И в Шуменската крепост играели на дама като на Римския стади...
През Второто българско царство отбранителното оборудване се трансформира в същински феодален град, който към този момент не е единствено боен, само че и значим стопански център
И античните обичали да се забавляват, играейки на „ Дама”. Това е запечатано върху седалките на Римския стадион в Пловдив, само че и на още едно място в България. То е на 279 км от града под тепетата, само че си заслужава да бъде забелязано. На „ Дама “ са играели и в Шуменската цитадела, излиза наяве от непокътната плочка в региона след разкопките. Натам се насочваме на странствуване.
До крепостта се стига от Шумен по асфалтов път. Тя е отворена за визити целогодишно, като през лятото затваря в 19 часа, а през зимата в 17 часа. За да я разгледате, би трябвало да отделите сред 30 и 40 минути, а от нея се разкрива красива панорамна панорама към града. В далечината се вижда прословутата часовникова кула.
Още с прекрачването на портите ѝ ви побиват тръпки при мисълта за страховитите сражения, които са водени там. Заради стратегическото си място тази цитадела е представлявала комплициран комплекс от здания и военни уреди, като през разнообразни интервали е била достроявана и променяна. Там са открити основите на 12 църкви, ранновизантийска баня и крепост. Изровени са и доста керамични съдове, декорации и монети.
Местността е била населявана още през XIII-XII в. прочие Хр., но тогава още нямало цитадела. Вероятно първото барикада от две крепостни стени е било издигнато при траките от племето гети през V-II в. прочие Хр. През римско време крепостта се трансформира във значимо барикада по пътя Византия-Одесос (Варна). След което е била опустошена от готските нашествия, само че по-късно е възобновена. А по време на Първото българско царство Шуменската цитадела е имала значимо стратегическо значение в опазването на столиците Плиска и Велики Преслав.
През Второто българско царство тя се трансформира в същински феодален град, който е към този момент освен боен, само че и значим стопански център. Състояла се е от вътрешен и външен град с ясно разграничено класово неравноправие. Вътрешният град е бил укрепен с три крепостни стени, а външният - с една. От откритите находки излиза наяве, че занаятчийството е било добре развито - в региона е имало грънчарство, обработка на метал, на кост, на стъкло, разработване на декорации, каменоделство.
И по този начин, разхождайки се по римските улици, минаваме около цитаделата на шефовете, която през османския интервал е била превърната в казарма. Продължаваме към щерната (водоем) и стигаме до най-високата точка на крепостта, която се извисява на 455 метра надморска височина. Близо до нея се намира и музеят, в който са поместени част от археологическите находки.
Там е и камъкът, на който е изрисувана същата игра на „ Дама “ като на Римския стадион в Пловдив. Вместо пионки античните употребявали зърна от бакла. Самата „ Дама” се състои от три вписани един в различен квадрата, пресечени с по една хаста, която стартира от външния квадрат и доближава до вътрешния. Докато фрагментът в Пловдив е много развален, то в Шумен ясно се разграничава. Учените имат разнообразни хипотези за находката. Една от тях е, че това са жертвени камъни, служещи при осъществяването на жертвоприношения в предишното. Според други теории „ Дамите “ по-скоро са служили за игра или са пособие за оразмеряване на здания.
Излизайки от музея, пред очите ни гордо се извисява една от кулите, а от нея се вее трибагреникът. Те са били триъгълни или петоъгълни, като по този метод се целяло да не могат да бъдат разрушени с таран. През цялата разходка усещане прави тясното пространство сред обособените здания. Това кара посетителите да се замислят по какъв начин, до момента в който са прекосявали от една част на крепостта в друга, ясно са виждали какво се случвало в домовете на съседите. Такъв обаче е бил стандартът за ширина на римските улици - да е огромна толкоз, едвам се разминат двама души.
Към Мадарския конник през Извора на нимфите
Ако се озовете в региона, не може да не посетите и Мадарския конник. След като оставите колата на паркинга - пътят към него не е тежък. Той се вие измежду гората, минава около Извора на нимфите, дребна пещера и скален храм. Храмът е цялостен с икони, а вярващите записват желанията си на листче и ги пъхат в процепите сред скалите с вярата те да се изпълнят. Екипът на „ Марица “ също постави своя отпечатък там, като си пожела най-важното - здраве. Оттам след малко вървене стигнахме и до Мадарския конник.
Открит през 1872 година, той съставлява изваян огромен релеф на конник с няколко надписа към него. Това е единственият каменен релеф от подобен вид в Европа. Издялан е на 23 метра височина от основата на скалата, което прави мъчно снимането му. Да си направиш снимка с Мадарския конник и той да се вижда, е мъчно постижимо, само че гледката си заслужава. Заглеждайки се в него, прави усещане, че в дясната ръка конникът държи мотивите на коня, а в лявата, вдигната нагоре - чаша или рог за пиянство. А лъвът, който е приклекнал до него, е промушен с копие. Изследователи настояват, че Мадарският конник показва победоносен облик на българския хан Тервел.
След Мадарския конник се насочваме към Шумен, с цел да забележим монумента „ 1300 години България “ - монумент от интервала на „ развития социализъм “. Един бърз взор към фигурите е задоволителен, с цел да си направи човек асоциация с кино лентата " Трансформърс ". Скулптор на плана е ракитовецът Крум Дамянов. За построяването на паметника са употребявани 10 милиона кубични метра бетон.
