През своя живот голямата актриса София Вилани Шиколоне, по-известна като

През своя живот огромната актриса София Вилани Шиколоне, по-известна като София Лорен взе участие в над 80 кино продукции, написа изданието Magnifisonz. За близо 60 години в киното се снима във филми, снимани в разнообразни страни от десетки режисьори, като потвърждава умеенето си да се вписва във всевъзможен екип и да основава несъмнено ярки и запаметяващи се облици. Героините й впечатляват с удивителната си меродавност и жизнеспособност.

Всеобщо приета е като една от най-красивите дами и най-известната актриса от Италия, a непокътнатото й амплоа е на типична италианка в сантиментални комедии, и по-рядко нещастия.

София Лорен се ражда в Рим на 20 септември 1934 година. Баща й Рикардо Шиколоне я признава за своя щерка, само че отхвърля да се ожени за майка й Ромилда Вилани и я напуща по време на бременноста. София прекарва детските си години със своята майка и по-малката си сестра Анна-Мария в рибарското населено място Поцуоли, близо до Неапол. Там живеят при родителите на Ромилда, която е пианистка и неуспяла актриса. Условията им на живот не са изключително положителни и Лорен прекарва тези години в мизерия.

През 1949 година взе участие в състезанието за хубост Мис Италия и заема втора позиция като подгласничка на победителката. Красотата на София бързо прави усещане, като й оферират участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Поради потребността от пари, тя се съгласява да се снима в сходен вид продукции. По време на състезанието за Мис Рим се среща с бъдещия си брачен партньор Карло Понти, процъфтяващ кино продуцент и основен състезател в следвоенното европейско кино. През този интервал стартират и първите й стъпки в киното, като започва в серия от нискобюджетни комедии под името София Ладзаро. През 1951 година Лорен играе дребна роля като робиня във кино лентата на американския режисьор Мервин Лерой „ Кво Вадис “.

През 1960 година Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм „ Чочарка “, режисиран от Виторио Де Сика по романа на Алберто Моравия. Изключителната експресивност на Лорен в този облик впечатляват освен журито на кинофестивала в Кан, което ѝ връчва премията за най-хубава актриса, само че и членовете на Американската кино академия, които ѝ присъждат „ Оскар “ за най-хубаво осъществяване на основна роля. До този миг не е имало различен случай, в който влиятелното отличие в тази категория да завоюва актриса от неанглоезичен филм. Лорен сграбчва и Приз за най-хубава актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със Златен глобус за най-хубав чуждоезичен филм и номинация Златна палма за Викторио Де Сика.

През 60-те години на XX век София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в Съединени американски щати и Европа. През 1964 година взе участие във кино лентата „ Упадъкът на Римската империя ” дружно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Манисторическа продукция ѝ носи рекордния хонорар от един милион $. Следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма „ Брак по италиански ”. За присъединяване си в него Лорен за повторно е номиниранa за Оскар за най-хубава женска роля, а продукцията печели премията Златен глобус за най-хубав чуждоезичен филм.

Други филми от този интервал, получили международно самопризнание, са „ Ел Сид ” с Чарлтън Хестън, „ Милионерката “ с Питър Селърс, „ Романс в Неапол “ с Кларк Гейбъл, комедийната драма „ Вчера, през днешния ден и на следващия ден ”, „ Лейди Л. “ под режисурата на Питър Устинов и с присъединяване на Пол Нюман, класиката „ Арабеска ” от 1966 година с Грегъри Пек, и филмът на Чарли Чаплин „ Графинята от Хонгконг ” с Марлон Брандо.

След раждането на първородния й наследник през 1968 година София Лорен стартира да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните осъществявания в киното са най-вече в италиански продукции. В 1974 година се снима в последния филм на Виторио Де Сика „ The Voyage “, малко преди той да почине. Под управлението на популярния кинорежисьор актрисата изиграва едни от най-значителните си и забавни облици, като общият брой на филмите, ръководени от Де Сика, е 14. В взаимната френско-италианска мелодрама „ The Voyage “ сътрудник на Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели наградата за „ Най-добра актриса “ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан.

Следващата й роля е в английския трилър „ Проходът Касандра “, продуциран от Карло Понти през 1976 година, в чийто филм вземат участие огромни звезди за това време, измежду които Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.

