През юни 1862 г. започва по-тъмното време от гражданската война

През юни 1862 година стартира по-тъмното време от гражданската война в Съединени американски щати. Битката сред севера и юга и по-точно, една от дребното войни, които се е водила на американска земя, стартира да демонстрира своята не толкоз красива страна. По това време Линкълн чете книгата „ Чичо Томовата барака “. Един от най-интересните бестселъри на Хариет Стоу и притегля вниманието на доста американци, които се интересуват директно от робството и се постанова да премислят концепцията и практикуването му.

Интересното е, че в нея не се съдържа единствено литературна небивалица, Стоу прекарва доста време в разглеждането и събирането на рабски истории, които ѝ дават опция да сътвори своя шедьовър. Сред всички имена и митове, дамата попада на историята на Джосая Хенсън – мъж роден в иго и съумял да избяга в Канада. До през днешния ден някои хора считат, че с помощта на тази книга, Линкълн стартира да мисли за еманципацията и ще упорства за освобождението на робите. Какво в действителност се случва, би трябвало да разберем в идващите редове.

Историята на Хенсън стартира на 15 юни 1789 година в Чарлс Каунти, Мериленд. Неговите родители са притежавани от две фамилии, а в биографията си, Джосая споделя, че детството му е било изпълнено с принуждение. Няма друго, което да си спомня от този интервал и има рационално пояснение. Детското схващане може да запечата доста мемоари, а един от тях, който споделя е няколкото опита, в които неговата майка е била нападана от мъже, искащи да я изнасилят. В някои моменти бащата е успявал да я избави, в други не е бил подобен късметлия. А нападението над бял човек се е считало за жестоко нарушаване и господарите отрязват ухото на провинилия се.

Джосая си спомня и оня миг, в който татко му е осъден със 100 удара с бич. След това е продаден на друго семейство и в никакъв случай повече фамилията не е цяло. През целият си живот Джосая по този начин и не схваща какво се е случило с него. Когато притежателят им умира, младежът и неговите 5 родственици са пуснати на търг и са разпродадени в разнообразни фамилии. Когато Айзък Райли закупува майката на Хенсън, тя го умолява да закупи и съна ѝ – най-младият от пет деца по това време. Вместо състрадание, Айзък я бие още на пазара пред очите на всички деца.

Това било и един от най-ранните мемоари за мъжете, оставили диря в съзнанието му. А по това време в Съединени американски щати, традицията повелявала безусловно същото за всеки различен плебей. За малко време героят в нашата история се разделя с майка си, само че по-късно е сменен за подковаване на кон, останалите братя по този начин и не се откриват.

Джосая стартира да пораства в плантацията на Райли покрай Вашингтон. Макар и съжителството с новия стопанин да продължава с доста тежък и нечовечен побой, освен това във всеки един комфортен случай, момчето печели доверието му или просто устоя на всичките офанзиви. Не може да чете и да написа, само че пък има опцията да оказва помощ в развиването на бизнеса на своя стопанин и постоянно е изпращан до града, с цел да прави разнообразни работи, които в това отношение били резервирани за бели хора.

Като заяква става даже телохранител на своя Райли и съумява да го избави от сигурна гибел при една борба в бар. В свадата едно острие се забива в рамото му и до края на живота си, Хенсън не може да вдигне лявата си ръка над главата. В плантацията се запознава с християнството и намира своята роля като просветител измежду останалите плебеи. Понеже не може да чете, неговият стопанин продължава да го бие, до момента в който не се научава, като всяка неточност идва с ново наказване.

Хенсън съумява да запомни някои обичани цитати от Библията и постоянно ги повтаря. Впечатлен от библейските знания, различен робовладелец му оказва помощ да събере сумата от 350 $ и по този начин да закупи своята независимост. Застаряващият Райли отхвърля да го продаде,  взима парите и разкрива същинските си проекти – да го продаде още по-далече на юг, разделяйки го от неговата брачна половинка и жена. Племенникът Амос е изпратен на пазара, дружно с Джосая.

По пътя белият стопанин се разболява с малария и взема решение, че няма смисъл да върви против ориста, последното, което съумява да каже на своя плебей е да бяга на север и да избавя животи. Окрилен от тази концепция и явно свободен, бъдещият чичо Том успява да види свободата дружно с жена си и четирите си деца през 1830 година Изминават повече от 1200 километра до Канада. Близо до Ниагарската река, един шотландски капитан оказва помощ на бегълците да прекосят границата и щом стъпват в Канада, всички са избавени и най-много свободни.

