Хигиенни навици през Средновековието
През Средновековието е съществувала хигиена, която е била наложителна за предотвратяване от заболявания. Това се отнасяло до къпането. Що се отнася до тоалетните, те били същинска покруса.
Изисканите дами и господа от XV и XVI век трябвало да мият ръцете си преди хранене. Според етикета всеки трябвало да измие лицето и ръцете си, като стане от сън.
Преди всеки изтънчен обяд на масата се поднасяли купи с вода за измиване на ръцете на гостите. Ваните били наложителна въведения преди интимно другарство.
Моралистите отричали къпането, защото то изисквало събличане. Църквата била срещу смесените публични бани, по тази причина на частни банкети и сватби гостите се усамотявали по двойки в дървени вани.
Някои хора се къпели във ваната по два пъти на ден, а други – един път седмично или месечно. В някои европейски градове били признати закони за навестяване на социална баня най-малко един път седмично. Който не спазвал закона, плащал огромни санкции.
В Италия вниманието към личната хигиена повишено по време на Ренесанса, след експлоадирането на епидемията от чума.
Ваните, в които се къпели хората през междинните епохи, представлявали огромни бъчви, срязани на половина и цялостни с топла вода, стоплена на огъня.
Когато времето било топло, ваната се изнасяла измежду природата, през зимата се поставяла покрай камината. Благородниците имали прислужници, които отговаряли единствено за ваната.
Нагряването на водата било доста скъпо, защото дървеният материал станал по-търсен, а постоянно се случвало огънят за нагряване на котела с водата да излезе от надзор и да изгори няколко къщи. В средата на XIV век единствено най-богатите хора си разрешавали да се къпят през зимата.
Бедните фамилии, които обичали да се къпят, употребявали бъчва, в която се къпели един след различен, без да сменят водата.
Когато се къпели дружно с други хора, аристократите постоянно били с накит или шапка на главата, макар че били чисто голи. През Средновековието монасите имали право да се къпят единствено един път седмично и то с ледена вода, която да ги лиши от удоволствието от къпането.
През междинните епохи в Европа нямало тоалетни и жителите на градовете изхвърляли нощните си гърнета през прозорците, като преди този момент предупреждавали минувачите да се пернат встрани. Първият закон, който забранявал изливането на гърнетата през прозорците, бил признат през 1270 година.