През 1977 година режисираният от американския сценарист Еторе Скола „ Един специфичен ден “ за следващ път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единайсет интернационалните награди, измежду които два Оскара за „ Най-добър чуждоезичен филм “ и „ Най-добра основна роля за Мастрояни “.

В 1979 година Лорен написва автобиографичната книга „ Живеейки и обичайки “, която се трансформира в основа за ефирен американски филм с нейно присъединяване, излязъл през 1980.

През 80-те години на XX век функциите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя взе участие в няколко италиански кино лентата, измежду които и телевизионна новела по разказ на Марио Пузо.

Повече от половин век София Лорен живее дружно с огромната си обич – италианският кинопродуцент Карло Понти. Двамата се срещат за първи път през 1950, когато тя е на 15, а той – на 37. Въпреки разликата в годините им, сред тях пламва същинска любов и те се женят през 1957. Тъй като Понти има брак с първата си брачна половинка Джулиана, италианската страна не признава брачния съюз със София Лорен, тъй като разводите са неразрешени по това време. Понти е решен да се ожени законно за Лорен и през 1965 получава бракоразвод от Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават в Париж през 1966 година.

Понти става освен неин брачен партньор, само че и непрекъснат продуцент на филмите, в които взе участие. Някои от кинопродукциите са „ Бокачо 70 “, „ Брак по италиански “, „ Вчера, през днешния ден и на следващия ден “ и други. Двамата живеят дружно до гибелта му през 2007 година.

Двойката има двама синове. Лорен ражда първородния Карло Понти-младши на 29 декември 1968 година, а Едуардо Понти – на 6 януари 1973.

Публикуваме няколко от най-ярките й мисли, които ще ни накарат да се замислим над някои от значимите неща във взаимоотношенията сред дамите и мъжете.

„ Миловидната осанка – тя не е всичко, само че добавите ли сексапил, светът ще е в краката ви “.

„ Жената, която е твърдо уверена в своята хубост, в последна сметка съумява да убеди в нея и всички останали “.

„ Любовта – тя е срамежливо полско цвете, не роза в градина. Вирее най-добре там, където се е появила “.

„ Жената – това е облик, жанр и стандарт на живот за мъжете “.

„ Красотата си коства да се бориш за нея “.

„ Мъжете забеляват умните дами, красивите пленяват погледа им, само че помнят единствено обаятелните„. 

„ Погледнато от всички гледни точки, нищо не е красиво “.

„ Ако едно момиче наподобява необикновено добре на млади години, само че е разсеяна и не докара нищо до край, хубостта скоро ще я напусне. Ако  има непретенциозен външен тип, само че мощен темперамент, очарованието й ще се усили през годините. “

„ Смята се, че е належащо да се скриват несъвършенствата по лицето. Но това ли са минусите? Понякога е по-добре да се акцентира да необикновените черти, вместо  да ги криемт “.

„ Ако съумеете да съхраните в себе си душата на дете, тогава най-страхотните неща в живота ви занапред ще ви предстоят “. 

„ Роклята, както бодливата тел, би трябвало да служи по предопределение, без да скрива изцяло гледката. “

„ Жената, която не обича минусите на своя мъж, не обича и самия него “.

„ Прическата не визира единствено метода, по който ще прекарате деня си, ами и самия живот “.

„ Нищо не прави една жена по-красива от убеждението, че тя е красива “.

„ Кой би живял с мъж, който е съвършено хубав, неотразим и истински светец? “

„ Мога да кажа „ Не! “ на 12 езика. За дамите това е задоволително “.

„ Никой човек не е в положение да запълни живота ви като цяло, всичките ваши мисли и усеща, които не схваща. Но другарството прави чудеса “.

„ Простотата – това е същинската грациозност “. 

„ Трудно е да бъдеш неотразима, в случай че си мързелива “.

„ Най-важната съставна част в положителната фамилна кухня е любовта. Любовта към тези, за които готвиш “.

„ Майката постоянно би трябвало да мисли два пъти – един път за себе си и един път за своето дете “.

„ Облеклото – това е просто средство да се разкрие самоличността “.

„ Фантазията на мъжете е най-страхотното оръжие на дамите “.

„ Характерът е най-важната част от хубостта “.

„ Изворът на младостта – това е вашият разум, вашият гений, творчеството, което внасяте в живота си и живота на обичаните си хора. Когато се научите да черпите сили от този източник, вие в действителност ще успехите старостта “.