Хенсън взема решение, че ще употребява новата си облага малко по-добре и в действителност го прави. В края на 30-те години на XIX век, закупува към 200 акра земя в Онтарио и основава леговище за всеки един афро-американец, който успее да стигне. В един миг, неговата територия е населявана от стотици хора. Тя е и спирка на подземните железници, които оказват помощ на плебеи да избягат от Съединени американски щати. А до момента в който робството продължава да е една от най-големите напъсти, той има опцията да се запознае със Самюел Аткинс Елиът – един от някогашните кметове на Бостън, който малко по-късно ще стане конгресмен. Елиът схваща цялата история на индивида, който основава населено място за свободни плебеи и я разгласява през 1849 година С излизането ѝ става един от най-хубавите бестселъри по това време. Раждането на „ Чичо Томовата барака “ е допустимо още веднъж благодарение на една среща сред Джосая и Хариет.

През 1849 година точно бъдещата авторка желае да се запознае по-подробно с историята на този толкоз чудноват воин за времето си. Двамата си приказват доста за робството в Америка и авторката води съществени мемоари, задава въпроси, пробва се да разбере в какви условия живеят тези хора, по какъв начин се хранят, къде спят, какво се случва с тях и други по-фини елементи. Само две години по-късно тя издава своята книга и декларира, че я е написала, с цел да разсъни благосклонност към африканската раса. В нейната книга няколко героя съумяват да избягат и да открият свободата си, само че чичо Том умира в ръцете на злокобен робовладелец, който отхвърля да го пусне, откакто е оказал помощ на две дами да се спасят. След гибелта на чичо Том, синът на плантацията освобождава всички плебеи, с цел да може да уважи паметта и жертвата на умрелия. Джосая също е впечатлен и следи освен канадците, които са потресени, само че и американците, които не схващат по какъв начин се е стигнало до този миг.

Мнозина даже споделят, че всичко е небивалица и отхвърлят да повярват на Хариет и тази легенда. От първото издание са закупени към 300 000 копия. Републиканците закупуват и спонсорират издаването за спомагателни копия, с цел да могат да ги раздадат, когато Линкълн декларира, че робството би трябвало да бъде отстранено. Според някои от неговите сенатори, точно тази книга го слага в Белия дом и диктува разпоредбите на страната в бъдеще.

Преди това е била невъзможна задача. Дори и по време на изборите, бъдещият президент се пробва да смекчи тона, с цел да не изгуби гласовете на южните щати. Неговата концепция е да се задържи наемането на афро-американци за служащи, само че да се прокарат правила, които да лимитират закононарушенията над самия човек. Благодарение на книгата и достатъчното поддръжници, Линкълн съумява да направи кариера и по-късно да хвърли страната във война, която за едни е обективна, а за други – право да запазят метода си на живот.

Едва през 1862 година се среща с Хариет и се изненадва, че това е дребната дребна жена, която написа книга и разпалва една огромна война. През 1853 година Хариет даже признава, че е употребила записките на Джосая и с помощта на него и разказите му, раждането на чичо Том не е било толкоз мъчно. Тя даже разгласява пояснение, което носи името „ Ключът към колибата на чичо Том “ и там споделя по какъв начин е направила своето проучване и е попаднала на историята и записките на същинския воин.

Най-важното е, че акцентира дебело за мъченията и закононарушенията, осъществявани над робите. Именно те са най-истинската част в страниците. Макар и мнозина да настояват, че цялата книга е литературна небивалица. Приликите сред същинския и литературния воин, са повече от явни. В историята и на двамата има доста вяра, която не им разрешава да се предадат. Поемат еднообразно количество опасности и оказват помощ на мнозина да избягат и да открият безвредното място за живот.

Един от феновете на книгата – Мартин Робинсън Делайни декларира, че е уверен кой е същинският чичо Том – Джосая. И няма потребност това да се потвърждава. Същият човек даже претендира, че авторката трябвало да даде повече самопризнание на личността му, изключително откакто прави второ издание, с което споделя своето ентусиазъм, даже се претендира и за част от облагите. Макар и Джосая в никакъв случай да не получава тъкмо толкоз въздействие в света на литературата, неговата независимост е началото на една по-дълга борба, в която робите наистна да стигнат до африканската обетована земя. Когато стартира да печели и да се изхранва, събира парите и отпътува за южните щати, където закупува плебеи и по-късно ги освобождава в Канада. Позволява им да работят, като техният труд освобождава и други след тях. Успява да се срещне с кралица Виктория, както и с президента Хейс в Белия дом.

Когато Линкълн написа декларацията за освобождение, той акцентира книгата на Хариет и припомня за всички несгоди, които са се стоварили върху тогавашните плебеи. Джосая Хенсън умира през 1883 година на 93-годишна възраст. В последните си дни се майтапи, че е именуван чичо Том и с горделивост носил тъкмо тази купа. Радва се, че е бил онази искра, която да накара писателката да даде живот на една по-истинска и красива история от неговата лична и тъкмо затова декларира, че не е живял на вятъра. До последният си ден, Хенсън вярвал, че книгите са началото на един нов живот и ще останат като наследство на бъдещото потомство и значително е бил прав.

Снимки: Wikipedia