И античните обичали да се забавляват, играейки на „ Дама”. Това е запечатано върху седалките на Римския стадион в Пловдив, само че и на още едно място в България. То е на 279 км от града под тепетата, само че си заслужава да бъде забелязано. На „ Дама “ са играели и в Шуменската цитадела, излиза наяве от непокътната плочка в региона след разкопките. Натам се насочваме на странствуване.
До крепостта се стига от Шумен по асфалтов път. Тя е отворена за визити целогодишно, като през лятото затваря в 19 часа, а през зимата в 17 часа. За да я разгледате, би трябвало да отделите сред 30 и 40 минути, а от нея се разкрива красива панорамна панорама към града. В далечината се вижда прословутата часовникова кула.
Още с прекрачването на портите ѝ ви побиват тръпки при мисълта за страховитите сражения, които са водени там. Заради стратегическото си място тази цитадела е представлявала комплициран комплекс от здания и военни уреди, като през разнообразни интервали е била достроявана и променяна. Там са открити основите на 12 църкви, ранновизантийска баня и крепост. Изровени са и доста керамични съдове, декорации и монети.
Местността е била населявана още през XIII-XII в. прочие Хр., но тогава още нямало цитадела. Вероятно първото барикада от две крепостни стени е било издигнато при траките от племето гети през V-II в. прочие Хр. През римско време крепостта се трансформира във значимо барикада по пътя Византия-Одесос (Варна). След което е била опустошена от готските нашествия, само че по-късно е възобновена. А по време на Първото българско царство Шуменската цитадела е имала значимо стратегическо значение в опазването на столиците Плиска и Велики Преслав.
През Второто българско царство тя се трансформира в същински феодален град, който е към този момент освен боен, само че и значим стопански център. Състояла се е от вътрешен и външен град с ясно разграничено класово неравноправие. Вътрешният град е бил укрепен с три крепостни стени, а външният - с една. От откритите находки излиза наяве, че занаятчийството е било добре развито - в региона е имало грънчарство, обработка на метал, на кост, на стъкло, разработване на декорации, каменоделство.
И по този начин, разхождайки се по римските улици, минаваме около цитаделата на шефовете, която през османския интервал е била превърната в казарма. Продължаваме към щерната (водоем) и стигаме до най-високата точка на крепостта, която се извисява на 455 метра надморска височина. Близо до нея се намира и музеят, в който са поместени част от археологическите находки.
Там е и камъкът, на който е изрисувана същата игра на „ Дама “ като на Римския стадион в Пловдив. Вместо пионки античните употребявали зърна от бакла. Самата „ Дама” се състои от три вписани един в различен квадрата, пресечени с по една хаста, която стартира от външния квадрат и доближава до вътрешния. Докато фрагментът в Пловдив е много развален, то в Шумен ясно се разграничава. Учените имат разнообразни хипотези за находката. Една от тях е, че това са жертвени камъни, служещи при осъществяването на жертвоприношения в предишното. Според други теории „ Дамите “ по-скоро са служили за игра или са пособие за оразмеряване на здания.
Излизайки от музея, пред очите ни гордо се извисява една от кулите, а от нея се вее трибагреникът. Те са били триъгълни или петоъгълни, като по този метод се целяло да не могат да бъдат разрушени с таран. През цялата разходка усещане прави тясното пространство сред обособените здания. Това кара посетителите да се замислят по какъв начин, до момента в който са прекосявали от една част на крепостта в друга, ясно са виждали какво се случвало в домовете на съседите. Такъв обаче е бил стандартът за ширина на римските улици - да е огромна толкоз, едвам се разминат двама души.
Към Мадарския конник през Извора на нимфите
Ако се озовете в региона, не може да не посетите и Мадарския конник. След като оставите колата на паркинга - пътят към него не е тежък. Той се вие измежду гората, минава около Извора на нимфите, дребна пещера и скален храм. Храмът е цялостен с икони, а вярващите записват желанията си на листче и ги пъхат в процепите сред скалите с вярата те да се изпълнят. Екипът на „ Марица “ също постави своя отпечатък там, като си пожела най-важното - здраве. Оттам след малко вървене стигнахме и до Мадарския конник.
Открит през 1872 година, той съставлява изваян огромен релеф на конник с няколко надписа към него. Това е единственият каменен релеф от подобен вид в Европа. Издялан е на 23 метра височина от основата на скалата, което прави мъчно снимането му. Да си направиш снимка с Мадарския конник и той да се вижда, е мъчно постижимо, само че гледката си заслужава. Заглеждайки се в него, прави усещане, че в дясната ръка конникът държи мотивите на коня, а в лявата, вдигната нагоре - чаша или рог за пиянство. А лъвът, който е приклекнал до него, е промушен с копие. Изследователи настояват, че Мадарският конник показва победоносен облик на българския хан Тервел.
След Мадарския конник се насочваме към Шумен, с цел да забележим монумента „ 1300 години България “ - монумент от интервала на „ развития социализъм “. Един бърз взор към фигурите е задоволителен, с цел да си направи човек асоциация с кино лентата " Трансформърс ". Скулптор на плана е ракитовецът Крум Дамянов. За построяването на паметника са употребявани 10 милиона кубични метра бетон.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