Посланик Шимански пред Клуб Z - за визитата на Байдън, имперската нормалност на Русия и бъдещето на Европа
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън реши да посети и произнесе тирада в Полша - дни преди годишнината от началото на съветската инвазия в Украйна. Изборът на дестинацията не трябва да ни изненадва. Докато някои европейски страни излъчваха смесени сигнали относно необходимостта да се окаже помощ на Украйна, Варшава се потвърди като един от най-верните другари на Киев във войната против агресора и е измежду най-гласовитите поддръжници на обезпечаването на политическа, филантропична и военна помощ за смелите украински бранители.
Посещението на американския президент, имперската " нормалност " на Русия и бъдещият образ на Европа - това бяха единствено някои от тематиките, които засегнахме в диалог с полския дипломат в София Н. Пр. Мачей Шимански.
- Какво е смисъла на визитата на американския президент Джо Байдън за вашата страна?
Това е второто посещаване на президента на САЩ в границите на последните 11 месеца след бруталното съветско нахлуване против Украйна. То демонстрира в какъв миг от историята се намираме - след две седмици (към момента на изявлението, б.р.) ще се навърши една година от съветската експанзия. От едно безпричинно нахлуване – в Украйна фашисти и нацисти няма.
Разбира се, диалозите с президента Джо Байдън ще бъдат свързани с въпросите на сигурността, само че също по този начин и с полско-американските връзки.
Днес, без значение от това дали на всички им се харесва, Съединени американски щати значително са поръчител на сигурността и стабилността в целия ни район. Понастоящем полско-американските връзки се развиват чудесно, което удостоверяват и американските дипломати. Посещението на президента Байдън е най-хубавото доказателство за това.
В Полша той възнамерява да изнесе тирада. От съобщения на нашите американски съдружници се схваща, че тя ще бъде отдадена на по-широката тематика за архитектура на сигурността в целия район.
След като този въпрос бе координиран с американската страна и с нашите сътрудници и съюзници от източния фланг на НАТО, на 22 февруари президентът на Съединени американски щати ще бъде съдомакин на срещата на върха на Букурещката деветка, т.е. на водачите на Полша, Съединени американски щати и всички страни от източния фланг на НАТО. Разбира се, България също е част от тази група. По време на срещата Полша ще се трансформира в център за полемика за това по какъв начин източният фланг на НАТО може да посрещне днешните провокации в областта на сигурността.
- Споменавате, че Съединени американски щати значително са поръчител на сигурността в Европа. Но Доналд Тръмп например в свои изказвания през 2022 година разгласи, че не поддържа американската помощ за Украйна и упорства за мир още в този момент – макар че агресорът окупира украински земи.
Ами в случай че той бе в този момент президент на Съединени американски щати? Дали в дълготраен проект за Европа няма да е благоразумно, в случай че влага в развиването и на независимите си отбранителни качества, в допълнение към " чадъра " на НАТО?
Това е безусловно наложително. Докато Доналд Тръмп беше президент, той споделяше, че Америка няма да пази тези, които не желаят да се грижат за своята сигурност. Истината е, че Европа живееше в подвеждане. Много страни мислеха, че изхарчените пари за защита са пропилени, че няма да има война. Но война има. Всички знаем, че даже когато си в НАТО, не е задоволително да имаш „ чадър “ над себе си. И самичък би трябвало да си подготвен да се защитаваш. Нападнатата страна първа би трябвало да реагира. Помощта на НАТО идва едвам по-късно.
За нас е значимо да се знае, че не сме сами. Преди Втората международна война (ВСВ) ние имахме съдружници, само че те ни изоставиха. Полша още веднъж изчезна от картата. За нас постоянно е било значимо да открием натурален съдружник, а не сътрудник, който подписва съглашение и по-късно споделя: „ Защо да умираме за Гданск “ („ Pourquoi mourir pour Dantzig? “ – известен френски слоган от навечерието на ВСВ).
