Президентът-консерватор на Хърватия ще се изправи на балотаж срещу бившия

Президентът-консерватор на Хърватия ще се изправи на балотаж против някогашния ляв министър председател, откакто националист фолк звезда завоюва огромна част от крайнодесните гласоподаватели и се класира трети, написа Агенция Франс Прес.
Силно оспорваният избор на първия тур алармира за възобновление на популизма в балканската страна, бореща се с приток на мигранти по своите граници, емиграция и ширеща се корупция.
Освен това Хърватия чака да разбере кой ще бъде държавен глава, в миг, в който страната се приготвя да поеме ротационното председателство на Европейския съюз през новата година.
След съвсем напълно преброени бюлетини, левият някогашен министър председател Зоран Миланович получава най-вече гласове - 29,56%, съгласно изборната комисия.
Действащият президент Колинда Грабар-Китарович събра 26,7%, завършвайки второ място единствено на два пункта пред 57-годишния крайнодесен артист Мирослав Скоро.
Скоро, чиито патриотични фолклорни мелодии бяха шлагер през 90-те години на предишния век, завоюва близо една четвърт от гласовете с обещания за опрощение на прославен боен нарушител и разполагане на войски по границата, които ще стопират мигрантите.
Но съгласно анализатори, резултатите от първия кръг демонстрират, че електоратът на Хърватия се измества вдясно - макар че лагерът е разграничен на две.
51-годишната Грабар-Китарович стана първата жена президент на Хърватия - значително церемониална роля - през 2015 година с поддръжката на ХДС, която водеше Хърватия през последните три десетилетия. По време на мандата си тя постоянно се колебаеше сред умерената и националистическата фракции. Сега тя е изправена пред нелеката задача да сплоти двете крила на партията на балотажа на 5 януари.
Ако тя се провали, анализатори настояват, че това би основало проблеми за умерения министър председател на ХДС Андрей Пленкович, когато той се яви на парламентарните избори следващата година.
Междувременно на неговото държавно управление ще бъде предоставено да управлява председателството на Европейски Съюз за шестмесечен мандат, като на дневен ред ще бъдат трънливи въпроси като Брекзит и предложенията за участие в Общността на Западните Балкани.
" Хърватия отиде вдясно и това се отрази на изборите ", съобщи политическият анализатор Тихомир Чипек, като добави, че вотът в страната отразява трендовете в други елементи на Европа. " Радикалната десница сподели силата си. Ще забележим дали тя ще бъде повторена и на парламентарните избори ", добави той.
Междувременно левицата наподобява се сплотява към Миланович, 53-годишен, който беше министър-председател от 2011 до 2016 година и произлиза от опозиционната хърватската социалдемократическа партия. Той се пробва да се върне на политическата сцена с заричане да трансформира Хърватия в " естествена " демократична народна власт с самостоятелна правосъдна система и почитание към малцинствата.
Хърватия може да е магнит за туристите, само че не е парадайс за локалните поданици, на които им е омръзнало от слаба стопанска система и ширеща се корупция.
Правителството се бори най-много да спре тези хървати, които отпътуват в по-заможните страни от Европейски Съюз за по-добро възнаграждение и професионални благоприятни условия. Мнозина, които напущат, също дефинират като причина корупцията и неприятните публични услуги, като съществени претекстове за емиграция.
В същото време управляващите заеха твърда позиция против мигранти от Азия, Близкия Изток и Северна Африка, които се пробват да се промъкнат през границите на страната по пътя към Западна Европа, напомня БГНЕС.