България е лидер по спад на емисиите парникови газове в Евросъюза през пролетта
През второто тримесечие на 2023 година излъчванията на парникови газове в стопанската система на Европейски Съюз се намаляват с 5,3% по отношение на същото тримесечие на 2022 година, като най-голямо понижение на парниковите газове е записано в България (спад с 23,7%), демонстрират данни на формалната европейска статистика Евростат.
Емисиите на парникови газове в стопанската система на Европейски Съюз възлизат през второто тримесечие на общо 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq) по отношение на 867 милиона тона CO2-e през 2022 година През същия интервал брутният вътрешен артикул (БВП) на Европейски Съюз остава постоянен, регистрирайки единствено доста дребна разновидност (+0,05% през второто тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото година по-рано).
Това демонстрират данните за тримесечните оценки за излъчванията на парникови газове по стопански действия, оповестени от Евростат.
През второто тримесечие на 2023 година икономическите браншове, виновни за най-вече излъчвания на парникови газове, са " произвеждане " (23,5%), " семейства " (17,9%), " електричество, доставка на газ " (15,5%), " селско стопанство " (14,3% ), следван от " превозване и предпазване " (12,8%).
В съпоставяне с второто тримесечие на 2022 година излъчванията са намалели в 6 от 9 стопански бранша на Европейския съюз. Най-голямо понижение е записано при " систематизиране на електричество, газ " (спад с 22.0%). Основният бранш, в който се усилват излъчванията, е " превоз и предпазване " (повишение с 1,7%).
През второто тримесечие на 2023 година излъчванията на парникови газове са намалели в 21 страни от Европейски Съюз спрямо второто тримесечие на 2022 г.
Най-големи понижения на парниковите газове са регистрирани в България (понижение с 23,7%), Естония (-23,1%) и Нидерландия (-10,3%).
Важно е да се означи, че измежду тези страни с най-голямо понижаване на парниковите газове през второто тримесечие, само България е означи стопански напредък (нарастване на БВП) през този интервал.
Същевременно нараствания на парниковите газовите са регистрирани в Малта (повишение със 7,7%), Латвия (+4,5%), Ирландия (+3,6%), Литва (+3,0%), Кипър (+1,7%) и Хърватия (+1,0%). Сред тези шест членки на Европейски Съюз четири са имали нарастване на Брутният вътрешен продукт, а точно Малта (икономически напредък от 3,9%), Хърватия (+2,6%), Кипър (+2,2%) и Литва (+0,7%), показват данните на Евростат.
От 21 членки на Европейски Съюз, които понижиха излъчванията си през второто тримесечие, 10 записаха спад на Брутният вътрешен продукт (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Холандия). Италия резервира Брутният вътрешен продукт на същото равнище като второто тримесечие на 2022 година и понижи излъчванията си на парникови газове.
Десет страни от Европейски Съюз (Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, България, Португалия, Испания, Румъния и Гърция) съумяха да понижат излъчванията, като в същото време покачиха своя Брутният вътрешен продукт.
Емисиите на парникови газове в стопанската система на Европейски Съюз възлизат през второто тримесечие на общо 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq) по отношение на 867 милиона тона CO2-e през 2022 година През същия интервал брутният вътрешен артикул (БВП) на Европейски Съюз остава постоянен, регистрирайки единствено доста дребна разновидност (+0,05% през второто тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото година по-рано).
Това демонстрират данните за тримесечните оценки за излъчванията на парникови газове по стопански действия, оповестени от Евростат.
През второто тримесечие на 2023 година икономическите браншове, виновни за най-вече излъчвания на парникови газове, са " произвеждане " (23,5%), " семейства " (17,9%), " електричество, доставка на газ " (15,5%), " селско стопанство " (14,3% ), следван от " превозване и предпазване " (12,8%).
В съпоставяне с второто тримесечие на 2022 година излъчванията са намалели в 6 от 9 стопански бранша на Европейския съюз. Най-голямо понижение е записано при " систематизиране на електричество, газ " (спад с 22.0%). Основният бранш, в който се усилват излъчванията, е " превоз и предпазване " (повишение с 1,7%).
През второто тримесечие на 2023 година излъчванията на парникови газове са намалели в 21 страни от Европейски Съюз спрямо второто тримесечие на 2022 г.
Най-големи понижения на парниковите газове са регистрирани в България (понижение с 23,7%), Естония (-23,1%) и Нидерландия (-10,3%).
Важно е да се означи, че измежду тези страни с най-голямо понижаване на парниковите газове през второто тримесечие, само България е означи стопански напредък (нарастване на БВП) през този интервал.
Същевременно нараствания на парниковите газовите са регистрирани в Малта (повишение със 7,7%), Латвия (+4,5%), Ирландия (+3,6%), Литва (+3,0%), Кипър (+1,7%) и Хърватия (+1,0%). Сред тези шест членки на Европейски Съюз четири са имали нарастване на Брутният вътрешен продукт, а точно Малта (икономически напредък от 3,9%), Хърватия (+2,6%), Кипър (+2,2%) и Литва (+0,7%), показват данните на Евростат.
От 21 членки на Европейски Съюз, които понижиха излъчванията си през второто тримесечие, 10 записаха спад на Брутният вътрешен продукт (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Холандия). Италия резервира Брутният вътрешен продукт на същото равнище като второто тримесечие на 2022 година и понижи излъчванията си на парникови газове.
Десет страни от Европейски Съюз (Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, България, Португалия, Испания, Румъния и Гърция) съумяха да понижат излъчванията, като в същото време покачиха своя Брутният вътрешен продукт.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