- Какви са главните поучения, които Полша извлече от войната през тази минала година?
Украйна е съседка на Полша и бруталната съветска експанзия по мъчителен метод подсети, че мирът не е безконечен. От друга страна тя показва, че при пораждане на директна заплаха Европа може да реагира, даже когато е изпаднала в потрес. Също по този начин съветската експанзия сподели, че това, което изглеждаше неизпълнимо десетилетия наред, може да бъде свършено в границите на броени месеци.
Тази една година бе урок за всички. Тя ни напомни цената на общите дейности и солидарността на Европейски Съюз. Също по този начин сподели, че би трябвало да се вземат смели, само че и рационални решения, а не - както неведнъж се е случвало преди - да гледаме в профил, надявайки се, че казусът не ни визира, че всичко ще се подреди от единствено себе си. Тази година ни подсети и на кого можем да разчитаме в съюзническите отношения и на кого би трябвало да подсещаме, че ни е съдружник.
Драматичните събития оттатък източната ни граница извадиха на показ всички недостатъци в отбранителната политика на множеството страни. Те осветиха и наивното разбиране, че в действителност е настъпил „ краят на историята “, че военните нещастия от предишното в днешна Европа са немислими, че Русия е благонадежден бизнес сътрудник, а не властническа, нападателна, империалистична и неоколониална мощ.
- Варшава получи интернационално самопризнание поради решаващата си роля при изпращането на танкове „ Leopard 2 ” на Украйна. Каква поддръжка оказа и продължава да оказва Полша и какъв може да е оттук-нататък приносът ѝ за достигането на успеха?
За мен бе удивително, че макар комплицираната история на нашите съседски връзки – всичко това бе забравено. Изправени пред рецесията, зародила в следствие от войната в Украйна, поляците всеобщо започнаха да оказват помощ. Само през първите три месеца от войната те подариха близо 10 милиарда злоти (малко над 4 милиарда лева), което съставлява почти 2/3 от сумата ориентирана за благотворителност през цялата 2021 година
Изчислява се, че през 2022 година Полша е похарчила общо към 35 - 40 милиарда злоти (между 14 и 16 милиарда лева), с цел да помогне на Украйна (в сумата влизат разноските за поддръжка на бежанците от бюджетите на страната, локалните управляващи и неправителствените организации, пакетите военна помощ, както и поддръжката от частни лица). Помощ за украинци оказаха 77 % от поляците, а словосъчетанието „ по какъв начин да оказа помощ на Украйна “ бе едно от най-търсените в „ Google “ през 2022 година Украинците могат да работят законно в Полша, имат равни права с поляците във връзка с достъпа до обществените придобивки (напр. помощи за деца в границите на стратегиите „ 500+ ” и „ добър старт в учебното заведение “), както и до опазването на здравето. Децата и юношите от Украйна бързо бяха приобщени към полската просветителна система. Силата на нашата обща - полска, европейска и световна помощ - се крие в непрекъснатия, целеустремен и систематичен темперамент на нашите дейности. Тази мощ е и късмет за Украйна.
Изчислява се, че към края на 2022 година общият брой на жителите на Украйна, в т. ч. тези, които са обитавали в Полша преди началото на войната, възлиза на 2,3 млн. души, което съставлява 3,7% от популацията на Полша. 90% от тях са дами и деца. От 24 февруари 2022 година до 15 февруари т.г. 9 835 091 души са минали през границата сред Украйна и Полша (това число се оформя освен от украински и полски жители, само че и от бягащи от войната жители на над 100 страни).
Понастоящем Украйна, с изключение на от голяма филантропична помощ, изпитва най-голяма потребност от отбранителна техника. Полските старания са ориентирани към доставяне на Украйна с всичко, което ще я приближи към края на войната и изтласкването на съветския агресор от нейната територия.
- Войната може да продължи с години. Готова ли е Полша да поддържа Украйна до края, без значение дали спорът ще продължи оттатък 2023, 2024, 2025 година..?
