Евангелие от Матей 28:1- 11; 16 - 20И като мина

Евангелие от Матей 28 :1- 11; 16 - 20

И като мина събота, призори, в първия ден на седмицата, пристигна Мария Магдалина и другата Мария* да видят гроба. И ето, стана огромен трус: тъй като Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; типът му беше като мълния, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към дамите и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма го тук; Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, изпреварва ви в Галилея; там ще Го видите. Ето, споделих ви. И като излязоха бързо от гроба, те със боязън и наслада огромна се завтекоха да оповестят на учениците Му. А когато отиваха да оповестят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: РАДВАЙТЕ съдебна експертиза! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; тогава Иисус им споделя: не бойте се; идете и съобщете на братята Ми, да идат в Галилея и там ще Ме видят.

Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, оповестиха на първосвещениците за всичко станало.

А единайсетте възпитаници отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха.

И като се приближи Иисус, заприказва: ДАДЕ МИ съдебна експертиза ВСЯКА ВЛАСТ НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА. И така, идете и научете всички нации, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги научите да пазят всичко, което съм ви заповядал, и ето, АЗ СЪМ С Върховен административен съд ПРЕЗ ВСИЧКИ ДНИ ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА. АМИН!

Възкресението е събитието, при което Господ Иисус Христос се възстановява още веднъж към живота след гибелта Си на Кръста. На това събитие е отдаден и прочут най-големият християнски празник, наименуван още Светло Христово Възкресение. Дълбочината на смисъла, заложена във Възкресението, е търсена и обсъждана от доста богослови в предишното и в този момент. Част от тази дълбочина е побрана във въпроса: „ каква орис би имало човечеството, в случай че християнството не беше увенчано с Възкресението на своя Основател Иисус Христос? “ На него св. Григорий Нисийски, дава отговор, че без Възкресението човечеството щеше да бъде лишено от най-главното – смисъла и оправданието на своето битие. Ако гибелта не беше победена от Христос и животът има край, то, защо лично, се трудим и трупаме познания, защо се борим против злото и аномалиите в заобикалящия ни свят? Ако мъртвите не възкръсват, в случай че няма безкрайност, то с какво сме нагоре ние, хората, от другите твари?! Или животът ни се изчерпва с това да „ станем от сън, да ядем и пием, защото на следващия ден ще умрем и към този момент няма да ни има?! “ Вярата във вечността на живота, във възкресяването ни като персонално събитие и възприемане напълно не са лесни, тъй като човек е зависим на смяната, придвижването и преходността на света. В тази компликация да осмислим дълбочината му ни оказва помощ св. Атанасий Велики, който задава още по-значимия въпрос: “ кой може и по какъв начин може да бъде победена смъртността на днешния човек? “ Светителят не се бои да види, че щом индивидът е сътворен от хаоса, от нищото, в него е заложено семето на гибелта и актът на Грехопадението трансформира гибелта в част от нашия живот. Чрез прегрешението човек поврежда телесната част от себе си, само че душата му резервира своите най-важни качества: да познава и да избира, тъй като има знание за положително и зло, посредством свободната си воля положителното вместо злото. Следователно опората човек я има в себе си: да не поврежда и погубва душата си. Защо е допустимо Христовото Възкресение? – тъй като е допустимо Христовото Зачатие. То е знамение не тъй като не е станало по познатия ни метод – посредством тайнството „ брак “ сред мъж и жена, открито след Грехопадението. То е знамение, тъй като по волята на Бог Отец посредством оживотворящата мощ на Самия Дух Свети става допустимо раждането на чистия от прегрешението Човек в личността на Христос. С Възкресението Си Христос побеждава гибелта освен за Себе Си, а за цялото човечество. Това значи, че посредством жертвата Си, Той връща на нас, хората, първичния ни тип по този начин, както сме сътворени: със съвършена телесна форма и съвършена душа, поради които се споделя, че сме „ облик и сходство Божие “. Поради всичко изброено дотук, можем да разберем думите на Антоний Сурожки, че Възкресението Христово извежда от бездната на гибелта освен човешкия жанр. Този акт е с жизнеутвърждаваща мощ и вселенско значение, тъй като възстановява достолепието на природата, космоса, материята посредством Христос, побрал в себе си и Бога, и индивида. Наличната, забележима материя добива най-голям честен статус и, в случай че това се разбере, ще се схванат и началните стихове на Битие , където след всеки ден, Господ заключава, че „ това е положително, прекомерно положително “. Чрез Възкресението Христово, продължава св. Антоний, всичко се устремява към цялостното си възобновяване, към съвършения си тип, опустошен преди този момент от гибелта. Оттук следва, че Царството Божие не е някаква заблуда, мираж, „ новото небе и новата земя “ не са стилистични похвати и че Бог става Бог на всичко и всички и Псалмопевецът е имал съображение да възкликне: „ всяко дихание да хвали Господа “ (Пс. 150). Проследяването на процеса на определяне времето и реда на честването на Възкресение Христово по доста изчерпателен метод в българската богословска литература е изследвано от архимандрит Авксентий. Двата преносими празника - Възкресение и Петдесетница - са послужили за основа на годишния празничен цикъл на православната ни Църква. Само тези два празника имат своя предобраз в Стария Завет: Възкресението в Пасха (Изходът на евреите от Египет - “земята на робството ”) и Петдесетница (дадените от Господ на евреите Десет Божи заповеди посредством оракул Мойсей). За изключителната значителност на Възкресение Христово написа и св. Йоан Дамаскин в своя Канон за Пасха , като го назовава “празник на празниците и празненство на тържествата ”, тъй като, в случай че старозаветната Пасха празнува прекосяването от евреите на Червено море, избавлението им от Египетския плен и влизането им в “страната на свободата ”, то новозаветната Пасха е натоварена със следния бездънен избавителен смисъл: Божият Син превежда целия човешки жанр от гибелта към живота чрез Възкресението Си.Още през 325 година на Първия космополитен събор в Никея е открито времето на празнуването на Възкресение Христово: първият неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Това пресмятане оттогава до през днешния ден е поверено на архиереите на Александрийската черква.Накрая ще заключа с думите на архимандрит Авксентий: “Възкресението Христово е печатът и завършекът на целия изкупителен героизъм на Богочовека. Възкресението Христово побира в себе си цялото новозаветно благовестие, изпълнено с безусловната религия и светлия оптимизъм за нашето избавление. И то ни е обещано от Сам Господ Иисус Христос, Който ни споделя: “Аз съм възкресението и животът; който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее ” (Иоан 11 : 25). Мария, майката на Яков е към този момент упомената нагоре Мария Клеопова. Тя е брачна половинка на по-малкия брат на св. Йосиф Обручник. Двете със св. Богородица дълго време са живели в един дом и са били доста близки между тях. Мария Клеопова е стояла до св. Богородица праволинейно по време на осъждането, поругаването, Разпятието и Възкресението на Христос. Саломия е майка на двамата апостоли Яков и Йоан Богослов. Тя е и измежду първите дами, повярвали в Христос. Придружавала Го е и Му е пособия от самото начало на Неговите пътувания из Палестина. Тя е участвала на Разпятието и е една от дамите мироносици. /БГНЕС

----------------------

Соня Зафирова, мъдрец. Текстът, който е възложен особено на БГНЕС, е част от книгата „ Христовата светлина просвещава всички “, която следва да излезе.