекратили разкопките край село Ржавчик. Това удостовери и Валери Малевани, генерал-майор от ФСБ в оставка. Той сподели още, че в езерото на 6 км от село Ржавчик били открити още две гробници, чиято възраст е 200 милиона години. Твърди се, че били открити два идентични саркофага.
Създателите на кино лентата оповестяват, че саркофагът с принцесата от Тисул бил изпратен в Москва за подробно изследване. Между 1969 до 1973 година даже непознати шпиони били залавяни в региона на Тисул, в търсене на скъпи артефакти и информация.
Съвсем не е изненадващо, че екипът на REN TV не съумял завърши тази история. Вместо отговори се появили повече въпроси.
Измислица или същинска история?
¿Verdad o ficción?’La princesa Tisul’
— GALANVAZQUEZ
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