Никой не знае какъв брой дълго ще продължи войната. Всички обаче сме уверени, че тя би трябвало да приключи час по-скоро. Но в същото време не трябва да се позволява обстановка, от която съветският агресор, нарушил всички правила на интернационалното право, извлича изгоди. Полша, както и доста други страни - тук ще загатна например мнението на немския канцлер – ще поддържа Украйна толкоз дълго, колкото би трябвало.
- Как Полша възприема апели на политици и военни специалисти неотложно да се търси мир, макар съветската окупация на украински територии?
Ако във вашия дом влезе въоръжен престъпник, който убива членовете на фамилията ви, белким ще седнете с него на една маса да преговаряте? Всеки спор свършва с договаряния. Този случай няма да бъде изключение, но преговорните условия не могат да бъдат диктувани от агресора и окупатора. Защото следователно се договарят изискванията за капитулация на жертвата на нападението.
По някои въпроси като подаряването на украински територии на Русия не може да се договаря. Какво значат думите на една страна, която нарушава всички интернационалните правила? Защо да й имаме вяра, че този път ще си съблюдава думата?
- Как гледа на изказвания, че изпращането на военна помощ е еднакво на влизане в спора?
Според интернационалното право външната поддръжка за страна, която е жертва на експанзия, не я прави участник във война. Нито една страна не е влезнала и не влиза във въоръжения спор, провокиран от съветското нахлуване против Украйна. Това е ежедневна лъжлива теза на съветската агитация.
- Президентката на Молдова Мая Санду предизвестява за опцията от проруски прелом в страната ѝ. Знаем за сходен опит в Черна гора от 2016 година Колко реален е подобен сюжет в Полша и какви дейности подхваща Варшава, с цел да обезврежда персони, представляващи опасност за нейната национална сигурност?
Животът под съветско господство през 128-те години поделби на Полша, както и ръководството на комунистическата власт, наложена и поддържана със силата на съветските войски, доведоха до това, че в нашата страна е мъчно да се намерят даже единични поддръжници на съветската политика или другари на днешна Русия. Ако такива съществуват, те сигурно не съставляват опасност за националната сигурност.
Въпреки масираната пропагандна акция на Москва, която популяризира всевъзможни лъжи и небивалици, поляците имат мощен имунитет против съветските неистини. Войната в Украйна, за която от една страна можем да разчитаме на обективно, интернационално отразяване, а от друга страна - да се сблъскваме с съветския разказ, несъответствуващ на истината, в допълнение укрепва този имунитет.
- Превръща ли се Източна Европа (в частност и Полша) в водач в областта на сигурността на Стария континент поради моралната и военната поддръжка, която оказва на Украйна? И дължи ли Западът опрощение поради това, че дълги години подценяваше заплахата от Русия, макар предизвестията на страни от някогашния Източен блок?
От началото на съветското нахлуване против Украйна политиците в Полша неведнъж са имали опцията да изрекат най-сладките за един политик думи: „ Нали ви споделих? “. Лидерите на западните страни неведнъж повтаряха, че точно Полша и балтийските страни са били прави, като са предупреждавали за опасността от Русия, която апропо не криеше имперските си упоритости.
По-рано за нас постоянно се говореше, че сме русофоби. Може би това е по този начин. Но русофоб – това значи, че си реалист.
Удовлетворението от това да бъдеш прав обаче не е задоволително, с цел да се провъзгласиш за водач в областта на сигурността. Като подобен би трябвало да те дефинират другите. Полша е една от дребното страни на НАТО, които граничат с Русия. Нашата граница с най-въоръжената съветска територия, Калининградска област, е по-дълга в сравнение с например полско-литовската граница. Затова не е изненада, че точно Полша е принудена освен да се приготвя за отбрана на своята територия чрез подсилване на отбранителните си качества, само че и да приканва тези наши съдружници, които в никакъв случай не са възприемали Русия като физическа заплаха, да се погрижат за тяхната и нашата обща сигурност.
Геройската битка на украинците демонстрира, че можеш да се противопоставиш и на огромен агресор, само че в същото време би трябвало да платиш за това висока цена и не можеш да го направиш без нечия помощ. Старият континент не знае мрачните страни на живота в сянката на Русия, нито е виждал съветски танкове по своите улици. Затова не е изненада, че образецът, апелите и насърчаванията за отнасяне на сигурността като един от най-важните въпроси идват точно от Полша и балтийските страни.
- След утвърждението на „ референдумите “ в окупираните от Русия украински територии, Володимир Зеленски разгласи, че не има намерение да води мирни договаряния, до момента в който Путин е в Кремъл. Каква е позицията на Полша по този въпрос?
Като първо изискване той постоянно е поставял изтеглянето на съветските войски от украинската територия. Мисля, че когато руснаците напущат Украйна, Путин няма да е на власт. Тогава по-лесно ще се водят договаряния. Но дано още веднъж се върна към най-важното – когато Русия към този момент не окупира земите на Украйна, тогава ще могат да бъдат предоговорени връзките сред страните.
- Когато войната въпреки всичко завърши, какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се подсигурява сигурността на Европа и да се предотврати бъдеща съветска експанзия?
Мнозина специалисти настояват, че Русия ще престане да бъде евентуален агресор, когато осъзнае, че няма сили за експанзия. Който желае да трансформира със мощ границите и интернационалния ред, да осъзнава, че това е извънредно неизгодно и обречено на проваляне. Терминът „ военни репарации “ още занапред би трябвало да накара агресорите да прекарват безсънни нощи. За започването на войната и предприеманите дейности обаче дават отговор съответни лица. Всички те – военни нарушители – би трябвало да бъдат разпознати и осъдени според интернационалното право, което се пробваха да омаловажат, без да им трепне окото.
- Колко значимо е да се нанесе проваляне по съветските имперски копнежи и мемоари? И какви дейности би трябвало да предприеме Русия, с цел да бъде върната в по-далечно бъдеще на " масата на естествените "?
Трябва да се замислим, какво в съветския случай значи думата „ нормалност “. Русия от доста години твърди, че разпадът на Съюз на съветските социалистически републики е най-голямата покруса в нейната най-нова история. Първо през 2014 година, а по-късно на 24 февруари 2022 година, тя се опитваше да обърне хода на историята, т.е. да се върне към жадуваната „ нормалност “.
От полска позиция Русия през вековете по-често е била зложелател, агресор и окупатор, в сравнение с другарски надъхан комшия и това е било положението на „ нормалност “. Действията на Русия би трябвало да са ориентирани към тоталнa преоценка на това, което тя смята за нормалност. Ако й бъде разрешено носталгично завръщане към фантазиите за имперска (и империалистична) велика мощ, безспорно тя няма да устои на изкушението още веднъж да се опита да подчини други страни, да унищожи инакомислещите и да въдвори „ съветски мир “.
Цялото съветско общество познава единствено империалистическа Русия. Затова се надявам тази война да накара руснаците да се замислят по какъв начин би могла да наподобява страната им, в случай че стартира да се държи по различен метод. Ако не е устремена единствено да се уголемява на непознати територии.
Нашият непосреден принос за създаване на новата съветска „ нормалност “ би трябвало да е концентриран върху бързото преустановяване на тази жестока война, подвеждането агресора под отговорност и превръщането на Украйна в пълновръстен и хармонично разрастващ се член на Европейската общественост.
- Как ще наподобява картата на Европа след края на войната?
Границите би трябвало да се върнат към техните контури отпреди войната. Въпреки волята на тези, които се пробваха да ги реалокират със мощ.
- Ако Украйна възвърне териториите си отпреди 24 февруари 2022 година, а по-късно предприеме атака към Крим, ще продължи ли Полша да оказва поддръжка на украинците както до момента?
В това не може да има никакво подозрение. Няма да е елементарно. Но Украйна би трябвало да възвърне властта си над Крим. България, Полша, Европа, Щатите – ние не признаваме Крим за съветски.
Който желае, дано си го дефинира за „ съветски “ вкъщи. Но Крим е украински.
Още по темата
Посещението на американския президент, имперската " нормалност " на Русия и бъдещият образ на Европа - това бяха единствено някои от тематиките, които засегнахме в диалог с полския дипломат в София Н. Пр. Мачей Шимански.
- Какво е смисъла на визитата на американския президент Джо Байдън за вашата страна?
Това е второто посещаване на президента на САЩ в границите на последните 11 месеца след бруталното съветско нахлуване против Украйна. То демонстрира в какъв миг от историята се намираме - след две седмици (към момента на изявлението, б.р.) ще се навърши една година от съветската експанзия. От едно безпричинно нахлуване – в Украйна фашисти и нацисти няма.
Разбира се, диалозите с президента Джо Байдън ще бъдат свързани с въпросите на сигурността, само че също по този начин и с полско-американските връзки.
Днес, без значение от това дали на всички им се харесва, Съединени американски щати значително са поръчител на сигурността и стабилността в целия ни район. Понастоящем полско-американските връзки се развиват чудесно, което удостоверяват и американските дипломати. Посещението на президента Байдън е най-хубавото доказателство за това.
В Полша той възнамерява да изнесе тирада. От съобщения на нашите американски съдружници се схваща, че тя ще бъде отдадена на по-широката тематика за архитектура на сигурността в целия район.
След като този въпрос бе координиран с американската страна и с нашите сътрудници и съюзници от източния фланг на НАТО, на 22 февруари президентът на Съединени американски щати ще бъде съдомакин на срещата на върха на Букурещката деветка, т.е. на водачите на Полша, Съединени американски щати и всички страни от източния фланг на НАТО. Разбира се, България също е част от тази група. По време на срещата Полша ще се трансформира в център за полемика за това по какъв начин източният фланг на НАТО може да посрещне днешните провокации в областта на сигурността.
- Споменавате, че Съединени американски щати значително са поръчител на сигурността в Европа. Но Доналд Тръмп например в свои изказвания през 2022 година разгласи, че не поддържа американската помощ за Украйна и упорства за мир още в този момент – макар че агресорът окупира украински земи.
Ами в случай че той бе в този момент президент на Съединени американски щати? Дали в дълготраен проект за Европа няма да е благоразумно, в случай че влага в развиването и на независимите си отбранителни качества, в допълнение към " чадъра " на НАТО?
Това е безусловно наложително. Докато Доналд Тръмп беше президент, той споделяше, че Америка няма да пази тези, които не желаят да се грижат за своята сигурност. Истината е, че Европа живееше в подвеждане. Много страни мислеха, че изхарчените пари за защита са пропилени, че няма да има война. Но война има. Всички знаем, че даже когато си в НАТО, не е задоволително да имаш „ чадър “ над себе си. И самичък би трябвало да си подготвен да се защитаваш. Нападнатата страна първа би трябвало да реагира. Помощта на НАТО идва едвам по-късно.
За нас е значимо да се знае, че не сме сами. Преди Втората международна война (ВСВ) ние имахме съдружници, само че те ни изоставиха. Полша още веднъж изчезна от картата. За нас постоянно е било значимо да открием натурален съдружник, а не сътрудник, който подписва съглашение и по-късно споделя: „ Защо да умираме за Гданск “ („ Pourquoi mourir pour Dantzig? “ – известен френски слоган от навечерието на ВСВ).
- Какви са главните поучения, които Полша извлече от войната през тази минала година?
Украйна е съседка на Полша и бруталната съветска експанзия по мъчителен метод подсети, че мирът не е безконечен. От друга страна тя показва, че при пораждане на директна заплаха Европа може да реагира, даже когато е изпаднала в потрес. Също по този начин съветската експанзия сподели, че това, което изглеждаше неизпълнимо десетилетия наред, може да бъде свършено в границите на броени месеци.
Тази една година бе урок за всички. Тя ни напомни цената на общите дейности и солидарността на Европейски Съюз. Също по този начин сподели, че би трябвало да се вземат смели, само че и рационални решения, а не - както неведнъж се е случвало преди - да гледаме в профил, надявайки се, че казусът не ни визира, че всичко ще се подреди от единствено себе си. Тази година ни подсети и на кого можем да разчитаме в съюзническите отношения и на кого би трябвало да подсещаме, че ни е съдружник.
Драматичните събития оттатък източната ни граница извадиха на показ всички недостатъци в отбранителната политика на множеството страни. Те осветиха и наивното разбиране, че в действителност е настъпил „ краят на историята “, че военните нещастия от предишното в днешна Европа са немислими, че Русия е благонадежден бизнес сътрудник, а не властническа, нападателна, империалистична и неоколониална мощ.
- Варшава получи интернационално самопризнание поради решаващата си роля при изпращането на танкове „ Leopard 2 ” на Украйна. Каква поддръжка оказа и продължава да оказва Полша и какъв може да е оттук-нататък приносът ѝ за достигането на успеха?
За мен бе удивително, че макар комплицираната история на нашите съседски връзки – всичко това бе забравено. Изправени пред рецесията, зародила в следствие от войната в Украйна, поляците всеобщо започнаха да оказват помощ. Само през първите три месеца от войната те подариха близо 10 милиарда злоти (малко над 4 милиарда лева), което съставлява почти 2/3 от сумата ориентирана за благотворителност през цялата 2021 година
Изчислява се, че през 2022 година Полша е похарчила общо към 35 - 40 милиарда злоти (между 14 и 16 милиарда лева), с цел да помогне на Украйна (в сумата влизат разноските за поддръжка на бежанците от бюджетите на страната, локалните управляващи и неправителствените организации, пакетите военна помощ, както и поддръжката от частни лица). Помощ за украинци оказаха 77 % от поляците, а словосъчетанието „ по какъв начин да оказа помощ на Украйна “ бе едно от най-търсените в „ Google “ през 2022 година Украинците могат да работят законно в Полша, имат равни права с поляците във връзка с достъпа до обществените придобивки (напр. помощи за деца в границите на стратегиите „ 500+ ” и „ добър старт в учебното заведение “), както и до опазването на здравето. Децата и юношите от Украйна бързо бяха приобщени към полската просветителна система. Силата на нашата обща - полска, европейска и световна помощ - се крие в непрекъснатия, целеустремен и систематичен темперамент на нашите дейности. Тази мощ е и късмет за Украйна.
Изчислява се, че към края на 2022 година общият брой на жителите на Украйна, в т. ч. тези, които са обитавали в Полша преди началото на войната, възлиза на 2,3 млн. души, което съставлява 3,7% от популацията на Полша. 90% от тях са дами и деца. От 24 февруари 2022 година до 15 февруари т.г. 9 835 091 души са минали през границата сред Украйна и Полша (това число се оформя освен от украински и полски жители, само че и от бягащи от войната жители на над 100 страни).
Понастоящем Украйна, с изключение на от голяма филантропична помощ, изпитва най-голяма потребност от отбранителна техника. Полските старания са ориентирани към доставяне на Украйна с всичко, което ще я приближи към края на войната и изтласкването на съветския агресор от нейната територия.
- Войната може да продължи с години. Готова ли е Полша да поддържа Украйна до края, без значение дали спорът ще продължи оттатък 2023, 2024, 2025 година..?
Никой не знае какъв брой дълго ще продължи войната. Всички обаче сме уверени, че тя би трябвало да приключи час по-скоро. Но в същото време не трябва да се позволява обстановка, от която съветският агресор, нарушил всички правила на интернационалното право, извлича изгоди. Полша, както и доста други страни - тук ще загатна например мнението на немския канцлер – ще поддържа Украйна толкоз дълго, колкото би трябвало.
- Как Полша възприема апели на политици и военни специалисти неотложно да се търси мир, макар съветската окупация на украински територии?
Ако във вашия дом влезе въоръжен престъпник, който убива членовете на фамилията ви, белким ще седнете с него на една маса да преговаряте? Всеки спор свършва с договаряния. Този случай няма да бъде изключение, но преговорните условия не могат да бъдат диктувани от агресора и окупатора. Защото следователно се договарят изискванията за капитулация на жертвата на нападението.
По някои въпроси като подаряването на украински територии на Русия не може да се договаря. Какво значат думите на една страна, която нарушава всички интернационалните правила? Защо да й имаме вяра, че този път ще си съблюдава думата?
- Как гледа на изказвания, че изпращането на военна помощ е еднакво на влизане в спора?
Според интернационалното право външната поддръжка за страна, която е жертва на експанзия, не я прави участник във война. Нито една страна не е влезнала и не влиза във въоръжения спор, провокиран от съветското нахлуване против Украйна. Това е ежедневна лъжлива теза на съветската агитация.
- Президентката на Молдова Мая Санду предизвестява за опцията от проруски прелом в страната ѝ. Знаем за сходен опит в Черна гора от 2016 година Колко реален е подобен сюжет в Полша и какви дейности подхваща Варшава, с цел да обезврежда персони, представляващи опасност за нейната национална сигурност?
Животът под съветско господство през 128-те години поделби на Полша, както и ръководството на комунистическата власт, наложена и поддържана със силата на съветските войски, доведоха до това, че в нашата страна е мъчно да се намерят даже единични поддръжници на съветската политика или другари на днешна Русия. Ако такива съществуват, те сигурно не съставляват опасност за националната сигурност.
Въпреки масираната пропагандна акция на Москва, която популяризира всевъзможни лъжи и небивалици, поляците имат мощен имунитет против съветските неистини. Войната в Украйна, за която от една страна можем да разчитаме на обективно, интернационално отразяване, а от друга страна - да се сблъскваме с съветския разказ, несъответствуващ на истината, в допълнение укрепва този имунитет.
- Превръща ли се Източна Европа (в частност и Полша) в водач в областта на сигурността на Стария континент поради моралната и военната поддръжка, която оказва на Украйна? И дължи ли Западът опрощение поради това, че дълги години подценяваше заплахата от Русия, макар предизвестията на страни от някогашния Източен блок?
От началото на съветското нахлуване против Украйна политиците в Полша неведнъж са имали опцията да изрекат най-сладките за един политик думи: „ Нали ви споделих? “. Лидерите на западните страни неведнъж повтаряха, че точно Полша и балтийските страни са били прави, като са предупреждавали за опасността от Русия, която апропо не криеше имперските си упоритости.
По-рано за нас постоянно се говореше, че сме русофоби. Може би това е по този начин. Но русофоб – това значи, че си реалист.
Удовлетворението от това да бъдеш прав обаче не е задоволително, с цел да се провъзгласиш за водач в областта на сигурността. Като подобен би трябвало да те дефинират другите. Полша е една от дребното страни на НАТО, които граничат с Русия. Нашата граница с най-въоръжената съветска територия, Калининградска област, е по-дълга в сравнение с например полско-литовската граница. Затова не е изненада, че точно Полша е принудена освен да се приготвя за отбрана на своята територия чрез подсилване на отбранителните си качества, само че и да приканва тези наши съдружници, които в никакъв случай не са възприемали Русия като физическа заплаха, да се погрижат за тяхната и нашата обща сигурност.
Геройската битка на украинците демонстрира, че можеш да се противопоставиш и на огромен агресор, само че в същото време би трябвало да платиш за това висока цена и не можеш да го направиш без нечия помощ. Старият континент не знае мрачните страни на живота в сянката на Русия, нито е виждал съветски танкове по своите улици. Затова не е изненада, че образецът, апелите и насърчаванията за отнасяне на сигурността като един от най-важните въпроси идват точно от Полша и балтийските страни.
- След утвърждението на „ референдумите “ в окупираните от Русия украински територии, Володимир Зеленски разгласи, че не има намерение да води мирни договаряния, до момента в който Путин е в Кремъл. Каква е позицията на Полша по този въпрос?
Като първо изискване той постоянно е поставял изтеглянето на съветските войски от украинската територия. Мисля, че когато руснаците напущат Украйна, Путин няма да е на власт. Тогава по-лесно ще се водят договаряния. Но дано още веднъж се върна към най-важното – когато Русия към този момент не окупира земите на Украйна, тогава ще могат да бъдат предоговорени връзките сред страните.
- Когато войната въпреки всичко завърши, какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се подсигурява сигурността на Европа и да се предотврати бъдеща съветска експанзия?
Мнозина специалисти настояват, че Русия ще престане да бъде евентуален агресор, когато осъзнае, че няма сили за експанзия. Който желае да трансформира със мощ границите и интернационалния ред, да осъзнава, че това е извънредно неизгодно и обречено на проваляне. Терминът „ военни репарации “ още занапред би трябвало да накара агресорите да прекарват безсънни нощи. За започването на войната и предприеманите дейности обаче дават отговор съответни лица. Всички те – военни нарушители – би трябвало да бъдат разпознати и осъдени според интернационалното право, което се пробваха да омаловажат, без да им трепне окото.
- Колко значимо е да се нанесе проваляне по съветските имперски копнежи и мемоари? И какви дейности би трябвало да предприеме Русия, с цел да бъде върната в по-далечно бъдеще на " масата на естествените "?
Трябва да се замислим, какво в съветския случай значи думата „ нормалност “. Русия от доста години твърди, че разпадът на Съюз на съветските социалистически републики е най-голямата покруса в нейната най-нова история. Първо през 2014 година, а по-късно на 24 февруари 2022 година, тя се опитваше да обърне хода на историята, т.е. да се върне към жадуваната „ нормалност “.
От полска позиция Русия през вековете по-често е била зложелател, агресор и окупатор, в сравнение с другарски надъхан комшия и това е било положението на „ нормалност “. Действията на Русия би трябвало да са ориентирани към тоталнa преоценка на това, което тя смята за нормалност. Ако й бъде разрешено носталгично завръщане към фантазиите за имперска (и империалистична) велика мощ, безспорно тя няма да устои на изкушението още веднъж да се опита да подчини други страни, да унищожи инакомислещите и да въдвори „ съветски мир “.
Цялото съветско общество познава единствено империалистическа Русия. Затова се надявам тази война да накара руснаците да се замислят по какъв начин би могла да наподобява страната им, в случай че стартира да се държи по различен метод. Ако не е устремена единствено да се уголемява на непознати територии.
Нашият непосреден принос за създаване на новата съветска „ нормалност “ би трябвало да е концентриран върху бързото преустановяване на тази жестока война, подвеждането агресора под отговорност и превръщането на Украйна в пълновръстен и хармонично разрастващ се член на Европейската общественост.
- Как ще наподобява картата на Европа след края на войната?
Границите би трябвало да се върнат към техните контури отпреди войната. Въпреки волята на тези, които се пробваха да ги реалокират със мощ.
- Ако Украйна възвърне териториите си отпреди 24 февруари 2022 година, а по-късно предприеме атака към Крим, ще продължи ли Полша да оказва поддръжка на украинците както до момента?
В това не може да има никакво подозрение. Няма да е елементарно. Но Украйна би трябвало да възвърне властта си над Крим. България, Полша, Европа, Щатите – ние не признаваме Крим за съветски.
Който желае, дано си го дефинира за „ съветски “ вкъщи. Но Крим е украински.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